Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1551 от 21.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1155/2025
Вид
Определение № 1551
Подписан
21.05.2025
В сила
21.05.2025
Състав
Екатерина Владимирова Мандалиева, Недялка Димитрова Свиркова Петкова, Радослав Петков Радев

Цитирани разпоредби

  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 99 ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 ал. 4 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1551 гр. Пловдив, 21.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20255300501155 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.410 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, чрез юрк. Б. Д., против Разпореждане № 8865/25.03.2025г. по гр.д.№4622/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, трети гр.с., с което е отхвърлено подаденото от дружеството Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против А.

Н. А., ЕГН – **********. Моли съда да отмени разпореждането на първоинстанционния съд и да постанови издаване на заповед за изпълнение по подаденото заявление в цялост.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД като разгледа данните по делото и прецени доводите в постъпилата частна жалба, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Пред Районен съд - Пловдив от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против А. Н.

А., ЕГН – ********** е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

С Разпореждане №7531/12.03..2025г. на Районния съд производството по делото е оставено без движение до отстраняване на нередовностите на заявлението, като заявителят представи доказателства за прехвърляне на вземанията по процесните договори на кредитора, като му е указано, че при неизпълнение на указанията в посочения тридневен срок, заявлението ще бъде отхвърлено изцяло.

В указания срок от дружеството е подадена Молба от 24.03.2025г., с която се излагат 1 доводи, че дадените указания за прилагане на исканите документи са неотносими към заповедното производство и противоречат на практиката на други съдилища. Посочено е също, че няма необходимост от изпълнение, тъй като твърдението на заявителя е, че вземане в посочения размер съществува, и това било достатъчно, за да бъде осъществена процедурата по проверка дали то е спорно.

Районният съд, за да отхвърли изцяло заявлението, излага основни съображения, че заявителят претендира да е титуляр на процесните вземания въз основа на основата на сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България“ договор за цесия от 15.02.2022 г. и Приложение № 1 от 11.07.2022 г. към него.. Предвид задължително указание, дадено с т. 4г на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК по тълк. д. № 4/2013 г., според което настъпилото преди подаването на заявлението частно правоприемство трябва да бъде установено от молителя, като в случай, че частното правоприемство се основава на договор за цесия, както е в процесния казус, трябва да бъдат представени и доказателства за уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземането, за да има прехвърлянето действие по отношение на него, на основание чл. 99 ал. 4 от ЗЗД. Районният съд е наложил извод, че в случая със заявлението договорът за цесия и приложение № 1 към него не са представени, а липсват и доказателства за уведомяване на длъжника по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД.

Посочените доказателства е следвало да бъдат представени по делото и на основание чл.

410, ал. 3 от ГПК, тъй като договорът за кредит е сключен с потребител.

С подадената частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД се поддържат отново доводите, описани в молба от 24.03.2025 за неотносимост на поисканите за прилагане доказателства към заповедното производство.

Частната жалба се явява неоснователна.

В конкретния случай със заявлението не е представен,договорът за цесия, липсват и доказателства за уведомяване на длъжника по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД. Посочените доказателства е следвало да бъдат представени по делото и на основание чл.410, ал.3 от ГПК, тъй като договорът за кредит е сключен с потребител. По делото липсват данни относно това, заявителят да има качеството на кредитор. Разрешението, дадено с т. 4г на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК по тълк. д. № 4/2013 г. намира приложение, тъй като мотивите са изложени на общо основание, без оглед на реда на заповедното производство - по чл. 410 или по чл. 417 от ГПК. Предвид липсата на такива доказателства по делото, заявлението следва да бъде изцяло отхвърлено.

Предвид изложеното, обжалваното разпореждане за отхвърляне на заявлението по чл.

410 от ГПК е правилно, а жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение.

Предвид горните съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 8865/25.03.2025г. по гр.д.№4622/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, трети гр.с., с което е отхвърлено подаденото от Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против А. Н. А., ЕГН – **********.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3