Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1087 от 19.08.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 3411/2024
Вид
Решение № 1087
Подписан
19.08.2024
В сила
04.09.2024
Състав
Иван Георгиев Калибацев

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.7 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.174, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.174, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189з · Закон за движението по пътищата
  • чл. 5, ал. 3, т. 1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 1087 гр. Пловдив, 19.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И. Г. Калибацев при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от И. Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20245330203411 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0444-000137 от 25.03.2024г., издадено от Началник Сектор в ОДМВР Пловдив, РУ 05 Пловдив, с което на Н. Р. Ч., ЕГН ********** от с. ***, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП са му наложени административни наказания - ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца за извършено нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗдвП.

На основание Наредба N Iз-2539 на МВР са му отнети и 12 контролни точки.

Жалбоподателят, Н. Р. Ч., по съображения, изложени в жалбата, моли Съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Редовно призован за съдебно заседание, не се явява лично и не изпраща процесуален представител.

Въззиваемата страна, Началник Сектор в ОДМВР Пловдив, РУ 05 Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. По делото е депозирана писмена молба-становище от Началника на сектора, в която прави искане за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление.

Обяснява, че поради техническа грешка и моментна неизправност на системата на АИС АНД, системата не е отразила новия резултат от кръвната 1 проба, а запаметила първоначалния. Моли Съда процесното НП да се измени и да се наложи глоба на база резултата от кръвната проба. Възразява за размера на адвокатския хонорар до минимално предвидения в наредбата при уважаване на жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, поради което е допустима, а разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

На 18.02.2024г. в 11:01 часа в град Пловдив, на бул. „Освобождение” до № 17, бил спрян за проверка от екип на Пето РУ Пловдив, в който бил и свид.

И. З. Б., лек автомобил „Ауди А 4“, с рег. № ***, управляван от жалбоподателя Н. Р. Ч.. Жалбоподателят Ч. бил изпробван за наличие на алкохол с техническо средство – „Алкотест Тест 7510“ с фабричен номер „ARDM-0248”, което отчело концентрация на алкохол от 0, 91 на хиляда алкохол в издишания от него въздух.

На място свид. Б. съставил АУАН Серия GA AKT № 712188 срещу жалбоподателя за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр.1 от Закона за движението по пътищата, който АУАН жалбоподателят подписал, като отразил, че няма възражения. Получил и препис от АУАН.

При съставянето на горния АУАН, свид. Б. съставил и връчил в 11:35 часа на 18.02.2024г. на жалбоподателя Талон за медицинско изследване № ***, в който било указано, че следва да се яви до 45 минути в УМБАЛ „Свети Георги“ – гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“, за да даде кръвна проба ако желае това. Жалбоподателят Ч. се възползвал от това си право, като след даване на съответната кръвна проба, била извършена химическа експертиза, за която бил съставен Протокол № 407 от 19.02.2024г. Съгласно заключението на същата химическа експертиза – установеното количество алкохол в кръвта на жалбоподателя било 0,68 промила.

Въз основа на съставения срещу жалбоподателя АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление. Новият резултат бил взет предвид от наказващият орган при описание на обстоятелствата, но поради техническа грешка и моментна неизправност на системата на АИС АНД при запаметяване на новите показатели /установени промили/ след дадена кръвна 2 проба от жалбоподателя, системата не е отразила новия резултат, а запаметила първоначалният, с което било наложено наказание на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП - „глоба” в размер на 1000 лева и лишаване от право на управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Като свидетел по делото беше разпитан актосъставителят – свид. И. З.

Б., на длъжност „командир отделение“ при Пето РУ, който потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации, както и по отношение на медицинското изследване. Свидетелят пояснява, че на дрегера показало 0,9 промила. Не знае какви са били последиците след това, дали е дал кръвна проба. При запитване. жалбоподателят признал, че е пил малко вечерта.

Последният споделил, че е международен шофьор и това му е препитанието.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, последователни, съответстващи на писмените доказателства по делото.

Тази фактическа обстановка се установява от събраните и приложени по преписката писмени доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на свид. Б..

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което Н. Р. Ч. виновно е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата – за това, че на 18.02.2024г. в 11:01 часа, в гр. Пловдив, бул. „Освобождение“ до № 17 е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Ауди А 4“, с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, а именно – с концентрация на алкохол в кръвта 0,68 на хиляда, обективирано в Протокол № 3

407 от 19.02.2024г. Нарушението е безспорно установено на база писмените и гласните доказателства. В случая в полза на жалбоподателя са отчетени резултатите от кръвната проба.

На основание чл.189з от ЗДвП за нарушения по този закон, какъвто е настоящият случай, не се прилага нормата на чл.28 от ЗАНН, визираща маловажен случай, още повече, че по делото не се доказаха такива обстоятелства, които да определят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние, спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид.

Отделно от това, справката за нарушител/водач, е категорична индиция, че настоящият случай не е изолиран за жалбоподателя. От друга страна фактът, че е международен шофьор и се прехранва с тази професия, следва да бъде още по-осторожен спрямо спазването на правилата по ЗДвП.

Въпреки горното, в случая се установява неправилно приложение материалния закон, относно санкционната норма.

С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя Ч. е наложено наказание на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Цитираната норма предвижда наказание за водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително. Посочена беше и причината за това от наказващия орган, а именно техническа неизправност в системата на АИС АНД, която при запаметяване на новите показатели /установени промили/ от кръвната проба на жалбоподателя, не е отразила новия резултат, а запаметила първоначалният.

В случая безспорно е установено управление на МПС от страна на жалбоподателя Ч. с концентрация на алкохол 0,68 на хиляда, установено след предоставена от последния кръвна проба за изследване.

Ето защо в случая съответстваща на нарушението норма е тази на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, която предвижда наказание за водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително.

Последното обаче не съставлява основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, а Съдът следва да упражни правомощието си по чл.63, ал.7 от ЗАНН, съгласно който - съдът изменя наказателното постановление, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по- 4 леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

Прилагането на санкционната норма на чл.174, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата, която предвижда по-малки по размер наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС /също фиксирани/ от чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата, съставлява прилагане на закон за по-леко наказуемо нарушение.

Безспорно е същото така, че горното не съставлява изменение на обстоятелствата на нарушението, доколкото изобщо няма отношение към последните.

Ето защо съдът намери, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в санкционната част, като нарушението следва да бъде преквалифицирано като такова по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, бъде наложено административно наказание – глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.

5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Доколкото и двете страни не са направили искане за присъждане на разноски и не са ангажирали доказателства за реално сторени разноски, съдът не следва да се произнася по този въпрос.

По аргумент от чл.3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването, на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на контролни точки. Ето защо съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0444-000137 от 25.03.2024г., издадено от Началник Сектор в ОДМВР Пловдив, РУ 05 Пловдив, с което на Н. Р. Ч., ЕГН ********** от ***, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП са му наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок 5 от 12 /дванадесет/ месеца за извършено нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗдвП, като ПРИЛАГА ЗАКОН ЗА ПО-ЛЕКО НАКАЗУЕМО НАРУШЕНИЕ и определя наказание по реда на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП – ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд Пловдив по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6