Решение № 7923 от 29.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7923 гр. София, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20221100508053 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 29.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 12165/ 2021 г. на Софийски районен съд, І ГО, 39 състав, „СОФАРМА“ АД- гр. София /ЕИК 831902088/ е осъдено да заплати на С. А. Б. /ЕГН **********/ по предявените обективно съединени искове с правна квалификация чл.71, ал.1, т.3 ЗЗДискр и чл.86 ЗЗД сумата 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 23.02.2019 г. до 01.03.2021 г., изразяващи се в дискриминация по признак „лично положение“- неравноправно третиране при упражняване правото на труд, изразяващо се в получаване на по- ниско трудово възнаграждение от служители на същата длъжност, ведно със законната лихва, считано от 01.03.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, и сумата 615.05 лв., представляваща лихва за забава за периода от 23.02.2019 г. до 01.03.2021 г., като исковете са отхвърлени: относно главницата- за горницата над уважения размер от 3 000 лв. до пълния претендиран размер от 24 200 лв., ведно със законната лихва от 01.03.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, и относно лихвата за забава- за сумата над уважения размер от 615.05 лв. до пълния претендиран размер от 2 375.12 лв. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „Софарма“ АД е осъден да заплати на ищеца С. А. Б. сумата 180.51 лв.- разноски по делото, а на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът С. А. Б. е осъден да заплати на ответника „Софарма“ АД сумата 1 282.47 лв.- разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от С. А. Б. /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която са отхвърлени предявените от същия искове по чл.71, ал.1, т.3 ЗЗДискр и чл.86 ЗЗД, и в частта за разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за присъждане на останалата част от претендираните суми- обезщетение за неимуществени вреди и лихви за забава, ведно с 1 разноските по делото.

Подадена е въззивна жалба срещу постановеното от СРС решение и от ответника „СОФАРМА“ АД- гр. София, който моли да бъде постановена отмяна на същото в осъдителната му част и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете като неоснователни, евентуално- за намаляване размера на присъдените на С.

Б. обезщетения по чл.71, ал.1, т.3 ЗЗДискр и чл.86 ЗЗД, с присъждане на разноски по делото.

Насрещните страни взаимно оспорват подадените по делото въззивни жалби.

Предявени са искове с правно основание чл.71, ал.1, т.3 ЗЗДискр и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби, с които е сезиран настоящият съд, са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за частично уважаване на предявените от С. Б. осъдителни искове по чл.71, ал.1, т.3 ЗЗДискр и чл.86, ал.1 ЗЗД- до горепосочените размери, като основателни и доказани, съответно- за частично отхвърляне на исковете за останалата част от претендираните суми- главница и лихви за забава, като неоснователни и недоказани- чл.272 ГПК.

По дефиниция дискриминацията представлява несправедливо

/понеблагоприятно/ отношение /неравенство, унижаване или подценяване/ към един или повече членове на определена група в сравнение с други хора според определени критерии /защитени признаци/: народност, раса, пол, религия и етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна /чл.4, ал.1 ЗЗДискр/.

По смисъла на чл.4, ал.2 ЗЗДискр, пряка дискриминация е всяко понеблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал.1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по ал.1 в по- неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими- чл.4, ал.3 ЗЗДискр.

Дискриминацията се разглежда като различие, изключение, ограничение или предпочитание по някой от визираните в закона признаци, което има за цел или резултат да унищожи или да наруши равенството в третирането. Забраната за дискриминация е установена в чл.6, ал.2 КРБ и доразвита в разпоредбата на чл.4, ал.1 2

ЗЗДискр, с която се забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на изброените в нея признаци или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Р България е страна. Антидискриминационното законо-дателство и в частност Законът за защита от дискриминация /ЗЗДискр/ целят установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл.4, ал.1 ЗЗДискр или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Р България е страна. ЗЗДискр защитава от дискриминация всички физически лица на територията на Р България, когато са дискриминирани на основата на признаците по чл.4, ал.1 ЗЗДискр.

За да е налице нарушение по Закона за защита от дискриминация, следва да се установи не какво да е по- неблагоприятно третиране на лице или група от лица, а понеблагоприятно третиране въз основа на критерий, изрично формулиран в ЗЗДискр, друг закон или международен договор, по който държавата е страна. Принципът на равенство изисква обективно еднаквите фактически обстоятелства да бъдат третирани по еднакъв начин. Равното третиране обаче не означава идентично третиране, тъй като индивидуалните особености различават хората един от друг.

Съгласно разпоредбата на чл.9 ЗЗДискр, установяваща специално правило за разпределяне на доказателствената тежест, в производството за защита от дискриминация страната, която твърди, че е била жертва на дискриминация, следва да докаже само фактите, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, а от своя страна ответникът следва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. За да бъде прехвърлена тежестта на доказване върху ответната странасъобразно правилото на чл.9 ЗЗДискр, трябва да има съмнение за дискриминация, което означава, че ищецът следва да проведе доказване на фактите, при които съмнението възниква. Доказване на такова съмнение, което може да е непълно, в случая е осъществено по делото.

Съгласно разпоредбите на чл.14, ал.1 и ал.3 ЗЗДискр, работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд /ал.1/; критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение са еднакви за всички работници и служители и се определят с колективните трудови договори или с вътрешните правила за работната заплата, или с нормативно установените условия и ред за оценяване на служителите в държавната администрация, без оглед на признаците по чл.4, ал.1 ЗЗДискр /ал.3/. Цитираните правила имат императивен характер. Определянето на различни критерии за оценка на труда и за изпълнение на трудовите задължения на работниците и служителите, осъществяващи еднакъв или равностоен труд, е в нарушение на закона и създава предпоставка за различно третиране на същите, а оттам и за евентуална дискриминация. Работодателят е длъжен да въведе еднакви критерии за оценка на труда и за изпълнение на трудовите задължения, свързани с определяне трудовото възнаграждение на работниците и служителите, осъществяващи еднакъв или равностоен труд. Прилагането им не трябва да поставя част от работниците, по отношение на които е налице защитен признак по чл.4, ал.1 ЗЗДискр, в понеблагоприятно положение от други такива, които са в равностойно положение.

Еднакъв е трудът, полаган от различни лица на една и съща длъжност, но с една и съща по качество работна сила /еднаква квалификация, умения, сръчност, умствени и физически способности и сила/. Щом трудът е еднакъв по своите параметри- характер на работа, количество и качество на изразходваната работна сила, заплащането не може да бъде различно. Равностоен е трудът от различен характер, но със същата цена на работната сила, т.е. трудът, който въпреки различния си характер, струва толкова, 3 колкото и трудът от друг характер, независимо от кого се полага. Равностойността се определя от еквивалентната образователна квалификация, времетраенето на изразходваната работна сила, производителността и условията, при които се извършва работата.

В случая ищецът Б. твърди, че бил дискриминиран от ответника- негов бивш работодател, на основа защитения признак „лично положение“, като му било определено и изплащано основно трудово възнаграждение в занижен спрямо определеното на останалите заемащи същата длъжност в дружеството служители размер на основното трудово възнаграждение.

Между страните не е налице спор, а се и установява от събраните писмени доказателства, че през процесния период ищецът С. Б. е работил по трудово правоотношение в ответното дружество „Софарма“ АД, където заемал длъжността „стоковед“ в отдел „внос“.

Релевантни за извършване преценката на съда за осъществено от страна на ответника дискриминационно третиране са следните факти и обстоятелства, относими към периода от 25.02.2014 г., когато ищецът Б. бил възстановен на заеманата преди уволнението от 2011 г. /отменено като незаконно/ длъжност „стоковед“ в ответното дружество, до 1.03.2021 г., когато трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ- поради придобито от Б. право на пенсия за осигурителен стаж и възраст:

С Решение № II-79-182/ 29.08.2012 г. по гр.д.№ 7241/ 2012 г. на CPC, II ГО, 79 състав, е признато за незаконно и отменено извършеното със Заповед № 207/ 21.12.2011 г. на Изпълнителния директор на „Софарма“ АД уволнение на ищеца по чл.328, ал.1, т.2 КТ- „съкращаване на щата“, от длъжността „стоковед“ в отдел „Внос“ в дружеството и същият е възстановен на тази длъжност. Това решение е потвърдено с Решение № 1025/ 14.02.2013 г. по гр.д.№ 16842/ 2012 г. на СГС, ГО, ІІ- Г въззивен състав, което не е допуснато до касационно обжалване, видно от Определение № 1234/ 10.12.2013 г. по гр.д.№ 4080/ 2013 г. на ВКС.

Със Заповед № Д-63/ 25.02.2014 г. ищецът е възстановен на длъжността „стоковед“ в отдел „внос“ с основно месечно възнаграждение от 1 200 лв. и допълнително възнаграждение за продължителна работа от 23.1 % върху основното месечно възнаграждение.

Видно от издадена от ответника служебна бележка изх.№ 136/ 18.06.2018 г., през периода от 25.02.2014 г. от 25.02.2017 г. отдел „внос“ в дружеството е включвал 7 щатни бройки, от които: 6 бр.- за длъжността „стоковед“, чиито трудови функции били профилирани съгласно длъжностни характеристики, влезли в сила на 01.01.2014 г., като са съществували следните длъжности: „стоковед“- профил „Активни вещества, реактиви, стандарти и лабораторни консумативи“; „стоковед“- профил „Помощни вещества, първични, вторични и напечатани опаковъчни материали“; и „стоковед“- без специфично профилиране. Представени са по делото и длъжностните характеристики за всеки профил на длъжност „стоковед“, в сила на 01.01.2014 г., както и длъжностната характеристика на длъжност „стоковед“ от 1999 г.