Решение № 7789 от 18.11.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 12781/2016
- Вид
- Решение № 7789
- Подписан
- 18.11.2019
- В сила
- 18.01.2020
- Състав
- АЛБЕНА МАРЧЕВА БОТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 3, изр. второ · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 2, предл. първо · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 5, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 209 · Наказателен кодекс
- чл. 209, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл.85, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 120, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 46, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 52, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ ……….. гр. София, 18.11.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-20 състав, в публично заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 12781/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 132054/19.10.2016 г., предявена от М.Б.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, „*******, против П.НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр.
София, бул. „Витоша“ № 2.
Ищцата твърди, че с постановление от 12.01.2010 г. е била привлечена, като обвиняема, за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, за което се предвиждало наказание лишаване от свобода до шест години. Спрямо ищцата била определена мярка за неотклонение „Подписка“. На 06.07.2010 г., Софийска районна прокуратура внесла обвинителен акт по повдигнатото обвинение и било образувано НОХД № 8363/2010 г. по описа на СРС, 15 състав, което с разпореждане от 26.07.2010 г. било прекратено и делото било върнато на СРП за отстраняване на съществени нарушение на процесуалните правила. Впоследствие, отново бил внесен обвинителен акт и било образувано НОХД № 17177/2011г. по описа на СРС, 15 състав, по което с присъда от 03.10.2011 г., ищцата била призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение. Присъдата влязла в сила на 19.10.2011 г.
Ищцата твърди, че в резултат на незаконно повдигнатото й обвинение е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на доброто й име в обществото, като гражданин и търговец, и изградена успешна репутация и авторитет. Освен това, ищцата изживяла стрес, психически дисконфорт, влошаване на здравословното състояние, засегнати били нейната чест и достойнство. Незаконно повдигнатото й обвинение оказало травмиращо въздействие върху психическото равновесие на ищцата, тя изживяла негативни емоции, психологически проблеми, които повлияли отрицателно на контактите й в обществото и на отношенията й в приятелските й среди. Ищцата преустановила срещите с приятелите си, затворила се в себе си, дори не излизала от дома си, тъй като се притеснявала и разстройвала от отзвука за възбуденото срещу нея наказателно производство. За изживения стрес и притеснения допринесло и медийното оповестяване на случая в телевизионното предаване „Господари на ефира“. Ищцата се срамувала от съседите и приятелите си, страхувала се да не бъде бита, била заплашвана от жалбоподателите. Станала неспокойна, придобила асоциални навици, трудно се общувало с нея. На ищцата прилошавало, вдигала кръвно налягане, получавала сърцебиене, разклащане и изпадане на всички зъби, побеляване на косата от страх, че ще лежи в затвора. Работата на ищцата спряла, била принудена да търпи отчуждението и пренебрежението на околните. Ищцата сочи, че постоянно е била призовавана на разпит, отделно от това, на многобройните заседания, тръпнела от срам, че е подсъдима и се страхувала, дали няма да бъде пребита отново.
Предвид изложеното, М.Б.К. моли, да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 100
000 лева – главница, представляваща обезщетение от претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 19.10.2011 г. до окончателното й изплащане. Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание на
25.09.2017 г., процесуалният представител на ищеца е заявил, че в исковата молба е допусната техническа грешка, изразяваща се в посочване два пъти на сумата от 100 000 лева, като искът за обезщетение на неимуществени вреди е един – за сумата от 100000 лева.
С влязло в сила определение от
19.02.2018 г., производството по делото е прекратено, в частта относно исковете за присъждане на обезщетение за имуществени вреди.
В срока по чл. 131 ГПК, П.на
Република България е депозирала отговор на исковата молба (възстановен по реда на чл. 94, ал. 5, вр. ал. 1 ПАС). Ответникът оспорва иска с възражението, че е неоснователен. Сочи, че ищцата не е представила доказателства за това кога оправдателната присъда е влязла в сила. Излага съображения, че искът е недоказан, тъй като ищцата не е ангажирала доказателства за претърпените вреди.
Евентуално, оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като изключително завишен, несъответстващ на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, икономически стандарт в страната и съдебната практика. Възразява срещу претендираното обезщетение за вреди от медийното отразяване на воденото срещу ищцата наказателно производство, тъй като същото не е било по информация, предоставена от ответника. Сочи, че ищцата е предявила срещу ПРБ още две претенции за претърпени неимуществени вреди от незаконни обвинения, по които били образувани гр.д. № 6200/2016 г. по описа на СГС и гр.д. № 6199/2016 г. на СГС, като обезщетението следва да се определи глобално.
На 15.10.2019 г., ответникът е представил по делото писмени бележки, в които е изложил съображения в подкрепа на възраженията си.
Съдът приема следното от фактическа страна:
С постановление от 12.01.2010 г. (л. 49 от ДП) на разследващ полицай по досъдебно производство № 3М № 15039/2009 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. 28965/2009 г. по описа на СРП, ищцата М.Б.К. е била привлечена в качеството на обвиняем за това, че на 28.01.2009 г., в гр. София, ул. „*******, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила у И.А.К.и Н.А.Н.заблуждение, че ще организира почивка на същите в Египет, за което получила сумата от 700 лева в брой, като капаро, с което им причинила имотна вреда в размер на 700 лева – престъпление по чл. 209, ал. 1 НК. Обвиняемата се е задължила да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване. На същата дата -
12.01.2010 г., М.Б.К. е била разпитана, като обвиняема (л. 50 от ДП).
На
06.07.2010 г., Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по повдигнатото обвинение и е било образувано НОХД № 8363/2010 г. по описа на СРС, 15 състав, което с разпореждане от 26.07.2010 г. е било прекратено и делото е било върнато на СРП за отстраняване на съществени нарушение на процесуалните правила.
С постановление от 09.12.2010 г., предявено на 14.12.2010 г., ищцата М.Б.К. отново е била привлечена в качеството на обвиняем за извършено на 28.01.2009 г., в гр. София, ул. „*******, престъпление по чл. 209, ал. 1 НК. На същата дата (14.12.2010 г.), М.Б.К. е била разпитана, като обвиняема (л. 53-55 от ДП).
На
22.12.2010 г., Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт и е било образувано НОХД № 17177/2010 г. по описа на СРС, 15 състав. С разпореждане от 28.01.2011 г., делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.05.2011 г., което е отложено (поради неявяване на свидетел) за 03.10.2011 г.
В открито съдебно заседание на 03.10.2011 г. , съдебното следствие по делото е приключило, а в хода на съдебните прения, прокурорът от СРП е заявил, че не поддържа обвинението срещу подсъдимата К., както и че същата следва да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение.
С присъда от 03.10.2011 г. по НОХД № 17177/2010 г. на СРС, 15 състав, ищцата е била призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение. Присъдата не е обжалвана и протестирана и е влязла в сила на 19.10.2011 г.
Видно от Докладна записка от оперативен работник при 05 РУ-СДВР (л. 9 и сл. от ДП), по идентични жалби, като тази по която е било образувано ДП № 3М № 15039/2009 г. по описа на 05 РУ-СДВР, са били образувани и ДП № 5611/2007 г. по описа на СДВР, ЗМ № 15037/2009 г. и ЗМ № 15041/2009 г. по описа на 05 РУ-СДВР, които по настоящото дело няма данни как са приключили.
Видно от Свидетелство за съдимост, издадено на 14.02.2017 г., ищцата не е осъждана.
Видно от Справка за съдимост, издадена на 16.04.2018 г. от Бюро съдимост при Софийски районен съд (л. 85 и сл.), М.Б.К. е била осъждана, както следва: с влязло в сила на 09.02.2007 г. по НАХД № 11420/2006 г. по описа на СРС – за извършено престъпление по чл. 343г, вр. чл. 343 НК (за което по реда на чл. 78а НК й е наложено административно наказание) и с влязла в сила на 01.08.2012 г. присъда по ВНОХД № 251/2012 г. на СГС – за извършено престъпление по чл. 209 НК. В справката е отбелязано, че към 01.08.2015 г. е настъпила реабилитация.
Видно от Справка от ПРБ (която не е оспорена от ищцата), в периода от 16.02.2010 г. до 19.10.2011 г., срещу М.Б.К. са водени още 3 наказателни производство, а именно:
- пр.пр.
№ 1188/2009 г. на СРП, ДП № 15037/2009 г. – по което е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал.
1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, приключило с постановление за прекратяване на ДП от 16.02.2011 г.
- пр.пр.
№ 27991/2009 г. на СРП, ДП № 15041/2009 г. - по което е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, приключило с влязла в сила оправдателна присъда, и
- пр.пр.
№ 50360/2009 г. на СРП, ДП № 20796/200 г. по описа на СДВР, по което е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, приключило с влязла в сила осъдителна присъда.
Видно от справка за висящи дела пред СГС, въз основа на искови молби, предявени от М.Б.К. против ПРБ за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконно обвинение са били образувани:
- гр.д.
№ 6200/2016 г. на СГС – за обвинение по пр.пр. № 13526/2016 г. на СГП, и - гр.д.
№ 6199/2016 г. на СГС – за обвинение пр.пр. № 13319/2016 г. на СГП.
По делото е прието заключението по извършената съдебно-медицинска експертиза, което не е оспорено от страните и което съдът кредитира, като обективно и компетентно. В заключението е посочено, че М.Б.К. страда от повишено артериално налягане (Артериална хипертония) и провежда медикаментозно лечение. По отношение на давността на хипертонията, вещото лице е посочило, че не може да се даде категоричен отговор, поради отсъствие на обективни данни кога се е проявила, липсва медицинска документация, липсва регистрация при личен лекар, липсват изследвания. Видно от заключението по СМЕ, може да се каже, че заболяването „Болест на Ходжкин“ се счита за излекувано след продължителния период на ремисия. Вещото лице е посочило също, че стресът оказва неблагоприятно влияние на протичането на артериалната хипертония, но за доброто лечение на хипертонията и добрия контрол на стойностите на АН са необходими чести контролни прегледи и корекция на вида и дозата на приеманите медикаменти, каквито в случая няма данни да са провеждани.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И.И.К..
Свидетелят заявява, че познава М.К. още от ученическите им години, от трети клас. Впоследствие, свидетелят и ищцата били колеги на летището, където ищцата работела след завършване на средното си образование. Някъде през 1992 г., ищцата си направила Туристическа агенция. Свидетелят сочи, че той и други хора са ползвали туристическите услуги, предоставяни от фирмата на ищцата, всичко вървяло добре, положително, непрекъснато я търсели. Свидетелят заявява, че някъде през 2009 г., имало някакви проблеми с екскурзия до Египет. На свидетеля казали, че са гледали по телевизията „нашата М.“. Ищецът поддържал непрекъснато връзка с ищцата, ходели заедно по ресторанти, срещали се с общи познати. Ищцата споменала на свидетеля, че за Египет има някакви проблеми, но на свидетеля никой не казвал, че срещу ищцата има наказателно дело. След това, ищцата казала на свидетеля, че има проблем, че ще има нещо срещу нея. Дори някои от туристите й удряли шамари в офиса. Те си взели застраховките, но пак си искали парите. След като я давали по телевизията, имало един период, в който ищцата не можела да бъде намерена, не си вдигала и телефона. В Панчарево също никой не отварял. Така поне 2 месеца. След това, ищцата се затворила, казвала, че не смее да излиза. Свидетелят заявява, че ищцата може би се е притеснявала от тези хора, които са я удряли. Визуално ищцата не била същата, изглеждала с побеляла коса, зъбите й били изпадали.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Разпечатката съдържа 50 от 113 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/43699c1b-bed4-44a9-90c9-8b9b79e8d47f