Определение № 425 от 13.02.2024, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 425 гр. Бургас, 13.02.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА в присъствието на прокурора Г. Д. П. като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА Наказателно дело от общ характер № 20232120204292 по описа за 2023 година Съдът като взе предвид становището на страните и след тайно съвещание за обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, на основание чл. 248, ал. 5 и ал. 6 от НПК КОНСТАТИРА, че делото е подсъдно на Районен съд – Бургас.

В разпоредително заседание съдът се произнася по исканията за конституиране на страни в производството.

Съдът взе предвид, че Д. Р. К. има качеството на пострадала от престъплението, за което е внесен обвинителен акт с правна квалификация по чл.131, ал.1, т.5а, вр.чл. 130, ал.1 от НК, както и че искането за конституирането й като страна е направено своевременно – до даване ход на разпоредителното заседание, касае се за лице, което е претърпяло вреди от престъплението, което се преследва по общия ред, поради което на основание чл. 76 НПК следва да се конституира като частен обвинител.

По отношение на искането пострадалото лице да участва като граждански ищец съдът намира, че основната цел на наказателния процес е разкриване на престъпленията, разобличаване на виновните и правилно прилагане на закона като в случая гражданския иск, доколкото касае неимуществени вреди, подлежи на самостоятелно доказване и би затруднил наказателното производство и неговото приключване в разумен срок предвид необходимостта от изясняване на въпроси, извън предмета на наказателното 1 обвинение, което и би довело до отлагане на делото. Налице е възможност пострадалото лице да предяви своите претенции по гражданско-правен ред и затова не приема за съвместно разглеждане предявеният граждански иск и не конституира граждански ищец.

Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство на този етап.

В хода на ДП не е взета мярка за неотклонение и не се налага вземането на такава предвид процесуалното поведение на подсъдимия и явяването му в съдебно заседание.

Съдът счита, че не са налице основания за разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или преводач на български жестов език и извършването на съдебни следствени действия по делегация.

По отношение на това дали е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия или пострадалото лице.

Съдът не споделя становището на защитата във връзка с твърдението, че е допуснато съществено процесуално нарушение, което да е довело до ограничаване на правата на подсъдимия, налагащо връщането на делото на БРП във връзка с искането за назначаване на друга експертиза като няма пречка доказателствените искания в тази насока да се направят в хода на съдебното следствие, а отделно от това съгласно чл. 248, ал. 4 НПК в разпоредително заседание не се обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценка на доказателствата и доказателствените средства.

Съдът, обаче е на мнение, че в хода на ДП е допуснато съществено процесуално нарушение, a внесеният обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл. 246 НПК по следните съображения:

Съгласно чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК допуснато на досъдебното производство нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато са нарушени правата на обвиняемия – да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 4 , 2 когато не владее български език.

Обвинението е повдигнато за това, че подсъдимият на 03.11.2022 год. в гр.Бургас к/с „***“ в градината на коктейл бар „***“ чрез нанасяне на удари с ръце по главата на пострадалата Д. Р. К. с ЕГН:**********, причинил лека телесна повреда изразяваща се в кръвонасядане и оток на лявата половина на лицето и травматична руптура на тъпанчевата ципа на ляво ухо на Д. Р. К. с ЕГН:********** от гр.Бургас които увреждания са довели до временно разстройство на здравето и неопасно за живота ,като деянието е извършено в условията на домашно насилие, като между перфорацията на тъпанчевата ципа и останалите увреждания е налице причинно следствена връзкапрестъпление по чл.131 ал.1 т.5а,вр.чл. 130 ал.1 от НК.

Деянието се твърди да е осъществено на 03.11.2022г. като се твърди причинена лека телесна повреда в условията на домашно насилие.

Разпоредбата на чл. 91, т. 31 от НК действала към датата на деянието предвижда, че „Престъплението е извършено „в условията на домашно насилие“, ако е предшествано от системно упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, или лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство.“

С оглед на дадената дефиниция по мнение на съдебния състав прокурорът не е очертал в съответствие със закона обективните характеристики на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а , вр. чл. 130, ал.

1 от НК, за съставомерността на деянието е необходимо да се посочи, че телесната повреда е причинена в условията на домашно насилие, което съобразно легалната дефиниция на този обективен признак, дадена в разпоредбата на чл. 93, т. 31 НК /в редакцията й към момента на извършване на деянието/, изисква да се установи признака „системност“ на акта на домашно насилие.

В обстоятелствената част на обвинителния акт се сочи за издадени заповеди за защита, но липсва яснота за време, място, начин на осъществяване на деянията, дори не е посочен номер на заповедта или гр.д., с 3 което на практика непълно и неясно са очертани обективните характеристики на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а , вр. чл. 130, ал. 1 от НК, като това се отнася както за изпълнителното деяние на престъплението, което следва да е извършено „системно“, а в още по-голяма степен за квалифициращия признак - в условията на домашно насилие.

Съгласно ТР № 3/1971 г. на ВКС, ОСНК, за да е налице системност се изискват най-малко три деяния, като между тях трябва да има устойчивост и трайност, като деянията могат да не са извършени при една и съща обстановка и да не се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Очевидно е, че законодателят към датата на извършване на деянието не е целял да инкриминира всеки акт на домашно насилие, а само този, който се отличава със системност, като от съдържанието на посочената разпоредба се налага закономерния извод, че е необходимо в обвинителния акт да е очертан по ясен и недвусмислен начин изискуемия се за съставомерността на деянието обективен признак „системност“ на акта на домашно насилие, който включва в своето съдържание всеки акт на физическо, психическо и друго насилие.

Действително, в обвинителния акт прокурорът е описал обстоятелства, които биха могли да наведат на извод, че инкриминираното деяние на 03.11.2022 г. не е инцидентна проява в поведението на подсъдимия спрямо пострадалата, но тези обстоятелства не са конкретизирани по време, място, начин или очертани със съответните прояви на агресивно поведение в посочения от прокурора период и не е изпълнено изискването на чл. 246, ал.

2, предл.последно НПК. Тези обстоятелства и доказателствата, въз основа на които се извеждат, следва да са ясно заявени и съответно да са посочени доказателствата, въз основа на които се твърдят в обвинителния акт, за да има и възможност при желание от страна на подсъдимия производството по делото да протече по реда на Глава 27 НПК, предвид разпоредбата на чл. 372, ал. 4 НПК.

Както се посочи, за да е налице обективният признак „системност“ е необходимо да се заявят и установят поне три прояви на домашно насилие, предшестващи инкриминираното деяние и те трябва да са ясно, точно, недвусмислено описани по време, място, начин на извършване, съответно каква защита е била потърсена, ако е потърсена такава, с посочване поне на 4 номер на заповедта за защита, каквато се твърди да е издавана.

Прокурорът на практика е игнорирал съществен признак на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а , вр. чл. 130, ал. 1 от НК към датата на извършване на деянието – системност.

Без да се навлиза по съществото на делото като преценката за това кой е законът, който следва да бъде приложен, когато до влизане на присъдата в сила последват различни закони, и която преценка ще се извърши с крайния съдебен акт, по мнение на този състав още изначално следва да бъдат очертани всички обективни и субективни признаци от състава на престъплението, за което се повдига обвинение, за да може да се упражни ефективно и реално правото на защита на подсъдимия и да се очертаят фактическите обстоятелства, които подлежат на доказване в хода на съдебно следствие и срещу които подсъдимият да се защити и за които да се събират доказателства с цел разкриване на обективната истина.

С оглед на изложеното този състав застъпва позицията, че прокурорът е допуснал отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия като основното предназначение на обвинителния акт е да очертае предмета на доказване и да постави рамките на правото на защита на обвиняемия, а именно правото му да узнае фактите по обвинението и да се защитава срещу тях, което в случая не е сторено в пълнота и това налага да се върне делото на РП Бургас, за да се очертаят ясно параметрите на обвинението и излагане на фактически твърдения за актовете обуславящи системност.

Само за пълнота следва да се посочи, че в обстоятелствената част в обвинителния акт по мнение на съда е допусната неяснота като е посочено, че „Около 21 часа на процесната дата 03.11.2023г.“ като на всички други места в обвинителния акт датата е посочена като 03.11.2022г. Тази неяснота следва да се отстрани също от прокурора при надлежно внесено обвинение.

Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл. 248, ал. 2 НПК, чл. 248, ал. 5, т. 1, вр. чл. 249, ал. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

5

КОНСТИТУИРА Д. Р. К. като частен обвинител в наказателния процес с повереник адв. К..

НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявеният от Д. Р. К. против подс. Д. С. И. граждански иск за обезщетение на причинени в резултат на деянието неимуществени вреди в размер на 2500 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждане до окончателното изплащане и не я конституира като граждански ищец.

Не взема мярка за неотклонение спрямо подс. Д. С. И..

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 4292 по описа на БРС за 2023 година.

ВРЪЩА делото на Районна прокуратура Бургас, за отстраняване на допуснатите отстраними съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване на правата на обвиняемия, съгласно изложеното по-горе.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО относно констатацията на съда за допуснати процесуални нарушения на ДП и относно мярката за неотклонение подлежи на обжалване или протестиране пред БОС в седемдневен срок от днес по реда на Глава 22 НПК.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 6