Определение № 4401 от 16.09.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4401 гр. София, 16.09.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселка Марева

Членове:

Емилия Донкова

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Касационно гражданско дело № 20238002104080 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. И. Д., против решение № 599 от 16.05.2023 г. по гр. дело № 511/2023 г. на Окръжен съд – Бургас, с което са отхвърлени искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1, чл. 26, ал. 2, пр. 1 и чл. 27 във вр. с чл. 30 ЗЗД.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на решението. За да обоснове касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, касаторът навежда в касационната жалба оплаквания за неправилни изводи на въззивния съд поради наличие на два поземлени имота, различните сгради в които представляват отделна етажна собственост, липса на сключени договори от управителя на етажната собственост за възлагане на управлението и поддържането на общите части на сградите на ответното дружество и на валидни решения на етажната собственост за такова възлагане, неразглеждане и непроизнасяне от въззивния съд и по предявените от него искове за нищожност на процесните договори, като сключени в нарушение на общия принцип на равнопоставеност на страните и по-специално поради неравноправния характер на клаузи от тези договори вследствие противоречието им с чл. 143, ал. 2, т. 3, 5, 10 и 13 във вр. с чл. 146, ал. 2 Закона за защита на потребителите (ЗЗП), идентични на които клаузи по други договори с ответното дружество са признати за неравноправни с влязло в сила решение по колективен иск, останало също необсъдено в обжалваното решение. Иска отмяна на обжалваното въззивно решение и постановяване на друго за уважаване на предявените искове, като поддържа наличие на регламентираните в чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК допълнителни основания за допускане на касационния контрол. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба - „Орко“ 1

ЕООД, е подал писмен отговор, с който е оспорил наличието на основания за допускане до касационно обжалване и е изложил съображения за неоснователност на касационната жалба.

Претендира разноски.

С постановено по настоящото дело определение № 5303 от 19.11.2024 г. делото е върнато на Окръжен съд - Бургас за провеждане на производство по чл. 250 ГПК. С решение № 200 от 19.03.2025 г. по в. гр. д. № 511/2023 г. на ОС - Бургас, постановено в производство по чл. 250 ГПК, е прогласена на основание чл. 143, ал. 2, т. 2, т. 9, т. 13, т. 15 и т. 20 от Закон за защита на потребителите (ЗЗП) във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожността договори от 01.07.2016 г. за поддръжка на общи части съответно за апартамент Д29, находящ се във вилно селище P. G.B. & S. R. в местността „М.“, [населено място], и за апартаменти А12, В09, Е12, F08, F09, F15 и F19, находящи се във вилно селище P. D. R. B. & S. F. L. в същата местност. Със същото решение „Орко“ ЕООД е осъдено да заплати на Е. И. Д. сумата от 6 750 евро, с левова равностойност 13 201.85 лева, представляваща платени по прогласените за нищожни договори без основание такси в периода 2016 - 2018 г.

Срещу допълнителното решение е постъпила касационна жалба от „Орко“ ЕООД, в която се поддържа неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Касаторът обосновава касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с твърдения, че въззивният съд в нарушение на правилото на чл. 20 ЗЗД не е изследвал общата воля на страните и целта на договорите (извършване на поддръжка на общите части) към датата на сключването им, неправилно е приел, че нищожността на отделни клаузи влече нищожност на договорите в цялост и е достигнал до необоснован извод за неоснователно обогатяване на дружеството-ответник, въпреки характера им на договори с периодично изпълнение, по които ищецът и неговите гости са ползвали услугата. Иска отмяна на допълнителното решение и отхвърляне на исковете, като обосновава допускането на касационното обжалване с наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и с очевидната му неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Претендира разноски.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК насрещната страна – Е. И. Д., е подал отговор на касационната жалба на „Орко“ ЕООД, в който е изразил становище за недопустимост на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба, с оглед наведените в нея доводи и поставените от касатора в изложението въпроси.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., като разгледа касационните жалби и извърши преценка на основанията по чл. 280 ГПК, поддържани в изложенията към тях, намира следното:

Производството, по което са постановени обжалваните въззивни решения, е образувано по реда на чл. 294 ГПК, след като по касационна жалба на „Орко“ ЕООД с решение № 50029 от 07.03.2023 г. по гр. д. № 2279/2022 г. на ВКС е отменено изцяло предходно постановеното въззивно решение № 260026 от 21.02.2022 г. по в. гр. д. № 23/2021 г. на ОС - Бургас.

Вместо него касационният съд е отхвърлил уважените на първа и въззивна инстанции предявени от Е. Д. срещу „Орко“ ЕООД искове по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожност поради нарушаване на добрите нрави - нееквивалентност на престациите, на 2 осем договора от 01.07.2016 г. за поддръжка на общите части за апартамент D12, находящ се във вилно селище P. G.-B. & S. R. в местността „М.“, [населено място], и апартаменти А12, В09, Е12, F08, F09, F15 и F19, находящи се във вилно селище P. D. R. B. & S. S. F. L. в същата местност, както и за връщане на основание чл. 34 ЗЗД на получената сума по тези договори – 6 000 евро, с левова равностойност 11 734.95 лева. Със същото решение ВКС е върнал делото на ОС - Бургас за разглеждане на останалите основания за нищожност на тези договори, изложени в исковата молба и уточненията към нея, а при настъпване на процесуалното условие – и на евентуалните искове по чл. 30 ЗЗД за унищожаването им поради сключването им при заплашване. Дал е задължителни указания по чл. 294, ал. 1 ГПК на въззивния съд да квалифицира отделните твърдения за нищожност, да съобрази, че съединяването им е в евентуалност и съдът дължи разглеждането им в поредност, съответна на естеството на поддържания порок, както и че по-тежкият порок изключва по-лекия, а също и да прецени дали част от твърденията не сочат частична нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 4 ЗЗД. С решението касационната инстанция е отхвърлила евентуалния иск по чл.

30 ЗЗД за унищожаване на договор от 01.07.2016 г. за поддръжка на общите части на апартамент 7D, находящ се във вилно селище P. G.-B. & S. R., както и искането за връщане на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД на дадената сума по този договор в размер на 750 евро с левова равностойност от 1 466.87 лева, след като с първоинстанционното решение, влязло в сила като необжалвано в тази част, е бил отхвърлен главният иск за нищожност на същия договор поради противоречие със закона, нарушаване на добрите нрави и липса на предмет.

При изразяване на формираната воля относно поддръжката на общите части за апартамента, находящ се във вилно селище P. G.-B. & S. R. в местността „М.“, [населено място] (видно и от обсъжданите доводи и възражения на страните, както и от събраните във връзка с тях доказателства), е допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението (като вместо апартамент D29 e посочен апартамент D12). Независимо от констатираната очевидна фактическа грешка, възпроизведена и в последващите актове, включително и в обжалваното въззивно решение, не е налице процесуална пречка за провеждане на производството по чл.

288 ГПК. Поправката на ОФГ по чл. 247 ГПК може да бъде извършена по всяко време, включително и след касационното производство, и не е пречка за него.

С новото разглеждане на делото и постановяване на обжалваното от Е. Д. основно решение въззивният съд е приел, че производството пред него е висящо за осем обекта, собственост на ищеца, а именно за апартаменти – апартамент в сграда във вилно селище „П. Г.”, разположено върху имот понастоящем с идентификатор ***, и апартаменти А12; В09; Е12;

F08; F09; F15 и F19 в сграда във вилно селище „Ф. Л.”, разположено върху имот с идентификатор ***, част от курортен комплекс „Г. Л. Б. Р.” в землището на [населено място], местността „М.“.

В изпълнение на дадените от ВКС указания е квалифицирал предявените искове, като е приел, че е сезиран с обективно съединени при условията на евентуалност иск по чл. 124, ал.

1 ГПК за прогласяване нищожност на осем договора от 01.07.2016 г. за поддръжка на общи части поради противоречието с императивни правни норми (чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД), евентуално поради невъзможен предмет (чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД); иск с правно основание чл.

3

27, вр. с чл. 30 ЗЗД за унищожаването им поради заплаха от преустановяване на услугите електроснабдяване, водоснабдяване, интернет и телевизия, както и достъпа до самостоятелните обекти, а при уважаване на някой от тях - иск по чл. 34 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати 6 750 евро, платени без/на отпаднало основание за периода от 01.08.2015 г. до 01.08.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата.

Въззивният съд е приел, че не е установено комплексът или конкретните сгради в режим на ЕС да отговарят на критериите за жилищен комплекс от затворен тип по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС, поради което по отношение на общите им части е приложим режимът на управление по чл. 1 ЗУЕС – чрез общо събрание или чрез сдружение на собствениците.

Посочил е, че това общо събрание следва да се състои от етажните собственици на всяка от сградите в режим на ЕС поотделно (а не за всички сгради в поземления имот), като то е компетентно да взема решения само за управлението и поддръжката на съответната сграда, а за обекти извън сградата (напр. басейни и др.) - само ако идеални части от правото на собственост върху тях са прехвърлени като прилежащи към правото на собственост на съответния самостоятелен обект.

Въз основа на протоколите за проведени общи събрания на ЕС от 09.05.2011 г. и този от 15.06.2012 г. (в кредитирания екземпляр, приложен към исковата молба), ОС – Бургас е установил, че във всеки от двата поземлени имота е формирана обща етажна собственост.

Приел е, че на събранията са взети решения за избор на управител на етажната собственост (на „П. Г.” е избрано „Грийнлайф.-София” ЕООД, а на „Ф. Л.” - „Грийнлайф - Мениджмънт” ЕАД), за възлагане на поддръжката на етажната собственост на трето лице - ответното дружество „Орко” ЕООД въз основа на един общ договор между него и управителя и последващи еднотипни договори с отделните етажни собственици, но не е определен конкретният размер на дължимите към последното такси. Приел е, че решенията на ОС на ЕС не са оспорени по реда на чл. 40 ЗУЕС и са влезли в сила, поради което обвързват със задължителна сила членовете на всяка от етажна собственост. Въз основа на тях и на договорите за заместване на страна, с които правата и задълженията на управителите за поддръжката и управлението на общите части на етажната собственост са прехвърлени на ответника, въззивният съд е приел, че „Орко” ЕООД формално се явява легитимиран да извършва поддръжката на общите части в отделните сгради и на общите части (т. нар. в договорите „инфраструктура“) в отделните поземлени имоти, част от ваканционен комплекс „Г. Л. Б. Р.“.

Обсъдил е съдържанието на процесните еднотипни договори от 01.07.2016 г., според които наследодателката на ищеца - лично и като негов пълномощник, са възложили, а ответното дружество като изпълнител е приело да извършва срещу годишна такса от 250 евро без ДДС стопанисване и поддръжка на общите части в жилищен комплекс от затворен тип – вилно селище P. G. B. & S. R., относно апартамент D29, както и в жилищен комплекс от затворен тип - вилно селище P. D. R. B. & S. F. L., относно останалите седем апартамента. Обсъдил е, че в еднотипните договори изрично е предвидено, че „Орко“ ЕООД има задължението да заплаща сметките за изразходваната електроенергия, вода, интернет, телефон, кабелна телевизия, както и месечна такса за пречиствателно съоръжение. Приел е за безспорно, че 4 ответникът е извършвал дължимата поддръжка, а ищецът и неговата майка, преди смъртта , са заплащали дължимите за услугите такси, като е изложил мотиви, че нито изпълнението, нито отправеното в хода на делото от ищеца изявление до ответника за прекратяване на процесните договори съставляват действия по признание на тяхната действителност, нито могат да ги санират, в случай че са нищожни, респективно унищожаеми поради сключването им под заплаха.