Акт № 823 от 09.11.2026, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- 6567/2026
- Подписан
- 09.11.2026
- В сила
- 09.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 ал. 1 т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 823 гр. Перник, 09.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Симона Пл. Колева при участието на секретаря МИХАЕЛА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Симона Пл. Колева Гражданско дело № 20261720106567 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр.
Перник, срещу И.Н.С..
Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, съществува облигационно правоотношение във връзка с доставка на питейна вода и отвеждане на канални води, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи обвързват ответника без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот, находящ се в гр. ******, кв. ********* №** е водоснабден. Посочва, че ответниците като наследници на собственика на имота – А.Н.С.., починал, са задължени лица за заплащане стойността на консумираната питейна вода и на отведените канални такива, съобразно наследствените си квоти. Поддържа се, че през процесния период ищецът е изпълнил задълженията си, като е доставил до имота водоснабдителни и канализационни услуги.
Изяснява се, че от своя страна потребителите не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена. Липсата на плащане на падежа – в 30-дневен срок след фактурирането на сумата, обуславя начисляването и на законна лихва за забава.
При изложените твърдения се иска ответницата И.Н.С. да бъде осъдена да заплати на ищеца задълженията, съответстващи на ¼ от квотата й в съсобствеността – 67,70 евро, представляваща ¼ от главница за периода от 01.04.2024 г. до 15.10.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението, до окончателното изплащане на вземането, както и 6,33 евро – ¼ от лихва за периода от 09.06.2024 г. до 01.12.2025 г., по банкова сметка на „ВиК“ ООД – гр. Перник, разкрита при „Обединена българска банка“ АД, с IBAN BG86SOMB91301039493101, BIC SOMBBGSF. Претендират се разноски.
Производството спрямо втория първоначално посочен ответник К.А.С. е прекратено с определение от 28.09.2026 г., след като ищецът е направил уточнения по реда на чл. 140, вр. чл. 129 ГПК и е заявил, че оттегля исковете спрямо него, доколкото същият е изплатил изцяло припадащите съобразно идеалната му част задължения за процесния имот, вкл. и разноските.
Ответната страна И.С. не е депозирала писмен отговор.
1
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба, насочена срещу И.С., и формулира искане за постановяване на неприсъствено решение.
Ответната страна И.С. не е депозирала писмен отговор, в съдебно заседание не се явява, не изпраща представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предназначението на института на неприсъственото решение е да насърчи активните действия на страните при осъществяването на тяхната защита, респ. служи като своеобразна санкция за пълното процесуално бездействие на една от тях. В чл. 238, ал. 1 ГПК са уредени три предпоставки, изведени по негативен начин, при наличието на които се поражда правото на ищеца да поиска постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника – в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не представя отговор на исковата молба, не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие и не се явява в първото по делото заседание.
За да бъде постановено неприсъствено решение съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК, първо, на страните следва да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание (което е свързано с принципите на концентрационното и служебното начало), и второ, необходимо е претенцията да е вероятно основателна, с оглед изложените с исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
В настоящия случай така предпоставките, по чл. 238 ГПК са налице: ищецът е направил искане за произнасяне с решение по реда на чл. 238 ГПК; ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК с връченото му разпореждане на съда по чл. 131 ГПК, редовно е призован за първото по делото съдебно заседание, не се явява, нито изпраща представител, като не е направил и искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Съдът приема, че са налице са предпоставките и на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като от представените от ищцовата страна писмени доказателства предявеният иск е вероятно основателен. Предвид изложеното, съдът намира, че следва да се постанови неприсъствено решение, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Законната лихва върху главницата следва да бъде присъдена, считано от депозиране на исковата молба на 18.06.2026 г. – по която е образувано гр.д. № 6474/2025 г. на РС- Перник по реда на чл. 422 ГПК срещу други лица и с която е бил съединен осъдителният иск срещу Илияна С. – отделен за разглеждане в настоящото производство.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, съгласно списък по чл. 80 ГПК, като следва да бъде направено следното уточнение по техния размер:
По отношение претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 245,42 евро съдът съобрази, че същото е платено – видно от представените доказателства, вкл. фактура с основание „адв. Възнаграждение процесуално представителство – АХ за ИМ по гр.д. № 6567/26 РС Перник, аб. № ******“ в размер на 245,42 евро с ДДС. Доколкото не е уговорено друго, смята се, че адвокатското възнаграждение е дължимо за представителството по самото дело, спрямо исковете срещу и двамата ответници.
В случая обаче настоящото гр.д. № 6567/2026 г. е било водено срещу двама ответници, като спрямо втория ответник К. С. – притежаващ ½ ид.ч. от имота, производството е прекратено поради оттегляне на исковете, като с молбата от 25.09.2026 г. ищецът изрично е признал, че същият е заплатил и дължимите от него разноски по образуваното дело.
Същевременно платената след указания по чл. 129 ГПК такса 51,12 евро е сборът от държавните такси срещу двамата ответници, сумата от 6,70 евро – такса по чл. 102а, ал. 3 ГПК също е за двукратното възпроизвеждане на исковата молба и приложенията (по веднъж за всеки от ответниците). Аналогично таксите за издаване на съдебни удостоверения 7,68 2 евро, както и 21 евро такси пред МДТ са платени отново във връзка с доказателствената тежест на подлежащите на общо доказване факти относно съсобствеността и качеството потребител на страните, респ. установяване на квотите им в съсобствеността.
Ето защо разходите по списъка по чл. 80 ГПК за държавни такси и удостоверения, както и за адвокатско възнаграждение, следва да бъде присъдени за ½ от разноските.
На основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД И. Н. С., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. *****, кв. *******, *** да заплати на на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, представлявано от АД „Н., Угляров, Милчев“, представлявано от адв. Т. Н., сумата в размер на 67,70 евро, представляваща ¼ от главница в общ размер 270,78 евро за водоснабдителни и канализационни услуги, предоставени за имот, находящ се в гр. ******, кв. ********* №**, аб. № 1100274, за периода от 01.04.2024 г. до 15.10.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба на 18.06.2026 г., до окончателното изплащане на вземането, както и 6,33 евро – ¼ от лихва в общ размер 25,33 евро за периода от 09.06.2024 г. до 01.12.2025 г., по банкова сметка на „ВиК“ ООД – гр. Перник, разкрита при „Обединена българска банка“ АД, с IBAN BG86SOMB91301039493101, BIC SOMBBGSF.
ОСЪЖДА И. Н. С., ЕГН **********, да заплати на на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: ********* сумата от 164,42 евро – разноски пред Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО е постановено по реда на чл. 238 и сл. ГПК и не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
3