Решение № 411 от 15.12.2022, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 411 гр. Перник, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20221700500575 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по жалба от О. Б. против решение № 351 от 11.04.2022 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 656/14.06.2022 г., постановени по гр.д. № 3641/2021 г. на РС – Перник, в частта, с която е допусната делба между О. Б.- С., Б. С., Д. А. и Г. С. на самостоятелен обект в сграда с ид. **** по КККР на гр. Перник, както и съответната 1/4 част от общите части на сградата, при следните квоти: за О. Б. - 12/18 идеални части; за Б. С.

- 2/18 идеални части; за Д. А. - 2/18 идеални части; за Г. С. - 2/18 идеални части.

В жалбата по подробни доводи се иска отмяна на решението в обжалваната му част, с която е допусната делба между О. В. - С., Б. С., Д. А. и Г. С. на следния имот:

Самостоятелен обект в сграда с ид. **** по КККР на гр. Перник, както и съответната 1/4 част от общите части на сградата при следните квоти: за О. В. - С. - 12/18 ид. ч.; за Б. С. 2/18 ид.ч.; за Д. А. - 2/18 ид. част и за Г. С. - 2/18 ид. ч., като бъде постановено ново, с което въззивният съд отмени в частта над признатите ид. части от 1/18 за всяка една от трите ответници до посочените 2/18 ид. части от имота, както и се признае че дяловете на О. В. С. не са 12/18, а в размер на предявените такива 15/18 ид. части от собствеността върху само този процесен имот. Счита, че решението на РС с оглед определяне на идеалните части от 1 по 2/18 за всяка една от трите ответници не е съобразено със събраните по делото доказателства - писмени и гласни такива, както и със съществуващата съдебна практика, вкл. и тази на ВКС. Заявява, че ПРС се е позовал на неясни доводи, респ, е изложил неясни мотиви по отношение определения размер на идеалните части от този обект за трите ответници, вместо притежаваните от тях по 1/18 част и е неправилно и незаконосъобразно е определил за същите лица по 2/18 ид. части само от този обект. Като спорен въпрос посочва обстоятелството дали и от кога може да се приеме, че е започнала да тече придобивната давност върху имота с ид. **** в полза на брата И. С., респ. на неговите наследници ответниците по делото. Съдът е погрешно описал и че именно И. С. бил изградил приживе собствен вход за своя етаж, като това е сторено именно от Г. С., а не от И. С. и именно последният не се е противопоставил на това, като това е от значение за придобиването на имота на втория етаж, но не и касателно първия такъв.

Б. С., Д. А. и Г. С. са депозирали насрещна въззивна жалба против решение № 351 от 11.04.2022 г. по гр.д. № 3641/2021 г. на РС – Перник, в частта, с която е допусната делба на самостоятелен обект в сграда с ид. **** по КККР на гр. Перник, при следните квоти: за О. Б.

- 12/18 ид. ч.; за Б. С. - 2/18 ид. ч.; за Д. А. - 2/18 ид. ч.; за Г. С. - 2/18 ид. ч. Счита, че чрез събраните по делото доказателства е установено, че самостоятелен обект в сграда с ид. **** по КККР на гр. Перник, е собственост само на Б. С., Д. А. и Г. С.. Считат за неправилен и от фактическа, и от правна страна формираният от съда извод, че от ответниците (като наследници на И. К. С.) по давност не са били придобити 4/6 идеални части от самостояелен обект с ид. ****, които са били собственост на Д. С., тъй като тя не е живяла в този имот, поради което срещу нея не било манифестирано владение. По делото е изяснено, че много повече от 10 години върху самостоятелен обект с ид. **** по КККР на гр. Перник е упражнявано владение само от И. С. със съпругата му Б. С., а след смъртта на И. С. владението е продължено от неговите наследници Б. С.- негова преживяла съпруга, Д. А.негова дъщеря и Г. С.- негова дъщеря. В заключение се иска отмяна на постановеното решение в частта, с която е допуснат до делба самостоятелен обект в сграда с ид.**** по КККР на гр. Перник, като бъде постановено ново, с което искът в тази си част да бъде отхвърлен.

С отговор по насрещната въззивна жалба, О. Б. – С. по подробни доводи и съображения оспорва насрещната жалба като неоснователна и моли оставянето й без уважение.

Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо - в обжалваната му част.

Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото и се установява от писмените доказателства, че въз основа на 2 нот. акт № ***, том **, дело № **** г. и на нот. акт № ***, том **, дело № **** К. С. и Р. С. са придобили чрез покупко продажба собствеността върху празно дворно място с площ от 500 кв.м. в ****, съответно - по силата на дворищно регулационен план на **** собствеността върху празно дворно място с площ от 237 кв.м. и празно дворно място с площ от 85 кв.м.

С договор за доброволна делба на недвижим имот от 14.03.2011 г. между К. С., Д. С., Г. М., В. П. и С. Ш., съделителите К. С. и Д. С. получават в дял в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/ и стават изключителни собственици и на самостоятелен обект в сграда с ид. **** по КККР на гр. Перник, с адрес на имота: ****, както и съответната 1/4 част от общите части на сградата съгласно схема № **** на СГКК – Перник. По делото липсва спор, че сградата близнак, където се намират двете жилища, включително и самостоятелен обект в сграда с ид. **** е построена в придобития въз основа на нот. акт № ***, том **, дело № **** г. и на нот. акт № ***, том **, дело № **** поземлен имот.

К. С. е починал на 05.04.2011 г. като е оставил наследници по закон Д. С. /съпруга/, Г.

С. /син/ и И. С. /син/. Със смъртта на К. С. през 2011 г. общността върху обект с ид. **** е прекратена при равни дялове – по 1/2 ид.ч., съгласно чл. 28 СК - 2009г. След откриване на наследството на К. С. процесният обект в сграда с ид. **** е принадлежал съгласно чл. 28 СК - 2009г. и чл. 9, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 ЗН в съсобственост на Д. С. с дял от 4/6 ид. части /1/2 ид.ч. - на собствено основание и 1/6 ид.ч. - по наследство от съпруга си К. С./, Г. С. с дял от 1/6 ид. ч. и И. С. с дял от 1/6 ид. ч. /по наследство от баща им К. С./.

И. С. е починал на **** като е оставил наследници по закон ответниците Б. С.

/съпруга/, Д. А. /дъщеря/ и Г. С. /дъщеря/, които общо получават дела му от 1/6 ид. ч. от обект с ид. **** – при равни части, съгласно чл. 9, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 ЗН, т.е. всеки от тях получава по 1/18 ид.ч. от обект в сграда с идентификатор ****.

С нот. акт № ***, том **, per. № ****, дело № **** за покупко-продажба на недвижим имот на 20.11.2018 г. Д. С. е продала на сина си Г. С. 4/6 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с ид. **** по КККР на гр. Перник. При възмездно придобитите 4/6 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с ид. **** по време на брака на Г. С. и ищцата О. С., сключен на **** и при неопровергана презумпция за съвместен принос, то тези 4/6 ид. ч. от обект в сграда с ид. **** следва да се считат за придобити в режим на СИО по силата на чл. 21, ал.

1-3 от СК, независимо от това на чие име са били придобити те. Декларираната на **** с нотариално удостоверени подписи на съпрузите Г. С. и ищцата О. Б., вписана в регистъра на имуществени отношения на съпрузите на ****, промяна в режим на разделност по чл. 18, чл. 27, ал. 3 и чл. 33, ал. 1 от СК прекратява СИО- чл. 27, ал. 3 от СК, но тази промяна има действие само за напред, т. е. независимо, че придобитите вече в режим на СИО имоти са на името на съпруга, то те не стават негова индивидуална собственост, а остават общи за двамата съпрузи при режим на обикновена съсобственост, при равни дялове съгласно чл. 28 СК. т.е. всеки от тях получава по 2/6 ид.ч. от обект с ид. ****.

С нот. акт № ***, том *, per. № ****, дело № **** за дарение на недвижим имот на 3

11.07.2019 г. Г. С. е дарил на съпругата си О. Б. 3/6 идеални части от обект в сграда с ид.

**** по КККР на гр. Перник /1/6 ид. ч., получена от наследството на К. С. и 2/6 ид. ч., придобити по силата на продажбата и прекратената СИО/. Следователно ищцата О. Б. е придобила собствеността върху 5/6 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с ид. ****. по силата на брака си с Г. С., на вписан законов режим на разделност между двамата и на поредица от сделки, обективирани в нот. акт № ***, том **, per. № ****, дело № **** и в нот. акт № ***, том *, peг. № ****, дело № **** - 2/6 ид. ч. по силата на продажбата и прекратената СИО и 3/6 ид. ч. по силата на сделката дарение. От удостоверение за данъчна оценка № **** се установява, че О. Б. е декларирала собствеността върху 5/6 ид. ч. от процесните имоти включително и самостоятелен обект в сграда с ид. ****. Останалата 1/6 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с ид. ****. е собственост по наследство, оставено от И. С. /син на К. С./ на трите ответници - по 1/18 идеална част за всяка ответница.

Спорен по делото е въпросът, въведен и като предмет на въззивното обжалване за придобиване по давностно владение от ответниците на имота с ид. ****.

От съществено значение за решаване са спора са събраните свидетелски показания пред РС. Св. Г. /без родство и дела със страните по делото/ установява, че познава страните, тъй като е съсед на поземления имот, където се намират процесните жилища - в ****; израснала е и обитава съседния имот и го посещава редовно, понякога спи там, понякога не, но почти през ден е в имота си. В съседния имот, обитаван от страните, има къща близнак, строена 1955-1956 г. на миналия век - като единият близнак е бил на К. С., а другият на брат му Р. и лице на име Г.. Синовете на К. - И. и Г. са се разделили много от отдавна и от много отдавна живеят така. Още преди баща им К. да почине, неговите деца са си хвърляли чоп и са се разделили, като чопът е хвърлян много отдавна, като Г. живее на втория етаж, а И. живее на първия етаж без разногласия по между си. Свидетелката не е присъствала на чопа, но за него знае от Д., която й казала и й се похвалила, че децата й И. и Г. са си хвърлили чоп, за да си разпределят кой къде да живее и че първият етаж е бил за И.. И. също е казвал на свидетелката, че с брат му са се разбрали първият етаж да е за него и И. правел ремонти на първия етаж. Г. също й е казвал, че вторият етаж е за него, а първият за И.. И., докато бил жив, живеел на първия етаж, със семейството му. След смъртта на И. достъп до етажа имат съпругата му и децата му. Докато бил жив И., друг нямал достъп до етажа. На етажа понеже има на другия брат апартамент се влиза в коридора с един общ ключ, а вече по-навътре от техния дом само те всеки от дома си си имат ключ. К. и Д. си живеели в Т. от преди 40 г. , като Д. не живее в къщата в кв. Д.. На горния етаж собственост на Г. е само единият апартамент. Входната врата може да се заключва. Сега има отделен вход от преди 3-4 г., а преди това бил общ. Свидетелката не е виждала Г. на първия етаж, а съпругата му О. е ходила на втория етаж в нейния си дом. Докато И. бил жив, разходите относно неговия първи етаж като ток, вода и данъци си ги плащал той, а след това не знае.

Свидетелят Л. /без родство и дела със страните по делото/ установява, че е чувала от И., че И. и Г. са се разделили помежду си - И. на първия етаж, Г. на втория етаж, като И. живеел на първия етаж, а Г. рядко идвал в имота, даже в един период от време почти не 4 идвал и И. се грижел за двора и къщата. И. като починал продължила да живее съпругата му Б. на първия етаж. Д. заминала в Т. със съпруга си К. и там са от 40 г. Не е имало вещи на Г. в жилището, в което живеел И.. Не е чувала спорове. Б. не е била в конфликт със свекърва си Д. и не знае Б. да е живяла на друго място. Не знае да е имало период Д. да се е връщала да живее на първия етаж.