Решение № 120 от 14.03.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Варна, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова при участието на секретаря М. Т. Иванова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело № 20233100900275 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша, ул.Околовръстен път №260 , срещу А. К.

К. от гр.Варна, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.415 ГПК вр. чл.430 ТЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД следните суми както следва: сумата от 140217,10лв, представляваща главница по договор за банков кредит №HL71027 от 17.03.15г., ведно със законната лихва от 06.01.23г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 3930,89лв, представляваща възнагр.лихва за периода 10.06.22г. - 08.09.22г.; сумата от 6796,61лв,представляваща мораторна лихва за периода от 10.06.22г. 04.01.23г.; сумата от 321,50лв,представляваща такси по договора за периода от 12.05.22г. - 04.01.23г., за които вземания по ч.гр.д. №129/2023г. по описа на ВРС, е издадена заповед №92/11.01.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.

Ищецът твърди, че между него и ответника като кредитополучател, е сключен Договор за банков кредит №HL71027 от 17.03.15г., по силата на който банката се задължила да предостави кредит от 169600лв. за целите на предсрочно погасяване на задълженията по договор за 1 кредит №HL33874. Сочи, че по силата на Приложение №1/03.04.15г. задълженията по договор за кредит №HL33874 към датата на откриване на заемната сметка възлизали на 88135,80 шв.франка, като размерът на предоставения и усвоен кредит в лева възлизал на 167017,34лв, от които олихвяемата главница е в размер на 80% или 133613,87лв, а неолихвяемата главница е 20% или 33403,47лв. Излага, че със сумата от 167017,34лв са погасени задължения по договор за кредит в шв.франкове №HL33874, както следва- 84682,34ш.ф.-главница, 417,13ш.ф.-лихви, 0,35ш.ф.-лихви и 4,23ш.ф.разноски, като сумата от 5745,17лв била върната като бонус след извършеното погасяване. Излага, че съгласно чл.2а от договора върху неолихвяемата главница не се начислявала лихва,като ако на падежната й дата имало непогасен остатък тя ставала изцяло дължима. Сочи, че на осн. чл.3, ал.1 от договора кредитополучателят дължал възнагр.лихва върху олихвяемата главница, която се определяла като сбор от референтен лихвен процент 6-месечен индекс СОФИБОР плюс догов.надбавка от 6,529%.Твърди, че на осн. чл.4 от договора ответникът дължал при просрочие лихва за забава за времето на забавата като размерът й бил равен на размера на законната лихва. Излага, че на осн. чл.6, ал.1 от договора кредитополучателят дължал ежемесечно такси по договора за обслужване на разпл.сметка, по която се обслужва кредита, и за администриране на просрочен кредит, както и разноски, свързани с кредита. Сочи, че съгласно чл.8, ал.1 от договора ответникът ползвал гратисен период, в който дължал само лихви върху усвоената и непогасена част от олихвяемата главница, като в чл.9 бил договорен погас.план за погасяване на последната. Сочи, че съгласно чл.17, ал.1 от договора ответникът е длъжен да направи застраховка на дадения като обезпечение имот, като съгл. чл.17, ал.6 вр. с ал.7 когато банката плаща за негова сметка дължима застр.премия, с тази сума се увеличава задължението на кредитополучателя. Излага, че съгласно чл.5 от допълн.споразумение от 29.09.17г., считано от подписването му ответникът не дължал за първите 12 м. от периода на облекчено погасяване лихва, а погасявал дълга на равни месечни вноски от 700лв, като от 13м. до 36м. върху общия дълг се начислявала годишна лихва в размер, равен на сбора от референтен лихвен процент 6-месечен индекс СОФИБОР плюс догов.надбавка от 1,737%, а след изтичане на периода на облекчено погасяване се дължала годишна лихва, определена като сбор от референтен лихвен процент 6-месечен индекс СОФИБОР плюс догов.надбавка от 5,137%.Твърди, че ответникът е допуснал просрочие в плащането на погас.вноски, като банката упражнила потестативното си право по чл.22 от договора и обявила кредита за предсрочно изискуем, за което ответникът бил уведомен на 08.09.22г. Излага, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, по което била издадена заповед за изпълнение и изп.лист по ч. гр. дело №129/2023г. на ВРС срещу длъжника, срещу която последният възразил.

В срока по чл.367, ал. 1 от ГПК ответникът А. К. К. от гр.Варна, 2 чрез адв.В.Т., е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че клаузите на чл.3, ал.1 и 5, чл.6, ал.2 и 3, чл.13 и чл.23 от договора за кредит от 19.03.08г. са неравноправни, евентуално нищожни поради липса на съгласие, липса на основание и противоречие на закона. Излага, че в договора не са посочени правила за определяне на БЛП, като липсвала и препращаща разпоредба към подобна методология, а клаузата на чл.3, ал.5 не съдържала посочване на обективни критерии за промяна на лихвения процент и била бланкетна. Намира клаузата на чл.6, ал.2 за неизразена по ясен и разбираем начин, тъй като на кредитополучателя не била предоставена достатъчна информация, която да му позволи да вземе решение, основано на добра информираност и благоразумие, както и да прецени икономическите последици от клаузата за валутния риск. Счита, че тарифата на банката по естеството си съставлявала общи условия, като липсвали доказателства за приемането й. Намира, че поради тази неравноправност на клаузите кредитополучателят е обвързан само от първоначалния размер на уговорената лихва, като нищожността на клаузите от договора водела до нищожност и на тези от допълн.споразумения и на последващия договор от 17.03.15г. и допълн.споразумения към него. Счита, че с допълн.споразумения се капитализира лихва, което съставлявало анатоцизъм. Оспорва клаузите на чл.1, ал.1 и ал.3 от договора от 17.03.15г. и чл.2 и чл.3 от Приложение №1 към него като нищожни, тъй като са сключени във вреда на потребителя.

Счита за нищожни и клаузите на чл.9, ал.1 от договора от 2008г. и чл.11, ал.14 от договора от 2015г., тъй като не била приложима опцията за намаляване срока на кредита при частично предсрочно погасяване.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното по делото ч.гр.д.№129/23г. на ВРС по подадено от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД заявление е издадена заповед №92/11.01.23г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, като е разпоредено длъжникът А. К. К. да заплати на заявителя както следва: сумата от 140217,10лв, представляваща главница по договор за банков кредит №HL71027 от 17.03.15г., ведно със законната лихва от 06.01.23г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 3930,89лв, представляваща възнагр.лихва за периода 10.06.22г. - 08.09.22г.; сумата от 3

6796,61лв, представляваща мораторна лихва за периода от 10.06.22г. 04.01.23г.; сумата от 201,50лв,представляваща такси по договора за периода от 12.05.22г. - 04.01.23г., сумата от 120лв,представляваща нотар.такси за периода от 24.08.22г. - 04.01.23г, както и сторените разноски по делото, а именно 3025,32лв- д.т. и 6286,58лв-адв.възнаграждение.

Срещу така издадената заповед от длъжника по делото е постъпило възражение по реда на чл.414 ГПК, което настоящият състав намира, че е подадено в срока по чл.414, ал.2 от ГПК.

Видно от приложения по делото договор за кредит за покупка на недв.имот HL33874/19.03.08г., сключен между ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД и А. К. К., банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 47700 евро както следва: равностойността в швейцарски франкове на 20875 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита за покупка на недв.имот, и равностойността в швейцарски франкове на 26825 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро в деня на усвояване на кредита за други разплащания, със срок на издължаване 420 месеца от датата на усвояване на кредита.

Съгласно договор за банков кредит HL71027/17.03.15г., страните са постигнали съгласие да сключат настоящия договор, с който да рефинансират и превалутират задължението на кредитополучателя във връзка с горецитирания договор за жилищен кредит. По силата на този договор на последния е предоставен кредит, обезпечен с ипотека върху недв.имот, в размер на 167017,34лв, от които 133613,87лв – олихвяема главница и 33403,47лв-неолихвяема главница. Посочен е срок за усвояване на суми по кредита до 06.04.15г. Договорен е срок на договора 338 месеца. Договорено е в чл.2а, ал.1 от договора, че 20% от главницата е неолихвяема, като върху нея не се начислява лихва, а останалата част от 80% се олихвява с променлива годишна лихва, формирана от 6 месечения Софибор плюс надбавка в размер на 6,529%, като към момента на договора приложимия лихвен индекс бил 1,181%, или към датата на договора приложимия лихвен процент бил 7,71%.

В чл.4 от договора е уговорено още, че при просрочие на вноски по кредита и при обявяването му за предсрочно изискуем върху просрочените суми за времето на забавата кредитополучателят дължал лихва в размер на законната 4 лихва. Изрично в чл.6 от договора е предвидено и задължението на кредитополучателите да заплащат съответните такси, свързани с договора, сред които такса за обслужване на разпл.сметка и за администриране на просрочен кредит. Представено е и приложение №1/03.04.15г. към договор HL71027/17.03.15г., с което страните удостоверяват, че към датата на откриване на заемната сметка задълженията по договор за кредит HL33874/19.03.08г. са 88135,80шв.франка, а размерът на предоставения кредит е 167017,34лв.

С допълн.споразумение от 29.09.17г. страните са предоговорили условията на договора, като са предвидили 36 месечен период на облекчено погасяване на дълга, както следва-за първите 12м. не се дължи лихва, а след това се начислява годишна лихва, формирана от 6 месечения Софибор плюс надбавка в размер на 1,737%, като към момента на договора приложимия лихвен индекс бил 0,263%. Договорено е, че след изтичане на срока на облекчено погасяване се начислява годишна лихва, формирана от 6 месечения Софибор плюс надбавка в размер на 5,137%.

С допълн.споразумение от 26.05.20г. страните са договорили отсрочване плащането на главница и лихви за срок от 6 месеца, като плащането се възобновява от падежната дата на вноската, дължима през м.10.20г., както и че срокът на договора се удължава с периода на отсрочване.

От гореизложеното се установява, че договорът от 17.03.15г. съставлява съглашение, което включва установителна част с характера на спогодба по размера на текущия дълг по кредита по първоначалния договор от 19.03.08г. и съответно уговорки за изменение на условията за погасяване с новационен характер по превалутиране и погасяване на вече усвоена главница. Не се установява обаче да е постигнато общо съгласие и воля за изцяло ново кредитиране, а страните са изразили съгласие за преуреждане на своите правоотношения чрез преструктуриране на поетите от ответника задължения като същите занапред се погасяват в друга валута и при нов погасителен план. Предвид това договорът от 17.03.15г. следва да се разглежда във връзка с предхождащото го съглашение, това от 19.03.08г., каквато зависимост е изведима и от клаузите на самия договор и приложението към него.

От ответната страна са наведени възражения за неравноправност 5 на клаузи от договора от 19.03.08г. и допълн.споразумения, касаещи начина на формиране на дължимата лихва и превалутирането.

В разглеждания случай кредитополучателя – физическо лице се явява потребител на финансова услуга по см. на §13, т.12 от ДР на ЗЗП, тъй като договорите за кредит в това число потребителски или кредити, обезпечени с ипотека, съставляват финансова услуга и клаузите в договорите подлежат на проверка за валидност при твърдения за наличие на специален фактически състав по чл.143 ЗЗП, каквито са направени от ответника. Съгласно разпоредбата на чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като законодателят установява различни хипотези. Съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са уговорени индивидуално предварително изготвените от търговеца клаузи, върху чието съдържание потребителят не е имал възможност да влияе, както и в случаите на договор при общи условия.