Решение № 211 от 06.12.2021, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Административно наказателно дело 1004/2021
- Вид
- Решение № 211
- Подписан
- 06.12.2021
- В сила
- 17.02.2022
- Състав
- Владимир Атанасов Пензов
Цитирани разпоредби
- чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.36 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 т.7 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 ал.1 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 ал.1 т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.83 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.118 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.118 ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185 ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185 ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.187 ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 211 гр. Б., 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Владимир Ат. Пензов при участието на секретаря Мария Г. Исидорова като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно наказателно дело № 20211210201004 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „....“ ЕООД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление ...., представлявано от управителя Д.Б.Б. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление (НП) № 519997-F538159 от 24.06.2020 година на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София в Централно управление на Национална агенция по приходите, с което за административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажба чрез електронен магазин, на основание чл.185 ал.2 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) във връзка с чл.185 ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност на дружеството-жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.
С жалбата се иска да се отмени наказателното постановление, тъй като се твърди, че същото е незаконосъобразно, необосновано и издадено в противоречие с действителните факти. Сочи се, че възприетата в постановлението фактическа обстановка не отговаря на действителната такава, тъй като установената положителна разлика от 227,59 лева , всъщност представлява вписано в касовата книга начално салдо от 230.00 лева за 30.07.2020г. Развиват се съображения, че в случая се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, каквато преценка санкционния орган не е направил. Сочи се, че в производството са допуснати съществени 1 процесуални нарушения при съставянето на АУАН, тъй като не са спазени изискванията на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, се представлява от управителя си Д.Б., който подържа жалбата по изложените в нея съображения, ангажира доказателства в подкрепа на тезата си и взема становище по същество, като моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление.
Админинистративнонаказващият орган, редовно призовани, чрез юрисконсулт Митева оспорва жалбата, ангажира доказателства в подкрепа на наказателното постановление и взема становище по същество, като моли същото да бъде потвърдено от съда.
За Районна прокуратура Б., редовно призовани, представител не се явява и не вземат становище по същество.
След като се запозна с доказателствата, съдът установи следната фактическа обстановка:
На 14.02.2020г. в 12.40 часа била извършена проверка от Б. ИВ. Б. и М.А. В., двамата служители „инспектор приходи“ при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – София, в търговски обект по смисъла на пар.1 т.41 от ПЗ на ЗДДС, находящ се в Б., ул.“....“ № ... – пицария .... и стопанисван от „....“ ЕООД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление ...., представлявано от управителя Д.Б.Б. с ЕГН **********. При проверката се установило, че дневният оборот от монтирания в обекта ЕКАФП – фискално устройство (ФУ) Datecs DP-150, индивидуален номер на ФУ: DT730558 и индивидуален номер на фискалната памет: 02730558, притежаващ функциите „Служебно въведени“ и „Служебно изведени“ суми, съгласно Дневен „Х“ отчет от фискална памет № 006006 от 14.02.2020 г. е в размер на 29,50 лева от регистрирани продажби, а фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 257,09 лева, съгласно изготвен опис на паричните средства Т.Е.В..
Прието е от проверяващите, че установена промяна в касовата наличност в размер на 227,59 лева представлява положителна разлика от въвеждане на пари от касата, която не е отразена на фискалното устройство в момента на извършването й с точност до минута, от което е видно, че дружеството „....“ ЕООД не е изпълнило задължението си, да отбележи всяка промяна в касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми с точност до минута. За така установените констатации и в присъствието на Т.Е.В. – сервитьор и М.М.М. – готвач бил съставен протокол за извършена проверка № 0034473 от 14.02.2020 година (лист 14-16 от делото), с който било указано на управителя на дружеството да се яви на 18.02.2020г. в 09.00 часа в ТД на НАП - София, офис Б. за съставяне и връчване на АУАН. На 18.02.2020 година в сградата на 2
ТУ на НАП – София, офис Б. се явил управителя на дружеството Д.Б.Б., където в негово присъствие актосъставителя Б. ИВ. Б. в присъствието на свидетеля при установяване на нарушението и съставяне на акта М.А. В. съставил АУАН № F538159 (лист 12-13 от делото) на „....“ ЕООД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление ...., представлявано от управителя Д.Б.Б. с ЕГН **********, за констатирано административно нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажба чрез електронен магазин, който бил връчен на управителя на дружеството Д.Б.Б. лично и срещу подпис на същата дата, като последният не отразил, че има възражения по акта. Възражения по акта в писмена форма не постъпили в законоустановеният тридневен срок за това. Въз основа на така съставения АУАН, на 24.06.2020 г. Началникът на Отдел „Оперативни дейности“ – София в Централно управление на Национална агенция по приходите, упълномощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП, издал атакуваното Наказателно постановление № 519997-F538159 от 24.06.2020 година (лист 9-11 от делото), с което за нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажба чрез електронен магазин, на основание чл.185 ал.2 от Закона за данъка върху добавената стойност във връзка с чл.185 ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност наложил на дружеството-жалбоподател „....“ ЕООД, с ЕИК ....
„имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева. НП било връчено на управителя на дружеството-жалбоподател Д.Б.Б., лично на 15.06.2021 година, като в законоустановения срок – 19.06.2021 г. е подадена чрез пощенски оператор и в запечатан плик (лист 8 от делото) разглежданата в настоящото производство жалба с вх. № 1769-3 от 22.06.2021г.
Представеният опис на парите в касата към момента на проверката – 14.02.2020 г. към Протокол за извършена проверка № 0034473 от 14.02.2020 г.
(стр.17 от делото) установява, че същият е изготвен и подписан от Т.Е.В. – сервитьор в пицария ...., съгласно Декларация от лице, работещо по трудов/граждански договор от 14.02.2020 г. (лист 20 от делото), стопанисвана от „....“ ЕООД, с ЕИК ...., като в касата са установени и описани общо парични средства в размер на 257,09 лева.
Представената разпечатка на Дневен „Х“ отчет № 0006006 от фискалното устройство Datecs DP-150, индивидуален номер на ФУ: DT730558 и индивидуален номер на фискалната памет: 02730558 от 14.02.2020 г. в 13:18 часа (лист 22-23 от делото), ползвано в пицария ...., стопанисвана от „....“ ЕООД, с ЕИК ...., находящ се в гр.Б., ул. „....“ № ... установява колко продажби на клиенти са извършени в обекта – 3 броя, какъв е оборота към момента на отчета - в размер на 29,50 лева, както и че не са регистрирани 3 служебно въведена и/или служебно изведените суми и сторнирани суми.
Представен е фискален бон от контролна покупка на проверяващите лица, на стойност 18.30 лева, издаден на 14.02.2020 г. в 13.09 часа.
От Договор за наем от 01.10.2019 г. се установява, че проверяваната пицария Ла Филичита, находяща се в гр.Б., ул. „....“ № ..., стопанисвана от „....“ ЕООД, с ЕИК .... е нает срещу месечен наем от 200 лева от дружествотожалбоподател.
Представената Заповед № ЗЦУ-17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП удостоверяват материалната и процесуална компетентност на лицето издало обжалваното наказателно постановление.
По делото са представени като писмени доказателства също, Молба вх.
№ 1354-388 от 03.06.2021г. от „....“ ЕООД до ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, подадена от управителя на дружеството, с която прилага платежно нареждане от 03.06.2021 г., от което е видно, че наложената имуществена санкция в размер на 500 лева, с Наказателно постановление № 549623F564292 от 03.02.2022 година на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София в Централно управление на Национална агенция по приходите е заплатена на същата дата, и моли на основание чл.187 ал.4 от ЗДДС, да не се прилага принудителна административна мярка – запечатване на търговския обект за срок от 14 дни, съгласно Заповед за налагане на ПАМ № ФК-С 5860458705 от 05.08.2020 г.
Актосъставителя Б. ИВ. Б. и свидетеля по акта М.А. В., разпитани в хода на съдебното производство установяват в показанията си, че на 14.02.2020 г. около обяд извършили проверка в търговски обект – пицария .... в Б., на ул.“....“, стопанисван от „....“ ЕООД, при която установили, че дневният оборот от монтирания в пицарията касов апарат с фискално устройство, съгласно направения отчет от фискалната памет е в размер на 29,50 лева. Установено е, че служебно въведени и служебно изведените суми или сторнирани суми не са отразявани и са в размер на 0.00 лева, а фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 257,09 лева, за което е изготвен опис на паричните средства от касата на обекта. Свидетелите сочат, че при проверката извършили контролна покупка, след което констатирали положителната разлика в касата в размер на 227,59 лева, както и че след установяване на нарушението са съставили констативен протокол, а по-късно и акт за установяване на нарушението.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите, приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователна и логична.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
4
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 7дневен срок от връчване на наказателното постановление, поради което е допустима, разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:
Атакуваното НП е издадено в съответствие с установената за това императивна процедура и от компетентен орган, като същото съдържа и всички реквизити за такъв акт по ЗАНН. Ето защо напълно неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя в обратна насока. Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че процесният АУАН, който е мотивирал издаването на НП не отразява обективно обстоятелствата при които е извършено нарушението, съгласно чл.42 т.4 от ЗАНН. Липсват доказателства представени, както пред актосъставителя, така и пред съда, удостоверяващи твърдяната от защитата липса на обективно и точно описание на фактическата обстановка при осъществяване на нарушението. За извършената проверка в обекта е бил изготвен констативен протокол, пресъздаващ установените обстоятелства и фактически положения от проверяващите.
Проверката е била извършена в присъствието на представители на търговеца – сервитьор и готвач в пицарията на дружеството-жалбоподател, на които е връчен и екземпляр от протокола. Съществено процесуално нарушение е налице тогава, когато с него съществено се засяга правото на защита на лицето, възможността да разбере за какво нарушение е подведен под отговорност, за да може да организира защитата си в пълен обем, като тези нарушения представляват отменителни основания, ако са допуснати в хода на административнонаказателното производство. В случая обаче такова не се констатира, както и не може да бъде прието, че е налице нарушение по чл.42 т.7 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН и същото е съществено, тъй като по аргумента на чл.53 ал.2 от ЗАНН, наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, все обстоятелства, по които не се спори от страните и са установени по безспорен и категоричен начин. Съгласно разпоредбата на чл.36 ал.1 от ЗАНН административнонаказателното производство започва със съставянето на АУАН, който в случая е съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството-жалбоподател. Актът е бил предявен на същото лице да се запознае със съдържанието му и да го подпише на същата дата, като и му е била осигурена възможност да направи писмени възражения, но такива не са постъпили, поради което според настоящата инстанция не са налице нарушения на процесуалните права в рамките на административното производство, които да обуславят отмяна на обжалвания санкционен акт, като възраженията на защитата и в тази насока са неоснователни.