Определение № 1388 от 14.03.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1388 гр. Варна, 14.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова

Членове:

Елина Пл. Карагьозова

Деница Добрева като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500369 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Средец", ул. „Г.С.Раковски“ № 147, против определение № 13151 от 20.11.2024г., постановено по гр.д. № 3289/2024 г. по описа на ВРС, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя с правно основание чл.248 от ГПК с вх. № 81477/11.10.2024 г. за изменение на постановеното по делото Решение № 3270/17.09.2024 г. в частта за разноските.

В жалбата се поддържа, че по аргумент от Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-432/22 и Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/2016 и С 428/2016, при определяне на адвокатското възнаграждение по чл.38 от ЗАдв, съдът не е обвързан от праговете, определени в Наредба 1/09.07.2004 г., още повече, че в случая претендираният хонорар от 400 лева е несъразмерно по-висок спрямо реално положения труд, цената на иска (25 лева) и фактическата и правна сложност на делото.

В отговора на жалбата ответникът по нея излага доводи за правилност на обжалваното определение, с твърдения, че са налице всички предпоставки за присъждане на адвокатски хонорар в минималния размер по Наредбата, доколкото приложението й не е дефинитивно изключено съобразно цитираната в жалбата практика на СЕС. Поддържа, че приключването на производството в едно съдебно заседание и ниския материален интерес, не би следвало да водят във всеки случай до присъждане на занижени адвокатски възнаграждения, доколкото извършената от адвоката дейност по изготвяне на исковата молба има комплексен характер и включва запознаване с документация с цел преценка на основателността на искането.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ 1 на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна, като съображенията за това са следните:

Производството пред първоинстанционният съд е било образувано по предявен от В. П. С. срещу „Макроадванс“ АД иск за присъждане на сумата от 25 лв., съставляваща 17.29 лева неустойка и 7.71 лева - възнаградителна лихва, заплатена при първоначална липса на основание по Договор за потребителски кредит № 149469 от 01.12.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

С решение №3270/17.09.2024г. искът е уважен изцяло, като ответникът е осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата от 400 лева, представляваща определено от съда адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38 ЗА, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Искането за изменение на решението в частта за разноските е направено своевременно в преклузивния срок по чл.248, ал.1 от ГПК, като разгледано по същество е частично основателно.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съразмерно на уважената част от иска.

В случая претенциите на ищеца са уважени изцяло, поради което му се следват разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, претендирано в хипотезата на чл.38, ал.2 от ЗА.

При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение в контекста на направеното от ответника своевременно възражение за прекомерност в молба преди първо по делото заседание, следва да бъдат съобразени постановките на решение на СЕС по дело С-438/2022г. и да бъде използвана като ориентир Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Конкретната преценка следва да бъде извършена след като се вземат предвид вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо овъзмезден.

В случая е предявен иск за връщане на недължимо платена сума от 25 лева по нищожен договор за потребителски кредит, представляваща възнаградителна лихва и неустойка за неосигуряване на поръчител, по съображения, че последната не е включена в ГПР и противоречи на добрите нрави. Изложените в исковата молба факти не са били оспорени от ответника, поради което липсва проведен процес на доказване извън представянето на договора за кредит и банково извлечение. Спорът по делото е бил правен и се е свеждал единствено до въпроса дали невключването в ГПР на уговорената в чл.10 от договора неустойка противоречи на чл.19, ал.4 от ГПК. Във връзка с указания на съда от разпоредително заседание процесуалният представител на ищеца е депозирал уточнителна молба, в която посочва банкова сметка и уточнява начина на формиране на исковата сума. По делото е проверено едно открито съдебно заседание, в което адвокатът на ищеца е взел участие и е представил списък на разноски. Делото с оглед с формираната практика е изчистено от към правна сложност, не се отличава и с фактическа такава.

Отделно от това се касае за иск с цена по-ниска и от дължимата за него държавна такса.

2

Като съобрази горното съдът намира, че следващото се адвокатско възнаграждение за защитата по цялото дело следва да се определи в размер от 200 лева.

Поради несъвпадение в крайните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде поставено друго, с което възнаграждението по чл.38, ал.2 от ЗАдв. бъде намалено до посочения размер.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 13151 от 20.11.2024г., постановено по гр.д. № 3289/2024 г. по описа на ВРС, с което е отхвърлена молбата на „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485 с вх. № 81477/11.10.2024 г. с правно основание чл.248 от ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 от ГПК Решение № 3270/17.09.2024 г., постановено по гр.д. № 3289/2024 г. по описа на ВРС, в частта за разноските, като НАМАЛЯВА присъденото в полза на адвокат П. Н., адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАДв. от 400 лева на 200 лева.

След връщане на делото първоинстанционният съд следва да отстрани допуснатата в р еш ен и е №3270/17.09.2024 г. явна фактическа грешка, изразяваща се в пропуск в диспозитива досежно разноските по чл.38 ЗАдв. да се впишат имената на адв. П. Н. като правоимащо лице.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3