Определение № 20494 от 30.09.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20494 гр. София, 30.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иво Юр. Хинов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Маргарита Ил. Николова като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно частно гражданско дело № 20231100512029 по описа за 2023 година

,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по два броя частни жалби, както следва:

- частна жалба вх. № 186315/29.06.2023 г. на Г.А.А. срещу Определение № 18525/23.05.2023 г., постановено по гр.д. № 2152/2023 г. по описа на Софийски районен съд, с което е допуснато обезпечение на предявени от М. Д. Д. срещу Г.А.А. шест обективно кумулативно съединени претенции с правно основание чл.45 вр.чл.52 ЗЗД за заплащане на обезщетения в размер на по 3 000 лева за репариране на неимуществени вреди, настъпили като последица от клеветнически и обидни твърдения, изнесени в жалба, по която е образувано гр.д. № 1099/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана до размера на сумата от общо 18 000 лева върху поземлен имот с идентификатор *** с площ 47 792 кв.м., представляващ земеделска земя /нива/, находящ се в гр. Поморие, обл. Бургас, местност Пчелина, предназначение на територията - земеделска, срещу парична гаранция в размер на 1800 лева и

-частна жалба вх. № 264178/25.09.2023 г. на М. Д. Д. срещу Определение № 27470/07.08.20223 г., постановено по гр.д. № 2152/2023 г. по описа на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молба вх. №210499/24.07.2023 г на жалбоподателя за освобождаване от внасянето на определената на основание чл. 391 ГПК с Определение № 18525/23.05.2023 г. гаранция в размер на 1 800 лева по допуснатото обезпечение.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира следното:

Софийски районен съд е сезиран с искова молба от 16.01.2023 г., уточнена с молба от 06.03.2023 г., с която М. Д. Д. е предявил срещу Г.А.А. шест обективно кумулативно 1 съединени претенции с правно основание чл.45 вр.чл.52 ЗЗД за заплащане на обезщетения в размер на по 3 000 лева всяка за репариране на неимуществени вреди от клеветнически и обидни твърдения изнесени в жалба, по която е образувано гр.д. № 1099/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. С исковата молба е отправено искане за допускане на обезпечение на предявените искове чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана върху два недвижими имота, собственост на ответника, представляващи земеделска земя в землището на гр.

Поморие и гр.Ахтопол.

С определение от 23.05.2025 г. ищецът е освободен от заплащане на държавни такси по производството.

С определение № 18525/23.05.2023 г. е допуснато обезпечение на предявените от М. Д.

Д. срещу Г.А.А. претенции с правно основание чл.45 вр.чл.52 ЗЗД, чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана до размера на сумата от общо 18 000 лева върху поземлен имот с идентификатор *** с площ 47 792 кв.м., представляващ земеделска земя /нива/, находяща се в гр. Поморие, обл. Бургас, местност Пчелина, предназначение на територията - земеделска, срещу парична гаранция в размер на 1800 лева, оставено е без уважение искането за допускане на обезпечение на предявените искове и чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана върху имот с идентификатор *** с площ 7 000 кв.м., представляващ земеделска земя, находящ се в гр. Ахтопол, обл. Бургас, местност Пода.

Разпоредено е издаване на обезпечителна заповед след постъпване на доказателствена за внасяне на определената гаранция.

За да постанови обжалваното определение по реда на чл.389 ГПК СРС е приел, че са налице изискуемите предпоставки за уважаване на искането за допускане на обезпечение на предявената претенция, доколкото същата е допустима, налице е обезпечителна нужда и поисканата обезпечителна мярка е подходяща и съответна на обезпечителната нужда. При дължимата преценка за баланс между правата на страните в производството, решаващият съдебен състав е приел, че най – малко обременяваща за длъжника се явява обезпечителна мярка възбрана върху единия поземлен имот при гаранция в размер на 10 % от цената на предявената претенция, като е мотивирал разрешението си от съображението, че възможността съдът да освободи ищеца от задължения за такси и разноски по производството на основание чл.83, ал.2 ГПК не обхваща внасянето на гаранция по обезпечението.

С молба от 24.07.2023 г. ищецът Д. е пожелал освобождаването му от внасяне на определената парична гаранция по допуснатото обезпечение и е приложил декларация за материално и гражданско състояние.

С Определение № 27470/07.08.20223 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение искането в молбата от 24.07.2023 г. на М. Д. Д. за освобождаване от внасянето на определената на основание чл. 391 ГПК с определение № 18525/23.05.2023 г. гаранция в размер на сумата от 1 800 лева.

Първоинстанционният съд е изложил съображения, че изискването на процесуалния закон за представяне на надлежно обезпечение от страната, чието искане пшо чл.389 ГПК 2 уважено е свързано с охрана на интереса на другата страна, който интерес може да бъде накърнен в хипотеза на неоснователно допускане на обезпечението, което ограничава правната сфера на ответника по обезпечението. Мотивирал е отказа си да уважи по – горе посочената молба с правната същност на гаранцията, която представлява залог на парична сума, поради което и същата не се подчинява на правилата относно държавна такса или разноски за производството и по отношение на нея е приел неприложимо правилото по чл.83, ал.2 ГПК.

По частна жалба вх. № 186315/29.06.2023 г.:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 вр. чл. 396 ГПК.

Жалбоподателят излага оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт.

Поддържа, че искането за допускане на обезпечение е неоснователно, доколкото е неоснователна и исковата претенция, цената на имотите е прекалена спрямо цената на иска, приложената скица на възбранения имот е невалидна, доколкото е с изтекъл срок, ответникът по жалбата се е снабдил с нея чрез действия на своята съпруга, която в качеството си на частен съдебен изпълнител е наложила възбрана върху описаните в исковата молба два имота и представеното удостоверение за наследници също е с изтекъл срок. Отправено е искане за отмяна на определението, с което е допуснато обезпечението.

Ответникът по жалбата М. Д. Д. е депозирал становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК, с което оспорва същата. Отправено е искане за оставяне без разглеждане на жалбата и за отхвърлянето й като неоснователна.

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл.275, ал.1 ГПК (доколкото не се твърди и установява на жалбоподателя да е връчено съобщение от съдебния изпълнител към датата на депозиране на жалбата и обезпечителна заповед не е била издадена), поради което се явява процесуално допустима.

Жалбата е редовна, а разгледана по същество е основателна.

Обжалваният съдебен акт е постановен от родово и местено компетентен съд (арг. чл.389, ал.1 ГПК и чл.103 вр.чл.104, т.4 ГПК).

Сезиралата първоинстанционния съд молба е редовна след направеното на 06.03.2023 г. уточнение, доколкото в нея е индивидуализиран предметът на бъдещата осъдителна претенция чрез насрещни страни, правопораждащи юридически факти и искане/петитум.

При проверка основателността на сезиралото го искане за допускане на обезпечение съдът проверява допустимостта на очертаните от молителя искове, доколко същите са подкрепени с писмени доказателства, обезпечителната нужда на молителя и дали предложените от него мерки са подходящи за задоволяване на същата. Изброените предпоставки следва да са налице кумулативно.

Правилно и законосъобразно първоинстанционният е приел исковата претенция за допустима, доколкото са изложени твърдения, от които може да се направи извод съществуващ спор между страните, който е допустимо да бъде разгледан в рамките на 3 общото исково производство.

В изискването за вероятна основателност на иска законът визира същият да е подкрепен с писмени доказателства за факта, пораждащ претендираното право, респ. факт, изключващ, унищожаващ или погасяващ отричаното с иска право, а съгласно чл. 391 ал. 2 ГПК съдът може да изиска ищеца да представи гаранция и в случая по ал.1, т.1.

Преценката за вероятната основателност на иска се извършва въз основа на въведените от ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства (чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК), а когато ищецът не разполага с убедителни писмени доказателства, при представяне на гаранция в определен от съда срок при условията на чл. 180 и 181 ЗЗД, т.е. законът задължава съда да допусне обезпечение винаги, когато искът е допустим и е налице обезпечителна нужда, а вероятната му основателност може да бъде базирана върху изразената от ищеца готовност да внесе гаранция за евентуалните вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно (чл.391, ал.3 ГПК). В случая, въз основа на твърденията на ищеца в исковата молба и нейните уточнения и въз основа на представените писмени доказателства, не може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции.

За да е налице непозволено увреждане, следва да са осъществени кумулативно елементите от фактическия състав на чл.45, ал.1 ЗЗД, включващи противоправно деяние (действие или бездействие), извършено виновно от ответника, претърпени вреди и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредите. В случая по твърденията в исковата молба не може да се направи извод за наличие на противоправно деяние. Д. твърди, че е в депозирана жалба до председателя на Окръжен съд – Бургас за анулиране на изпълнителен лист от 25.09.2020 г. по гр.д. № № 98/2011 г. ответникът е написал обидни и клеветнически твърдения за него, както следва: "Виждам подпис на лорд проф д-р ТОВА Е ИЗМАМА за име на лична карта... Ако господин лорд е първото име, проф е второ име, д-р е трето име, това трабва да съответства с неговата лична карта, а не измамно име род АКАДЕМИК проф или проф д-р."., "Това е не е личност лорд проф д-р който е подписал молбата Виждам един човек който е направил молбата и друг човек който е подписал молбата.", "изпълнителен лист е получен от адвокат без пълномощно Виждаме две официални личности лорд проф д-р и лор АКАДЕМИК проф"; "адрес на молителя е измамен, няма улица Костенски водопади /водоподи/. Това е отново документална измама.";

"Съгласно Агенция по вписванията фирмата е с чуждестранна регистрация, няма ЕИК";"Моля да разгледате измамен печат на английски език".

Обидата, чийто елементи са посочени в чл.146, ал.1 НК, приложим и при деликт (Определение № 1165/12.03.2025 г. по гр. д. № 1447/2024 г. І г. о. на ВКС и др.), се изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта и достойнството на другиго, но преценката дали казаното или извършеното представлява нещо унизително за честта и достойнството на засегнатия се извършва по обективни критерии - от общоприетите морални и обществени разбирания за необходимо отношение към другите членове на обществото. За да е налице обида, е необходимо да бъдат казани думи или извършени 4 действия, които според актуалните за обществото стандарти са неприлични, цинични или вулгарни и те да са достигнали до засегнатия. Обидата не се свързва с факти и обстоятелства от обективната действителност, а със субективното личностно виждане и оценка на извършителя на обидата за личността на пострадалия.

В случая сочените от ищеца писмени изявления на ответника не представляват неприлични, цинични или вулгарни изрази относно личността на М. Д.. Изявлението на ответника, за което ищецът е научил при получаване на препис от частната жалба, употребените в него изрази и изразни средства по отношение на написаното от ищеца нямат унизителен характер и не са от естество да накърнят чувството на последния за лично достойнство и чест, според общоприетите в обществото критерии за морално и етично поведение. Те не съставляват унижаваща оценка на личността на ищеца, целяща да причини вреди на същия, а представляват оспорвания на правни действия, довели до снабдяване на ищеца с изпълнителния лист, чието „анулиране“ се желае с подаване на жалбата.