Решение № 102 от 16.07.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Несебър, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно наказателно дело № 20242150200793 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Т. С. Д. с ЕГН **********, с адрес: град Б., ж.к.

С., блок ...., вход ..., етаж ..., ап....., срещу Наказателно постановление № *** от 12.11.2024г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите – Бургас, с което на основание чл.96, ал.1, чл.84, ал.2, чл.94, ал.1 и чл.95, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча, му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл.84, ал.2, предл. 3-о, във връзка с чл.84, ал.1, предл. 2-о, във връзка с чл.43, ал.3, т.1 и чл.65, т.4 и т.10 от Закона за лова и опазване на дивеча; на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД и лишен от право да ловува за срок от 3 години. В полза на държавата на основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД са отнети: 1) лек автомобил Л.Н. с рег.№ ******, 2) ловно оръжие И....., кал.12/223 REM № ...... с монтирана оптика CROSSFIEREII, 3) ловно оръжие Б. МР27М с № **** с монтирано към него забранено средство – изкуствен източник на светлина – Фенер. Тези вещи да посочени като предмет на нарушението.

Жалбоподателят твърди, че Наказателното постановление (НП) е незаконосъобразно, като издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Като конкретно нарушена процесуална разпоредба посочва тази на чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН предвид, че в постановлението не са посочени отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, а и останалите обстоятелства имащи значение за определяне вида и размера на наказанието.

В случая това е било задължително и с оглед налагането на санкцията два пъти над минималния размер по чл.84, ал.2 от ЗЛОД. Отрича да е извършил вмененото му нарушение, 1 тъй като е разполагал с разрешително за индивидуален лов, действащо по време на проверката и издадено за същото ловище. Когато му е вменено, че е ловувал без писмено разрешение за лов, не е посочена съответстващата за това нарушение правна разпоредба, с което счита, че е нарушено правото му на защита и представлява нарушение на чл.42,т.5 от ЗАНН. Като нарушена посочва и разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН, тъй като счита, че описанието на нарушението е непълно. Като друг довод, с който отрича извършването на нарушението, изтъква факта, че той е управлявал автомобил, което изключва той да е бил в контакт с двете оръжия. Изразява позиция, че лекият автомобил е собственост на Земеделска кооперация „Задружен труд“ – село О., община Несебър, а отнемането му е извършено в нарушение на чл.20, ал.4 от ЗАНН, то не съответства на тежестта на нарушението от гледна точка застрахователната оценка на превозното средство и липсата на причинени от нарушението имуществени вреди. Наред с това автомобилът не се явява в случая средство за извършване на нарушението, каквито се явяват двете ловни оръжия, с които може да се ловува. Моли постановлението да бъде отменено. При условията на евентуалност моли постановлението да бъде отменено в частта, с която в полза на държавата е отнет лекия автомобил.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искане за отмяна на постановлението, като обосновава и становище за противоречие между обстоятелствената част на НП и посочените като нарушени разпоредби на материалния закон.

Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата, тъй като нарушението е доказано предвид обстоятелството, че разрешението за индивидуален лов не е попълнено на обратната му страна с дата 27.10.2024г., което е равнозначно на ловуване без разрешение за индивидуален лов. В частта относно отнемането на лекия автомобил, предоставя на съда преценката за законосъобразност на постановлението.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 27.10.2024г. С. Д. С., А.Д.Д. и О.Т.П., тримата служители в РДГ – Бургас, са изпълнявали служебните си задължения като на извършвали обход със служебен автомобил на землището на село О., община Несебър. Вечерта, в тъмната част забелязали в нива в средата на землището лек автомобил Л.Н. с включени светлини, като спрели същия за проверка. Установили самоличността на водача на автомобила – жалбоподателя Т. С. Д., който е пътувал сам, като при последвалата проверка забелязали, че в автомобила има извадени и сглобени за лов две ловни оръжия, поради което приели, че същият ловува.

Едното от оръжията било на предната дясна седалка, а другото се е намирало долу, между предните и задните седалки. Приели също, че ловува без разрешение, тъй като графите на гърба на представеното от жалбоподателя разрешение не са попълнени с дата, съвпадаща с тази на ловуването, и с час, съвпадащ с този на проверката.

Издаденото на Т. С. Иванов от ТП Държавно ловно стопанство – Несебър 2 разрешително за индивидуален лов в ловностопанствени райони е било със срок на валидност от 01-и до 31-и октомври 2024г., в ловностопански район село О., място на ловуване – ловище „К.М.“.

За резултатите от проверката е съставен Констативен протокол серия ЖОО № ****/27.10.2024г. , в който служителят А.Д.Д. е описал, че в 20:30 часа на 27.10.2024г. спрели за проверка лек автомобил Л.Н. с рег.№ ****** в землището на село О., ловище „К.М.“, като автомобилът се е управлявал от Т. С. Д. от град Б., който ловувал с извадено от калъф и заредено ловно оръжие марка И....., кал.12/223 R E M № ...... с монтирана оптика CROSSFIEREII и ловна пушка Б. МР27М с № **** с монтиран уред за издаване на изкуствена светлина (фенер); Т. С. Д. извършва лов като се движи автомобил Л.Н. с рег.№ ****** с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие с монтиран на него изкуствен източник на светлина. На жалбоподателя било наредено да се яви на 28.08.2024г. в сградата на РДГ Бургас за съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за констатирано нарушение по ЗЛОД. Били иззети гореописаните оръжия и лекия автомобил.

Иззетият лек автомобил е бил предаден за отговорно пазене на А.Д. Д., а иззетите 2 броя ловни оръжия за били предадени на полицейски служител служба КОС РУ Несебър, както и 1 брой разрешение за носене и съхранение и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси с № **** и приложение към него, и 6 броя боеприпаси кал.12 На 28.10.2024г. С. Д. С. е съставил АУАН серия ЖОО № ...... за това, че на 27.10.2024г. в ТП ДЛС – Несебър, землище село О., ловище „Кавак меше“, Т. С. Д. ловува като се движи извън населеното място със забранено средство лек автомобил Л.Н. с рег.№ ****** с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие И....., кал.12/223 R E M № ...... с монтирана оптика CROSSFIEREII и ловна пушка Б. МР27М с № **** с монтирано към него забранено средство изкуствен източник на светлина (фенер), без да е убил или уловил дивеч, без писмено разрешително за лов. След съставянето на акта същият е подписан от актосъставителя, от двамата свидетели по акта и нарушението и от жалбоподателя, на когото е връчен препис от акта срещу разписка.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН Т. С. Д. е подал писмено възражение срещу така съставения му АУАН, в което е изразил становище за неговата незаконосъобразност, отрекъл е да е извършил съставомерно нарушение по посочените разпоредби от ЗЛОД с твърдението, че разполага с Разрешително за индивидуален лов, валидно за периода от 01.10.2024г. до 31.08.2024г., съответно не му е вменено, че е ловувал без писмено разрешително за лов, тъй като в акта липсва посочена като нарушена разпоредба на материалния закон, която да съответства на това описание. Отрекъл е дори да е ловувал. Поискал е да бъде прекратена административно наказателната преписка и да не бъде издавано наказателно постановление.

Административно наказващият орган е приел, че нарушението е доказано и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил санкциите.

Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят потвърждава изложените от него констатации в акта, както и обстоятелствата, които са били констатирани към момента на проверката.

3

При така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да обжалва постановлението, в законоустановения 14-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН – НП е връчено на 25.11.2024г., а жалбата срещу него е подадена на 29.11.2024г., поради което е процесуално допустима.

Изложените фактически констатации в АУАН и обжалваното НП сочат на извършени три административни нарушения – ловуване със забранено за лов средство – МПС, ловуване със забранено за лов друго средство – изкуствен източник на светлина, и ловуване без писмено разрешително за лов.

Всяко от тях следва да е описано със съставомерните елементи откъм форма на изпълнителното деяние, време и място на извършване и обстоятелства, при които е осъществено, като обвинението трябва да се доказва от събраните доказателства. В случая изпълнителното деяние на нарушението, за което е привлечен към административна отговорност жалбоподателят, е ловуване, а спецификите са свързани с използване на забранените средства и без писмено разрешително за лов.

От даденото описание на нарушението в АУАН и НП се установява, че на Т. С.

Д. са вменени три различни нарушения, за които е наложено едно наказание глоба, което процесуално нарушение е от категорията на съществените, тъй като освен до нарушаване на императивна разпоредба на закона, е довело и до нарушаване правото на защита на нарушителя, поставяйки го в невъзможност да узнае за какво точно от вменените му отделни нарушения е наказан и правилно ли е приложен законът.

Съгласно разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.

Цитираната разпоредба урежда случаите на извършени множество административни нарушения от едно лице – с едно (в идеална съвкупност) или отделни (в реална съвкупност) деяния. И при двата вида съвкупност законът предвижда налагане на отделни наказания за всяко извършено нарушение и отделно изпълнение на всяко от наложените наказания. Налагането с НП на едно наказание за описани от фактическа страна множество нарушения представлява нарушение на чл.18 от ЗАНН и е основание за отмяната му, тъй като законодателят не е делегирал на административно наказващия орган правото да прави групиране на нарушенията и налагане на едно административно наказание.

Както се посочи по-горе, в настоящия случай на жалбоподателя е вменено извършване на три различни нарушения по ЗЛОД. Така посочените нарушения не са квалифицирани поотделно, а като едно общо административно нарушение и в разрез с разпоредбата на чл.18 от ЗАНН административно наказващият орган е наложил едно наказание глоба, а не отделно наказание за всяко от описаните в обстоятелствената част на НП нарушения. За всяко нарушение се налага отделно наказание, като наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко от тях. Като не е наложил отделни наказания за 4 извършените три деяния, квалифицирани като едно административно нарушение, наказващият орган е издал незаконосъобразно наказателно постановление.

Това процесуално нарушение прави напълно неясна волята на наказващия орган за кое точно от описаните административни нарушения е ангажирана отговорността на жалбоподателя и води до нарушаване правото на защита на наказаното лице.

Предвид изложеното, съдът приема, че наказателното постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, без да се дължи произнасяне по всяко едно от посочените три административни нарушения по същество.