Решение № 5782 от 23.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5782 гр. София, 23.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Въззивно гражданско дело № 20241100503115 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение №1756/31.01.2024г. постановено по гр.д. №4280/2023г. по описа на 47-ми състав, Софийски районен съд, е признато за установено по предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу Ц. В. П. по реда на чл.422, ал.1 ГПК искове с правно основание чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.149 и сл. ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 126,03 лева представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от м. ноември 2019г. до м. април 2021г., ведно със законната лихва от 20.09.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 22,10 лева, представляваща цена на извършена услуга „дялово разпределение“ за периода от м. август 2019г. до м. април 2021г., ведно със законната лихва от 20.09.2022г. до изплащане на вземането, както и сумата от 19,45 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 25.08.2022г., за които на 06.10.2022г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №50960/2022г. по описа на СРС, 47-ми състав, като искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 4,68 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за услугата „дялово разпределение“ за периода от 01.10.2019г. до 25.08.2022г. е изцяло отхвърлен като неоснователен.

Срещу решението в частта, в която са уважени предявените искове, е подадена въззивна жалба от ответника Ц. В. П., с която се оспорва неговата правилност. Твърди се, че по делото не е доказано при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение между страните. Сочи се, че ищецът е представил единствено нотариален акт за учредяване право на строеж, но не и доказателства за въвеждане на сградата и енергийния обект в експлоатация. Оспорва се процесният 1 имот да е топлоснабден, като се поддържа, че заключението на съдебно-счетоводната експертиза не следва да бъде кредитирано, тъй като същото е изготвено въз основа на приобщените по делото доказателства, а такива не са представяни във връзка с топлоснабдяването на сградата. С оглед на изложеното се отправя искане за отмяна на постановеното решение в обжалваната част и отхвърляне изцяло на предявените искове.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва подадената жалба като неоснователна и моли да бъде потвърден първоинстанционният съдебен акт.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т.1 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д.

№1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Същото е и правилно, като настоящата инстанция споделя изложените в мотивите му съображения и препраща към тях на основание чл.272 ГПК. С оглед наведените във въззивната жалба оплаквания и предвид задължението си да изложи мотиви по отношение на тяхната основателност, съдът намира, че следва да добави следното:

Районният съд е бил сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД.

Основателността на предявените искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД е обусловена от наличието на следните предпоставки: облигационна връзка между ищеца и ответника, произтичаща от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди; доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период; неизпълнение на насрещното задължение на ответника за плащане на дължимата за потреблението цена.

Във връзка с установяването на първата предпоставка следва да се има предвид, че понятието „клиент на топлинна енергия“ е уредено в разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г.), според която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната 2 наредба по чл.36, ал.3 ЗЕ. Съгласно §1, т.2а ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) „битов клиент“ е лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Така очертаният кръг от лица се допълва с разясненията, дадени с ТР №2/17.05.2018г. по тълк. д. №2/2017г. по описа на ОСГК на ВКС, според което клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да бъде доказано, като допустими са всички доказателствени средства, предвидени в ГПК.

В настоящия случай от съвкупния анализ на приетите по делото доказателства се установява, че ответникът е собственик на процесния имот, представляващ апартамент №62, находящ се в гр. София, ж. к. ****. С Нотариален акт за учредяване на вещно право на строеж от 09.11.2007г. същият е учредил и запазил за себе си правото на строеж за построяването на конкретни обекти в процесната сграда, сред които и апартамент №62, като видно от представеното Разрешение за ползване №СТ05-94/16.01.2013г. към процесния период строежът е бил осъществен. От доказателствата по делото се установява също, че процесната жилищна сграда с три входа, състояща се от секция А, секция Б и секция В, е била изградена в УПИ ХІІІ-194, кв.18 по плана на гр. София, като за същата са определени следните адреси: секция А – ж.к. “****, секция Б – ж.к. “**** и секция В – ж.к. ****.

На следващо място, видно от приетото по делото заключение на съдебнотехническа експертиза, което съдът изцяло кредитира като обосновано и компетентно изготвено, сградата, в която се намира притежаваният от ответника апартамент №62, е топлоснабдена, като „Топлофикация София“ ЕАД ежемесечно е извършвала отчети на общ топломер от търговски тип. Доводите на жалбоподателя относно необосноваността на заключението в тази част поради липса на приети в рамките на производството доказателства за топлоснабдяване на имота съдът намира за неоснователни, доколкото за установяване на това обстоятелство вещото лице е извършило проверка и на документи, предоставени му от топлофикационното дружество. В тази връзка следва да бъде посочено, че няма законово изискване материалите, въз основа на които вещото лице изготвя своето заключение да бъдат представени по делото, тъй като необходимостта от експертиза може да произтича именно от нуждата да се проверят и огледат съхранявани на друго място документи.

От всичко изложено по-горе следва, че ответникът Ц. В. П. се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди, респ. има качеството на битов клиент, както обосновано е приел и първоинстанционният съд.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКВЕР / „ОУ“/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с 3 битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая е несъмнено, че ОУ на ищцовото дружество са влезли в сила, поради което следва да се приеме, че през исковия период между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включени в него права и задължения на страните съгласно ЗЕ и ОУ.

Съгласно чл.142, ал.2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. В случая от приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза се установява, че в процесния имот не се ползва топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване, като претендираните от дружеството суми се отнасят до разпределена му топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация.

Посочено е, че същата е определена съгласно действащата нормативна уредба, като технологичните разходи са били отчислявани ежемесечно от ищеца, а общият топломер в абонатната станция е бил преминал през метрологични проверки. Вещото лице изрично е посочило, че от техническа гледна точка наличието на метрологична проверка, макар и след изискуемия срок /24 месеца/, със заключение „съответства“ дава основание да бъде направен извод, че за този период общият топломер е бил годно средство за техническо измерване. Следователно съдът намира за доказано по делото количественото потребена в процесния имот топлинна енергия.

На следващо място, съгласно заключението на вещото лице общата прогнозна сумата за ТЕ за абоната през процесния период е 145,41 лева за сградна инсталация, а изравнителната сума за процесния период- 12,27 лева, от което следва, че дължимата от ответника сума е в размер на 133,14 лева. Доколкото претендираният от ищеца размер е 126,03 лева, то районният съд правилно е уважил иска до размера на помалката сума. Доколкото по делото не е спорно, че ответникът е в забава за тяхното заплащане, законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че са налице основания за ангажиране на отговорността на същия за сумата от 19,45 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 25.08.2022г.

Налице са основанията за присъждане и на претендираната от дружеството сума от 22,10 лева, представляваща цена на извършена услуга „дялово разпределение“ за периода от м. август 2019г. до м. април 2021г., доколкото съгласно приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, дяловото разпределение за процесния период е осъществявано от „Топлофикация София“ ЕАД.

С оглед съвпадението в изводите на двете инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено в обжалваната част, а подадената въззивна жалба оставена без уважение.

По разноските:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивника, който следва да заплати на въззиваемото дружество сума в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.