Определение № 433 от 28.05.2024, Районен съд - Нови пазар

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 433 гр. Нови пазар, 28.05.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жулиета Ц. Стоянова като разгледа докладваното от Жулиета Ц. Стоянова Гражданско дело № 20243620100181 по описа за 2024 година

Депозирана е искова молба от К. В. Т., с. Жилино, общ. Нови пазар, обл. Шумен, ул.

„Пролет“ № 2, със съдебен адрес тр. Нови пазар, ул. „Петко Д. Петков“ № 36, в качеството на родител на малолетната М. Е. М., родена на 18.06.2013г. и непълнолетната С. Е. М., родена на 24.03.2009г., против Е. М. К., гр. Провадия, обл. Варна, ул. „Хан Крум“ № 12, чрез пълномощник, с която се иска от съда да постанови акт на спорна съдебна администрация между страните по делото относно въпросите, свързани с пътуването на двете деца в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това.

В исковата си молба ищцата изнася данни, че с ответника живяла на съпружески начала, а от съвместното им съжителство имали родени две деца- М. Е. М., родена на 18.06.2013г. и С. Е. М., родена на 24.03.2009 г. През 2012г. цялото семейство се установило в Германия, като през 2019г. ответникът напуснал семейното жилище. Твърди, че ответникът живеел в Германия, но не знаела на кой адрес. И двете деца имали паспорти, но срокът им изтекъл, което наложило през октомври 2023г. заедно с тях да се завърне в България, за да бъдат подновени. Тъй като ответникът отсъствал това не могло да се случи.

Детето С. Е. М. се сдобило с лична карта и се върнало в Германия, за да продължи образованието си. Ищцата и малкото дете, което също посещавало училище в Германия, останали в България временно, докато то получи паспорт, след което щели да завърнат в Германия.

Моли съдът да постанови решение, с което да се даде заместващо съгласие на ответника двете деца да пътуват в извън пределите на Република България в странитечленки на ЕС и Република Турция за срок до завършване на средното им образование, но не повече от навършване на двадесет годишна възраст, без да сочи от кого ще бъдат придружавани, както и такова двете деца да се снабдят с документи за самоличностпаспорти. Моли с решението да се постанови предварителното му изпълнение.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът редовно призован при условията на чл. 46, ал.

2 от ГПК, не изпраща отговор на исковата молба.

1

Съдът след като се запозна с изнесените в исковата молба данни, както и представените с нея доказателства / удостоверение от училище в гр. Гемюнден/, констатира, че към момента на сезирането на Районен съд-Нови пазар, децата М. Е. М. и С. Е. М. са с обичайно местопребиваване във Федерална Република Германия.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че не е компетентен да се произнесе по предявените искове по чл. 127а, ал. 2 от СК по следните съображения: съгласно разпоредбата на чл. 127а, ал. 2 от СК, когато родителите не постигнат съгласие по ал. 1, т. е. по въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. В случая децата на страните- малолетната М. Е. М. и непълнолетната С. Е. М., трайно пребивават в чужда държава-във Федерална Република Германия и поради това следва да се приложи Регламент ( ЕО) № 1111/2019 на Съвета от 25 юни 2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца, който отменя Регламент ( ЕО) № 2201/2003, считано от 01.08.2022 г. Съгласно чл. 7, §. 1 съдилищата на държава членка са компетентни по въпроси, свързани с родителската отговорност за дете, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава членка към момента на сезирането на съда. Видно от изложеното в исковата молба и двете деца на страните живеят и посещават училище във Федерална Република Германия. Дори да се приеме, че обичайното им местопребиваване не може да бъде установено-което в случая не е така, то съгласно чл. 11 от Регламента, компетентният съд следва да се определи въз основа на критерия "присъствие на детето", т. е. държавата-членка, в която то пребивава.

Следва да бъде отбелязано, че изнесените в исковата молба данни от страна на ищцата, че към момента на депозиране на исковата молба, тя и детето М. Е. М. се намират в Република България, не дават основание да се приеме, че обичайното им местопребиваване е Република България. Още повее, че ищцата категорично е посочила, че желае да се върне в Германия, където се е установила да живее.

Съгласно разпоредбата на чл. 18 от Регламент на ( ЕО) № 1111/2019 на Съвета от 25.06.2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебните решение по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 2201/2003, когато пред съд в държава членка е заведено дело по което той, по силата на настоящия регламент не е компетентен, а компетентността принадлежи на съда на друга държава – членка, по силата на настоящия регламент, съдът, пред който е заведено делото служебно прогласява, че не е компетентен.

След като обичайното местопребиваване на децата- М. Е. М. и С. Е. М. е на територията на страна-членка, различна от Република България към датата на депозиране на исковата молба и след като не са налице предпоставки за прилагане на чл. 8, чл. 10 и чл. 12 от Регламент на ( ЕО) № 1111/2019, съдът намира, че следва служебно да прогласи съгласно чл. 18 от същия, че на основание чл. 7, § 1 от Регламент на ( ЕО) № 1111/2019 не разполага с компетентност да разгледа така предявените искове по чл. 127а, ал. 2 от СК, като същата принадлежи на друга държава-членка, където трайно са се установили да живеят, а именно Федерална Република Германия. Съдът намира за необходимо да обоснове по-подробно извода си, че е са налице предпоставките на чл. 10 от Регламент ( ЕО) № 1111/2019, доколкото ответникът по делото е бил призован редовно при условията на чл.46, ал. 2 във 2 вр. с ал. 1 от ГПК. Въпреки че неговата майка е получила исковата молба със задължение да му бъде предадена, съдът счита, че липсата на отговор от негова страна не следва да се приема като даване на съгласие относно компетентността на съда по смисъла на чл. 10, § 1, б. „б4 от Регламент ( ЕО) № 1111/2019, тъй като в исковата молба ищцата изрично е заявила, че ответникът живее в Република Германия и по делото липсват данни дали действително исковата молба е достигнала до него.

Ето защо, съдът констатира недопустимост на предявените искове, поради което и на основание на основание чл. 15 ГПК във вр. с чл.130 ГПК, производството по настоящото делото следва да се прекрати.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 181 по описа на Районен съд – Нови пазар за 2024 г., поради липса на компетентност на българския съд /Районен съд – Нови пазар/, по предявените искове по чл. 127а, ал. 2 от ГПК от К. В. Т. като родител на децата М.

Е. М. и С. Е. М. срещу Е. М. К и връща исковата молба на ищеца..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Окръжен съд – Шумен в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

Препис от определението да се връчи на ищеца на посочения съдебен адрес-.

Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________

3