Решение № 2160 от 13.06.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 511/2025
- Вид
- Решение № 2160
- Подписан
- 13.06.2025
- В сила
- 12.07.2025
- Състав
- ВАНЯ ГЕОРГИЕВА ТОТОЛАКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 34, ал. 1 изречение II, предложение I · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 64, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 64, ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 70 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 70 · Закон за Министерството на вътрешните работи
РЕШЕНИЕ
№ 2160 гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА М. ТОЧЕВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно наказателно дело № 20251110200511 по описа за 2025 година
Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.
1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Производството е образувано жалбата на С. К. Г. с ЕГН**********, живеещ в гр. С. в жилищен квартал Х. в блок ********** във вход ********** на етаж *********** в апартамент **********, по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания представляван от адвокат Л. Н. Б. от Софийската адвокатска колегия, срещу Наказателно постановление №58, издадено на 09. IХ. 2024 година от Началника на IV районно управление на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК************8 със седалище и адрес на управление в гр. София на ул.
“Антим I” №5, представлявана от директора .
Пълномощникът на жалбоподателя оспорва процесното постановление. Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. В постановлението не било точно описано неизпълнението на жалбоподателя. Жалбоподателят не отказал да изпълни полицейското разпореждане, а само заявил, че ще го изпълни в последващ момент. Не ставало ясно по каква причина е издадено полицейското нареждане.
Жалбоподателят не се явява в нито едно от двете открити съдебни заседания, проведени по делото. Представлява се от адвоката си, който поддържа жалбата. Прави искане съдът да отмени процесното наказателно постановление.
1
В първото проведено открито съдебно заседание се явява упълномощен процесуален представител на въззиваемата страна – главен юрисконсулт Борислав Константинов Страхинов, който оспорва жалбата. Същият не се явява във второто открито съдебно заседание, но представя становище в съда на 13. V. 2025 година.
2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И
В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ, СЪДЪТ ПРИЕ
СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1. За да се произнесе, съдът събра и прие за относими към предмета на спора следните доказателства:
По делото са представени и приети следните писмени доказателства: докладна записка до Началника на IV районно управление на Столичната дирекция на вътрешните работи от командир на отделение Г. Л. С. с регистрационен №**************година, удостоверение, издадено от Столичната дирекция на вътрешните работи на 12. VII.
2024 година с изходящ №513р-71130; актове за сдаване и за встъпване в длъжност от 18. I. 2023 година; акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, издадени срещу свидетеля В. С. Д. с ЕГН************ акта за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, издадени срещу жалбоподателя.
По делото са разпитани като свидетели следните лица:
Т. Г. Б. с ЕГН**********,
Ж. Г. Г. с ЕГН********** и
В. С. Д. с ЕГН************
Съдът предпочита да даде вяра на първите двама свидетели, чиито показания са последователни, еднопосочни и безпротиворечиви. Същите се потвърждават и от приобщената по делото докладна записка. По отношение на третия свидетел съдът взе предвид, че е задържан при същата полицейска проверка и срещу него е издадено наказателно постановление за сходно нарушение, извършено по същото време и на същото място. Затова свидетелят може да се счита заинтересован от изхода на производството.
Съдът отчете и вътрешните противоречия в показанията на свидетеля: същият първоначално заявява, че жалбоподателят бил задържан без да разговаря с полицейските служители, а в последствие – че жалбоподателят разговарял с полицейските служители и им казал, че ще представи лична карата за проверка след като „си свие цигара“. Предвид горното съдът взема предвид показанията на свидетеля В. С. Д. с ЕГН8706076846 само в частта им, в който не противоречат на показанията на останалите свидетели.
2. Като анализира описаните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие от фактическа страна следното:
На 22. VIII. 2024 година свидетелят Ж. Г. Г. с ЕГН********** е назначен като пеши патрул с полицай И. В. за времето от 19 00 часа до 0700 часа, видно от представена по 2 делото докладна записка. В изпълнение на задълженията си двамата обхождат парковото пространство на пл. „България“ №1 в близост до бул. „Фритьоф Нансен“. Двамата забелязват две групи лица, които седят на пейките в парковото пространство, и ги подминават. След като отминават, чуват викове и крясъци от посоката, в която се намират двете групи, затова решават да извършат проверка, за да установят дали не се нарушава обществения ред. Първоначално проверяват лицата от по-близко намиращата се до тях група. Установяват, че всички са пълнолетни и ги запитват дали някой от тях е викал.
Проверените отричат да са викали, затова свидетелят Ж. Г. Г. с ЕГН********** и колежката му продължават с проверката на другата забелязана по-рано група от хора, включително жалбоподателят, свидетелят В. С. Д. с ЕГН***********, както и (според докладната записка) – К. В. К. с ЕГН**********, Г. М. К. с ЕГН**********, К. Г. П. с ЕГН********** и К.С. П. с ЕГН**********. Свидетелят Ж. Г. Г. с ЕГН********** и колежката му се представят и започват проверка на документите за самоличност всички, освен жалбоподателя и свидетелят В. С. Д. с ЕГН***********представят документите си за самоличност. След като отказва да представи документите си, жалбоподателят започва да спори с полицейските служители дали имат право да извършват проверка или не. Те му разясняват, че извършват рутинна проверка и отново искат да представи документите си за самоличност.
След повторен отказ свидетелят Ж. Г. Г. с ЕГН********** и колежката му се отдалечават от пейката, свързват се с дежурната част на IV районно управление на Столичната дирекция на вътрешните работи и искат съдействие, след което остават на място.
След известно време с патрулна кола пристигат свидетелят Т. Г. Б. с ЕГН********** и Г. Л. С., написал представената по делото докладна записка. Двамата питат свидетеля Ж. Г. Г. с ЕГН********** и колежката му кой от присъстващите е отказал да представи документите си за самоличност. След като получават указания от колегите си, свидетелят Т. Г. Б. с ЕГН********** и колегата му Г. Л.С. се приближават към групата лица, в която се намират жалбоподателят и свидетеля В. С. Д. с ЕГН************ и на два пъти канят и двамата да представят документите си за самоличност за проверка. Първия път жалбоподателят отказва да представи документите си, а при втората покана заявява „Изчакайте, първо ще си запаля цигара“. Тълкувайки думите на жалбоподателя като отказ, свидетелят Т. Г. Б. с ЕГН********** и Г. Л. С. задържат и него, и свидетеля В. С. Д. с ЕГН**************и ги отвеждат в сградата на IV районно управление на Столичната дирекция на вътрешните работи, където установяват самоличността им и им съставят актове за установяване на административно нарушение.
3. По издаването на процесното наказателно постановление:
Административнонаказателното производство против жалбоподателя започва със съставяне на акта за установяване на административно нарушение на 22. VIII. 2024 година от свидетеля Т. Г. Б. с ЕГН**********, заемащ длъжността инспектор в IV районно управление на Столичната дирекция на вътрешните работи, в присъствието на съставилия 3 докладна записка Георги Л.ов Стенин.
Актът е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя в деня на съставянето.
Жалбоподателят не се възползва и от правото си по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания – да представи писмени възражения пред административно-наказващия орган в законоустановения срок.
Въз основа на установеното в акта Началникът на IV районно управление на Столичната дирекция на вътрешните работи на 09. IХ. 2024 година издава процесното наказателно постановление №58, в което възпроизвежда изцяло описаната в акта фактическа обстановка и налага на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 300.00 лева на основание чл. 257, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи за нарушение на чл. 64, ал. 2 от същия закон.
3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:
1. По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на жалбоподателя най-рано на 05. ХII. 2024 година, а жалбата подадена в съда на 18. ХII. 2024 година.
Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
2. По основателността на жалбата:
По спазването на формалните изисквания за издаването на обжалваното наказателно постановление:
Актът за установяване на административно нарушение е издаден преди изтичането на тримесечния срока по чл. 34, ал. 1 изречение II, предложение I от Закона за административните нарушения и наказания – в деня на нарушението, непосредствено след откриването на нарушителя. Обжалваното наказателно постановление е издадено на 09. IX.
2024 година – преди изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания, както и на инструктивния 1-месечен срок по чл. 52, ал. 1 от същия закон.
При издаването на акта са пазени и изискванията на чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания, относно задължителните реквизити на акта и постановлението, доколкото се съдържат данни за: датата на извършване на нарушението, мястото на извършване на нарушението, описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени.
Както в акта, така и в постановлението са записани както точните думи, с които е 4 издадено полицейското нареждане, така и причината за издаването му – извършване на проверка на самоличността на жалбоподателя по реда на чл. 70 от Закона за Министерството на вътрешните работи, а също и точния отговор на жалбоподателя – че ще представи лична карта след като си свие саморъчно хартиена сгъвка с тютюн.
Въпреки горното съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице.
По делото не са представени доказателства, че обжалваното наказателно постановление е издадено от материално компетентно лице по смисъла на закона.
Представено е удостоверение, от което се установява, че постановлението изхожда от лице, което заемащо длъжността Началник на IV районно управление на Столичната дирекция на вътрешните работи, но не и заповед или друг акт на Министъра на вътрешните работи, с който на началниците на районните управления е делегирано правомощието да издават наказателни постановления по Закона за Министреството на вътрешните работи.
Съдът намира още, че е налице и противоречие между словесното и цифровото описание на нарушението, изразяващо се в следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи полицейските органи могат да издават писмени разпореждания до граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, които на основание ал. 4 на същия член са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, полицейските органи могат да издават и устни разпореждания или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.
Тълкувайки посочените разпоредби на Закона за Министреството на вътрешните работи логически и систематично, съдът стига до извод, че първите две алинеи на чл. 64 уреждат правомощията на полицейските органи и реда за упражняването им, а ал. 4 създава задължение за гражданите да изпълняват тези разпореждания. Чл. 257, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи санкционира неправомерното поведение на гражданите, на които е издадено разпореждане, а не поведението на полицейските органи при издаването на разпорежданията. Затова следва да се счита, че гражданите, неизпълнили полицейско разпореждане, нарушават ал. 4, а не някоя от първите две алинеи на чл. 64 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
Разпечатката съдържа 51 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/435deb54-a74e-4bd6-b686-f28f6a0f488f