Определение № 17693 от 20.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17693 гр. София, 20.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Преслав Огн. Дамянов като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно частно гражданско дело № 20261100508541 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от молителите В. В. Г., действаща лично и като майка и законен представител на Д. Г. Т. и на Д. Т., срещу определение от 15.07.2026 г. по гр.д. №15704/2026 г. по описа на СРС, 37 състав, с което е прекратено на основание чл.130 ГПК производството по делото. В частната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателите молят атакуваното определение да бъде отменено, а делото върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответната страна В.Г. Г. в законоустановения срок по чл.276 ал.1 ГПК оспорва жалбата.

Софийски градски съд, след като се запозна с жалбата и извърши проверка на материалите по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, като същата е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Производството пред СРС е образувано по молба на В. В. Г., действаща лично и като майка и законен представител на Д. Г. Т. и на Д. Т., срещу нейния баща В.Г. Г. с искане за постановяване на мерки за незабавна защита и мерки за защита от домашно насилие по реда н а ЗЗДН. В молбата се излагат твърдения, че на 01.01.2026 г. ответникът по молбата извършил вербален и физически тормоз върху тримата молители, подробно описан, в периода 02.01.2026 г. – 11.01.2026 г. родителите на В. В. Г. отправяли критики, обвинения и упреци по неин адрес в присъствието на другите двама молители, отношенията им станали още по-конфликтни и пред мес.01, 02, 03 и 04.2026 г. ответникът по молбата започнал да подава множество сигнали и жалби до различни органи, което създава психически натиск, както и че родителите на В. В. Г. отправяли пред децата изказвания за нея и съпруга и, а ответникът по молбата използвал многократно обидни квалификации по отношение на молителя В. В. Г., като всичко това представлява продължителен психически натиск.

С обжалваното определение СРС, 37 състав, е приел, че първата група посочени актове на домашно насилие са в периода 01-11.01.2026 г., които са извън преклузивния тримесечен срок преди подаване на молбата, съгласно чл.10 ал.1 ЗЗДН, втората група посочени актове на домашно насилие са сигнали до различни органи на власт от мес.

1 януари, февруари, март и април, като сигналите от мес. януари и февруари също за извън преклузивния тримесечен период по чл.10 ал.1 ЗЗДН, а евентуалната неоснователност на подадения сигнал, въз основа на която е образувана съответната проверка, може да се квалифицира според случая като злоупотреба с право, но не и като домашно насилие, и за проверяваното лице да възникне право на деликтно обезщетение, поради което е приел, че молбата се явява недопустима и е прекратил производството по делото.

Молителят е този, който индивидуализира предмета на молбата с правна квалификация по чл.8 ал.1 ЗЗДН чрез посочване на правопораждащите юридически факти, обстоятелства, въз основа на които се основава искането му, петитум и страни, които следва да са или да са били в изчерпателно посочени семейна, роднинска или фактическа връзка с молителя. Ако молбата не отговаря на изискванията на чл.9 ал.1 ЗЗДН, съдът е длъжен да даден на молителя указания за отстраняване на констатираните нередовности.

Настоящият въззивен състав намира, че молбата, въз основа на която е образувано производството пред СРС, 37 състав, не отговаря на изискванията на чл.9 ал.1 т.4 ЗЗДН. В молбата са налице противоречиви твърдения кои са конкретните актове на домашно насилие срещу всеки едни от тримата молители, респ. липсва изложение на обстоятелствата относно датата, мястото и конкретен начин на извършването и спрямо всеки един от тримата молители, което представлява задължителен реквизит на молбата по чл.8 ал.1 ЗЗД, с оглед нормата на чл.9 ал.1 т.4 ЗЗДН. Посочването на дата на извършване е съществено, доколкото същото е обусловено с оглед преценката за допустимост на производството, с оглед разпоредбата на чл.10 ал.1 ЗЗДН, предвиждаща преклузивен срок за иницииране на производството - до 3 мес. от акта на домашно насилие и при обективна невъзможност - до 6 мес. Следва да са конкретизирани актовете на твърдяно домашно насилие с посочване на конкретни действия, бездействия и т.н.т., а не както е посочено в случая, като единствения конкретизиран акт на домашно насилие е този на 01.01.2026 г. В закона липсва легална дефиниция на отделните проявни форми, в които може да се изрази домашното насилие, но за да е редовна молбата по чл.8 ал.1 ЗЗДН същата следва да съдържа твърдения за конкретни проявни форми на насилие с посочване на датата, на която същото е извършено. Не е ясно дали последващите след 01.01.2026 г. прояви могат да бъдат възприети като относими към дефиницията на чл.2 ЗЗДН, доколкото същите не са индивидуализирани. Общите твърдения, че ответникът по молбата непрестанно подлага на тормоз молителите са лишени от изискуемата конкретика.

С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният съд преждевременно е прекратил производството по делото като недопустимо – без да даде указания за отстраняване на констатираните по-горе нередовности, тъй като молбата не позволява да се извърши преценка за спазването на преклузивния срок по чл.10 ал.1 ЗЗДН.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че съдът е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а делото – върнато на СРС за продължаване на процесуалните действия по него, като първоинстанционният съд следва да даде на молителите указания на отстраняване на констатираните и описани по-горе нередовности.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №25730 от 15.07.2026 г., постановено по гр.д. №15704/2026 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 37 състав.

2

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Софийски районен съд, ГО, 37 състав, за продължаване на процесуалните действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3