Решение № 6263 от 21.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6263 гр. София, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. Д. при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. Д. Гражданско дело № 20221110118857 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Предявени са от ищеца „фирма“ ЕООД искове с правно основание чл.

422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл.

9 от ЗПК вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване спрямо М. М. К. съществуването на вземане в размер на сумата от

2154,62 лв., представляваща главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит от 26.10.2011 г., сключен между „..“ АД и ответника, ведно със законна лихва от 16.08.2021г. до изплащане на вземането, и сумата от 584,15 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 17.08.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 18.06.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.08.2021 г. по ч. гр. д. № 47527/2021 г. по описа на СРС, 166 състав.

Ищецът „фирма“ ЕООД твърди, че на 26.10.2011 г. бил сключен договор за потребителски кредит без обезпечение между „..“ АД и ответницата М. М. К., по силата на който на последната й е предоставена сумата в размер на 3981,00 лв. за покриване на потребителски нужди.

Договорът за потребителски кредит бил сключен при срок на действие от 96 месеца за периода от 20.11.2011 г. до 20.10.2019 г., като ответникът се е задължил да погаси усвоения кредит на 96месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 59,19 лв. Навежда твърдения, че на 31.01.2018 г. процесните вземания били цедирани от „..“ АД на ищеца по силата на Договор за прехвърляне на парични вземания и Приложение № 1 към него. Поддържа, че за периода от датата на цесията до подаване на исковата молба ответницата не е извършвала плащания по процесния договор. Твърди, че ответницата е била 1 уведомена за цесията с уведомление, приложено към исковата молба.

Посочва, че на 20.10.2019 г. бил настъпил крайният срок за погасяване на потребителския кредит, като вземането по кредита станало изцяло дължимо.

Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът М. М. К. в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Възразява срещу твърденията да е била уведомена от цедента за извършената цесия на процесните вземания. Релевира възражение за погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен Договор за предоставяне на потребителски кредит от 26.10.2011 г., сключен между „..“ АД и ответника М. М. К.. По силата на договора банката кредитор предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 3981,00 лева, която последният се задължава да върне на 96 месечни вноски, всяка в размер на 59,19 лева. С договора е уговорен годишен лихвен процент към датата на сключване в размер на 7,5 % и ГПР в размер на 8,57 %. Общата сума, която кредитополучателят следва да върне е в размер на 5772,65 лева.

Приет като доказателство по делото е и Договор за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018 г. и Приложение № 1 към него от същата дата, по силата на който кредиторът цедент „..“ АД, в качеството му на продавач, прехвърля на ищеца по делото „фирма“ ЕООД, в качеството му на цесионер, процесното вземане към ответника М. М. К. по Договор за предоставяне на потребителски кредит от 26.10.2011 г. По делото е представено и пълномощно от цедента, по силата на което цесионерът е упълномощен да уведомява на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници, по всички вземания, които са предмет на договора за цесия. Приложено към исковата молба е уведомление за извършената цесия, адресирано до ответника, за което няма данни да е връчено преди образуване на делото.

По делото е прието заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза изготвено от вещото лице В. Д. П., което не е оспорено от страните и съдът възприема като обективно безпристрастно и компетентно дадено. От същото се установява, че кредитополучателят е усвоил сумата по договора на 27.10.2011 г., като е погасил суми в общ размер от 3179,40 лева.

Посочено е, че размерът на непогасените задължения е както следва: 2154,62 лева – главница, 584,15 лева – мораторна лихва за забава за периода от 17.08.2018 г. до 18.06.2021 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 99 от ЗЗД в 2 тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между неговия праводател и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за заем, по което праводателят му е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер, както и че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава, валидно извършване на цесия и съобщаването ѝ на ответника.

От събрания по делото доказателствен материал безспорно се установява, че е налице валидно възникнало правоотношение по договора за кредит, както и че банката кредитор е изпълнил задължението си по договора като е предала на ответника кредитополучател уговорената сума в размер на 3981,00 лева. Налице е и извънсъдебно признание на обстоятелството, че ответникът е получил сумата по кредита, а именно извършеното от същия частично плащане по договора. Тези факти се установяват и от приетите по делото доказателства: двустранно подписан договор за кредит между ответника и банката с обективираното в него съдържание; прието и неоспорено заключение по ССчЕ, от което се установява размера на погасената по договора сума по пера.

Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като с него ищецът се е задължил да предостави на ответника заем, съгласно уговорените параметри и условия.

Като такъв за него важат допълнителните изисквания за действителност, предвидени в ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Договорът за потребителски кредит е формален, като законът изисква да бъде сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител (чл. 10, ал. 1 ЗПК), която в настоящия случай е налице. Договорът е подписан от кредитополучателя, подписът не е оспорен в законоустановения срок. Ето защо съдът приема, че подписът е поставен от ответника и доказва сключването на договора между ответника и банката. Спазени са и изискванията на чл. 11 ЗПК, като са посочени: дата и място на сключване, вида на предоставения кредит, надлежно индивидуализирани са потребителя и кредитора, посочен срок на договора, общ размер на кредита и условията за погасяването му; размерът на лихвения процент, размерът на ГПР.

Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания /чл. 14, ал. 1 и чл. 17, ал. 3 от Договора/. Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено с поставянето на подпис на договора за кредит, предвид клаузата на чл. 26 от Договора.

Предвид гореизложеното съдът счита, че д оговорът за потребителски кредит е сключен в писмена форма на хартиен носител по ясен и разбираем начин, както и с оглед обстоятелството, че всички елементи на договора се 3 представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, който според настоящия състав е не по-малък от 12 и е предвидена възможност за отказ от сключения договор, съдът счита, че сключеният договор е валиден и отговаря на изискванията, които поставя ЗПК в редакцията към датата на сключването му /доп. с ДВ. бр.58 от 30 Юли 2010 г./

С исковата молба цесионерът кредитор е представил уведомление, адресирано до ответника, с което му се съобщава извършената цесия. Следва да се посочи, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В случая уведомлението за извършената цесия изхожда от банката цедент чрез неговия пълномощник – цесионера „фирма“ ЕООД, доколкото липсва забрана цедентът да упълномощи цесионера да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземането. В случая по делото е представено пълномощно, по силата на което цедентът е упълномощил цесионера да уведоми от негово име всички длъжници по всички вземания на дружеството, прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/. Ето защо съдът следва да приеме, че уведомяването е извършено от цесионера, който е изрично овластен от цедента за това. Още повече – не се твърди и не се установява наличие на валидно изпълнение от страна на ответника длъжник на предишния кредитор до съобщаването, поради което цесията да не може да му бъде противопоставена.

Предвид всичко изложено настоящият съд намира, че по производството се установява, наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за кредит, както и че вземанията по процесния договор са цедирани на ищеца „фирма“ ЕООД, за което прехвърляне ответникът е надлежно уведомен.

Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си на падежа, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.

Според разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален договор и предаването на дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на сделката - договорът се смята сключен от момента на предаването на заемната сума, респективно на заеманите вещи. За да е налице договор за заем между страните по делото, не е достатъчно заемодателят да предаде на заемателя дължимата сума, а е нужно и заемателят да се задължи да я върне.

Съдът приема, че от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза по безспорен начин се установява, че кредиторът е изпълнил задълженията си по процесния договор за кредит, в срок и съобразно условията на договора.

4

Фактът на усвояване на сумата по договора за паричен заем не се оспорва от ответника. От своя страна и при условие на точно и своевременно изпълнение от ищеца, ответникът не е изпълнил насрещното си задължение за връщане на сумата в пълен размер. До приключване на съдебното дирене ответникът не е представил доказателства /вносна бележка, платежно нареждане и т.н./, от които да се установи погасяване на дълга му. По изложените съображения, съдът приема, че процесният договор установява възникнали задължения на кредитополучателя /ответника/ по предоставената в кредит сума. Установява се и изпълнение на задълженията по същия от страна на кредитора предаването на паричния кредит на кредитополучателя, поради което може да се иска изпълнение на насрещното задължение - връщане на паричния заем по регламентиран от договора начин. Установи се от приетото заключение, че непогасеният остатък от главницата е в размер на претендирания от ищцовото дружество 2154,62 лева, поради което искът следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението от 16.08.2021 г. до погасяване на задължението.