Решение № 1593 от 03.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1593 гр. Пловдив, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20255330114318 по описа за 2025 година

Ищцата Е. Г. Г. е предявила срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД осъдителен иск с правно основание на чл.92 ЗЗД, във вр. чл.25, ал.1 от ОУ и чл.13, ал.2 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013 от 10.05.2008 г., за осъждане на ответника да и заплати сумата от 409,03 евро (с левова равностойност от 800 лв.), представляваща неустойка по договор при общи условия за невъзстановено снабдяване с електрическа енергия на имота на ищцата, находящ се в гр. П., ул.*** № ** с ИТН ****** за периода от *** до *** г.

В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. П., ул.*** № **, който е електроснабден. Сочи, че на ****** г. е подала заявление-декларация за започване на продажба на ел.енергия от ответното дружество, в качеството му на краен снабдител. Поддържа, че по този начин между страните е възникнало облигационно отношение по доставка на електрическа енергия на процесния обект при общи условия на договорите за продажба на ел.енергия на ответника. Сочи, че доставка на ел. енергия до имота не е извършвана, като на ****** г. получила писмо, с което ответникът я уведомил, че следва да заплати задължения в размер на 1535,72 лв. и след това би могло да бъде възстановено захранването с ел. енергия в имота. Твърди, че не дължи процесната сума, като затова е предявила иск на ****** г., по повод на който е образувано гр.д. № 4411/ 2024 г. на Районен съд Пловдив. По това дело ответникът признал иска и било постановено решение, че ищцата не дължи посочената сума на ответника. Посочва, че от ****** г. снабдяването на имота и с електрическа енергия било възстановено. Твърди, че за периода от *** до *** г. имотът е оставен без снабдяване с електрическа енергия от ответника, като ответното дружество е следвало в 7-дневен срок най-късно до 29.01.2024 г. да възстанови електрозахранването в обекта. Позовава се на чл.25, ал.1 от ОУ, съгласно който при доказано неспазване на срок по вина на ответника същият заплаща обезщетение на клиента в размер на 20 лв. за всеки 24 часа закъснение. Намира, че доколкото ответникът е признал, че няма причина имотът и да не бъде снабдяван с ел.

1 енергия след ****** г., то е налице неизпълнение на срока по чл.13, ал. 2 от ОУ по вина на ответника. Претендира неустойка в размер на 20 лв. на ден за 40 денонощия за периода от *** до *** г. или общо 800 лв. Моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.

В срока по чл.131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество със становище за неоснователност на предявения иск. Излага твърдения, че ищцата на ****** г. е подала декларация - заявление за започване на продажба на електрическа енергия, към която приложила нотариален акт от **** г., видно от който тя е собственик на имота, считано от ****** г. Посочва, че към датата на заявлението токът в обекта бил спрян заради натрупани и неплатени задължения за ел. енергия за периода 26.12.2018 г. – 22.03.2019 г. Признава, че с писмо от 19.02.2024 г. ищцата е уведомена за неплатените задължения и че възстановяването на електрозахранването може да бъде извършено след погасяването им и след заплащане на такса за възстановяване в размер на 7 лв. Признава, че на ****** г. е депозирана искова молба за признаване за установено, че не дължи сумите поради погасяване на задължението по давност. Сочи, че на ****** г. захранването в обекта е възстановено. Поддържа, че не са налице условията за заплащане на претендираната неустойка, доколкото ищцата не била нов клиент към датата на подаване на заявлението на ****** г., тъй като тя е придобила собствеността върху имота на ****** г., от който момент е станала клиент на ответника. Сочи, че към придобИ.ето на собствеността ответникът не е знаел за смяната на собствеността, тъй като ищцата не изпълнила задължението си по чл. 11, т.3 от ОУ да уведоми ответника в 30-дневен, поради което фактурите били издавани на стария собственик на имота. Поддържа, че неподаването на заявление за започване на продажба на ел. енергия своевременно не освобождавало ищцата от качеството и на битов клиент като собственик на електроснабден имот. Счита, че ищцата не би могла да черпи права от собственото си неизпълнение на задължението със своевременно уведомяване на ответника за промяна на собствеността. Поддържа, че не е спазено изискването за наличие на виновно поведение от страна на ответника, доколкото захранването било спряно основателно и законосъобразно. Твърди, че няма основание за възстановяване на захранването, доколкото не била заплатена дължимата такса за неговото възстановяване в размер на 7 лв., което е основание за преустановяване на преноса на електрическа енергия съгласно чл.123, ал.6 от Закона за енергетиката и чл.

62, ал.1 от ОУ. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски.

По делото е постъпила молба от 29.10.2025 г., от ищцата, с която изразява становище по писмения отговор на ответника, като възразява за наличието на неплатени задължения за периода от **** до **** г. за имота. Възразява срещу това, че задължението е отречено поради изтекла погасителна давност, като твърди, че всъщност задължението е било натрупано от стария собственик, ползвател на обекта, който би могъл да релевира възражение на давност. Посочва, че цитираното от ответника задължение по чл. 11 да се декларират промени в начина на ползване на имота касаело единствено промяната в ползването, но не и промяната в собствеността, при която липсвала промяна в начина на ползване. Сочи, че тази разпоредба касаела стария собственик на имота, тъй като той е декларирал предходните данни. Сочи, че формална причина за отказа да се възстанови захранването били стари задължения, натрупани от предходния собственик Александър Грозев, които били признати за недължими от ищцата със сила на присъдено нещо по решението, постановено по гр.д.

№ 4411 от 2024 г. на Районен съд Пловдив.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна и правна страна:

Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД.

За неговото уважаване следва да са се проявили кумулативно в обективната действителност следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1. наличие на валидно облигационно правоотношение между страните; 2. поето 2 задължение, чието изпълнение е скрепено с клауза за неустойка; 3.виновно неизпълнение (при липса на обстоятелства, които изключват отговорността за неизпълнение) на задължението, респективно забавено или неточно изпълнение на задължението; 4. изправност на претендиращата неустойката страна; 5. изтичане на претендирания период от време на начисляване на неустойката. В доказателствена тежест на ищцата при условията на пълно и главно доказване съгласно чл.154, ал.1 ГПК е установяването на посочените обстоятелства. В този изричен смисъл Решение № 55/11.09.2015 година, Търговска колегия, второ отделение, т.дело № 58/2014 година на ВКС, Решение № 279/ 03.07.2012 г., състав на четвърто гражданско отделение, гр. дело № 691 /2011 г. на ВКС, Решение № 21 от 12.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 470/2009 г., II т. о., ТК на ВКС, Решение № 65 от 24.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 333/2011 г., II т. о., ТК на ВКС.

От фактическа страна по делото се установява, че по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № *, том *, рег. № **, дело № */ *** г., вписан в СВ *** под акт № *, том*, дело

№ * от******г., ищцата е придобила правото на собственост по отношение на недвижим имот, находящ се в гр. П., ул.*** № **.

Не е спорно между страните, че ищцата е подала заявление – декларация за започване на продажба на електрическа енергия от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД на дата ****** г. В отговор на така отправеното искане ответното дружество е изпратило писмо на ищцата от дата 19.02.2024 г., съгласно което уведомяване същата във връзка с искането и за смяна на име на партида и възстановяване на захранването до обект с адрес: гр. П., ул.*** № **, че причина за прекъсването на ел захранването е наличието на стари задължения в размер на 1535,72 лв., както и необходимостта от заплащането на такса за възстановяване в размер на 7 лв.

След получаване на уведомлението от електроснабдителното дружество, ищцата депозирала иск на дата ****** г. по реда на чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи сумата от 1535,72 лв., представляваща задължения за периода от **** до **** г. Образувано е гр.д. № 4411/ 2024 г. по описа на РС Пловдив, по което е постановено решение № 3933/ 08.10.2024 г., с което е уважен предявеният иск. Решението е влязло в законна сила на дата 13.03.2025 г.

Страните не спорят по отношение на факта, че веднага след завеждане на исковата претенция – на ****** г., електрозахранването в имота е възстановено. В този смисъл е и писмото от „Електроразпределение Юг“ ЕАД – л.38 от делото.

Спорно между страните е обстоятелството дали е налице виновно неизпълнение на задължение на ответното дружество по възстановяване на електрозахранването в процесния имот, което да породи вземане за потребителя за неустойка за всеки ден от неизпълнението.

Съгласно пар. 1, т.2а от ДР към ЗЕ, „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди, а съгласно чл.97, ал.1, т.4 ЗЕ (ред.

– ДВ, бр. 54 от 2012 г.) по регулирани от комисията цени се сключват сделките с електрическа енергия между крайните снабдитЕ. и битови или небитови крайни клиенти – за обекти, присъединени към електроразпредЕ.телната мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик. От тълкуването на цитираните норми се прави извод, че с факта на придобИ.ето на право на собственост или ограничено вещно право по отношение на електроснабден недвижим имот, възниква качеството на битов клиент по смисъла на закона за собственика, респ. носителя на ограниченото вещно право на ползване и облигационното правоотношение с електроснабдителното предприятие, скрепено с всички произтичащи от него права и задължения за страните. В този смисъл е налице съдебна практика, обективирана в решение № 205/ 28.02.2019 г., постановено по гр.д. № 439/ 2018 г. на ВКС, III г.о., в което се приема, че при действието на Закона за енергетиката, когато правото на собственост върху електроснабден имот е прехвърлено, старият собственик на имота, на когото е била доставяна електрическа енергия за битови 3 нужди, не дължи цената на доставената енергия за периода, който следва изгубването на собствеността. Съгласно чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ длъжник на цената е новият собственик, без значение дали е битов или небитов клиент по смисъла съответно на § 1, т. 2а или т. 33а от ДР на ЗЕ. Отговорът не обхваща хипотезите, в които имотът е предоставен за ползване по силата на договорно отношение от стария, респективно от новия собственик на имота, а между ползвателя на договорно основание и крайния снабдител е сключен договор за продажба на електроенергия за същия имот.

Допълнително, при промяна на собствеността, възниква задължение за декларирането и съгласно чл.11, т.3 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД в 30-дневен срок. Така поставеното изискване цЕ. да внесе яснота в отношенията между страните по правоотношението, възникнало по силата на закона с факта на придобИ.е на собствеността на електроснабден имот. В процесния случай ищцата е придобила имота в гр. П., ул.*** № **, на дата ***** г., от който момент е възникнала по силата на закона облигационната връзка между страните по доставка на електрическа енергия в имота. В уредения в ОУ 30-дневен срок ищцата не е изпълнила задължението си за писмено уведомяване на ЕВН ЕС за промяната в собствеността. Поради това ответното дружество е продължило да издава фактури за потребената електрическа енергия на името на стария собственост – А. Г. Следва да се отбележи, че по делото няма твърдения кой точно е продължил реално да ползва имота след смяната на собствеността, доколкото, както се посочи по-горе, промяната на собствеността следва да се декларира изрично, а в случай че лице различно от собственика или вещния ползвател ползва имота, за него съществува възможност да сключи договор по доставка на електроенергия с ответното дружество, с всички произтичащи от това последици.