Решение № 374 от 24.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 374 гр. София, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20251000502869 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

С решение № 237/09.05.2025г., постановено по гр.д.№ 625/21г. по описа на СОС, IV състав, са уважени частично субективно съединени искове с правно основание чл.45, вр.чл.48 ЗЗД, като М. В. Б. и В. С. Б. са осъдени да заплатят солидарно на Я. П. С. и С. Г. С. сумата от по 150 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на дъщеря им В. Я. П., настъпила на 04.06.2021г. вследствие умишлено престъпление, извършено от ответника М. В. Б., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 04.06.2021г. до окончателното изплащане.

Със същото решение М. В. Б. и В. С. Б. са осъдени да заплатят солидарно на адв. Г. Б. Х. от САК, сумата 16 650 лв. възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищците, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, а по сметка на СОС сумата 12 000 лв. - държавна такса върху уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

С Решение № 391/14.07.2025г., постановено по гр.д.№ 625/21г. по описа на СОС, IV състав, е допълнено решение № 237/09.05.2025г. по гр.д. № 625/2021г. по описа на СОС по реда на чл.

250 ГПК, като исковете са отхвърлени в останалата им част – за разликата над 150 000 лв. до по 200 000 лв. за всеки от ищците, като неоснователни.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищците по делото.

1

Жалбоподателите-ищци Я. П. С. и С. Г. С. оспорват решението в неговата отхвърлителна част за разликата над 150 000 лв. до 200 000 лв. и молят съда да им присъди по още 50 000 лв. Изтъкват факта, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че справедливият размер на обезщетенията за неимуществени вреди, възлиза на сума в размер на 150 000 лв. Страданията на близките на починал вследствие на загубата, не могат да бъдат съизмерими с пари, но все пак пълното обезщетяване на всички неимуществени вреди изисква същото да бъде съотносимо с болките и страданията, преживени от близките. По силата на закона, то би следвало да представлява справедлив еквивалент на нанесените щети. Всяка една смърт на близък човек се приема изключително тежко от роднините и хората, които го обичат. Особено болезнено обаче се приема смъртта на малолетно дете, която е настъпила внезапно и неочаквано, вследствие на убийство, извършено по особено жесток и мъчителен начин. Това е травма, която дори не може да се възприеме от родителите. Загубата на родното им дете никога няма да се преживее, а с минаване на годините болката още повече нараства, при мисълта, че никога няма могат да видят детето си как израства, как завършва училище, как поема по своя професионален път, как създава свое собствено семейство и пр. За всеки родител загубата на дете е най-опустошителната трагедия, която може да го сполети. В конкретния случай тази загуба е вследствие на убийство и то извършено по особено мъчителен и жесток начин чрез удушаване при опит за изнасилване на седемгодишно момиче. В този случай болката на родителите е неописуема, преминаваща границите над разбираемото, като този вид болка е променил завинаги живота на ищците. Първоначално, при научаване за смъртта на детето им, те изпаднали в травматичен шок, особено при гледката на оскверненото тяло на момиченцето им. Първите дни отричали факта, че детето им не е между живите и отказвали да повярват на истината.

След първоначалния шок, мисълта им започнала да се обзема от факта как детето им е било измъчвано, как е страдало и какви болки и мъчения е следвало да изтърпи в последните си часове и как те са били безсилни от това да го предотвратят. След смъртта на детето им, целият живот се е преобърнал. Тяхната тъга и мъка са непоносими, те са изгубили смисълът на своя живот. Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели - П. А. и С. С., ищците при научаването за смъртта на детето, припаднали, били на лекарствени медикаменти, а понастоящем само плачели. Към момента не им останало нищо друго, освен да почитат паметта на детето, като не пропускали да отидат до гробището, а за всяка задушница строго спазвали християнските порядки. Трагедията е безкрайна, а болката изключително силна - факт, който е безспорно установен по делото.

Отделно от горното, те често сънували кошмари, свързани с убийството на детето им, постоянно били тревожни, затворили са се в себе си и никой не разбирал болката им.

Случилото се е отворило една непреодолима рана в душите им, един белег върху съзнанието им и сърцата им, който никога няма да зарасне.

Посочват още, че процесният казус има съществено значение за обществото като цяло, доколкото се касае за убийство, извършено по особено жесток и мъчителен начин, с опит за изнасилване, на момиче на седемгодишна възраст, довело до смъртта на едно невръстно 2 дете и до почерняването на съдбата на цяло семейство. Считат, че в такива случаи освен наказателната репресия срещу виновните лица, гражданският съд също следва да се явява коректив за такива човешки индивиди чрез осъждането им за заплащане на значителни суми за обезщетения на пострадалите от тяхното деяние лица. Първоинстанционният съд не е съобразил размера на присъдените обезщетения с конкретната икономическа конюнктура в страната, като е присъдил занижен размер на обезщетенията за претърпените неимуществени вреди. Претендират разноски.

Въззиваемата страна М. В. Б. и В. С. Б. не изразяват становище в писмен вид.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран със субективно съединени искове с правно основание чл. 52 вр.чл.45 и чл.48 ЗЗД.

Ищците Я. П. С. и С. Г. С. твърдят, че е налице влязла в сила присъда, с която М. В. Б. е признат за виновен в това, че на 04.06.2021г. в с. *** в масивна тухлена постройка на ул.

„26-та“, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, умишлено е умъртвил малолетната В. Я. П., като е направил опит да се съвкупи с В. Я. П., ненавършила 14 години, като я принудил към това със сила, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини.

Претендират обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 200 000 лева в резултат на смъртта на дъщеря им В. Я. П., настъпила на 04.06.2021год. ведно със законната лихва върху главниците, считано от 04.06.2021 год. до окончателното изплащане.

Ответниците М. В. Б. и В. С. Б. /негова майка/ чрез назначения им особен представител адв.

Н. от САК оспорват исковете. Сочат, че по делото има достатъчно данни за наличието на „психично заболяване“ на ответника М. Б., което макар и да не е от категорията, изключваща вменяемостта по наказателното право, може да се квалифицира като „неспособност на лицето да разбира или ръководи постъпките си“ и в тази връзка не следва да носи гражданска отговорност по предявения срещу него иск. Родителят също не е могъл да предотврати вредите, тъй като не е можел да осъществява ефективен контрол върху непълнолетния извършител, поради което не следва да се ангажира отговорността му по чл.48 ЗЗД. Намират предявените искове за завишени по размер.

От фактическа страна се установява, че с присъда № 31 от 17.07.2023г. по нохд. № 308/2022г. по описа на СОС, влязла в сила на 01.05.2024г. М. В. Б. е признат за виновен в това, че на 04.06.2021г. в с. *** в масивна тухлена постройка на ул. „26-та“, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, умишлено е умъртвил малолетната В. Я. П., поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 4 вр. чл. 115 вр. чл. 63, ал. 1, т. 1 и т. 2 НК вр. чл. 54, ал. 1 НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ години и 8 месеца, като подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение да е извършил деянието по 3 особено мъчителен за убитата начин – престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 вр. чл. 115 вр. чл.

63, ал. 1, т. 1 и т. 2 НК. Подсъдимият е признат за виновен и в това, че на посочената дата и място е направил опит да се съвкупи с В. Я. П., ненавършила 14 години, като я принудил към това със сила, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 152, ал. 4, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 18, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 2 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от четири години. Съдът е наложил на основание чл.23, ал. 1 НК на подсъдимия най-тежкото от така определените му наказания, а именно – наказание лишаване от свобода за срок от 4 години и 8 месеца.

С решение № 4 от 08.01.2024г. по внохд. № 1144/2023г. на САС е изменена присъдата от 17.07.2023 год. на СОС, като подсъдимият е признат за виновен да е извършил убийството на малолетната В. П. и по особено мъчителен начин, квалифицирано като престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 6 вр. чл. 115 вр. чл. 63, ал. 1, т. 1 и т. 2 НК, като е увеличил наложеното му наказание на 8 години лишаване от свобода. Съдът е изменил, като е увеличил размера на определеното на основание чл. 23, ал. 1 от НК общо най-тежко наказание на подсъдимия от 4 години и осем месеца на 8 години лишаване от свобода. На основание чл. 24 от НК съдът е увеличил определеното най-тежко наказание в размер на 8 години лишаване от свобода с 4 години, като е определил наказание лишаване от свобода за срок от 12 години.

С решение № 269 от 01.05.2024 год. по кнд. № 336/2024 год. по описа на ВКС на РБ е изменено решение № 4/08.01.2024г. на САС, като е намалено наложеното на М. Б. на основание чл.116, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 6 вр. чл. 115 вр. чл. 63, ал. 1, т. 1 и т. 2 НК наказание лишаване от свобода от 8 на 6 /шест/ години. На основание чл. 23, ал.1 НК съдът е определил като общо най-тежкото измежду наложените по това производство наказания – лишаване от свобода за срок от 6 години, търпимо при първоначален общ режим. Решението е отменено в частта по приложение на чл. 24 от НК. Решението е оставено в сила в останалата част.

Според чл.300 ГПК присъдата като акт на наказателния съд обвързва гражданския съд относно деянието, вината на дееца, неговата противоправност.

По делото са ангажирани и гласни доказателствени средства досежно обема неимуществени вреди, а именно разпит на св.С. /брат на ищеца/, А. /дядо на починалото дете/ разпитани в о.с.з. на 30.01.2025г., които съдът кредитира напълно като логично обосновани и вътрешно непротиворечиви, въпреки предпоставките, визирани в чл.172 ГПК.

Според показанията на св. А. - баща на ищеца Я., семействата на ищците и на ответника живели в един двор в с. ***. Ответникът М. им бил роднина, като ищците редовно му помагали, като му купували храна и му давали джобни пари, за да посещава редовно училище. Бащата на ответника починал. Внучка му В. била кротко и послушно дете; живеела заедно с родителите си и ходела редовно на училище. Родителите възприели много тежко новината за убийството й. Това било огромна трагедия за цялото семейство. Детето било погребано в с. ***. Ищците и досега редово посещават гроба й и не са я забравили.

Самият свидетел често си спомня за внучката си и му става лошо при спомена за случилото 4 се.

Съгласно показанията на св. С. – брат на ищеца, родителите преживели много тежко загубата на детето си. Прилошало им при новината за убийството, започнали да треперят и да плачат. Чувствали се много зле и не спирали да плачат дълго време след загубата. И понастоящем, щом се сетят за детето си, плачат. Почитат редовно паметта й. До убийството за детето били полагани всички необходими грижи за нея, като В. била най-глезеното дете в семейството. Ищецът Я. имал още пет по-големи деца. Родителите на В. помагали много на ответника, като му купували храна, вода и му давали пари. Помагали приживе и на баща му, който бил много болен и малко по-късно починал. Свидетелят не знае ответникът да е страдал от психични заболявания. М. споделял планове за бъдещето си, като искал да си построи още една стаичка до къщата на ищците. Няколко месеца преди убийството на детето, майката на М. се преместила в гр. *** и го оставила да живее сам в същата постройка, където била убита В., като той бил оставен там сам, без вода и храна и без пари.