Акт от 06.02.2024, Административен съд - Монтана

Р Е Ш Е Н И Е № 176 гр. Монтана, 6 февруари 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 01 02 2024 г. в състав:

Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА при секретаря: ПЕТЯ ВИДОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, V състав, Адм.д. № 661 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 284 и сл., във вр. с чл. 3 от ЗИНЗС, вр. с чл. 203 и сл. от АПК.

Производството по делото е по реда на чл. 284 и сл. от ЗИНЗС, вр. чл.

203 от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба на л/св М.М.Г.,*** за заплащане на 70000 лева имуществени и неимуществени вреди, причинени от длъжностни лица на ГДИН. Твърди, че за времето около две години в ЗООТ, гр.

Бойчиновци, вместо да му се осигуряват необходимите животоспасяващи лекарства, е следвало да си ги закупува сам, а това е носело притеснения и тормоз на него и семейството му. Моли ГДИН, гр. София да бъде осъдена да му заплати исканото обезщетение.

В хода на процеса е уточняван исковият период, както и вида на вредите, като в с.з. от 01 02 2024 г. ищецът посочва, че периодът, за който търси заплащане на обезщетение е от 01 11 2021 г. до 26 10 2023 г., като от общия размер 70000 лева, 20000 лева са имуществени и 50000 лева -неимуществени вреди.

В молба от 10 01

2024 г. /л. 29/, въз основа на дадени с Определение на съда указания, ищецът уточнява, че лекарствата, които не са му осигурявани безплатно са както следва:

Лозап – 50 мг за кръвно налягане, Неоглим

– 2 мг за диабет, Ароба – 100 мг за диабет, парацетамол, аналгин, капки за нос, линкомицин - антибиотик за зъбобол, ибупром синус – за синузит, колдрекс мак за простуда и грип, флуцинар маз. - антибиотична паста за ухапване от дървеници.

Ответникът

– ГДИН София, чрез ст.юрк Х*** в писмен отговор /л. 80/ счита предявеният иск за неоснователен и недоказан. От изложеното не се установява наличие на неизпълнение на вменено от закона задължение, което да не е изпълнено от ответника. Не се установява и неблагоприятно въздействие върху физическото и психическото състояние на ищеца като пряка последица от твърдените неблагоприятни обстоятелства. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Окръжна прокуратура - Монтана, чрез Прокурор Галя Александрова, дава мотивирано заключение, че исковата молба е неоснователна. С оглед на предявения иск, който е на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, касаещ отговорността на държавата за вреди, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, счита, че действията или бездействията, които се смятат за изтезания и жестоко или нечовешко отношение, са както следва: 1. всяко умишлено действие или бездействие, което причинява силна физическа болка или страдание, освен регламентираните в този закон случаи на употреба на сила, помощни средства или оръжие; 2. умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; 3. унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. Отнасянето е “нечовешко” когато е умишлено, непрекъснато в продължение на часове и причиняващо действителна телесна повреда или силно физическо или психическо страдание. Отнасянето е “унизително”, когато предизвиква у пострадалите такива чувства на страх, безпокойство и малоценност, които да ги унижат и потиснат.

Преценявайки дали конкретна форма на третиране е “унизителна”, трябва да определи дали целта й е да унижи и потисне съответното лице и дали, що се отнася до последиците, е засегнала неблагоприятно неговата личност по несъвместим със закона начин. Понесеното страдание и унижение трябва да надхвърля неизбежния елемент на страдание или унижение, свързан с законното отнасяне или наказване. Разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС урежда оборимата презумпция за настъпването на неимуществените вреди като по този начин възлага върху ответника доказателствената тежест, при условията на пълно и обратно доказване – арг. от чл. 154, ал. 2 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, да установи, че забраната за жестоко и унизително третиране по чл. 3 от ЗИНЗС не е нарушена и поради това за ищеца не са настъпили неимуществени вреди, които да подлежат на обезщетяване. В настоящия случай от ищеца се твърди бездействие от страна на ГДИН поради неосигуряване на безплатно необходимите му лекарства. С жалба от

26.10.2023 година М.Г. е сезирал Административен съд Монтана срещу бездействие от длъжностни лица в ЗООТ „Враца“, свързано с неосигуряване на безплатни лекарства и периодични медицински прегледи, по което е образувано адм. дело № 662/2023 година по описа на същия съд. С разпореждане № 717 от 17.11.2023 година Административен съд Монтана е отхвърлил искането на М.Г. с мотив, че липсва бездействие от страна на администрацията на ЗООТ „Враца“, свързана с неосигуряване на безплатни лекарства и периодични медицински прегледи. Разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила. Настоящата искова молба е с предмет, част от предмета на адм.дело № 622/2023 година по описа на

Административен съд Монтана, именно – бездействие от страна на ГДИН, част от който орган е администрацията на ЗООТ „Враца“, за неосигуряване на безплатни лекарства за същия период, по което дело е влязло в законна сила Разпореждане и е установено, че липсва такова бездействие, т.е налице е сила на присъдено нещо на съдебните актове и непререшаемост на същия въпрос. Видно от горното не е налице първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 284 от ЗИНЗС, поради което и исковата молба на М.М.Г. се явява неоснователна. В допълнение Прокурор Александрова отбелязва, че в уточняващата по делото молба ищецът е посочил, че лекарствата, за които претендира основно като „животоспасяващи“, са „Лозоп“ – 50 мг – за регулиране на кръвното налягане, „Ароба“ 100 мг. и „Неоглим“ 2 мг - за диабет. Тези лекарства не попадат в одобрения списък за лекарства, които лишените от свобода ползват без да заплащат. За останалите, изредени медикаменти в допълнително уточняващо писмо от ищеца - “Працетамол“, „Аналгин“, капки за нос, „Линкомицин“, „Ибупром синус“, „Колдрекс макси грип“ и „Флуцинар“, видно от разпита на допуснатия свидетел – медицинското лице в затворническото общежитие, същите са налични в служебната аптека и при необходимост се дават безплатно на всеки лишен от свобода, включително и на ищеца. Следва да се отбележи и, че закупуването на лекарства става за сметка на лишения от свобода, а при липсата на достатъчно постъпления по индивидуалната му партида, следва да се изготви становище на комисия до Началника на Затвора гр. Враца за заплащането на лекарствата от бюджета на затвора. Доказателства, обаче за предприемане на такива действия от страна на ищеца не са ангажирани. Липсват каквито и да било доказателства, че ищецът по настоящето дело е искал предписаните му лекарства да му бъдат предоставяни безплатно. Предписаните на ищеца медикаменти за хипертония и диабет попадат в списъка за частично или напълно платени от НЗОК за здравно осигурените лица. Закупуването на същите става чрез рецепторна книжка, която се издава от Здравната каса чрез личния лекар на здравно осигуреното лица. В настоящия случай ищецът заявява, че има личен лекар, но не го е потърсил за издаване на рецепторна книжка. Поради горното заключението на Прокурор Галя Александрова е за неоснователност на исковата молба.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след преценка на представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Искът за обезщетение е предявен срещу юридическото лице, представлявано от органа, за което се твърдят незаконосъобразни действия или бездействия, което в случая е ГД „ИН“, гр. София, съгласно чл. 205, ал. 1 от АПК.

С Определения от 28 12 2023 г., сьдът е указал на ищеца кои обстоятелства следва да установи по делото. С определението са дадени и указания до ответната страна.

Указания са давани и с Определение от 29 01 2024 г. /л. 116а/ Със

Справка за л/св М.М.Г. /л. 25/, Началникът на сектор ЗООТ Враца установява, че същият считано от 01 11 2021 г. е настанен в ЗООТ „Враца“, като на 16 11 2023 г. е преведен в Затвора гр. Враца.

В насроченото о.с.з. на 18 01 2024 г. ищецът изрично заявява, че преди да бъде осъден на лишаване от свобода му е установено заболяване диабет тип 2. Лекарят, който му е казал, че има това заболяване му е написал лекарства на рецепта и му е казал да си ги пие. Казал му е също, че ако не се почувства добре да отиде на преглед, за да му ги замени с други, както и след три месеца да отиди на профилактичен преглед. Пиел си лекарствата и в затвора също си ги пиел, тъй като се е чувствал добре от тях, но е искал да отиде и на профилактичен преглед. Постъпвайки в затвора той си е носел опаковка т лекарствата – няколко вида лекарства, които е показал на сестрата в ЗООТ – Бойчиновци – В. и за които й е давал пари да му ги закупува. През август 2022 г. го извеждат в Монтана на специалист ендокринолог, поради спиране от производство на лекарствата, които приема, за да му ги заменят. При този преглед са му изписани лекарства, не му е издавана книжка, а само рецепта. Не е имал период, от както е влязъл в затвора до август 2022 г., когато са му заменени, да не е разполагал с лекарства, просто той си ги е заплащал, а счита, че трябва да му ги осигуряват безплатно. Питал е медицинската сестра тези лекарства да му бъдат осигурявани безплатно, но тя му е казвала, че не е възможно. Не е подавал писмени молби, с които да поиска тези лекарства да му се осигуряват безплатно.

В насроченото о.с.з. на 01 02 2024 г. същият заявява, че от постъпването си в ЗООТ Бойчиновци, както и в последствие, не е представял каквито и да било медицински документи/медицинска документация за констатираните му заболявания – диабет и хипертония. Лекарствата, които е приемал, са му закупувани като е показвал празната опаковка на това, което е изпил. /л. 132/ Заявява, че е питал, включително и медицинската сестра, могат ли да му бъдат давани лекарства по здравна каса. /л. 133/ Няма други касови бележки за закупуване на лекарства, освен тези, които е представил по делото. /л. 135/

По делото е разпитан в качеството на свидетел В.П.М., медицинско лице в ЗООТ, гр.

Бойчиновци. Същата свидетелства, че по образование е медицинска сестра и поради това няма право да предписва лекарства. Само лекар има това право. Кота медицинска сестра има право да измери кръвно, кръвна захар, пулс, температура.

Ако прецени, че има проблем и когато е спешно веднага извиква спешна помощ, когато има време да реагира, се обажда на лекаря в Затвора Враца – д-р С*** , консултира се с него и изисква евентуално да й изпратят, да се пусне направление за извеждане на необходимия специалист за направата на изследвания.

Когато откритият тип са имали собствен транспорт, който се е движел често между Бойчиновци и затвора е пращала хора за преглед, доктора да прецени. Изпълнява предписанията, които са дадени от лекар, съобразно дадената терапията, дали по амбулаторен лист дали по рецепта. В ЗООТ има амбулаторна книга, в която да се регистрира изразходването на лекарства и медицински изделия по вид и количество, но в нея се вписват само лекарствата, които са поръчани по договор и са налични в служебната аптека на общежитието и когато ги дава на определено лице. Не се вписват личните лекарства на лишените от свобода. Когато на л/св се изпишат лекарства, заплащани частично или изцяло по НЗОК, лекарят от Враца й се обажда да вземе номера на здравната книжка, което става или от личните лекари или когато близки на л.св. донесат здравната книжка при следващо свиждане, или смият л.св. да представи съответната документация. М.Г. не е идвал при нея с молба за изписване на лекарства по здравна каса, винаги е казвал, че не е за тези 1 – 2 лева отстъпка. Когато установи високо кръвно има право да даде лекарство на л.св., но не лекарство, което е терапевтично, а за временно понижаване на кръвното. Като хлохазолин или флорантрил, обезводняващо, за да може да се реагира докато дойде бърза помощ, когато е много високо, тъй като не може да чакат 20-30 мин. човека да получи инсулт или инфаркт. Може да даде и аналгин/аспирин/парацетамол, стига лицето да няма алергия. Това, което има право да даде е безплатно, но трябва да е точно такова, каквото е по договора. За инциденти случаи, винаги имам заредени лекарства. На ищеца не е мерила кръвна захар, защото не е имала първоначално апарат, но той си има личен.

Разпечатката съдържа 32 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/435c8f71-7efe-485d-9594-00726b9faf8e