Решение № 1075 от 02.12.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1075 гр. Стара Загора, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20255530101141 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Ищецът Л. Н. Д. е предявил установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата В. Н. Ж. му дължи сумата от общо 562,97 лв. по договори за паричен заем съответно от дата ****** г., ******* г., ******** г. и ******** г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК /22.11.2024 г./ до окончателното плащане.

Ищецът Л. Н. Д. твърди, че с ответницата В. Н. Ж. били създадени облигационни правоотношения по силата на договор за паричен заем. По молба на ответницата, ищецът й е дал в заем парични средства по банка на няколко пъти. На ******г. била преведена сума с основание „заем“ по сметката на В. Ж. в размер на 200 британски лири, които по курса на БНБ 2,34568 лева се равнявали на 469,14 лева. На *******г. отново бил даден заем 1 по сметката на В. Ж. в размер на 10 британски лири, които по курса на БНБ 2,34568 лева се равнявали на 23,46 лева. На ********г. били преведени 10 британски лири, които по курса на БНБ 2,34568 лева се равнявали на 23,46 лева. На ********г. били преведени 20 британски лири, които по курса на БНБ 2,34568 лева се равнявали на 46,91 лева. Общо даденият заем възлизал на 562,97 лева. Уговорката между страните била дадената в заем сума да се върне до няколко месеца. Образувано било ч.гр.д. №2024553010****/2024г. по описа на Районен съд Стара Загора и издадена е заповед за изпълнение, връчена на длъжника. при условията на чл.47, ал.5 ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че В. Н. Ж., дължи на Л. Н. Д. сума в размер на 562,97 лева, главница, представляваща незаплатени задължения по парични заеми по банка от ******г., *******г., ********г. и ********г. и законна лихва върху главницата от 22.11.2014г. до изплащане на вземането

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адв. К. К., назначен за особен представител на ответницата, в който заема становище за допустимост и неоснователност на исковете.

По отношение на основателността на иска изразява следното становище: по иск с правно основание чл.240 ЗЗД или иск за установяване на вземане, за което се твърди, че произтича от заемен договор, в доказателствена тежест на ищеца е доказването както на обстоятелството, че сумата е предадена, така и на обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем. установяването на първото обстоятелство не освобождава ищеца от задължението да установи второто, доколкото сумата може да е предадена на друго основание – ищецът да е изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил морален дълг, да е извършил дарение на сумата и пр. Отделно от това, в тежест също на ищеца е да установи, че вземането му е изискуемо, т.е. че има уговорен между страните падеж на задължението, респективно че в този срок задължението не е изпълнено. От името на представлявания ответник прави възражение за недължимост на описаните в исковата молба суми, като намира, че те не са преведени в полза на ответника въз основа на сключен между тях договор за паричен заем. Алтернативно, прави възражение, че отделните суми на преводите в полза на ответника са погасени чрез изпълнение от страна на представляваната от мен В. Н. Ж.. Алтернативно, прави възражение, че ако 2 съществува задължение по сключен договор за паричен заем между страните, същото не е изискуемо, тъй като не е настъпил неговия падеж и в този смисъл исковата претенция е неоснователна. Моли за отхвърляне на иска.

В открито съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява, а се представлява от процесуален представител и моли съда да уважи предявения иск и да му присъди направените разноски.

В открито съдебно заседание, ответникът редовно призован, не се явява, а се представлява от особения си представител. Моли съда за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Старозагорски районен съд, е бил сезиран с установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК с доклада по делото бяха обявени за безспорни между страните следните правнорелевантни обстоятелства – че на дата ****** г. ищецът е превел на ответницата 469,14 лв., на дата ******* г. ищецът е превел на ответницата 23,46 лв., на дата ******** г. ищецът е превел на ответницата 23,46 лв. и на дата ******** г. ищецът е превел на ответницата 46,91 лв., като в платежните документи е вписано основание заем /така и писмени доказателства, л. и л. 6-13 от ч.гр.д. № ****/2024 г. на Старозагорски районен съд/.

От показанията на свидетеля Г. Д. /брат на ищеца/ се установява, че ответницата първоначално е поискала заем от свидетеля, но поради наличие на фирмена сметка той не е могъл да й предостави такъв. Поради това свидетелят убедил ищеца да предостави парични суми в заем на ответницата със срок за връщане един месец. Първоначално ищецът превел около 250 паунда, впоследствие дребни суми от по 10 или 20 паунда за различни сметки.

В рамките на още няколко месеца превел 40-50 паунда. Ответницата първоначално обещавала да върне заетите суми, но след м. юни 2022 г. прекратила комуникация със свидетеля и ищеца. Преди година свидетелят случайно срещнал ответницата, като тя отново обещала да върне паричните суми, но това не се случило.

3

От приложеното ч.гр.дело № ****/2024 г. по описа на Старозагорски районен съд се установява, че съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № ****/*****.2024 г., съгласно която е разпоредил длъжникът В. Н. Ж. да заплати на кредитора Л. Н. Д. сумата от 562,97 лв., представляваща сбор от главници по договори за паричен заем съответно от дата ****** г., ******* г., ******** г. и ******** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и 425,00 лв. разноски по делото. Заповедта за изпълнение е връчена в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК и поради това са дадени указания на заявителя за предявяване на установителен иск. Исковата молба е подадена в месечния срок, като паричните вземания, предмет на исковата молба са идентични на паричните вземания по заповедта за изпълнение, поради което установителните искове са допустими.

Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.

По установителните искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД /за връщане на заемната сума от общо 562,97 лв./:

Установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален положителен установителен иск, който принадлежи на кредитора. Чрез него той може да постигне защита със сила на присъдено нещо като се признае за установено срещу длъжника съществуването на вземането му.

Договорът за заем за потребление /паричният заем/ е реален, едностранен, възмезден или безвъзмезден, и комутативен - правните последици настъпват при предаване в собственост на вещите, предмет на тази сделка – уговорената парична сума, като за заемодателят възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер – в същата валута и размер в срок от 1 месец от поканата /арг. чл. 240, ал. 3 ЗЗД/, ако друго не е уговорено от страните.

Посоченият договор има своята регламентация в чл. 240, ал.1 от ЗЗД, където е дадено легално определение за него. Според тази дефиниция с договора за заем заемодателят предоставя в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещ в същия вид, количество и качество. Т.е. договорът за заем е неформален и реален. Това обуславя моментът на сключването му - когато е постигнато съгласието между страните, последвано от предаване на паричните средства 4 на заемополучателя. Срещу задължението на заемодателя да предаде паричната сума кореспондира задължението на заемателя да я върне в уговорения срок, включително и с лихва, ако такава е уговорена.

Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл.

240, ал. 1 ЗЗД, се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството по иска за връщане на предоставената на заем сума: 1/ съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа; 2/ реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.

Посочените елементи от фактическия състав на договора за заем, както и настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване, като доказателствената тежест по чл.

154, ал. 1 ГПК се носи от ищеца - заемодател, защото той извлича изгода от сключения договор за заем с ответника - заемател и търси изпълнение на договорно задължение на заемателя. Това е факт, от който ищецът черпи благоприятни за себе си правни последици и от недоказването му за него са и последиците от неустановяването му. Ответникът провежда насрещно доказване на своите правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които цели да извлече благоприятни правни последици /така решение № 142/07.10.2016 г. на ВКС по т.д. № 1601/2015 г., II т.о., решение № 174/23.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 5002/2008 г., IV г.о., решение № 142/27.04.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5917/2014 г., IV г.о./.

Съгласно установената трайна практика на ВКС /напр. решение № 274/19.12.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1285/2012 г., IV г.о., решение № 283/03.10.2013 г. на ВКС по гр.д. № 2202/2013 г., IV г.о., решение № 390/20.05.2010 г. на ВКС по гр.д. № 134/2010 г., ІV г.о., решение № 97/22.03.2011 г. на ВКС по гр.д. № 417/2010 г., ІV г.о., решение № 837/13.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1727/2009 г., IV г.о., решение № 69/24.06.2011 г. на ВКС по гр.д. № 584/2010 г., ІІІ г.о., решение № 192/07.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2519/2014 г., III г. о., решение № 52/22.05.2009 г. на ВКС по т.д. № 695/2008 г., І т.о. и др./, заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума. В производството по иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД или иск за установяване на вземане, за което се твърди, че 5 произтича от заемен договор, в доказателствена тежест на ищеца е доказването както на обстоятелството, че сумата е предадена, така и на обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем.

Установяването на първото обстоятелство не освобождава ищеца от задължението да установи второто, доколкото сумата може да е предадена на друго основание - ищецът да е изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил морален дълг, да е извършил дарение на сумата и пр. В случай, че предаването на парична сума е установено, но липсват други данни на какво основание е сторено то, не може да се презумира, че задължението е възникнало от заемен договор, тъй като задължението може да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона доказателствени средства. С други думи не всяко плащане на суми от едно лице на друго става въз основа на сключен договор за заем между тях. Правните субекти си предават парични суми на различни основания. При наличие на различни хипотези относно факта на плащането не може от самият факт на предаването на сумата, при липса на други данни, да се презумира, че страните сключват договор за заем.

В настоящия случай от единствените доказателства по делото бе установено предаването на исковата сума от ищеца на ответницата, както и основанието на което ищеца твърди да е станало това предаване /заем/, тъй като основанието е ясно записано в платежните документи и няма данни ответницата да не е била съгласна с това основание. Такива данни всъщност се съдържат в единствените писмени доказателства по делото - представените платежни нареждания – във всяко едно от тях е записано като основание „заем“. Отделно от това са налице преки свидетелски показания, които установяват не само предаването на паричната сума, но и уговорката, че това предаване се прави именно като паричен заем, вкл. за обещания на ответницата да върне заетите парични суми. Не се споделя възражението в отговора на исковата молба, че сумите не били преведени на основание заем, тъй като от една страна ответницата сама не твърди друго правно основание на което са преведени и от друга страна не проведе и доказване установяващо, че паричните суми са били преведени на друго основание.