Определение № 963 от 23.03.2026, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 963 гр. Перник, 23.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело № 20261720102974 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове по реда на чл.415, вр. чл.410 ГП, с правно основание чл.79, вр. чл.86 от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация”ООД, ЕИК 823073638, със седалище/адрес на управление: гр.

Перник, кв. „Варош“, ул. „Средец“ № 11 чрез адв. Н., срещу М. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, с която са предявени установителни искове, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, за които е била издадена заповед № 398 от 18.12.2025 г. по ч. гр.д. № 1056/2025 г. на Районен съд – Айтос.

Съдът след като извърши служебна проверка на предявените искове, и хода на заповедното производство, намира, че предявените искове са недопустими, по следните съображения:

Видно от материалите съдържащи се в електронното ч. гр. д. № 1056/2025 г. на Районен съд - Айтос, процесната Заповед № 398 от 18.12.2025 г., е била изпратена за връчване на ответника със съобщение от 18.12.2025 г.

Това съобщение е върнато в цялост по делото, с отбелязване, че адресът е посетен на 21.12.2025 г., 05.01.2026 г., 13.01.2026 г. и на 22.01.2026 г., като не е открит никой на адреса, а на оставените известия, никой не се е отзовал.

Изпратено е следващо съобщение до длъжника от 23.01.2026 г., ведно с уведомления по чл.47, ал.1 от ГПК. Видно от сканираните уведомления по 1 електронното заповедно дело, същото е било залепено на 26.01.2026 г.

Уведомлението е било залепено на входната врата, тъй като връчителят не е имал достъп до апартамента. Съобщението от 23.01.2026 г. е върнато в цялост по заповедното дело, в което връчителят е отбелязал, че адресът е посетен, залепено е уведомление, но до 09.02.2026 г. никой не се е отзовал за получаване.

При горните обстоятелства заповедният съд е приел, че тъй като връчването е извършено при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, то на заявителя следва да му бъдат дадени указания за предявяване на иск, като с определение от 20.02.2026 г. е дал указания на заявителя – ищец по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за предявяване на иск. Искът е предявен от ищеца в указаният му едномесечен срок от заповедният съд.

Целта на производството по чл.415 от ГПК е да установи, че ответникът дължи на ищеца сумите за които по реда на чл.410 и сл. от ГПК, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

Съгласно Тълкувателно решение № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, разглеждащ иска с правно основание чл.415 от ГПК извършва самостоятелна преценка за наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване правото на иск, като не е обвързан от констатациите на съда в заповедното производство.

Настоящият съдебен състав намира, че издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 398 от 18.12.2025 г. по ч. гр.д. № 1056/2025 г. на Районен съд – Айтос, е била надлежно връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, тъй като преди това е бил търсен на адреса повече от един месец, и връчителят не е събрал данни, че М. М. В. не живее на адреса, и няма посочен конкретен източник на такава информация. От тук и следва извода, че не е налице хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за даване на указания от заповедния съд на заявителя за предявяване на иск. Това е така защото в електронното заповедно дело няма данни връчителят да е събрал данни длъжникът да не живее на адреса, и няма посочен източник на такава информация, поради което и фактът че длъжникът не се е явил да получи издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, не води до извод, че длъжникът не живее на адреса.

В горния смисъл исковия съд намира, че неоткриването на длъжника на 2 регистрирания от него постоянен и настоящ адрес (които съвпадат), и при липса на други данни, изискуеми се по реда на чл.47, ал.5 ГПК, то връчването по реда на чл.47, ал.1 от ГПК на издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение не засяга редовността на връчване на съобщението при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, то и съдът намира, че процесната заповед е влязла в законна сила и е годно основание за издаване на изпълнителен лист. При тези обстоятелства от една страна липсва правен интерес за ищеца от предявяване на иск срещу ответника, а от друга страна влязлата в сила заповед за изпълнение е абсолютна процесуална пречка за неговото предявяване, поради което и производството по делото следва да бъде прекратено. Тъй като заповедта за изпълнение е влязла в сила, то същата не подлежи и на обезсилване.

Воден от горното и на основание чл.130 от ГПК, Пернишкият районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 02974/2026 г. на Пернишкия районен съд, поради недопустимост на иска.

ОБЯВЯВА за влязла в сила Заповед № 398 от 18.12.2025 г. по ч. гр.д. № 1056/2025 г. на Районен съд – Айтос.

Препис от настоящето определение ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

СЛЕД влизане в сила на настоящето определение на заповедният съд по ч. гр. д. № 1056/2025 г. на Районен съд – Айтос, да се изпрати препис от влезлият в сила съдебен акт.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 3