Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260028 от 04.03.2022, Районен съд - Лом

Съд
Районен съд - Лом
Дело
Гражданско дело 1196/2020
Вид
Решение № 260028
Подписан
04.03.2022
В сила
12.04.2022
Състав
АЛБЕНА ГЕОРГИЕВА МИРОНОВА

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ гр.

Лом, 04.03.2022 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на петнадесети септември, две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА при секретаря Румяна

Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д. № 1196 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.

1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. 500, ал. 1, т. 3 КЗ и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.

Предявени са искове от ЗК ЛЕВ ИНС АД, гр. София, ЕИК *********, чрез пълномощника ю.к. А.С., срещу Ц.В.С.,

ЕГН **********,***, за установяване задължения по изплатено застрахователно обезщетение, за което има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

ИЩЕЦЪТ твърди, че на 04.03.2016 год., в 14,20 часа, в гр. София, ул. 202, срещу магазин БАУХАУС, посока НАДЛЕЗ НАДЕЖДА, ответникът, управлявайки л.а., м. Фият Пунто, рег. № СА 95 29 СХ, негова собственост, поради неизяснени причини и обстоятелства се блъснал в л.а., м.

Ауди, рег. № СВ 90 29 АС, собственост на И.К.К.и управляван от същия, след което напуснал мястото на ПТП. Причинени били имуществени вреди.

За настъпилото ПТП е бил съставен Протокол за ПТП №1628027/04.03.2016 год.

Към датата на събитието увреждащият автомобил м. Фиат Пунто е имал договор за застраховка Гражданска отговорност с полица № BG/22/115002642817, със срок на валидност от 24.10.2015 год. до 23.10.2016 год. при ищеца.

След подадено уведомление пред застрахователя, по заведена щета № 0000-5060-16-100483, по която след извършен оглед и изготвена оценка е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 1483,89 лв.

Обезщетението е била изплатено на собстеника на увредения автомобил на 01.07.2016 год.

За това ищецът има право на регрес.

По ч.гр.д. № 550/2020 год. на

ЛРС е издадена срещу ответника Заповед за изпълнение на парично задължение, но тя е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца е налице интерес от предявяване на иск за установяване на вземането.

ИСКА

СЕ: съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1483,89 лв., представляващо застрахователно обезщетение по щета № 0000-5060-16-100483, както и сумата от 20 лв. – ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК (06.12.2019 год.) до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Претендират се и направените разноски по заповедното и по настоящото производство, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

ОТВЕТНИКЪТ, чрез назначеният на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, адв. П. Г., МАК не е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не е взел становище по предявеният срещу нея иск.

Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът е приел с доклада си по делото, че между страните няма спорни фактически твърдения.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба пълномощникът на ищеца не възразява делото да се разгледа в негово отсъствие, като прави искания по чл. 238 или чл. 237, ал. 1 ГПК в зависимост от процесуалното поведение на ответника.

Не се представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът Ц.В.С. не се явява. Представлява се от назначеният си в условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, адв. П. Г., МАК, който по същество признава исковете.

Няма оспорени фактически твърдения.

Доказателствата са писмени.

Към делото и прието приобщено като доказателство ч.гр.д. № 550/2020 г., по описа на РС – Лом.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните и признанието на иска, направено от ответника непосредствено в откритото съдебно заседание, на осн. чл. 237, ал. 1 ГПК приема следното:

Направено е от страна на ищеца искане за признаване за установено съществуването на вземане към минал момент – след проведено от страна на ищеца успешно заповедно производство по реда на чл. 410 ГПК.

Ответникът е направил признание на иска по основание и размер, не е оспорил, че дължи плащане.

Разпоредбата на чл. 237 ГПК предвижда възможност за ищеца да поиска постановяване на решение при признание на иска, както и, че в този случай съдът постановява решението си, като в мотивите е достатъчно да укаже, че същото се постановява при признание на иска.

В конкретния случай са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал.

3, т. 1 и 2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда.

Поради изложеното и с оглед заявеното признание на иска съдът намира предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за основателни. Наред с това, исковете са подкрепени и от ангажираните от ищцовата страна доказателства, поради което следва да бъдат уважени.

Тъй като признанието на исковете е направено след депозиране на искането по чл. 410 ГПК, както и след образуването на исковото производство – едва след насрочването на делото в открито съдебно заседане, следва да се приеме, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото.

Предвид изхода от делото и на осн. чл.

78, ал. 1 ГПК, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по водене на делото – в заповедното и в исковото производство, които се претендират изрично без да се представя списък по чл. 80 ГПК.

От доказателствата по делото се установяват разноски на ищеца в общ размер на 395,16 лв., от които 30,78 лв. за заповедното производство и 364,38 лв. за исковото производство.

При тези мотиви и на осн. чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА

ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц.В.С., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на ЗК ЛЕВ ИНС АД, гр.

София, ЕИК *********, СУМАТА от 1503,89 лв. (хиляда петстотин и три лева, 89 ст.), представляваща:

1483,89 лв., застрахователно обезщетение по щета № 0000-5060-16-100483 и 20 лв. – ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК (06.12.2019 год.) до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 306/18.03.2020 год. по ч.гр.д. № 550/2020 на РС Лом.

ОСЪЖДА Ц.В.С., ЕГН **********,*** ДА

ЗАПЛАТИ на ЗК ЛЕВ ИНС АД, гр. София, ЕИК ********* направните във връзка с делото разноски за тази инстанция в общ размер на 395,16 лв., от които 30,78 лв. за заповедното производство и 364,38 лв. за исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.

Районен съдия: