Решение № 587 от 25.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 587 гр. Пловдив, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Б. Методиева при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Светлана Б. Методиева Административно наказателно дело № 20245330201047 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от „******“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. Б., против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с № 8504384907, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който е наложена имуществена санкция на дружеството в размер на 2500 лева за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. с ал.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП.

В жалбата, както и в съдебно заседание чрез пълномощника адв.

Марчева-Миленчева се прави искане за отмяна на обжалвания електронен фиш и присъждане на направените разноски по представен списък. Излага се становище незаконосъобразност и неправилност на електронния фиш и издаването му в нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че за вмененото на дружеството нарушение не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш, че описанието на нарушението е неясно и липсва посочване на всички фактически обстоятелства, очертаващи състава на деянието, че фишът не е издаден при съобразяване утвърдения за това образец, както и че е налице неправилно квалифициране на нарушението и че извършването на същото е недоказано и не е съобразена нормата на чл.2, пра.7 от Регламент за изпълнение /ЕС/ №2020/204.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Гладийска, с подробно писмено становище и в съдебно заседание излага 1 съображения за законосъобразност на обжалвания електронен фиш и моли същият да бъде потвърден, като се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е депозирана в срок и от лицето, по отношение на което е издаден обжалваният електронен фиш, както и срещу акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.58д от ЗАНН. Поради това и същата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Обжалваният електронен фиш е издаден за това, че на 18.12.2020 г. в 15,38 часа е установено нарушение с посочен във фиша номер, с ППС влекач **** с рег. № ****, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория Евро 6D, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община Марица, за движение по път А-1, км.130+588, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС има тол декларация за преМ.ването, но платената категория е по-малка от измерената.

Посочено е, че нарушението е установено с устройство № 20071, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-1, км. 130+588. Нарушението е квалифицирано като такова на чл.102, ал.2 от ЗДвП и е отразено, че на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с ал.3, във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП на дружеството-жалбоподател се налага имуществена санкция от 2500 лева, като собственик/ ползвател, на когото е регистрирано ППС.

От събраните в хода на производството писмени доказателства се установява, че въпросното ППС е със собственик „****“ ЕООД и вписан ползвател дружеството-жалбоподател, както и че на датата на соченото нарушение е било заснето движението на ППС от устройство, съставляващо елемент от електронната система за пътни такси, монтирано на път А–1 /с.Желязно, общ.Марица, обл.Пловдив/, съставляващ автомагистрала и включен в списъка, приложение към т.1 на Решение № 101/2020 г. на МС за приемане на Списък на републиканските пътища, за които се събира такса за изМ.то разстояние – тол такса, като отразеното в доклада на електронната система е, че има тол декларация, но има грешка при плащането /toll declaration wrong payment/.

Според чл.102, ал.2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него. Съгласно другата разпоредба, на която е основан електронният фиш, а именно тази на чл.179, ал.3б от ЗДвП собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата /всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9/, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозно средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.

Според съда, в конкретния случай са налице няколко отделни и самостоятелни основания за отмяна на електронния фиш.

На първо място, изцяло основателно се явява възражението, че в случая, дори и да е налице констатирано нарушение, то не е било налице основание за издаването на електронен фиш за същото, доколкото към датата на извършване, съответно установяване на нарушението посредством електронната система за събиране на пътни такси, не е било предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, на основание на която разпоредба е наложена имуществена санкция в случая.

Съгласно чл.39, ал.4 от ЗАНН за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш. Следователно, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на чл.179, ал. 3б от ЗДвП, каквото е вменено на жалбоподателя, това трябва да е предвидено в закон. Разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, на която се позовава в писменото си становище въззиваемата страна, в приложимата редакция към датата на нарушението /ДВ бр.105/2018 г./, която пак съгласно писменото становище на наказващия орган съвпада с датата на издаването на електронния фиш, сочи, че при нарушение по чл.179, ал.3, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение, която електронен фиш е със съответно съдържание.

Разпоредбата на чл.179, ал.3 от ЗДвП, за която се отнася предвиждането на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП да се издаде електронен фиш урежда наказването с глоба на водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата . В нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП обаче, в приложимата й редакция, не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, която разпоредба е съществувала в закона и при действието на посочената редакция на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП. Липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда възможност за издаването на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, поради което и в случая правилното процедиране според съда е било да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено и НП, а не да се съставя електронен фиш. До извод, различен от изложения, не би могло да се достигне и въз основа на 3 анализ на нормата на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал.3 - 3б от ЗДвП се прилагат разпоредбите на чл.189, ал.10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателната отговорност на едно лице. Същото се отнася и до нормата на чл.167а, ал.4 от ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП , а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал.3 и електронните фишове за нарушения по чл.

179, ал.3 - 3б от ЗДвП, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения п о чл.179, ал.3 - 3б от ЗДвП, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис.

Такава възможност /за издаване на електронен фиш за процесното нарушение/ не се извежда и от разпоредбата на чл.187а, ал.4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал.1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал.3 - 3б от ЗДвП, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тази норма не само, че не предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение именно по чл.179, ал.3б от ЗДвП, но тя разглежда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения по чл.179, ал.3 - 3б от ЗДвП, за които са издадени електронни фишове, или са съставени АУАН, без да се конкретизира електронният фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Затова и цитираната разпоредба би могла да е приложима, както в случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, каквото е било предвидено в съответната редакция на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП . С оглед на посоченото и към датата на извършване на нарушението, респективно на издаването на електронния фиш, не е била налице изрична законова разпоредба, която да предвижда възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП , като, както се каза вече, не е допустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на тази разпоредба на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП или сравнително тълкуване на други разпоредби, да се приема, че тя се е отнасяла и до нарушенията п о чл.179, ал.3б от ЗДвП , защото се касае до ред за реализиране на административнонаказателна отговорност. Впрочем, видно е, че изрично едва след изменението на разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, в сила от 4

13.02.2024 г. законодателят вече е предвидил възможността за издаване на електронен фиш за налагане на глоба или имуществена санкция при установено и заснето от електронната система нарушение и по чл.179, ал.3б от ЗДвП. До изменението на закона обаче, липсва такава изрична законова разпоредба, което изключва възможността за съставяне на електронни фишове за този вид административни нарушения. Доколкото актуалната редакция на нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП с допълнението на член 179, ал.3б има процесуален характер и поражда правно действие занапред, то нейното приложение в настоящия случай, а именно за нарушение, извършено през 2020 година, е недопустимо. В тази насока и е налице незаконосъобразно развило се административнонаказателно производство при приложение на процедура, каквато не е била предвидена в закона, което е основание за отмяна на електронния фиш и без обсъждане на въпросите по същество. В този смисъл е налице и съдебна практика, обективирана напр. в Решение №287/2024 г. по к.а.н. дело № 18/2024 г. на Административен съд Шумен, Решение № 2940/2024 г. по к.а.н.д. № 306/2024 г. на Административен съд Бургас, или Решение № 395/2024 г. по к.а.н.д. № 11100/2023 г. на Административен съд София-град и др.