Решение № 512 от 20.12.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 512 гр. Благоевград, 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Ангелина Бисеркова

Катя Сукалинска при участието на секретаря Катерина Пелтекова в присъствието на прокурора Биляна Димитрова Гълъбова (ОП-Благоевград) като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Въззивно гражданско дело № 20211200500861 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №27/21.07.2021г. по гр.д.№873/2020г. по описа на Районен съдР., Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.“...“ №2, представлявана от Главния прокурор, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е осъдена да заплати на ищеца К. Г. Р., ЕГН **********, с...., общ.Р., обл.Благоевград, ул.“...“ №17 сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие незаконно обвинение по ДП №30/2017г. по описа на Районна прокуратура-Р., НОХД №207/2018г. по описа на Районен съд-Р. и ВНОХД №133/2020г. по описа на Окръжен съдБлагоевград, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от 10.07.2020г. до окончателното изплащане. Искът е отхвърлен като неоснователен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 10 000 лв. Изцяло е уважен предявеният иск за присъждане на обезщетение в размер на 300 лв. за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконното обвинение, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита в наказателното производство, като в полза на ищеца са присъдени и сторените разноски по делото съобразно уважената част от иска.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, в частта, с която е осъдена да заплати на К. Г. Р. сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди 1 вследствие незаконното обвинение, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от 10.07.2020г. до окончателното изплащане, вкл. сторените разноски съразмерно на уважената част от иска.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част като постановен при съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, и поради необоснованост. Настоява се, че съдът е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер, който не е съобразен с обективните критерии за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Съдът не бил отчел обстоятелството, че обвинението не е за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК; че спрямо обвиняемия не е била взета мярка за процесуална принуда; че наказателното производство е приключило в разумен срок, като по-голяма част от него е преминала в съдебната фаза, в която прокуратурата не е ръководно-решаващ орган, както и че делото многократно е било отлагано по причини, изхождащи от обвиняемия и неговия защитник. Счита, че прокуратурата може да носи отговорност само за периода от повдигане на обвинение до влизане в сила на присъдата по делото, поради което съдът не следва да цени представени от ищеца доказателства, касаещи периода от образуване на ДП до повдигането на обвинение. Според прокуратурата не е доказано наличието на причинно-следствена връзка между воденото наказателно производство и твърдяното от ищеца влошаване на здравословното му състояние, доколкото събраните по делото доказателства касаели неговото здравословно състояние преди повдигане на обвинение, а влошаването на здравословното състояние по време на процеса било резултат от констатираните преди датата на повдигане на обвинението заболявания.

Ищецът не бил доказал вреди в размер на 5 000 лв. По подробно изложени във въззивната жалба доводи се настоява за отмяна на решението на РС-Р. в обжалваната част, като вместо него - бъде постановено друго, с което да бъде намалено присъденото обезщетение за неимуществени вреди в разумен размер, и бъдат преизчислени дължимите разноски.

Препис от въззивната жалба е изпратен на насрещната страна - К. Г. Р., който в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подал писмен отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна.

В срока за отговор на въззивната жалба, на основание чл.263, ал.2 от ГПК е подадена насрещна въззивна жалба вх.№1896/25.08.2021г. от К. Г. Р. против Решение №27/21.07.2021г. по гр.д.№873/2020г. по описа на Районен съд-Р., в частта, в която е отхвърлен като неоснователен предявения от него против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за разликата над уважения размер от 5 000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди вследствие незаконно обвинение по ДП №30/2017г. по описа на Районна прокуратура-Р., НОХД №207/2018г. по описа на Районен съд-Р. и ВНОХД №133/2020г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от 10.07.2020г. до окончателното 2 изплащане,

В насрещната въззивна жалба се навеждат доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част като постановен в нарушение на материалния закон. Настоява се, че районният съд не е преценил и обсъдил по отделно и в тяхната съвкупност предпоставките, които следва да бъдат отчетени при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, което е довело и до определянето му в несправедлив размер. Съдът не бил отчел факта, че ищецът в качеството си на свидетел е изпълнявал гражданския си дълг, поради което съдът е следвало да му даде по-голяма защита чрез присъждане на справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди от незаконното обвинение за извършено престъпление лъжесвидетелстване. Размерът на присъденото обезщетение не съответствал и на икономическите условия в страната, действали към момента на увреждането. По изложените доводи се настоява за отмяна на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част като неправилен и уважаване на предявения иск за неимуществени вреди в пълния му предявен размер, както и присъждане на разноски в пълен размер пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.3 от ГПК Прокуратурата на Република България не е подала отговор на насрещната въззивна жалба.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция страните участват чрез своите представители.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Производството по гр.д.№873/2020г. по описа на Районен съд-Р. е образувано по предявен от К. Г. Р. против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лв. за претърпени неимуществени вреди вследствие незаконно обвинение по НОХД №207/2018г. по описа на Районен съд-Р. и ВНОХД №133/2020г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, представляващи болки и страдания и влошаване на здравословното състояние, ведно със законната лихва върху посочената главница от момента на постановяване на оправдателна присъда до окончателното изплащане, и за присъждане на обезщетение в размер на 300 лв. за претърпени имуществени вреди причинени от незаконното обвинение, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита в досъдебното производство.

В исковата молба се твърди, че на 07.11.2013г. ищецът К. Г. Р. бил разпитан в качеството на свидетел при режим на довеждане по гр.д.№1195/2012г. по описа на Районен съд-Р.. След проведения разпит въз основа на дадените свидетелски показания било образувано Досъдебно производство №30/2017г. по описа на Окръжен следствен отдел-Благоевград, по което бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.290, ал.1 от НК. По ДП бил 3 съставен и внесен обвинителен акт, въз основа на който било образувано НОХД №207/2018г. по описа на Районен съд-Р., приключило с оправдателна присъда, въз основа на която след подаден протест от Районна прокуратураР., било образувано ВНОХД №133/2020г. по описа на Окръжен съдБлагоевград. С окончателно решение на ОС-Благоевград била потвърдена оправдателната присъда на Районен съд-Р.. Ищецът твърди, че бил трениран като престъпник от околните, получавал присмивки и подигравки, самообвинявал се и всичко това се отразявало на психиката му. Ищецът сочи, че преди да му бъде повдигнато обвинение по посоченото наказателно производство, е имал заболявания, които обаче започнали драстично да се влошават и обострят след този момент, вкл. да се появяват и съпътстващи заболявания. Твърди, че получените придружаващи заболявания и влошаването на здравословното му състояние било вследствие на получения стрес от повдигнатото му неоснователно обвинение.

В подаден отговор по реда на чл.131 от ГПК ответната страна Прокуратурата на РБ оспорва размера на претенцията за неимуществени вреди като прекомерен и несъобразен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като е направено възражение, че с поведението си ищецът е допринесъл за подългото протичане на наказателното производство, особено в съдебната фаза на процеса, поради което било налице съпричиняване. Възразява се да има непосредствена връзка между влошеното здравословно състояние на ищеца и повдигнатото обвинение.

Съдът намира, че фактическа обстановка по делото е правилно установена от първоинстанционният съд и е следната:

От приобщените към настоящото дело ДП №30/2017г. по описа на Окръжен следствен отдел-Благоевград /наблюдателно производство №601/2017г. по описа на Районна прокуратура-Р./, НОХД №207/2018г. по описа на Районен съд-Р. и ВНОХД №133/2020г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, се установява следното: С Постановление на Районна прокуратура-гр.Р. от 07.03.2017г. е образувано наказателно производство срещу К. Г. Р. за това, че на 07.11.2013г. в гр.Р. в съдебно заседание пред съдия от Районен съд-Р. по гр.д.№1195/2012г. по описа на Районен съд-Р. като свидетел устно потвърдил неистина-изнесъл неверни данни във връзка с предмета на делото, касаещ право на собственост върху недвижим имот-престъпление по чл.290, ал.1 от НК. На 17.05.2017г. по образуваното Досъдебно производство №30/2017г. в качеството на обвиняем е привлечен К. Г. Р. за престъпление по чл.290, ал.1 от НК. На обвиняемия не е взета мярка за неотклонение. По повод на внесения на 01.03.2018г. обвинителен акт било образувано НОХД №207/2018г. по описа на Районен съд-Р..

С Присъда №984/20.02.2020г. по НОХД №207/2018г. по описа на Районен съд-Р. К. Г. Р. е признат за невиновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение по чл.290, ал.1 от НК и е оправдан по това обвинение. Срещу така постановената присъда е подаден протест от Районна прокуратура-Р., по повод на който е образувано ВНОХД №133/2020г. по 4 описа на Окръжен съд-Благоевград. С Решение №903107/10.07.2020г. по ВНОХД №133/2020г. Окръжен съд-Благоевград е потвърдил оправдателната Присъда №984/20.02.2020г. по НОХД №207/2018г. по описа на Районен съдР.. Решението на Окръжния съд е окончателно и е влязло в сила на 10.07.2020г.

От приложената Справка за съдимост се установява, че ищецът К. Г. Р. не е осъждан.

По делото е представена Епикриза, ИЗ №493/3161, издадена на 23.03.2012г. от „МБАЛ Благоевград“ АД, Кардиологично отделение, от която е видно, че К. Г. Р. е постъпил на лечение в болничното заведение на 20.03.2012г. и е бил изписан на 23.03.2012г. с поставена диагноза – остра левостранна недостатъчност – кардиална астма, хипертонична криза, артериална хипертония гр.III – висока степен, с придружаващи заболявания – пост инсултус церебри /2009г. и 2010г./. Видно от Експертно решение №1010/06.04.2012г. на ТЕЛК към „МБАЛ Благоевград“ АД на същия е призната 50% трайна неработоспособност за срок от две години с водеща диагноза – последици от мозъчно съдова болест, а с Експертно решение №1085/01.04.2014г. на ТЕЛК му е призната 56% трайна неработоспособност за срок от три години, до 01.04.2017г., с водеща диагноза – последици от мозъчен инфаркт. На л.102 от том IV от ДП е приложено Експертно решение №1456/20.04.2017г. на ТЕЛК, с което на ищеца е призната 56% трайна неработоспособност за срок от две години, до 01.04.2019г., с водеща диагноза – последици от мозъчен инфаркт. Представена е Епикриза, ИЗ №3294/470 от проведено болнично лечение в „МБАЛ Благоевград“ АД, Кардиологично отделение за периода 17.03.2014г. – 20.03.2014г. с диагноза - остра левостранна недостатъчност – кардиална астма, хипертонична криза, артериална хипертония гр.III – умерено висока, с придружаващи заболявания – исхемичен мозъчен инсулт /2009г. и 2010г./. Видно от Епикриза, ИЗ №6525 в периода 14.11.2017г. до 18.11.2017г. ищецът е бил на лечение в „МБАЛ Р.“ ЕООД, Неврологично отделение с диагноза - световъртеж от централен произход, като от снетата анамнеза се установява, че пациентът е постъпил по спешност, след като през нощта при ставане от леглото почувствал световъртеж, гадене, позиви за повръщане, обилно изпотяване. На л.18 от НОХД №207/2018г. по описа на Районен съд-Р. е приложен Фиш за спешна медицинска помощ от 09.04.2018г. с анамнеза – главоболие, гадене, лек световъртеж. От Епикриза ИЗ №5130/1293, издадена от „МБАЛ Р. ЕООД“ от 06.11.2020г., се установява, че ищецът е бил на лечение в болничното заведение в периода 27.10.2020г.-06.11.2020г. с диагноза - Covid-19.