Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1154 от 26.01.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 57826/2021
Вид
Решение № 1154
Подписан
26.01.2023
В сила
26.01.2023
Състав
СВЕТЛАНА НИКОЛАЕВА РАЧЕВА ЯНЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.380, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 400 · Кодекс за застраховането
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496 · Кодекс за застраховането
  • чл.499, ал.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 1154 гр. С..., 26.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ЕСТЕЛ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20211110157826 по описа за 2021 година

Производството е образувано по исковата молба на С. А. С., ЕГН **********, адрес: гр. С..., ул. адрес с адрес за книжа гр.адрес спрямо ЗАД „...“ АД, ЕИК ..., седалище С... и адрес на управление ул.’’Света С...” № 7, ет.

5, представлявано от ИД чрез юрисконсулт А..

Излага се, че на датата 07.02.2020 г. около 23.10 часа в гр.С..., на бул.

„адрес в района на кръстовището с бул.„Б..." настъпило ПТП, за което е бил съставен КП с № К-66/07.02.20г., съгласно който автобус, марка „Ю..", модел „ЗК .. ХГА" с peг. № СВ...ВС се движил по булеварда в посока от ул.„С..." към бул. „..." и в района на кръстовището с бул. „Б...“ и по вина на водача на автобуса, който нарушил правилата за движение – не е съобразил поведението си със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка като така при червен сигнал на светофара, навлязъл в кръстовището и в платното за движение на ЛА „М..", модел „6” с рег.№ СА...ХТ, управляван от ищеца движещ се по втората от дясно на ляво пътна лента на бул. "Б...", в посока от бул.„..." към бул. "Черни връх", и довел до твърдяното ПТП. В резултат на удара се излага, че ищецът е бил с телесни увреждания, изразяваща се в изкълчване на дясната лакетна става, водещо до трайно затруднение 1 движенията на десния горен крайник за срок повече от 30 дни. Твърди се, че водачът на автобуса с Решение от 15.04.2021 по НАХД № 14391/20 г. е бил признат за виновен за случилото се с налагане на административно наказание „глоба“.

При установена вина за случилото се и наличието на травматични увреждания за ищеца като пострадал се излага, че се претендира обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в следното: ищецът бил откаран от екип на ЦСМП по спешност в УМБАЛСМ ,.Н.И.Пирогов" с престой от 07.02.2020г. до 11.02.2020г. При приема бил настанен в противошокова зала, където било установено травматично изкълчване и изваждане на дясната лакътна става и му била поставена гипсова шина - свалена на 26.02.2020 г.

Били установени две счупени ребра в лявата част на гърба и разкъсноконтузни рани на главата и лявата китка, за което били направени 18 шева на главата и два шева на китката - свалени на 17.02.2020г., както и установена много болезнена травма на дясното коляно, придружена със силен отток и значителен вътрешен кръвоизлив, което довело до направена пункция на 26.02.2020г. Сочи се, че тези телесни увреждания довели до временна нетрудоспособност за ищеца за повече от три месеца - от 07.02.2020 г. до 11.05.2020 г. с предписан домашен възстановителен режим на лечение с ангалетична, инфузионна и антикоагулантна терапия, с препоръки за спазване на следстационарен режим и провеждане на рехабилитационна програма.

Освен тези болки се излага, че месеци наред след случилото се ищецът усещал силни болки в резултат на контузията на горния десен крайник и на счупените ребра. Придвижвал се с големи затруднения и с помощта на придружител. Дълго време не бил в състояние да се самообслужва и търпял големи неудобства от санитарно-битов характер. Отделно се твърди, че през първите девет месеца изпитвал изключително силни болки в десния лакът дори и при най-леките натоварвания, които не са отшумели и до момента на сезирана на съда. Около 5-6 месеца коляното е било силно подуто и не можело да се сгъва, което изключително много затруднявало ходенето, а клякането било невъзможно като и към момента на сезиране на съда усеща болка при клякане с някаква тежест в ръце. Излага се, че през този период всяко движение, навеждане, лягане и изправяне предизвиквали много остра болка в областта на счупените ребра, а дълго време в резултат травмите в областта на главата изпитвал главоболие, замаяност, световъртеж и гадене.

2

Навеждат се и отражения върху психиката му като времето, през което не бил в състояние да се самообслужва довели до чувство за безпомощност и малоценност, а и понастощяем изпитвам страх и шок от преживяното. През периода на възстановяване ищецът бил лишен от пълноценен начин на живот – бил зависим от грижите на други лица, не полагал труд и не могъл да се грижи за двугодишния си син и неговата майка. Изпитва и понастоящем страх да пътува с кола като е в очакване да се случи най-лошото. В работата си на сервитьор и към момента изпитва затруднения и болки при вдигане и носене на таблите с храна, което допълнително води до тревожност и страх да не изгуби работата. Навеждат се и имуществени вреди, изразяващи се в погИ.ето на собствения му ЛА „М.. 6", с ДК № СА...ХТ - при тотална щета, чийто размер на имуществените вреди възлиза общо на 3 232.40 лв.

При горните факти и като се навежда, че ответникът е бил застраховател на виновния водач по застраховка "ГО" с полица № BG/23/119002864189 и дата на покритие 20.10.2019г. до 19,10./2020г. С. потърсил обезвреда от ответника с молба с вх. № ЦУ 99- 8841/15.12.2020 г., по която била заведена щета с № 0411-195-0023-2020г. Определеното по нея обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди било в размер на 5 000.00 лева – платени на 02.04.2021г., но за които не било постигнато извънсъдебно споразумение и чийто размер се оспорва като твърде нисък дори и само за претендираните неимуществени вреди.

При горните факти и като се оспорва размерът на платеното обезщетение се претендира решение, с което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 12 000 лева като стойност на обезщетение за причинени неимуществени вреди ведно със законната лихва от датата на завеждане на претенцията пред ответника - 15.12.2020 г. до окончателното й изплащане и сумата 3 232.40 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди ведно със законната лихва от датата на завеждане на претенцията пред ответника - 15.12.2020г. до окончателното изплащане като се ангажират доказателства и претендират разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът досежно ПТПто, участниците, механизма и пострадалото лице – ищеца, както и наличие на ГО за виновния водач не се оспорва. Излага се, че определеното и платено на ищеца обезщетение е справедливо като се ангажират 3 доказателства за това. Оспорват се част от твърдените травми, получени в резултат на случилото се, оспорват се и вредите с емоционален характер.

Оспорва се и претенцията за обезщетение за имуществени вреди за ЛА като се навежда, че не всички са в причинно – следствена връзка със случилото се, както и че не са сторени тези разходи. Ангажират се доказателства и се претендират разноски.

В съдебно заседание от 04.10.2022г. съдът е приел изменение на исковата претенция за имуществени вреди като е приел, че е сезиран за иска за имуществени вреди с иск за сумата от 3100 лева и е прекратил за разликата до 3232.04 лева.

Съдът е сезиран с иск с правно основание по чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.499, ал.1 от КЗ и чл. 496 от КЗ и чл.86 от ЗЗД като изцяло в тежест на ищеца е да установи целия фактически състав, пораждащ правото му на обезщетение от ответника – увреждане, като последица от виновното управление на водача на лек автомобил; вида и характера на увреждането и причинно – следствената връзка между вредите и деянието; наличието на застраховка ‚Гражданска отговорност“ за процесния лек автомобил при ответника с период на покритие по време на твърдяното деяние; спазване на процедурата по чл.380, ал.1 от КЗ – като няма спор по тези факти.

Спорно между страните е вида и обема на причинените вреди.

Страните нямат спор по фактите относно възникването и причината за възникване на случилото се пътно – транспортно произшествие и относно неговите участници и причинени увреждания в здравето на пострадалото лице – ищеца, а и те се установяват от Констативен протокол за ПТП от 07.02.2020г., протокол за оглед на местопроизшествие, Решение по а.н.х.д с № 14391/ 2020г. по описа на СРС и епикриза на УМБАЛС „ Н.И.Пирогов“ ЕАД, а именно, че на 07.02.2020 г. около 23.10 часа в гр.С..., на бул.„адрес в района на кръстовището с бул.„Б..." настъпило ПТП, при което автобус, марка „Ю..", модел „ЗК .. ХГА" с peг. № СВ...ВС, който се движил по булеварда в посока от ул.„С..." към бул. „..." в района на кръстовището с бул. „Б...“ и по непредпазливост на водача, който нарушил правилата за движение – не е съобразил поведението си със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка 4 като така при червен сигнал на светофара, навлязъл в кръстовището и в платното за движение на ЛА „М..", модел „6” с рег.№ СА...ХТ, управляван от С. - движещ се по втората от дясно на ляво пътна лента на бул. "Б...", в посока от бул.„..." към бул. "Черни връх", причинил сблъсък, в резултат на който С. получил телесни увреждания, изразяваща се в изкълчване на дясната лакетна става, водещо до трайно затруднение движенията на десния горен крайник за срок повече от 30 дни, както и счупени ребра и наранявания по главата и коляното.

Не се спори, че към датата на събитието виновният за случилото се ПТП водач е бил със застраховка ГО с полица с № BG/23/119002864189 при ответния застраховател ЗАД ОЗК Застраховане АД, както и че по заявление за щета пред застрахователя от страна на ищеца е била образувана такава с № 0411-195-0023-2020г, по която е било отправено предложение от застрахователя до ищеца за сключване на споразумение за сумата от 5000 лева като сбор от претърпените от него имуществени и неимуществени вреди.

Няма спор, че тази сума му е била платена въпреки, че не е постигнато такова споразумение между страните.

Съдът е назначил и изслушал две заключения по СМЕ и САвТЕ, заключенията по които са приети по делото.

От заключението на вещото лице по САвЕ се установява, че въз основа на събраните доказателства вкл. и фотоалбум уврежданията по лекия автомобил ‚М.. 6“ с рег. № СА ... ХТ управляван от ищеца, в резултат на удара са в причинно – следствена връзка със случилото се. Нужната стойност за тяхното отремонтиране към датата на увреждането е била в размер на 25454.21 лева, а нейната действителна стойност към онзи момент била в размер на 3848 лева. Според вещото стойността на обезщетението за ЛА М..

6, определена при условия на тотална щета и след приспадане на запазените части е от 3078 лева.

При тези факти и от правна страна досежно иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди като стойност на увредено имущество в резултат на случилото се ПТП съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.386, ал. 2 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на 5 настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. За действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество, а за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка –арг. от чл. 400 от КЗ. Или в конкретния казус действителна средна пазарна стойност на застрахованото от ищеца МПС към датата на събитието следва да се възприеме определената от вещото лице стойност от 3848 лева, което е резултат от стойността на дължимото обезщетение по действителната стойност на увреденото МПС – 3848 лева след приспадане на запазените части в размер на 20 % от тях, стойността на автомобила при тотална щета е от 3078 лева. или този иск е доказан и основателен за сума в размер на 3078 лева като за пълния размер до 3100 лева следва да бъде отхвърлен.