Определение № 2569 от 30.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2569 гр. Пловдив, 30.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Николай К. Стоянов

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20255300501927 по описа за 2025 година

Производство по чл. 274 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК, образувано по частна жалба на „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК 203670940 срещу Разпореждане № 14 700 от 21.05.2025 г., пост. по ч.гр.д. № 8 415/2025 г. по описа на РС – Пловдив, с което е постановен отказ по заявлението на частния жалбоподател с вх. № 51 685/ 09.05.2025 г. за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение срещу А. Г. Н., ЕГН – ********** за претендираните със заявлението вземания както следва: сумата 800 лв., съставляваща непогасена главница по сключен между Н. и „ Аксес Файнанс „ АД на 23.02.2024 г. Договор за кредит „ Бяла карта „, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението – 09.05.2025 г.; сумата 41, 86 лв. – непогасена възнаградителна лихва по кредита за период 23.02.2024 г. – 16.10.2024 г. и сумата 107, 45 лв. – обезщетение за забава за период 17.10.2024 г. – 09.05.2025 г. / датата на депозиране на заявлението /.

Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалваното разпореждане, искането е за неговата отмяна и постановяване на въззивен съдебен акт за уважаване на заявлението досежно горните вземания.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, на основание чл. 413 ал. 2 от ГПК препис от жалбата не се връчва на ответната страна. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.

Производството пред районния съд е образувано по подадено от „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК 203670940 като кредитор заявление срещу длъжник А. Г.

Н., ЕГН – ********** за претендираните със заявлението вземания както следва: сумата 800 лв., съставляваща непогасена главница по сключен между Н. и „ Аксес Файнанс „ АД на 23.02.2024 г. Договор за кредит „ Бяла карта „, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението – 09.05.2025 г.; сумата 41, 86 лв. – непогасена възнаградителна лихва по кредита за период 23.02.2024 г. – 16.10.2024 г. и сумата 107, 45 лв. – обезщетение за забава за период 17.10.2024 г. – 09.05.2025 г. / датата на депозиране на заявлението /.

В раздел 12 от заявлението / Обстоятелства, от които произтича вземането / е посочено, че процесните вземания произтичат от казания Договор за потребителски кредит, сключен между А. Г. Н. и „ Аксес Файнанс „ АД, като вземанията на кредитодателя „ Аксес 1

Файнанс „ АД по договора са прехвърлени от него на заявителя съгласно сключен между двете дружества договор за цесия от 30.11.2023 г. и Приложение № 1 от 17.10.2024 г. към същия.

Тоест, заявителят основава претенцията си досежно процесните вземания на частно правоприемство, настъпило преди депозиране на заявлението.

Ето защо и в пълно съответствие със задължителните разяснения по т. 4г от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, заповедният съд е изискал представяне на договора за цесия / Разпореждане № 13 526/12.05.2025 г./.

Указанията не са изпълнени от заявителя. Вместо това в предоставения му срок той е подал до първоинстанционния съд молба, в която е изложил подробни съображения относно липсата на необходимост да се изпълняват дадените указания. Това било така, т.к. в заповедното производство съдът бил ограничен да провери само дали заявлението е редовно съгласно изискванията на чл.127 ал. 1 и ал. 3 и чл. 128 т.1 и т. 2 от ГПК / чл. 410 ал. 2 от ГПК /, както и – на основание чл. 410 ал. 3 от ГПК, когато вземането произтича от договор с потребител / какъвто е настоящия случай / да представи този договор с цел служебна проверка на неравноправни клаузи в него – чл. 411 ал. 2 т. 3 от ГПК. За всичко останало – в т.ч. и дали заявителят се легитимира материално правно като кредитор на заявените вземания на основание частно правоприемство, съдът бил обвързан само и единствено от неговите твърдения в тази насока, проверката за тях стои извън правомощията на съда в заповедното производство и се осъществява единствено в евентуално бъдещо исково производство.

Същите възражения се поддържат и в частната жалба срещу разпореждането – предмет на настоящата въззивна проверка, с което първоинстанционния съд е постановил отказ по заявлението поради неустановяне на материално правната легитимация на кредитор досежно процесните вземания за заявителя, въпреки дадените му указания да я установи.

Частната жалба е неоснователна.

Съгласно задължителните разяснения в т. 4г от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК в хипотезата на частно правоприемство на страната на кредитора, настъпило преди депозиране на заявлението, за да се издаде заповед за изпълнение на цесионера трябва да са представени доказателства за това правоприемство – в случая договора за цесия, както и за уведомяване на длъжника за нея, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на последния /чл. 99, ал. 4 от ЗЗД/.

Изцяло в горния смисъл са и изложените от първоинстанционния съд мотиви за отказа по заявлението в обжалваното разпореждане. Следователно същото е правилно, частната жалба срещу него се оставя без уважение като неоснователна.

И съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК 203670940 срещу Разпореждане № 14 700 от 21.05.2025 г., пост. по ч.гр.д. № 8 415/2025 г. по описа на РС – Пловдив, с което е постановен отказ по заявлението на частния жалбоподател с вх. № 51 685/ 09.05.2025 г. за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение срещу А. Г. Н., ЕГН – ********** за претендираните със заявлението вземания както следва: сумата 800 лв., съставляваща непогасена главница по сключен между Н. и „ Аксес Файнанс „ АД на 23.02.2024 г. Договор за кредит „ Бяла карта „, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението – 09.05.2025 г.; сумата 41, 86 лв. – 2 непогасена възнаградителна лихва по кредита за период 23.02.2024 г. – 16.10.2024 г. и сумата 107, 45 лв. – обезщетение за забава за период 17.10.2024 г. – 09.05.2025 г. / датата на депозиране на заявлението /.

Определението не подлежи на обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3