Решение № 168 от 09.07.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. гр. Добрич, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Ж.а

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Галина Д. Ж.а Въззивно гражданско дело № 20253200500182 по описа за 2025 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от И. В. В. от гр.Т. срещу решение №5/06.01.2025 г. по гр.д.

№230/2023 г. на Тервелския районен съд в частта,с която е отхвърлен предявеният от въззивника срещу „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АДгр.София иск за присъждане на застрахователно обезщетение на основание чл.432 ал.1 от КЗ за претърпени от въззивника имуществени вреди по лек автомобил марка „Тойота“,модел „Авенсис“,с рег.№***,причинени на 23.11.2022 г. при ПТП виновно от водача на застрахования при горното дружество автомобил „Фолксваген“,модел „Пасат“,с рег.№***,управляван от Н. Д. Н.,в частта за горницата от 2 497 лв до 7 642,21 лв.Според въззивника първоинстанционният съд неправилно приел заключението на вещото лице по допуснатата експертиза и намалил размера на обезщетението,приспадайки сума,за която не следвало да се прилага корекционен коефициент.Съдът следвало да определи обезщетението по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл.386 ал.2 от КЗ,като ползва заключение на вещо лице,без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери 1 по Методиката към Наредба №24/08.03.2006 г. на КФН,приложима на основание §3 от ПЗР на Наредба №49/16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“.Размерът на дължимото обезщетение бил в съответствие и с лимита,предвиден в чл.499 ал.2 от КЗ.Първоинстанционният съд достигнал въз основа на експертното заключение до извод,че е налице тотална щета,тъй като разходите за ремонта на увредения автомобил надхвърляли 70% от действителната му стойност.Във връзка с размера на обезщетението обаче били разгледани възражения на ответното дружество,наведени след отговора на исковата молба,които били преклудирани.По делото нямало данни към датата на произшествието автомобилът да е бил бракуван.Друго възражение на ответника било свързано с наличието на запазени части,с чиято стойност следвало да се намали застрахователното обезщетение.Вещото лице разгледало различни хипотези относно остатъчната стойност,но не разгледало отделни детайли от автомобила и неговата цялостна стойност.Не посочвало каква е сумата,която може да се реализира,ако автомобилът бъде предаден на скрап.Съдът не следвало да кредитира заключението по САТЕ в частта относно стойността на частите,като други доказателства за тази стойност липсвали по делото.В този случай съдът следвало да намали обезщетението единствено със сумата,която била дължима при предаване на автомобила за скрап.Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част и за уважаване на иска.Претендира се присъждане на сторените от въззивника разноски.

В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемото дружество „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД-гр.София изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в атакуваната му част.Възражението за тотална щета не се преклудирало в срока по чл.131 от ГПК,тъй като не било относимо към основанието на иска,а към размера му,за който съдът следял служебно.Заключението по САТЕ не било оспорено от ищеца по делото и следвало да бъде зачетено.Решението на ТРС било съобразено при определяне размера на обезщетението с константната съдебна практика при констатирана тотална щета.Въведеното с въззивната жалба възражение за намаляване на действителната стойност с цената за скрап било преклудирано,но по същество било и неоснователно,като се излагат съображения за неоснователността му.

2

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 13.01.2025 г.,а жалбата му срещу решението на ТРС е подадена чрез куриер на 24.01.2025 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 27.01.2025 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице /страна в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на първоинстанционното решение в неизгодната за него част.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в обжалваната част като постановено по предявения допустим осъдителен иск.По същество е правилно в атакуваната част,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№230/2023 г. на ТРС е образувано по повод искова молба с вх.

№1350/15.08.2023 г.,с която е предявен частичен иск на основание чл.432 ал.1 от КЗ във връзка с чл.429 от КЗ и чл.493 ал.1 от КЗ от И. В. В. с ЕГН ********** от гр.Т.,обл.Д.,ул.*** срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД,ЕИК 200299615,със седалище и адрес на управление гр.София,п.к.1172,р-н

„Изгрев“,жк

„Дианабад“,бул.“Г.М.Д.“ №1 за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на 1 500 лв,част от цяло вземане в размер на 6 000 лв,представляваща обезщетение за имуществени вреди по управлявания от ищеца лек автомобил марка „Тойота“,модел „Авенсис“,с рег.№***,причинени на 23.11.2022 г. при пътнотранспортно произшествие виновно от водача на застрахования при горното дружество лек автомобил марка

„Фолксваген“,модел „Пасат“,с рег.№***,управляван от Н. Д. Н.,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от датата на увреждането 23.11.2022 г.,до окончателното й изплащане.В хода на първоинстанционното производство е допуснато по реда на чл.214 ал.1 изр.3 от ГПК по искане на ищеца изменение на иска по размер,като същият е увеличен от 1 500 лв на 7 642,21 лв при преминаване от частична към пълна искова претенция относно вземането за обезщетение /допуснато с определение на ТРС в открито съдебно 3 заседание на 19.09.2024 г. /.

Изложено е в исковата молба,че при ПТП на 23.11.2022 г. в 22,20 ч. ищецът като участник в движението,управляващ лек автомобил марка „Тойота“,модел „Авенсис“,с рег.№***,пътувайки от гр.Т. за с.П.С.,общ.Т.,бил блъснат челно от навлезлия в лентата на насрещното движение лек автомобил марка „Фолксваген“,модел „Пасат“,с рег.№***,управляван от Н. Д. Н.,движещ се от с.П.С. по посока гр.Т..Вследствие на удара били нанесени редица материални щети на автомобила,управляван от ищеца,констатирани при описзаключение,извършен от представител на ответното застрахователно дружество.Подробно са изброени щетите,констатирани при два поредни описа и огледа на автомобила.На местопроизшествието бил съставен и констативен протокол за ПТП.Причината за ПТП била несъобразената скорост на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“ Н. Д. Н. със състоянието на мократа пътна настилка и времето,при което последният навлязъл в лентата на насрещното движение и ударил челно автомобила на ищеца.След произшествието ищецът предприел посещение при застрахователя,за да се извърши опис и да се изготвят заключения за степента на увреждане на автомобила му.Претърпените вреди обусловили необходимостта от скъп ремонт,който бил непосилен за ищеца.Последният предявил претенция към ответника за изплащане на застрахователно обезщетение №0801-007130/2022-01 на основание отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,която покривала отговорността на застрахования за причинените от него вреди на трети лица.Ответното дружество обаче отказало да изплати обезщетение,което наложило предявяването на претенцията на ищеца по исков ред.

В отговора на исковата молба ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД изразява становище за неоснователност на предявения иск.Не оспорва,че към датата на процесното ПТП е налице валидно застрахователно правоотношение между собственика на лек автомобил марка „Фолксваген“,модел „Пасат“,с рег.№*** Н. Б.Н. и застрахователното дружество по силата на застрахователна полица №ВG/30/122003316417 със срок на действие от 11.11.2022 г. до 10.11.2023 г.Ответникът оспорва механизма на ПТП,като твърди,че поведението на водача на застрахования автомобил е било в унисон с правилата за движение по пътищата.В този смисъл навежда,че не са налице основанията за 4 ангажиране отговорността на дружеството,доколкото последната била функционално обусловена от отговорността на причинителя на вредата.В тази връзка е оспорена верността на протокола за ПТП в частта относно обстоятелствата и причините за ПТП.Наведено е значително съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД от страна на ищеца В.,който управлявал автомобила си с несъобразена спрямо пътния участък и метеорологичните условия скорост,като вследствие на това и липсата на достатъчно опит и преценка на габаритите на управлявания от него автомобил с дясна дирекция навлязъл в лентата на насрещното движение и увредил правомерно движещия се лек автомобил марка „Фолксваген“.Оспорен е и размерът на исковата претенция.Към датата на инцидента автомобилът,управляван от ищеца,бил в употреба над 12 години,с дясна дирекция на управление,не подлежал на гаранционно обслужване и не било необходимо ремонтните дейности да бъдат осъществени от официален сервиз за съответната марка.Отстраняването на козметичните деформации и възстановяването на автомобила можело да се извърши при разумни финансови условия и чрез влагане на резервни части от алтернативни доставчици.Твърди се,че автомобилът бил вече възстановен в сервиз в гр.Т..Оспорва се акцесорната претенция за законна лихва поради неоснователност на иска за обезщетение.Оспорва се и началният момент на дължимост на законната лихва.Отговорността на застрахователя била ограничена съгласно разпоредбата на чл.429 ал.3 от КЗ до размера на застрахователната сума и за периода от датата на уведомяване на застрахователя от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430 ал.1 т.2 от КЗ или от датата на уведомяването или на предявяването на застрахователната претенция от увреденото лице,която от датите е най-ранна.Изложени са доводи,че в случая лихвата била дължима от датата 04.01.2023 г.,на която застрахователят се произнесъл с мотивиран отказ за изплащане обезщетение на ищеца.

С първоинстанционното решение е присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 497 лв,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 04.01.2023 г. до окончателното й изплащане,като искът е отхвърлен в частта за горницата от 2 497 лв до 7 642,21 лв.Предмет на настоящото въззивно производство е отхвърлителната част на първоинстанционното решение по иска за присъждане на обезщетение за причинените имуществени вреди.

5

При влязло в сила първоинстанционно решение в частта,с която ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на ищеца И. В. В. обезщетение за причинени му имуществени вреди от процесното ПТП в размер на 2 497 лв,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от 04.01.2023 г.,до окончателното й изплащане,вече със сила на пресъдено нещо е установено между страните,че са налице законовите предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на застрахования лек автомобил,причинил щетите,към ищеца В. като трето увредено лице.При тази хипотеза въззивният съд не дължи ново разглеждане и пререшаване на въпросите относно наличието на обвързаност между ответното дружество-застраховател и собственика на лек автомобил марка „Фолксваген“,модел „Пасат“,с рег.

№***,управляван по време на процесното ПТП от Н. Д. Н.,по застрахователно правоотношение по застраховка