Решение № 76 от 19.05.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Сливница, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Мария В. И. като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Административно наказателно дело № 20251890200033 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „С.“ ООД срещу Наказателно постановление № 232400466/11.11.2024 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Софийска област към Главна дирекция „Инспекция по труда“ за извършено нарушение на чл.301, ал. 1 от Кодекса на труда, за което му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лева.

В жалбата са изложени твърдения, че АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление са незаконосъобразни.

Административно-наказващия орган не е депозирал отговор на жалбата. В хода на делото оспорва същата.

Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в срок и от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

По същество:

От представеното по делото Наказателно постановление № 23-2400466/11.11.2024 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Софийска област към Главна дирекция „Инспекция по труда“ се установява, че на „С.“ ООД е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева за извършено нарушение по чл. 301, ал. 1 от Кодекса на труда – приемане на работа на лице ненавършило 16 години /л.7/ От Акта за установяване на административно нарушение /л.10/ се установява, че на 16.08.2024 г. в 11.00 часа е извършена проверка от контролните органи на Инспекцията по труда Софийска област в обект на контрол – складова база, находяща се в гр. Б., ул. „Р.К.“ № *. При проверката е заварено лицето Н.К.Г. – ** - годишна да полага труд на обекта 1

/пакетира стока/. Същата е попълнила декларация, че работи в „С.“ ООД от 09.08.2024 г. с работно време от 09.00 часа до 17.00 часа от понеделник до петък, че има почивни дни – събота и неделя, че получава трудово възнаграждение в размер на 7.50 лева на час, няма сключен писмен трудов договор, а има граждански договор.

Контролиращите органи са приели, че е налице нарушение на чл.301, ал.1 КТ – а именно прието на работа лице, ненавършило 16 годишна възраст, като в случая се касае до наето по трудово правоотношение лице. В представения граждански договор /л.18/ предмет на договора е извършване на допълнителна спомагателна дейност в склада, опаковане и окомплектоване на стоки в завършен вид, при възнаграждение от 7.50 лева на час в срок до 05.09.2024 г. с работно време от 09.00 часа до 17.00 часа всеки ден с почивни дни – събота и неделя. Наред с това са представени декларация, подписана от Н.К.Г. декларация, с която дава съгласие работодателят й да съхранява, обработва и предоставя личните й данни на трети лица във връзка с изпълнение на трудовия й договор /л.21/.

Съдът приема, че АУАН и Наказателното постановление са издадени от компетентни за това органи – главен инспектор към ИТ, София – област /л.31/, респективно Директора на Инспекцията по труда, София – област /л.27-28/, съгласно чл.416, ал.5 КТ. Същите не страдат от пороци. При съставянето им не са нарушени материалния и процесуалния закон, двата акта са ясни и непротиворечиви както поотделно, така и помежду си.

Изложеното в АУАН и в Наказателното постановление се установява, освен от описаните по-горе документи и от разпита на свидетелите Ц. И. К. – актосъставител и Б. Л.

Т. – свидетел на съставянето на акта /протокол от о.с.з. от 17.04.2025 г./, които са извършили цялата проверка. Същите установяват, че са извършили проверка в складова база на „С.“ ООД в гр. Б. на 16.08.2024 г. и след това по документи на 28.08.204 г. и 09.09.2024 г. в сградата на ДИТ – София обл. При проверката са заварили няколко лица да работят в обекта, едно от които е била Н.К.Г., която извършва трудова дейност по пакетиране на стока – поставяне на козметика – червила в картонени кутии. За нея не е представен трудов договор, а граждански такъв. От гражданския договор и от представени декларации, подписани от служителя и предоставени от управителя на „С.“ ООД се установявало, че всъщност лицето полага труд характерен за трудово правоотношение – получава трудово възнаграждение, има определено работно време, извършва конкретна дейност, а не е сключен писмен трудов договор.

Съдът кредитира показанията на така разпитаните свидетели като обективни и непротиворечиви както по между си, така и с останалите събрани по делото доказателства.

Свидетелите дават информация за факти и обстоятелства, които са възприели лично и непосредствено.

Съгласно разпоредбата на чл.301, ал.1 КТ Минималната възраст за приемане на работа е 16 години. Забранява се приемането на работа на лица, ненавършили 16 години.

В случая безспорно между страните е обстоятелството, че към дата 16.08.2024 г.

Н.К.Г. е била на ** години и е полагала труд при „С.“ ООД с работно време, работно място и възнаграждение.

Правоотношението, по което Н.К.Г. е била приета на работа при „С.“ ООД е трудово такова.

Основните характеристики на трудовия договор, изведени от закона – чл.66, ал.1 КТ и съдебната практика Решение № 2/2004 г. по гр.д № 1087/2002 г. ВКС, 3 ГО, Решение № 2134/2004 г. по гр. д. № 3193/2002 г. 3 ГО, са – йерархическа зависимост и подчиненост при извършване на възложената работа, контрол за изпълнението й, работно време, работно място и уговорено трудово възнаграждение.

Основната разлика между трудовото правоотношение и облигационното правоотношения – граждански договори, уредени в ЗЗД /договор за изработка/договор за поръчка/ са следните: по силата на трудовия договор едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа, която се контролира от работодателя и е в зависимост от установените от него ред и трудова дисциплина, договорът е за продължаващо многократно изпълнение, работодателят е този, които носи риска от стопанската дейност, докато при гражданския договор негов предмет е постигане на конкретен трудов резултат също свързан с полагане на труд, но при пълна самостоятелност 2 на работещия до получаване на крайния продукт, при него се предполага еднократно изпълнение за определен срок до постигане на уговорения резултат и рискът от дейността е за изпълнителя.

В представения по делото граждански договор не са очертани конкретния резултат, който е следвало да постигне изпълнителя, срок за който следва да бъде извършена конкретната работа. Предметът на процесния договор така, както е формулиран в същия предполага точно определена трудова дейност с място на изпълнение при „С.“ ООД в рамките на пълен работен ден в рамките на 5 – дневна работна седмица, определено е почасово възнаграждение, а не за постигането на конкретен резултат за определен срок, за което да се дължи фиксирано възнаграждение, което разкрива характерните белези на трудово правоотношение. В този смисъл е Решение № 180 от 1.03.2012 г. по к. а. н. д. № 124/2012 г. на АССО Решение № 256 от 28.03.2012 г. по к. а. н. д. № 140/2012 г. на АССО, Решение № 242 от 27.03.2012 г. по к. а. н. д. № 139/2012 г. на АдмС - София област, Решение № 286 от 2.04.2012 г. по к. а. н. д. № 178/2012 г. на АдмС - София област.

С оглед всичко изложено съдът приема, че между „С.“ ООД, в качеството на работодател и Н.К.Г., в качеството на работник е възникнало трудово правоотношение, прикрито със сключен граждански договор, същата е приета на работа в нарушение на чл.301, ал.1 КТ, доколкото няма навършени 16 години.

Полагането на работа по трудово правоотношение от непълнолетни е изключение и е възможно само с разрешение от Инспекцията по труда и след обстоен медицински преглед и медицинско заключение, че са годни да извършват съответната работа и тя няма да увреди здравето и да попречи на правилното им физическо и умствено развитие, съгласно разпоредбата на чл.302, ал.2 и ал.1 КТ.

Жалбоподателят правилно е санкциониран от контролните органи, приложена е правилната материално правна и санкционна разпоредба. Управителят на „С.“ ООД е присъствал при проверката, за което свидетелстват разпитаните свидетели, връчен му е препис от АУАН, предоставена му е възможност да изложи възражение, от която възможност жалбоподателят се е възползвал.

Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че АУАН и НП са незаконосъобразни, доколкото се основават на декларация, попълнена и подписана от работника, която декларация нямала доказателствена стойност, а и насочвала единствено към отговори, относими за трудови правоотношения, както и била попълнена от непълнолетно лице без присъствието на родител или социален работник.

Видно от попълнената от Н.К.Г. декларация /л.24/, предоставена й от контролните органи на Инспекцията по труда, същата поставя конкретни въпроси, изискващи конкретен и недвусмислен отговор за това къде работи, от кога, има ли работно време, какво е възнаграждението, има ли почивни дни, дейност. Съдържанието й не е подвеждащо, а цели да се установи характера и вида на извършваната от работника работа. Въпросите са ясни и конкретни и не изискват анализ, прилагането на който да се предполага, че би затруднил непълнолетната с оглед нейната възраст.

Наред с това подписаната от Н.К.Г. декларация е без особено правно значение, доколко в случая е безспорно, че същата е заварена да работи при „С.“ ООД, в полза на това дружество, не е навършила 16 години, което е достатъчно да е изпълнен състава на нарушението по чл.301, ал.1 КТ.

За цитираното нарушение административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя, в качеството му на работодател, имуществена санкция в размер на 2000 лева, съгласно разпоредбата на чл.414, ал.1 КТ, при предвидена възможност за налагане на такава в размер от 1 500 до 15 000 лева.

Съдът намира, че при определяне на имуществената санкция са съобразени тежестта на нарушението и целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН. Отчитайки всички относими към нарушението обстоятелства, съдът приема, че размера на наложената имуществена 3 санкция следва да бъде определен именно в размера определен от административно наказващия орган. Това е така, тъй като административното нарушение притежава сравнително завишена обществена опасност, тъй като касае засягане на трудовите права на дете – ненавършило пълнолетие лице. Всяко дете е с накърнима физика и психика, още повече на такава крепка възраст от 14 години, на каквато е Н.К.Г.. Това от своя води до негативни правни последици за всяко дете, тъй като при неспазването на императивните изисквания на трудовото законодателство по чл. 301, ал. 1 КТ освен, че се създават условия за засягане на техните права, се застрашава от увреждане и тяхното нестабилно физическо, умствено и психическо състояние. Предвид горното всякога приемането на работа на непълнолетен без разрешение от Инспекцията по труда е нарушение със завишена степен на обществена опасност. Определеното и наложеното на жалбоподателя наказание отговаря на целите на наказанието и е съответно на високата степен на обществена опасност на нарушението.

С оглед горното съдът намира, че процесното нарушение не е маловажно и по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, защото то е със съответната за вида си завишена степен на обществена опасност и с нищо не разкрива по-ниско засягане на обществените отношения по състава на чл. 301, ал. 1 КТ.

При тези съображения жалбата се явява неоснователна и обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за въззиваемата страна, която не е направила искане за присъждане на такива.

При тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т.5, вр. с ал.9 ЗАНН, Районен съд – Сливница.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-2400466/11.11.2024 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Софийска област към Главна дирекция „Инспекция по труда“, с което на „С.“ ООД, ЕИК ************** е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, съгласно чл.414, ал.1 КТ за извършено нарушение по чл.301, ал.1 КТ.