Решение № 1775 от 27.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1775 гр. София, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Вълков при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело № 20231100901950 по описа за 2023 година

Предмет на разглеждане са обективно съединени искове по чл. 55 ал. 1 предл. второ от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 79 ал. 1 предл. второ ЗЗД.

Ищецът „Е.Е.“ ООД – София чрез адв. А. К. от САК твърди с ответника „В.Е.“ ООД да е сключен договор за мокър лизинг на самолет № VO 0122 по смисъла на Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 година относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността. По този договор ответникът предоставил на ищеца въздухоплавателно средство Boing 737-400 с регистрационни знаци LZ-PRS и сериен номер 24686 заедно със съответния сертифициран екипаж. Твърди и да е договорено ответникът да осигури за своя сметка резервни части, тарифи, консумативи и всички видове материали, необходими за поддръжката на въздухоплавателното средство за периода от 15.06.2022 г. до 30.09.2022 г., по 200 часа за месеците юли и август и 150 часа за месец септември (ищецът не претендира връщане за месец юни 2022 г. съгласно уточнение в допълнителната искова молба. Твърди се договорената цена да е разпределена помесечно, а за периода юли и август и в зависимост от реализираните блок часове. Ищецът сочи да е предплатил договорената цена авансово при съгласувана корекция в края на съответния календарен месец. Твърди се, че самолетът бил доставен едва на 10.07.2022 г., което лишило ищеца от възможност да усвои договорените минимални блок часове през месец юли. Ищецът твърди и през периода от 01.09.2022 г. до 05.09.2022 г., съответно 12-19.09.2022 г. по въздухоплавателното средство да са възникнали повреди, препятствали ползването му по договореното предназначение при реализирани през този месец септември 44,2 блок часа. Позовава се на договорено между страните редуциране на гарантирани и предплатени, но нереализирани члок часове. Навежда довод при тези обстоятелства за ответника да е възникнало задължение да възстанови авансово 1 получена сума в общ размер от 460485,16 лв., от която претендира част в размер на 80 000 лв. Претендира се и законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окочнателното плащане.

В отговор по исковата молба ответникът, представляван от П.К. – управител, навежда довод, че неизползваните блок часове след 10.07.2022 г. не могат да бъдат свързани с твърдяното закъсняло предаване на самолета. Позовавайки се на Приложение Б т. 6 от договора ответникът смята, че разликата за сумата между гарантирания минимум блок часове и действителния брой използвани блок часове не подлежи на възстановяване.

Ответникът отрича и да е налице вина у него за закъснението при предаване на самолета, която единствено смята да обосновава отговорността му като лизингодател. Свързва невъзможността за ползване с контролирани от ищеца причини Позовавайки се на чл. 11 б.

„г“ от договора ответникът застъпва теза ищецът да е бил длъжен да осигури одобрение на лизинга от ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“, което смята за условие за предаване на самолета. Документът за одобрение бил издаден на 01.07.2022 г., но ищецът не уведомил ответника, който разбрал за това след почти 10 дни. Оспорва да е договорено да осигурява поддръжка на самолета при твърдение, че Програма за поддръжка на летателна способност не е била изготвена и не е част от договора, а осъществяването на линейната поддръжка твърди да е възложено на свързано с ищеца лице – „Е.Т.Г.“ ООД. Оспорва да отговаря за неизпълнение на неговите задължения, както и да дължи възстановяване на суми за резервни части и за предпочетения от ответника транспорт за доставка на дефектиралата помпа.

В допълнителната искова молба ищецът конкретизира, че не претендира възстановяване на предплатена сума за месец юли 2022 г. Като причина за закъснението сочи единствено липсата на екипаж и одобрена програма за поддръжка. Застъпва и теза, че договорът не го задължава да уведомява лизингодателя за полученото одобрение от ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация при довод клаузата на чл. 11.2.“б“ от договора пряко да обвързва ответника с получаването на одобрението (т. 11 б. „г“ и б. „д“ според отговора по допълнителната искова молба). Навежда довод, че клаузата на чл. 3 от договора вменява в отговорност на лизингодателя да поддържа на собствени разноски летателната способност на самолета без да е необходима допълнителна уговорка или детайлизация на задължението. Сочи и Програма за поддържане на постоянна летателна годност да е била одобрена на 17.06.2022 г.

Ищецът твърди да е възникнала и нужда от подмяна на износени гуми и спирачки на самолета и ремонт на клапан за регулиране на налягането на въздухоплавателното средство. през месец август 2022 г. Твърди се, че съгласно чл. 3 от договора ответникът е бил длъжен да осигури летателната годност, но ищецът заплатил стойността на използваните резервни части за отремонтиране на неизправността, за което са направени разноски общо от 74668,32 лв. Поради неизправност на самолета било осуетено и изпълнението на планиран полет ЕАF за 11.08.2022 г. като за предотвратяване отмяна или закъснение на други планирани полети и допълнителни значителни имуществени вреди за ищеца, ползвал услугите на италиански 2 превозвач за превоз на резервната част от гр. Варна до Катания, Италия, наложило заплащане на сумата 42 000 евро. Ответникът не възстановил направените разходи за резервни части, консумативи и транспорт, поради което се иска да бъде заплатена сума в размер на 15 000 лева като част от сумата 74668,32 лв. и 2500 евро като част от сумата 42406,66 евро. Претендира и законна лихва върху тези суми считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателно погасяване на главниците.

В отговор ответникът застъпва теза, че чл. 3 препращаща към регламентация, каквато страните не са възприели и смята да е наложителна, за да се ангажира отговорност за неизпълнение на договор. Застъпва теза, че настъпилите повреди едва през месец август – поне един месец след началото на експлоатацията на самолета от ищеца, изключва възможността да се дължат на контролирана от ответника причина. Твърди и процесните резервни части да са свързани с линейната поддръжка на самолета, чието осъществяване е договорено да се осигури от свързано с ищеца дружество – „Е.Т.Г.“ ООД. Оспорва и необходимостта от транспорт на частите от Варна и то в рамките на същия ден.

В допълнителната искова молба се конкретизира, че базата за обслужване на самолета е на летище Катания в Италия. Ответникът бил уведомен за нуждата от транспорт на части до това място и поисканата цена, но не могъл да го осигури, което наложило ищецът да организира превоза и да заплати за него.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адв. А. К., поддържа предявените искове. Претендират се разноски. Представен е списък. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника възнаграждение за адвокат.

По съществото на спора процесуалният представител на ответника – адв. З. С., оспорва исковете. Застъпва теза, че ангажираното с линейната поддръжка трето на спора лице дължи да осигури и съответните части, които се износват не по вина на ответника.

Навежда довод, че не се дължи на вината на ответника и заменената помпа. Ответникът е имал желание да съдейства като е предложил и вариант за транспорт, който бил отхвърлен, а по своя инициатива ищецът е предприел разноски за транспорт до Катания. Прави възражение за прекомерност на разноските в производството за обезпечение на бъдещ иск и възнаграждение по изпълнителното дело.

Процесуалният представител на ответника – адв. К. твърди, че прехвърляне на собствеността е заявено едва през месец януари 2015 г. след като ищцата е уведомена писмено за разваляне на договора. По същество счита иска за недоказан. Претендират се разноски като е представен и списък.

Съдът като обсъди доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК, от фактическа страна намира следното:

По делото не се спори, а и от представеното Споразумение за мокър лизинг № V0122 се установява писмено изразено съгласие, че ответникът се съгласява да предостави на 3 лизинг на ответника самолет модел Боинг 737-400, регистрация LZ-PRS и сериен номер (MSN) 24686. Договорено е самолетът да бъде регистриран в Република България, доставен на Летище Варна, базата за операции/оперативната база на самолета (където ще бъде базиран по време на лизинговия период) да е Летище Катания в Италия, а поддръжка да означава предвидената с одобрената програма за поддръжка на самолета. Договорено е, че задължението за предаване на самолета предполага изпълнение на три условия, сред които и получен гаранционен депозит и приложимият авансов наем. Според т. 2.1.1 договореният гаранционен депозит е платим едва след одобрението на споразумението за мокър лизинг от българската „Агенция гражданско въздухоплаване“, но преди началото на операциите.

Съгласно т. 3 б. „в“ лизингодателят е отговорен за своя сметка да осигури поддръжка съгласно Програмата за поддръжка, поддръжка на летателната способност на самолета.

Според т. 3 б. „е“ лизингодателят за своя сметка осигурява резервни части, заместители, консумативи и всички други типове и видове материали, необходими за поддръжка на самолета и поддържане на летателната годност. Изрично е конкретизирано, че лизингодателят е задължен да поддържа самолета (непрекъснато) в годно за въздухоплаване и напълно използваемо състояние, определено като основно задължение по споразумението.

Указано е, че когато самолетът и или лизингодателят са в техническо и/или регулаторно, и/или всякакво друго състояние, което не позволява извършването на планираните пътнически полети за повече от 6 последователни, лизингополучателят има право да развали споразумението, но дължи да заплати всички дължими плащания за извършените до този момент полети и не по-малко от минималната гарантирана натовареност (блок часове), натрупана и дължима за всички периоди до момента на разваляне на споразумението.

Според т. 9.1.2 от договора лизигодателят е отговорен и носи целия риск за всякаква загуба или щета на самолета, включително загубата на използваемост (освен ако е предизвикана от лизингополучателя). Клаузата на т. 9.1.3 предвижда лизингодателят да обезщети и предпази лизингополучателя от вреди по отношение на всички … разходи … произтичащи от неизпълнение от страна на лизингодателя на задълженията му по споразумението. Съгласно т. 10 никоя от страните не носи никаква отговорност за загуба, повреда, забавяне или предотвратяване на началото … на планирания полет (и), произтичащи от събития с непреодолима сила, които включват … повреда на въздухоплавателното средство в произшествие или други бедствия, които са извън контрола на която и да е от страните и не са причинени от небрежност. Клаузата на т. 11.2. б. „б“ предвижда че лизингодателят ще … предприеме всички необходими действия за … използването и оперирането на самолета.

Според Търговско приложение В към Споразумение за мокър лизинг на В.Е. № VO 0122 по време на лизинговия период лизингополучателя се съгласява да заплати лизингов наем на блок час както следва: юни 2022 – 1950 евро на блок част нето, юли 2022 – 2045 на блок час нето в случай че използваните блок часове са под 250 и 1940 евро, ако са над 250.

За август 2022 – 2045 евро, ако използваните блок часове са под 250 и 1940 лв., ако са над 250 и за месец септември 2022 – 1950 евро на блок час. Указано е, че когато самолетът не е наличен поради технически причини (включително, но не само в случай че самолетът не е в 4 летателно състояние) или други регулаторни причини, дължащи се на лизингодателя, то броят на планираните, но неизпълнени блок часове ще бъде редуциран пропорционално от договорените гарантирани минимални блок часове за съответния месец, а именно – 15-30 юни – 100 минимално гарантирани блок часове, които ще бъдат намалени пропорционално, ако операциите започнат след 15 юни поради причини, дължащи се на лизингодателя, юли и август – по 200 минимално гарантирани блок часове и септември – 150 минимално гарантирани блок часове и общо за лизинговия период от 650 блок часове. Договорено е плащанията да се извършват авансово на седмична база – 5 работни дни преди началото на операциите и съответно преди началото на всеки седмичен период, а изравняването на действителните блок часове ще бъде извършвано на месечна база в края на всеки календарен месец. Изразено е съгласие, че при действителен брой блок часове по-малък от гарантирания брой блок часове за периода на лизинга, няма да има изравняване и намаляване и лизингополучателят е задължен да заплати наемите изцяло за минимално гарантираните блок часове.

Разпечатката съдържа 26 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4366e7b8-6be0-4f56-893d-20c8030039f5