Решение № 187 от 11.06.2025, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. гр. Димитровград, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова в присъствието на прокурора В. Ив. А. като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20245610101596 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ- за заплащане на обезщетение за вреди причинени от Прокуратура на Република България.

Ищецът Н. А. О. поддържа в искова молба, че сл.д.№18/2016г. по описа на ОСлО при ОП - Хасково, било образувано по подаден сигнал от лицето ***. Производството било образувано срещу неизвестен извършител, но от самото начало било ясно, че за престъпната деятелност е разследвана Н. О.. Проверявана била дейността й в Съвета на директорите на фирма „**" АД, с предмет на дейност производство и търговия в страната и чужбина на трикотажни и шивашки изделия. Към онзи момент управител на фирмата бил вече покойният ***. Посочва, че през 2010г. той създал своя фирма-„***“ ЕООД, която осъществявала паралелна дейност на „**" АД. В наказателното производство било установено, че използвайки това търговско дружество ** възлагал на ишлеме изработването на стоки на акционерното дружество, които били предмет на договор с италианската фирма „** С.Р.Л“. Разследващите органи установили, че ищеца била в изключително близки отношения с ** ** и негова „дясна ръка", поради което той я упълномощил да тегли и внася пари в брой от банковите сметки на дружеството, да осъществява митническо представителство и др.правомощия. Освен това, на 15.02.2014г. ** сключил с О. и безсрочен граждански договор, с който тя поела задължения във връзка с организация и ръководство дейността на дружеството „***" ЕООД, срещу възнаграждение от 200 лева месечно. В хода на разследване по делото било установено, че на 14.05.2014г. ищецът регистрирала дружество „**" ЕООД, на което ** ** също възлагал поръчки. След като здравословното състояние на последния се влошило той бил поставен под пълно запрещение. От назначената Съдебно-психиатрична експертиза не могло да се установи точно момента, от който не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. При тези обстоятелства наблюдаващият делото прокурор достигнал до заключението, че О. се възползвала от влошеното здравословно състояние на управителя и въпреки гражданския договор, сключила на 01.09.2014г. договор между „**" - ** и „**“ ЕООД. Срокът на договора бил 12 месеца, като след изтичането му бил сключен нов, идентичен договор, за още 12 месеца. Ищецът поддържа, че в проведеното досъдебно производство била разпитвана многoкратно, първоначално без процесуално качество, а 1 последствие и в качеството на свидетел. Тя съдействала изцяло, представяйки с Протоколи за доброволно предаване документи, фактури, беседвала със следователя часове в разясняване дейността на търговските дружества, като в тази връзка помагала да се изведе поредността, действията и ангажираността на всяко едно от тях през годините. Изготвяни били съдебно счетоводни експертизи, до заключенията по които се стигнало след часове беседи с назначеното по делото вещо лице. През цялото време О. съдействала изцяло, съзнавайки, че наказателното производство се води срещу нея. С Постановление от 17.07.2017г., наблюдаващият прокурор прекратил наказателното производство. След обжалване на този акт Прокуратурата променила преценката си и намерила, че ищеца е осъществила престъпния състав на чл.217, ал.2 НК, като съзнателно действала против законните интереси на „***" ЕООД. В РС- Димитровград било внесено Постановление за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание от 18.11.2019г. По воденото съдебно производство по НАХД №576/2019г. по описа на РС Димитровград били проведени общо 17 заседания. С Решение № 260002/06.10.2022г. по горепосоченото дело, ищецът била призната за невинна и оправдана за престъпление по смисъла на чл.217 ал.2 вр.ал.1 НК, а именно за това, че на 01.09.2014г., в Република **, гр.** **, съзнателно действала против законните интереси на „***" ЕООД, когoто представлявала по силата на граждански договор №3/15.02.2014г., според който представлявала дружеството пред трети лица, организирайки и осигурявайки реализацията на продукцията на дружеството, сключвайки договор между „** С.Р.А." - ** и „**“ ЕООД, въпреки наличието на сключен идентичен договор от 01.01.2014г. между „** С.Р.А." - ** и „***" ЕООД.

Предвид изложеното счита, че така повдигнатото й обвинение по сл.д.№18/2016г. по описа на ОСлО при ОП Хасково, е незаконосъобразно. През време на досъдебното производство и всичките етапи на съдебното производство в Н. О. живеели страха и опасността от постановяване на осъдителна присъда. Всички страхове и емоционални терзания я следвали от началото до края на наказателния процес. Страхувала се за бъдещето си. Била стресирана, притеснена и отчаяна. Всичко, в което вярвала и което планирала до момента се сринало пред очите й. Нейният случай добил известност и на работното й място, тъй като за това били разпитвани бивши служители на „**“ АД. Подчинените й също коментирали постоянно, че е обвиняема по наказателно дело. Това довело до тягостна за нея работна обстановка. Трудно вземала решения и трудно се концентрирала не само в работата, но и за обикновени житейски задължения. Това оказало влияние върху работоспособността й. За негативното й представяне, включително и в обществото, допринесъл и факта, че многократно била призовавана да се явява за разпит в следствения отдел. Призовките и съобщенията били оставяни на общо място до пощенските кутии на адреса, където живее.

Тези обстоятелства станали достояние на съседите, които също й задавали въпроси и коментирали положението, в което е изпаднала. Това предизвикало изключително голяма депресия и стрес, както в нея, така и в семейство й. Притеснявала се за имиджа, който се създавал и дали хората, които я познават няма да гледат на нея, като на престъпник и опасна личност, дори и при оправдателна присъда. Всички тези притеснения, страхове и несигурност били съпроводени с мисли за непредсказуемостта от изхода на делото, за найнеприятния сценарий, който може да я сполети. Това дело променило изцяло личната й съдба. Оказало влияние и върху имиджа й на търгoвец. В допълнение посочва, че абсолютната давност за наказателно преследване изтекла на 01.03.2022г. Наказанието за престъплението, за което била ангажирана наказателната й отговорност било ,,Лишаване от свобода" до 3 години. При тази санкция погасителната давност била петгодишна. Увеличена с 1/2, възможността за наказателно преследване възлизала на 7 години и шест месеца, изтекли на посочената пo-гope дата. Въпреки това Прокуратурата упражнила правото си на протест и делото било пренесено за инстанционен контрол. Пред въззивната инстанция ищецът направила искане за прекратяване на наказателното производство. Това било сторено на 28.03.2023г., а съдебният акт бил постановен на 03.04.2023г. Т.е., ответникът следвало да носи отговорност и за това, че една година и един месец след изтичане на абсолютната давност е поддържал обвинението. Всички описани по-горе страдания, емоционални и психични смущения, непредвидимост, отчаяние, тревожност, страх от 2 осъждане, от засягане честа и достойнството на ищеца сред близки и приятели, накърняване на имиджа й в търговските отношения, били в следствие на незаконосъобразното обвинение по наказателното производство по сл.д.№18/2016г. по описа на ОСлО при ОП-Хасково и водените въз основа на него съдебни производства пред РС- Димитровград и ОС-Хасково.

За всичко това отговаряла Прокуратурата на Република България. Поради това за Н. О. се породил правен интерес да предяви настоящия иск. Иска съдът да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България да й заплати сумата от 20000 лева, ведно със законната лихва от 01.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразно обвинение за извършено престъпление по наказателното производство, водено по сл.д.№18/2016г. по описа на OCлO при ОП -Хасково, представляващо преписка с вх.№946/2016г. по описа на Районна прокуратура Димитровград, НАХД №576/2019г. по описа на РС Димитровград и ВНАХД№ 39/2023г. по описа на ОС Хасково; Да осъди Прокуратура на Република България да й заплати сумата от 2000 лева, ведно със законната лихва от 03.04.2023г. до окончателно изплащане на сумата, представляващи обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане и на направените по настоящото дело разноски.

Ответникът Прокуратура на Република България чрез прокурор от РП-Хасково ТОДимитровград поддържа, че искът е допустим, но неоснователен. Оспорва по основание и размер исковите претенции по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, както и претенцията за законна лихва върху главницата. Поддържа, че тежестта на доказване лежи върху ищцата като не били налице доказателства, които да установяват действително търпени вреди като пряк и непосредствен резултат от незаконно обвинение, а това били основни елементи от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ, които Н. О. трябвало да докаже. Не били представени доказателства за претърпени морални вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение, както и такива за твърдените търпени ограничения на личната сфера на ищцата. Липсвали доказателства органи на Прокуратурата на Република България да са извършвали други действия, извън правно регламентираните в хода на наказателното производство. Прекратяването на наказателното производство, а не приключването му с влязла в сила оправдателна присъда, сочело на хипотеза извън приложното поле на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Както било прието и в т.8 от ТР № 3/22.04.2004 г. на ОСГК при ВКС, процесуалните действия, извършени преди изтичане на давността, не дават право на обезщетение, защото са законни - т.е. поради липсата на елемент от фактическия състав на отговорността на държавата, не следвало да се ангажира отговорността на Прокуратура на РБ, защото извършените действия са били законни. Освен това, в исковата молба липсвали твърдения, не били ангажирани и доказателства, ищцата да е правила искане за продължаване на производството и произнасяне на решение по същество, независимо от изтеклата абсолютна давност. Оспорва и претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди. Според възприетото в т.2 на ППBC №4/1968г., въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди.

Съгласно константната съдебна практика по аналогични дела размерът на обезщетението за неимуществени вреди бил свързан с критерия за справедливост, дефиниран в чл.52 ЗЗД, като справедливостта не е абстрактно понятие, а се извеждала от преценката на конкретни обстоятелства. В случаите на причинени неимуществени вреди по чл.2, aл.1 от ЗОДОВ от 3 значение било как незаконното обвинение се е отразило върху здравето, личния живот, чувствата, честта и достойнството на увредения. Паричното обезщетение за моралните вреди следвало да съответства на необходимото за преодоляването им. Определяне на парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяването на претърпените вреди не било проява на справедливост, а в дисхармония с последната. Във връзка с горното, претенцията на ищцата била изключително завишена и не е съответна на претендираните вреди, на икономическия стандарт в България, както и на съдебната практика по аналогични случаи.

В случай, че се докажело наличието на увреждане, то същото било от най-ниска степен поради това, че спрямо ищцата не била вземана мярка за процесуална принуда, липсвали интензивно провеждани процесуални действия с нейно участие, характерът на делото не бил за тежко умишлено престъпление, а е следвало да се прилага разпоредбата на чл.78а от НК, т.е. ищцата е била „застрашена" от налагане единствено на административно наказание фактори, които налагали извод за степен на увреждане, която е ниска и не може да обуслови присъждане на обезщетение в претендирания изключително висок размер. Преминаването на производството през фазите, за което ищцата сочи в исковата си молба, е законосъобразно и призвано от законодателя да гарантира и охранява правата на всички страни в процеса, вкл. и на подсъдимия, като това не можело да се вмени във вина на Прокуратурата.