Решение № 262725 от 26.04.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 26.04.2021г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Екатерина Стоева при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 4550 по описа за 2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на производството е предявен от П.Н.П. против

Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ гр.София осъдителен иск по чл.284, ал.3 КЗ /отм./ за сумата 150 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 09.10.2012г. до изплащането.

Твърденията са за настъпило на 09.10.2012г. в

Република Чехия пътно-транспортно произшествие на път I–27 в участъка Пилзен-Хорни Лукавице между л.а. Форд Мондео с рег.№ *******, управляван от чешкия гражданин Р.К.., и л.а. Рено Клио с рег.№ ***** управляван от Н.П.Н., причинено от противоправното поведение на водача на първия автомобил, признат за виновен с влязла в сила присъда № 1Т 136/2013-519–05.03.2014г. на Окръжен съд в гр.Пилзен-Юг. В произшествието починал Н.Н., баща на ищцата, която твърди като последица от смъртта му да е претърпяла болки и страдания, съставляващи неимуществени вреди. В исковата молба сочи, че с баща си били много близки. Преди катастрофата заедно заминали за Чехия, където се установили и работели и с получаваните средства подпомагали близките си в България. След смъртта му изпаднала в шок и дълбока депресия, преживявала много тежко загубата на баща си. След като се завърнала в България през 2012г. се установила при своите баба и дядо, където живее и понастоящем. Поради това, че произшествието настъпило в Република Чехия и било причинено от МПС регистрирано в тази държава, с позоваване на Регламент (ЕО) № 864/2007г. и чл.245 КЗ /отм./ счита за приложимо правото на Република България, обуславящо отговорността на ответника НББАЗ по заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, заедно със законната лихва от деня на увреждането.

Ответникът оспорва иска с възражения, че не са налице предпоставките на чл.284 КЗ /отм./ за ангажиране отговорността му, тъй като ищцата не е лице пребиваващо в България, а в Република Чехия. Навежда доводи за приложимост материалното право на Република Чехия, което в §444 (3) от ГК предвижда заплащането на увредено поради смърт на съпруг, родител или дете обезщетение за морално страдание еднократно на сума в размер на 240 000 чешки крони. Такова обезщетение било присъдено на ищцата в рамките на воденото в Чехия наказателно производство против виновния за произшествието водач. Допълнително сочи, че последният нямал сключена застраховка „Гражданска отговорност“, поради което отговорност за заплащане на обезщетение носи Гаранционен фон на Република Чехия. Към него ищцата отправила претенция за обезщетение, който двукратно в двумесечния срок по чл.285, ал.2 КЗ /отм./ се произнесъл с отказ по съображения за погасяване по давност на искането според чешкото право. Отговорността му, в качеството на Компенсационен орган, е функционално обусловена от отговорността на чешкия Гаранционен фонд в лицето на Чешкото бюро на застрахователите, поради което би дължал заплащането само на онова, което дължи крайния платец. В този смисъл навежда, че и да е налице основание за плащане на обезщетение, то не може да надхвърля предвидения по чешкото право размер. Оспорва да дължи законна лихва, тъй като е налице произнасяне по извънсъдебното искане на ищцата в установения в закона срок. Противопоставя и възражение за изтекла погасителна давност, както по българското, така и по чешкото право.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:

От фактическа страна не се спори настъпването на ПТП в

Република Чехия на 09.10.2012г. на път I-27 между Пилзен и Хорни Лукавице между л.а. Форд Мондео с рег.№ ******, управляван от чешкия гражданин Р. К., и л.а. Рено Клио с рег.№ *****, управляван от българския гражданин Н.П.Н..

Като последица от произшествието починал Н.Н., баща на ищцата П.П..

С присъда от 05.03.2014г. постановена по дело № 1Т

136/2013 на Окръжен съд в гр.Пилзен-юг Р. К.бил признат за виновен в това, че на посочените дата и място управлявал л.а. Форд Мондео с ДК № ******, под въздействието на упойващи вещества, а именно метамфетамин с концентрация в кръвта 0.17мг./л., в резултат на което не е бил в състояние да управлява безопасно моторното превозно средство и като водач на същото на прав участък от пътя на километър 145.056 навлязъл в лявата половина на пътното платно по посока на своето движение, където ударил идващия срещу него л.а.Рено Клио с ДК № ******, управляван от Н.Н., който поради множеството получени наранявания починал на местопроизшествието. Деянието е квалифицирано като престъпление с причиняване на смърт по непредпазливост по §143, ал.1, ал.2 от Наказателния кодекс на Република Чехия и престъпление заплаха за околните заради действия, извършени под въздействие на наркотични вещества или техни аналози по § 274, ал.1, ал.2, б“а“ от НК. В рамките на наказателното дело П.П. предявила претенция за обезщетение в размер на 240 000 чешки крони от смъртта на своя баща, която с посочената присъда била отхвърлена с аргументи, че следва да я предяви по гражданско-правен ред.

С постановената на 10.06.2014г. присъда по дело 9То

138/2014-564 на Областен съд в гр.Пилзен, присъдата на първоинстанционния окръжен съд е потвърдена в частта за осъждането на Ро.

К.. за извършеното престъпление и отменена в частта по претенцията за обезщетение на П.П.. Съдът приел, че е пострадало лице, загубило в произшествието родител и в съответствие с §444, ал.3, б.“а“ от ГК на Република Чехия осъдил подсъдимия да й заплати обезщетение от 240 000 чешки крони. Като неподлежаща на последващ съдебен контрол присъдата е влязла в сила.

На основание чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Нормата е приложима и в случаите, когато присъдата е постановена от съд в друга държава-членка без необходимостта от провеждането на процедура за нейното признаване по реда на чл.463 и сл НПК /Решение от 21.09.2018г. по дело С-171/2016г. на СЕС/.

Не е спорно, а и видно от представените заверени преписи на постановените присъди на първата и втората съдебни инстанции в Република Чехия, придружени с превод на български език, към деня на произшествието отговорността на Р..К. не е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“.

На 13.01.2017г. ищцата, чрез упълномощен адвокат, предявила пред ответника НББАЗ претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от 150 000лв. На 17.01.2017г. последният уведомил Бюрото на застрахователите в Република Чехия за искането, на което било отговорено, че следва да се откаже, тъй като този иск е нов и погасен по давност според чешкото право. Посочено е, че давностният срок по правото на Република Чехия за иск срещу гаранционния фонд е 3 години, който в съгласие с чл.8 от Закон № 37/2004 започва да тече 1 година след произшествието /възникване на правото на иск/. В случая е изтекъл на 09.10.2016г. /стр.53/. По същите съображения с писмо от 18.01.2017г. ответникът отказал плащането на обезщетение.

По делото не е спорно ищцата да е с постоянен адрес в гр.Видин и настоящ адрес ***.

Видно от приобщеното като доказателство писмо №

УРИ328200-4649/20.03.2018г. на МВР, ГД „Гранична полиция“ в автоматизирания информационен фонд /АИС „Граничен контрол“/ за периода 01.01.2008г.-18.02.2018г. има записи на данни за преминаване на ищцата П.П. през ГКПП на страната. Първото регистрирано излизане от Република България е на 06.07.2008г., след което са регистрирани последователно влизания и излизания през 2010г., 2012г., 2013г. и 2015г. Последното по време регистрирано влизане на територията на Република България е на 06.01.2016г., след което е излязла през ГКПП Калотина шосе на следващия ден 07.01.2016г. без данни за последващи влизания. В писмото е отразено, че след 2007г. българските граждани, като лица ползващи се от правото на свободно движение според правото на ЕС и ползваните от тях МПС не подлежат на задължителна проверка в АИС, поради което справката не съдържа данни за всяко влизане и излизане от и в страната.

Видно от писмо изх.№ 1029-40-5169/30.03.2018г. на НОИ за ищцата няма данни за регистрирани трудови правоотношения и осигуряване за периода от 09.09.2012г. до деня на изготвяне на справката /м.03.2018г./.

Видно от писмо изх.№ 92-00-314/28.03.2018г. на

НАП-Централно управление в информационната система на НАП за П.П. се съдържат данни за подадено уведомление по чл.62, ал.5 КТ от ЕТ „Ел. Ве. Д.-Ве. Г.“ с дата на сключване 26.09.2011г. и дата на прекратяване 27.09.2011г., т.е. времетраене от 1 ден. За същата няма подадени данни за осигуряване от работодател или като самоосигуряващо се лице, няма данни за подадени годишни данъчни декларации по ЗДДФЛ, а считано от 09.10.2012г. до момента е с прекъснати здравноосигурителни права.

В изпълнение на съдебна поръчка по реда на Регламент (ЕО) 1206/2001г. на Съвета от 28.05.2001г. относно сътрудничеството между съдилищата на държавите-членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела от Районен съд-гр.Прага е постъпил отговор с приложени документи от Агенция по заетостта на Чешката Република и известие от Чешкото управление за социално осигуряване. Видно от същите ищцата не се води в регистъра на системата Чекпойнт, нито в системата на Централния регистър на населението на Чешката република, поради което не могат да се предоставят данни за местожителството й на територията на тази държава /стр.316/. Представена е справка от Чешкото управление за социално осигуряване, видно от която П.П. е била в трудови правоотношения с различни работодатели на територията на Чехия по сключени трудови договори в периода 23.08.2012г.-18.03.2016г. Не получава пенсия от ЧУСО, не получава болнични, нито получател на социални помощи. В същата справка е отразено, че е с постоянен адрес в Чехия /адрес на пребиваване ул.Железнични 500/23, 32600 гр.Пилзен /стр.319/.

В представените преписи от постановените през 2014г. присъди на окръжния и областния съд в гр.Пилзен е посочено, че П.П. ***.

По делото е разпитан св.М..., който познава ищцата повече от 7-8 години чрез нейния баща Н.Н.. Ищцата и баща й били много близки. Поради безработицата в гр.Видин постоянно ходели в чужбина да работят сезонна работа, на каквато били и в Чехия към деня на катастрофата.

След смъртта на баща си се прибрала в България и стояла определено време, но после пак пътувала, дори и към деня на даване показанията /съдебно заседание от 30.10.2018г./ отново била някъде из Европа. Сочи, че я засичал да отива в чужбина за 3-4 месеца и се връща. Когато се прибирала в България живеела в гр.Видин и в с.Цар Петрово, където живее дядо й. Свидетелят се виждал с нея 2-3 пъти годишно по празници и когато е в България, защото по принцип и особено през лятото е в чужбина.

При горното от фактическа страна, съдът намира от правна следното:

Дадената от съда правна квалификация с определението за насрочване на делото и съставен проект за доклад от 30.01.2018г. на предявения иск е чл.282, ал.3 КЗ /отм./, според който НББАЗ е представително национално бюро за Република България по смисъла на Вътрешните правила между бюрата, като участва и съдейства за функционирането на системата "Зелена карта" и задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в държавите-членки. В първото по делото съдебно заседание и двете страни са посочили, че тази норма се отнася до НББАЗ в качеството на представителен орган и не е приложима в случая, защото отговорността му се търси като Компенсационен орган, поради което правното основание на предявения иск е чл.284 КЗ /отм./. Действително дадената от съда правна квалификация е неправилна с посочването на неотносима към правния спор правна норма, но същевременно съдът е разпределил доказателствената тежест в съответствие със заявените в исковата молба обстоятелства и наведените от ответника възражения, които обуславят предявен иск по чл.284 КЗ /отм./ и на това правно основание следва да бъде разгледан.