Решение № 380 от 11.10.2016, Районен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

11.10.2016г.

Град

Кърджали

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен съд състав

На

21.09.

Година

2016

В открито заседание и следния състав:

Председател

Мариана

Гунчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Р.Д.

Прокурор като разгледа докладваното от

Съдия

Гунчева

Гр.д. дело номер

583 по описа за

2016 година.

Производството е по чл. 135 от ЗЗД.

Предявена е искова молба от Е.М. ***, в която сочи, че с ответницата С.Б.М. се намирали в облигационни отношения по силата на сключен помежду им Договор за заем от 23.07.2012г. с нотариална заверка на подписите на страните с рег. № 1894/27.07.2012г. на нотариус №279 М.Д., по силата на който договор й предоставил в заем сумата от 25 000 лева. По отпуснатия заем ответницата заплатила едва 1000 лева, след което изпаднала в дългосрочна забава и въпреки отправените многобройни покани, същата не погасила задължението си. С оглед на това се снабдил със заповед за незабавно изпълнение №1/06.01.2015г. по ч.гр.д.

№ 7/2015г. по описа на КРС. Въз основа на заповедта се снабдил с изпълнителен лист и образувал изп. д. №63/2015г. по описа на ЧСИ №812 Р.С.. Ответницата възразила срещу издадената заповед, с оглед на което предявил установителен иск по чл. 422 от ГПК и било образувано гр.д.№311/2015г. по описа на КРС. Делото приключило с влязло в сила съдебно решение №49/09.06.2015г. , с което се установило наличието на вземане по издадената заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 7/2015г. по описа на КРС за сумата 24 000 лева, представляваща неплатена сума по договор за заем от 23.07.2012г. , ведно със законната лихва върху тази сума , считано от 06.01.2015г. до окончателното й изплащане.

Снабдил се с изпълнителен лист за разноските в установителното производство и присъединил вземането си за разноски към вече образуваното изпълнително дело.

На

11.03.2013г. С.Б.М. продала на втория ответник Р.Р.И. собствения си недвижим имот, представляващ ½ идеални части от двуетажна масивна жилищна сграда с приземен етаж и идентификатор №***, изградена през 1965г. в северната част на поземлен имот с идентификатор № *** съгласно КККР на гр.Кърджали, одобрени със заповед №РД-18-66/21.11.2006г. на ИД на АК, с административен адрес на имота: ***, със застроена площ от 82 кв.м., състояща се от ПЪРВИ ЕТАЖ съдържащ коридор, три стаи, баня и тоалетна; ВТОРИ ЕТАЖ съдържащ коридор, три стаи и баня-тоалетна и ПРИЗЕМЕН ЕТАЖ съдържащ коридор и две складови помещения, ведно с ½ идеална част от правото на строеж, учредено с протокол №7, т.4 на решение №8 на ИК на ГОНС-Кърджали от 17.04.1964г., ПРАВО НА СТРОЕЖ върху държавен парцел II кв.24 по плана на с.Прилепци, одобрен със заповед №136/1961г. , целият парцел с площ 478 кв.м., който имот е идентичен като местоположение с ПИ №***, целият имот с площ 574 кв.м., при граници на имота – ПИ №***, ПИ №***, ПИ №***, ПИ

№ *** и ПИ № ***.

Продажбата на така описания имот била реализирана в НА №191, том 1, рег. № 3904, дело №185 от 2013г. по описа на нотариус №020 К.Д., вписан в службата по вписвания към КРС под №731/2013г., акт №57, том 3, дело №446/2013г., стр.25762.

Счита, че с тази сделка ответникът цели да отчужди имуществото с цел да го увреди и да му попречи да се удовлетвори от имуществото му като кредитор. Твърди, че са налице предпоставките за реализиране на отговорността по чл. 135 от ЗЗД. Първата предпоставка – ищецът да има качеството на кредитор била налице, тъй като същият имал това качество по силата на договор за заем от 23.07.2012г. с нотариална заверка на подписите на страните с рег. № 1894/27.07.2012г. на нотариус №279 М.Д., което качество на кредитор било потвърдено и с влязло в сила решение по гр.д. № 311/2015г. по описа на КРС за 2015г.. Видно било от договора за заем от 23.07.2012г., че качеството му на кредитор спрямо ответника С.М. било възникнало преди извършената от нея разпоредителна сделка от

11.03.2013г.. От изложеното до тук следвало, че била налице първата предпоставка на разпоредбата.

Втората предпоставка била, че с действията си длъжникът увреждал кредитора. В случая ответницата отчуждила свое недвижимо имущество. Имуществото било прехвърлено на 11.03.2013г., след като вече се намирала в продължителна забава по изплащането на взетия заем, с ясната цел да му попречи да се удовлетвори от имуществото й, при евентуални съдебни претенции от негова страна. Това обуславяло наличието на втората предпоставка на чл. 135 от ЗЗД.

Третата предпоставка – наличието на знание за увреждане от третото лице – купувач. В случая третото лице-купувач – Р.Р.И. знаел за задълженията на С.М., тъй като Р.И. и С. М. живеели на семейни начала към момента на сключване на атакуваната сделка. Това било видно и от адреса на личната карта на втория ответник, който бил идентичен с адреса на ответницата С.

М. и идентичен с адреса на прехвърляния имот – ***. Отделно от това, двамата ответници имали и двама сина – М. Р.Р. и Р.Р. М., като двете деца били припознати от Р.Р.И.. С това била реализирана и последната предпоставка на чл. 135 от ЗЗД.

Моли съда да постанови решение, с което да обяви за недействителна по отношение на него сделката, обективирана в НА №191, том 1, рег.№23904, дело №185 от 2013г. по описа на нотариус №020 К.Д., сключена между С.Б.М. като продавач и Р.Р.И. като купувач, с която първия ответник продава на втория ответник следния недвижим имот: ½ идеални части от двуетажна масивна жилищна сграда с приземен етаж и идентификатор №***, изградена през 1965г. в северната част на поземлен имот с идентификатор № *** съгласно КККР на гр.Кърджали, одобрени със заповед №РД-18-66/21.11.2006г. на ИД на АК, с административен адрес на имота: ***, със застроена площ от 82 кв.м., състояща се от ПЪРВИ ЕТАЖ съдържащ коридор, три стаи, баня и тоалетна; ВТОРИ ЕТАЖ съдържащ коридор, три стаи и баня-тоалетна и ПРИЗЕМЕН ЕТАЖ съдържащ коридор и две складови помещения, ведно с ½ идеална част от правото на строеж, учредено с протокол №7, т.4 на решение №8 на ИК на ГОНС-Кърджали от 17.04.1964г., ПРАВО НА СТРОЕЖ върху държавен парцел II кв.24 по плана на с.Прилепци, одобрен със заповед №136/1961г. , целият парцел с площ 478 кв.м., който имот е идентичен като местоположение с ПИ №***, целият имот с площ 574 кв.м., при граници на имота – ПИ №***, ПИ №***, ПИ №***, ПИ

№ *** и ПИ № ***. Претендира разноски. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Ф.М. поддържа исковата молба като излага подробни съображения в писмена защита.

Ответниците С.Б.М. и Р.Р.И.,*** в представения по делото отговор оспорват иска като недопустим , неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. И.Б. , както и в представена писмена защита молят съда да отхвърли иска.

Съдът, като обсъди доказателствата , приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От договор за заем, сключен на 23.07.2012г. между ищеца Е.М.М. и първия ответник С.Б.М. се установява, че Е.М. е дал в заем на С.М. сумата от 25 000 лева, като съгласно т.2 договорът служи като разписка за получената сума, а в т.3 от Договора страните са договорили сумата да бъде окончателно върната на заемодателя до 31.12.2014г..Страните по заемния договор са заверили нотариално подписите си на 27.07.2012г. с рег. №1894 на нотариус №279 М.Д..

Наличие на вземане въз основа на цитирания договор за заем в размер на сумата от 24 000 лева е установено с влязло в сила съдебно решение №49/09.06.2015г., постановено по гр.д. №311/2015г. по описа на КРС.

От приложения към делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с учредяване на право на пожизнено ползване на имота №191, том 1, рег.№3904, дело №185 от 2013г. на нотариус №020 К.Д. се установява, че на 11.03.2013г. С.Б.М. е продала на Р.Р.И. собствения си недвижим имот, представляващ: ½ ИДЕАЛНА ЧАСТ ОТ ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА С ПРИЗЕМ с идентификатор ***, изградена през 1965г. в северната част на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Кърджали, одобрени със заповед №РД-18-66/21.11.2006г. на ИД на АК, с адрес на имота:***, със застроена площ 82.00 кв.м., състояща се от ПЪРВИ ЕТАЖ, съдържащ коридор, три стаи и баня-тоалетна, ВТОРИ ЕТАЖ, съдържащ коридор, три стаи и баня тоалетна, ПРИЗЕМ съдържащ коридор и два склада, ведно с ½ ИДЕАЛНА ЧАСТ ОТ ПРАВОТО НА СТРОЕЖ върху държавен парцел II в кв.24 по плана на с.Прилепци, окр.Кърджали, одобрен със заповед №136/1961г., целият парцел с площ 478 кв.м., идентичен като местоположение с ПИ №***, целият с площ 574 кв.м., при граници на имота: имот № ***, имот №***, имот № ***, имот № ***, имот №***, като продавача С.Б.М. си запазва пожизненото право на ползване на продавана част от имота. Видно от отразяване в нотариалния акт продавания дял от имота е с данъчна оценка в размер на 13 229.85 лева , а продажната цена по същия е 9 900 лева.

От удостоверения за родствени връзки №32/26.05.2016г. и №33/26.05.2016г. , издадени от Община Кърджали се установява, че ответниците С.Б.М. и Р.Р.И. са родители на децата Р.Р. М. – роден на ***г. и М. Р.Р.

– роден на ***г..

В показанията си пред съда разпитаната по делото свидетелка П.Б.Ш. – сестра на ответницата С. твърди, че Р.Р.И. бил мъж на сестра й и те имали две деца. Не й е известно С. да дължи пари на някой. Известно й е че ищеца Е. искал пари от сестра й. Твърди , че Р. не знаел, че Е. искал пари от нея и научил за това миналата година. Научил през месец ноември 2015г. , след което се скарали със сестра й и тя решила да отиде в чужбина, защото я било срам от това , което се случило между нея и съпруга й. С. на никого не била казала , че имала борч. През периода 2013г. сестра й и Р. живеели заедно.

Постоянно била със сестра си.

От показанията на св. Е.К. Р. – първи братовчед на втория ответник Р. се установява, че Р. и С. съжителствали заедно. Имали две деца. От братовчед си Р. научил миналата година месец ноември, че С. дължала пари. Р. му казал, че жена му подписала някакви документи, че дължи пари на Е.. Р. разбрал за това миналата година и после имали проблеми и се разделили. След това С. заминала за Швейцария заради този проблем. Сега били разделени. През периода 2012г.-2013г. година С. и Р. живеели заедно.От м.ноември 2015г. Р. и С. били разделени заради този проблем.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предмет на настоящото производство е иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД за прогласяване относителна недействителност спрямо ищеца на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с учредяване право на пожизнено ползване на имота №191, том 1, рег.№3904, дело №185 от 2013г. по описа на нотариус №020 К.Д.. Релевантните факти, обуславящи основателността на исковата претенция са установяване качеството на кредитор на ищеца спрямо първия ответник, разпореждане със собствено на длъжника имущество, увреждане на кредитора от извършеното разпореждане и знание на длъжника относно увреждане интересите на кредитора, а в процесния случай доколкото се касае до възмездна сделка и знание на третото лице. В тежест на ищеца е да докаже така изброените кумулативни предпоставки, представляващи основание за уважаване на предявения иск.

В тежест на ответника по делото е да установи релевираните възражения относно обстоятелството, че ищецът се легитимира като кредитор и да обори при условията на обратно доказване презумпцията за знание от страна на третото лице – страна по сделката, увреждаща кредитора.

Предявеният иск има за цел да обезпечи възможността на кредитора да удовлетвори вземане срещу длъжника като насочи изпълнението за дълга срещу предмета на разпореждането. При уважаването на иска по чл. 135 от ЗЗД, прехвърленото имущество не излиза от патримониума на приобретателя, а кредиторът-ищец получава възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, независимо, че то е преминало в патримониума на трето лице.

На първо място съдът намира за установен първия елемент от фактическия състав на правната норма – качеството на кредитор на ищеца Е.М. ***, което качество е обусловено от съществуването на вземане към длъжника, което трябва да е действително и може да е парично или непарично. В случая става въпрос за парично вземане, което ищецът има към първия ответник въз основа на сключен между тях договор за заем, сключен на 23.07.2012г., с нотариална заверка на подписите рег. №1894/27.07.2012г. на нотариус №279 М.Д.. Ирелевантно за основателността на иска по чл. 135 от ЗЗД е дали това вземане е изискуемо и ликвидно към момента на осъществяване на разпоредителната сделка или действие – достатъчно е да е възникнало , да е действително и да не е погасено чрез някой от предвидените от закона способи. От цитирания договор за заем , както и от влязло в сила решение №49/09.06.2015г. по гр.д.№311/2015г. по описа на КРС за установяване на наличието на вземане на Е.М.М. спрямо ответницата С.Б.М. за неизплатена сума в размер на 24 000 лева въз основа на цитирания договор, следва да се направи извод за наличието на първия елемент от състава на чл. 135 от ЗЗД – касае се до наличието на парично задължение, възникнало на 23.07.2012г., същото е действително и няма данни към датата на завеждане на иска, а и понастоящем да е погасено.