Решение № 260028 от 04.03.2022, Районен съд - Лом
- Съд
- Районен съд - Лом
- Дело
- Гражданско дело 1196/2020
- Вид
- Решение № 260028
- Подписан
- 04.03.2022
- В сила
- 12.04.2022
- Състав
- АЛБЕНА ГЕОРГИЕВА МИРОНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ гр.
Лом, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на петнадесети септември, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА при секретаря Румяна
Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д. № 1196 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.
1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. 500, ал. 1, т. 3 КЗ и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.
Предявени са искове от ЗК ЛЕВ ИНС АД, гр. София, ЕИК *********, чрез пълномощника ю.к. А.С., срещу Ц.В.С.,
ЕГН **********,***, за установяване задължения по изплатено застрахователно обезщетение, за което има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ИЩЕЦЪТ твърди, че на 04.03.2016 год., в 14,20 часа, в гр. София, ул. 202, срещу магазин БАУХАУС, посока НАДЛЕЗ НАДЕЖДА, ответникът, управлявайки л.а., м. Фият Пунто, рег. № СА 95 29 СХ, негова собственост, поради неизяснени причини и обстоятелства се блъснал в л.а., м.
Ауди, рег. № СВ 90 29 АС, собственост на И.К.К.и управляван от същия, след което напуснал мястото на ПТП. Причинени били имуществени вреди.
За настъпилото ПТП е бил съставен Протокол за ПТП №1628027/04.03.2016 год.
Към датата на събитието увреждащият автомобил м. Фиат Пунто е имал договор за застраховка Гражданска отговорност с полица № BG/22/115002642817, със срок на валидност от 24.10.2015 год. до 23.10.2016 год. при ищеца.
След подадено уведомление пред застрахователя, по заведена щета № 0000-5060-16-100483, по която след извършен оглед и изготвена оценка е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 1483,89 лв.
Обезщетението е била изплатено на собстеника на увредения автомобил на 01.07.2016 год.
За това ищецът има право на регрес.
По ч.гр.д. № 550/2020 год. на
ЛРС е издадена срещу ответника Заповед за изпълнение на парично задължение, но тя е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца е налице интерес от предявяване на иск за установяване на вземането.
ИСКА
СЕ: съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1483,89 лв., представляващо застрахователно обезщетение по щета № 0000-5060-16-100483, както и сумата от 20 лв. – ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК (06.12.2019 год.) до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Претендират се и направените разноски по заповедното и по настоящото производство, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
ОТВЕТНИКЪТ, чрез назначеният на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, адв. П. Г., МАК не е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не е взел становище по предявеният срещу нея иск.
Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът е приел с доклада си по делото, че между страните няма спорни фактически твърдения.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба пълномощникът на ищеца не възразява делото да се разгледа в негово отсъствие, като прави искания по чл. 238 или чл. 237, ал. 1 ГПК в зависимост от процесуалното поведение на ответника.
Не се представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът Ц.В.С. не се явява. Представлява се от назначеният си в условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, адв. П. Г., МАК, който по същество признава исковете.
Няма оспорени фактически твърдения.
Доказателствата са писмени.
Към делото и прието приобщено като доказателство ч.гр.д. № 550/2020 г., по описа на РС – Лом.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните и признанието на иска, направено от ответника непосредствено в откритото съдебно заседание, на осн. чл. 237, ал. 1 ГПК приема следното:
Направено е от страна на ищеца искане за признаване за установено съществуването на вземане към минал момент – след проведено от страна на ищеца успешно заповедно производство по реда на чл. 410 ГПК.
Ответникът е направил признание на иска по основание и размер, не е оспорил, че дължи плащане.
Разпоредбата на чл. 237 ГПК предвижда възможност за ищеца да поиска постановяване на решение при признание на иска, както и, че в този случай съдът постановява решението си, като в мотивите е достатъчно да укаже, че същото се постановява при признание на иска.
В конкретния случай са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал.
3, т. 1 и 2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда.
Поради изложеното и с оглед заявеното признание на иска съдът намира предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за основателни. Наред с това, исковете са подкрепени и от ангажираните от ищцовата страна доказателства, поради което следва да бъдат уважени.
Тъй като признанието на исковете е направено след депозиране на искането по чл. 410 ГПК, както и след образуването на исковото производство – едва след насрочването на делото в открито съдебно заседане, следва да се приеме, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото.
Предвид изхода от делото и на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по водене на делото – в заповедното и в исковото производство, които се претендират изрично без да се представя списък по чл. 80 ГПК.
От доказателствата по делото се установяват разноски на ищеца в общ размер на 395,16 лв., от които 30,78 лв. за заповедното производство и 364,38 лв. за исковото производство.
При тези мотиви и на осн. чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц.В.С., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на ЗК ЛЕВ ИНС АД, гр.
София, ЕИК *********, СУМАТА от 1503,89 лв. (хиляда петстотин и три лева, 89 ст.), представляваща:
1483,89 лв., застрахователно обезщетение по щета № 0000-5060-16-100483 и 20 лв. – ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК (06.12.2019 год.) до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 306/18.03.2020 год. по ч.гр.д. № 550/2020 на РС Лом.
ОСЪЖДА Ц.В.С., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на ЗК ЛЕВ ИНС АД, гр. София, ЕИК ********* направните във връзка с делото разноски за тази инстанция в общ размер на 395,16 лв., от които 30,78 лв. за заповедното производство и 364,38 лв. за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: