Решение № 114 от 23.12.2022, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. ЛЕВСКИ, 23.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Палмира Д. Атанасова при участието на секретаря Янка Д. И.а като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Административно наказателно дело № 20224410200323 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

В районен съд Левски е постъпила жалба от Н. Ц. Б. от гр. Белене против НП № 22-0938-002501/07.07.2022 г. на НачалН. сектор в ОДМВР Плевен, сектор Пътна Полиция Плевен.

В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, че в хода на административно наказателното производство са допуснати груби нарушения на процесуалния закон, че жалбоподателя не е извършил нарушението, което му вменено в НП. Твърди се, че не е потеглял демонстративно от място, нито преднамерено и продължително не е форсирал двигателя на неговия автомобил, че не е пускал рязко педала на съединителя, довеждайки до загуба на сцеплението на предните гуми на автомобила.

Твърди, че неговият автомобил е с генерация и е по-шумен от другите автомобили, което създава погрешно впечатление, че автомобилът управляван от него няма катализатор и е със спортно гърне, което води до издаването на по-силен шум при нормално управление на автомобила, че не е правил Н.акви демонстрации и създаване на допълнителен шум. Твърди се, че полицейските служители не са го спирали за проверка и е бил извикан за съставяне на АУАН в РУ Белене, че на описаното място, където се твърди, че е извършил нарушение не е имало полицейски служители, както и че посочения в акта като свидетел-очевидец В. И. не е присъствал, а е била само 1 неговата съпруга, заедно с малолетното им момче.

Моли се съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован се явява в съдебно заседание, дал е обяснения относно вмененото му нарушение и заявява, че отразеното в акта не е така. Заявява, че не е „дрифтил“, че не е спиран от полицаи и акта му е съставен, като го извикали за акта пет дена след това.

ЗащитН.ът на жалбоподателя поддържа жалбата. Навежда доводи, че описаното в акта и НП нарушение не дава основание да се приеме, че жалбоподателя е извършил нарушение по чл. 104б от ЗДвП. Заявява, че акта не е съставен в присъствие на жалбоподателя, като му е връчен едва на 04.06.2022 г., че жалбоподателя е възразил, но въпреки това му е издадено наказателно постановление. Твърди се, че нито в акта, нито в НП е посочено какво точно е направено, с каква цел е използвал пътя, в случай че не е използван за целта, която е дадена в закона. Изразява твърдения, че жалбоподателя не е извършил нарушението, за което му е съставен акт и е издадено обжалваното НП.

Направено е искане да бъде отменено НП като незаконосъобразно.

ОтветН.ът по жалбата – административно-наказващия орган – НачалН.а на Сектор ПП при ОД на МВР Плевен – редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не се представлява. В придружителното писмо, с което е изпратена жалбата, ведно с преписката е изразил становище, че жалбата е неоснователна и недоказана и е направено искане да бъде оставена без уважение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Видно от представения АУАН е, че на 04.06.2022 г. е съставен акт против жалбоподателя Н. Ц. Б. затова, че на 29.05.2022 г. около 18:45 часа в гр. белене на ул. „Малчика“, до хранителен магазин „***“, в посока ул. „Иван Вазов“ управлява собствения си лек автомобил *******, с рег. № ***, като 2 използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Посочено е, че „същият потегля демонстративно от място, чрез преднамерено и продължително форсиране на двигателя, придружено от рязко пускане на педала на съединителя, довеждайки до загуба на сцеплението на предните гуми на автомобила“. Посочено е, че АУАН е съставен въз основа на докладна записка с УРИ № 241Р – 3956/31.05.2022 г. по описа на РУ – Белене, както и че виновно е нарушил чл. 104б т.2 от ЗДвП. Видно от акта е, че акта е подписан от лицето, посочено като нарушител на 04.06.2022 г. В акта е посочено, че нарушителя се е запознал с акта и има възражения. В акта не са посочени конкретните възражения на водача, нито са представени писмени възражения към преписката и в последствие от самия жалбоподател.

Към делото е представено и обжалваното НП, от което се установява, че в същото е посочена фактическа обстановка, идентична с тази посочена в акта, посочено е конкретно извършеното нарушение /идентично с това посочено в акта/ и за същото нарушение на жалбоподателя е наложено съответно наказание, а именно глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца на основание чл. 175А ал.1 пр.3 от ЗДвП.

В съдебно заседание в качеството на свидетел е разпитан Д. Б. – служител в Участък Белене към РУ Левски, на длъжност полицейски инспектор пътен контрол. От показанията на този свидетел се установява, че е съставил акт за нарушение описано подробно в докладната записка от колегата му К. Р., че в същата докладна е посочен и свидетел очевидец на случилото се г-н В. И.. Свидетелят Б. заявява, че от това, което е описано от колегата му Р. е ставало ясно, че жалбоподателят при управление на собствения си лек автомобил е извършил действия в разрез със ЗДвП, а именно че използва пътя не по предназначение, че превъртал гумите на автомобила, чрез форсиране на двигателя, че е снел сведения от свидетеля В.

И., който е потвърдил, че действително случаят е такъв и едва след това е съставен акт на лицето, което било призовано по телефона да се яви в РУ Белене, което към момента е Участък-Белене. От показанията на свидетеля се установява, че жалбоподателя е отрекъл да е извършил нарушението, като заявил, че автомобилът му е такъв и състоянието му не позволява да се извърши такова нещо, но не е казвал да е бил засичан от когото и да било.

3

Свидетелят заявява, че съпругата на свидетеля В. И. е управлявала автомобила и тъй като в момента тя е паркирала автомобила не е могла да види случилото се, като предполага че „най-вероятно го е чула“, както и че не му е известно същата дали е подавала сигнал. Обяснява, че свидетелят В. И. е бил извън автомобила и е видял демонстративното поведение на господина, както и че към момента К. Р. не е бил на работа, но два дена след случая /когато е бил на работа/ е пуснал докладна, в която е посочено какво се е случило и от която свидетелят се е запознал със случая.

В качеството на свидетел по делото е разпитан и К. Р. – към момента работещ в Участък Белене към РУ Левски, а към 29.05.2022 г. – това е било РУ Белене. свидетелят заявява, че е изготвил докладна записка, че на 29.05.2022 г. около 18:45 часа вечерта се придвижвал по ул. „Малчика“ и непосредствено до входа на магазин ***, в гр. белене до него паркирал лек автомобил, като от въпросния автомобил излязъл В. И.. Свидетелят обяснява, че в същия момент, в който паркирал автомобила, до него спрял в дясно по посока на движение към магазин „Светлин“ господин Б., с управлявания от него автомобил ******* и от мястото, на което бил застанал св. Р. видял, че зад волана е господин Б., който започнал да дава газ, да форсира двигателя на автомобила, че в този момент излязъл В. от автомобила, а Б. превъртял гумите на няколко пъти и впоследствие спрял на около 50 метра пред магазин Светлин, като и там го видял, че от шофьорското място излиза именно Б..

Свидетелят Р. заявява, че попитал В., дали е видял всичко, на което свидетелят заявил, че е видял и че ще стане свидетел. Свидетелят Р. заявява, че в последствие изготвил докладна записка за случилото се и за вземане на административно отношение, след което колегата му /св. Б./ съставил акт на Б.. Свидетелят Р. обяснява, че в момента не е подавал сигнал, защото е преценил, че в последствие може да бъде съставен акт за извършеното нарушение, въз основа на свидетелските показания и че е изготвил докладната два дена по-късно, когато е бил на работа. Свидетелят Р. обяснява, че автомобилът на Валислав е бил на разстояние от около метър от него и непосредствено зад него е бил автомобилът на Б., като разстоянието е било не повече от 5-6 метра и е имал пълна видимост, в резултат на което е възприел ясно случващото се.

В качеството на свидетел е разпитан и В. И.. От показанията на свидетеля И. се установява, че същия на 29.05.2022 г. е бил свидетел на 4 случилото се, че спира с личен автомобил на паркинга на ***, че с отварянето на вратата и излизането му чува силно форсиране на двигател и съответно потегляне с въртене на гуми, и с последвало спиране след още 30-30 метра пред другия магазин, където е видял да излиза от колата Н. Б.. Свидетелят заявява, че е чул форсирането на двигателя и е видял той да потегля с въртене на гуми, че там е имало много хора, че при излизането му от автомобила е видял на тротоара полицаят К. Р.. Обяснява, че и двамата са видели какво се е случило и че полицая го е попитал дали е видял и дали ще стане свидетел, на което св. В. И. отговорил, че е видял и че ще стане свидетел. Обяснява, че който е шофьор знае какво е форсиране на двигател и как се движи един автомобил нормално и че като се е движел автомобилът на Б. преди това не се е чувал същия тоя шум, а едва когато го е форсирал се чул силния шум и тогава са превъртени гумите, след което продължил да се движи. Свидетелят И. обяснява, че не е подавал сигнал, че там на мястото е бил с полицай, който в момента не е бил на работа.

В подкрепа на твърденията си, жалбоподателят е довел за разпит в съдебно заседание двама свидетели – Б.В. и Д.А.

В показанията си свидетелят Б.В. заявява, че знае какъв е предмета на делото, защото лично е бил на една пейка пред магазин „Светлин“ и е видял, как една сива „***“ засякла Н.,, че Н. набил веднага спирачки, изчакал и продължил, като тръгнал нормално и спрял на магазин „Светлин“ до него.

Свидетелят обяснява, че в „***та“ имало само един човек – жена и че полицейски служител в униформа не е имало наблизо. Обяснява, че познава полицая К. Р., но не го е видял да е бил там. Обяснява, че след четири месеца връчили на Н. акта и знае за акта, че са приятели с Н..

В показанията си свидетелят Д.А.заявява, че познава Н. и че са приятели, че знае, че му е съставен акт, но за какво точно не знае. Свидетелят обяснява, че бил на заку***лнята на паркинга в гр. Белене, близо до ресторант и магазин ***, че видял Н. в края на май месец, като бил засечен от сив автомобил „***“, управляван от съпругата на В., че Н. спрял автомобила, след което потеглил нормално и отишъл при него, като не е правил „Н.акви изпълнения“, „нота е въртял гуми, нота е свирил“. Свидетелят А. заявява, че познава полицая К. Р., че той бил пред магазин Светлин, че бил близо до двата автомобила, но полицая не е ходил да разговаря с Н..

Посочените от свидетелите Б., Р. и И. факти съответстват на посоченото 5 в акта, както и на изложеното в приложената към административнонаказателната преписка докладна записка. Свидетелите Б., Р. и И. излагат безпротиворечиви твърдения, излагат възприетите от тях факти без емоционална или друга ангажираност със случилото се. Същите са без родствени, приятелски или каквито и да било връзки с жалбоподателя, и не са заинтересовани по какъвто и да било начин от изхода на настоящото дело, поради което съдът им дава вяра.

По отношение на показанията на свидетелите Б.В. и Д. А. съдът приема следното: Видно от заявеното и от двамата свидетели, същите са в близки приятелски отношения с жалбоподателя. Дават непълни и очевидно противоречиви в детайлите си показания, от които явства желанието им да помогнат на жалбоподателя. Свидетелят И. заявява, че знае какъв е предмета на делото и в показанията си набляга на твърдението, че жалбоподателя управлявайки автомобила си, бил „засечен от една сива „***“, след което продължава как жалбоподателя много спокойно жалбоподателя набил веднага спирачки, изчакал и продължил, като тръгнал съвсем нормално и спрял на магазин „Светлин“ до него. В същото време свидетеля Вендов не е забелязал намиращите се там, в близост до случилото се други хора, нито полицейския служител К. Р., нито други лица. Свидетелят Вендов не само заявява, че знае какъв е предмета на настоящото дело, но и в края на обясненията си подчертава „след четири месеца му връчиха на Н. акта“, което връчване „след четири месеца“ не се установява нито от доказателствата по делото, нито има такива твърдения от самия жалбоподател. От тук и извода, че е очевидно желанието на свидетеля да услужи на жалбоподателя, изтъквайки неколкократно „засичане“ от друг автомобил, съвсем „спокойно“ поведение на жалбоподателя и връчване на акта след 4 месеца. Видно от показанията на другите свидетели /дори и свидетеля Д.А.– доведен от жалбоподателя/ е, че на мястото на случилото се е имало и други хора. В показанията си свидетелят А. заявява, че свидетелят познава К. Р. и че Р. е бил на близо, за разлика от свидетеля В. който заявява, че Р. не е бил там.