Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 243 от 19.05.2023, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 301/2023
Вид
Решение № 243
Подписан
19.05.2023
В сила
07.06.2023
Състав
Таня Петкова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.2 т.5 и ал.9 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.2 т.5 и ал.9 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • §1 т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.404 ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.415 ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.415в · Кодекс на труда
  • чл.416 ал.5 · Кодекс на труда
  • §1 т.1 · Кодекс на труда
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. Пазарджик, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря М.В. като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20235220200301 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „КРЕО ПРО СМ“ ЕООД, ЕИК 206721895, със седалище и адрес на управление гр. П., представлявано от управителя С.С.К., против Наказателно постановление № 13-2200435 от 26.01.2023 г. издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пазарджик, с което за нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда (КТ) на основание чл.416 ал.5 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.

В жалба се релевират възражения за допуснати СПН, като не е приложен правилно закона и не е отчетено, че настоящият случай е маловажен случай на адм. нарушение, поради което се иска отмяна на НП като незаконосъобразно.

В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател не се явява законовия му представител, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и пледира за отмяна на НП, излагайки подробни съображения в представени писмени бележки. Прави искане за присъждане на сторените разноски в полза на въззивника.

1

Процесуалният представител на въззиваемата страна- АНО оспорва жалбата и излага аргументирано писмено становище същата да се остави без уважение като неоснователна, а НП да се потвърди като законосъобразно.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и съобрази становищата на страните и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:

Дружеството-жалбоподател „КРЕО ПРО СМ“ ЕООД е санкционирано за това, че в качеството си на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ не е изпълнил дадена принудителна административна мярка по т.4, обективирана в Протокол № ПР 2219769/21.06.2022 г. на гл. инспектор В. Д., със срок за изпълнение до 01.08.2022 г., а именно „Работните места да се оборудват с подходящи пожаротехнически средства за първоначално пожарогасене, съгласно изискването на чл.225 ал.2 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд (ДВ бр.88/1999 г., изм. и доп.)“.

Нарушението било извършено на 02.08.2022 г. в с. Драгор, т.е. първия работен ден, след изтичане срока за изпълнение на даденото предписание.

Нарушението било констатирано на 27.10.2022 г. при извършена последваща проверка в производствената база на дружеството в с. Драгор, когато в обекта на контрол не било установено наличие на пожаротехнически средства за първоначално пожарогасене, за което в присъствието на служител/работник на дружеството е съставен констативен протокол.

Така констатираното от инспекторите, извършили проверката, съставлявало нарушение чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, поради което св. В.

Д. на длъжност гл. инспектор при Дирекция „ИТ“- Пазарджик съставил срещу дружеството-работодател АУАН с № 13-2200435 от 08.11.2022 г., който бил предявен и връчен на управителя и законен представител на дружеството С.

К. на същата дата срещу подпис.

Въз основа на съставения акт на 26.01.2023 г. било издадено атакуваното НП, което било връчено на служител в дружеството на 2

27.01.2023 г. по пощата видно от известие за доставяне (л.8). Жалбата против НП била депозирана чрез АНО до съда от управителя на санкционираното дружество и била входирана в деловодството на ДИТ- Пазарджик на 09.02.2023 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП и пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя- св. В. Д..

Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати СПН, каквито се претендират с жалбата и с писменото становище на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател.

АУАН и НП са съставени в законоустановените процесуални срокове и от компетентни органи. АНП е започнало със съставяне на АУАН. Твърди се, че АУАН не е бил съставен в присъствието на нарушителя, като се установи посредством показанията на св. Д., че той е съставил акта на компютъра, след което е предявил и връчил същия на управителя на дружеството-нарушител.

Очевидно е че това е станало в един и същи ден- на 08.11.2022 г., видно от самия АУАН, а и не се отрича от въззивника. Дори и да се приеме, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя и по този начин е допуснато нарушение на процесуалния закон, то същото не е съществено, тъй като не се накърнява правото на защита на лицето привлечено към административнонаказателна отговорност и същото не е лишено от възможността да разбере какво адм. обвинение му се повдига, тъй като още същия ден АУАН е бил връчен на законовия представител на дружеството-нарушител и така в пълна степен е гарантирано правото на защита на жалбоподателя. В този смисъл е и константната практика на касационната инстанция.

На следващо място при съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени разпоредбите на чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН, като и двата адм. акта 3 съдържат всички изискуеми реквизити и е дадено пълно, ясно и точно описание на нарушението, като е посочена и правната му квалификация, съответстваща на словесното описание.

По същество, според настоящия съдебен състав дружествотожалбоподател е извършило вмененото му нарушение, като същото е доказано до необходимата степен на несъмненост. Не се спори по делото, че дружеството-жалбоподател има качеството на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ. Не се оспорва и това, че на същото е било дадено надлежно задължително предписание по чл.404 ал.1 от КТ, по своята същност представляващо ПАМ, както и това, че същото не е било изпълнено от работодателя в дадения срок- до 01.08.2022 г.

От всички доказателства по делото се установи, че на дружеството е била извършена проверка от инспектори на Д „ИТ“- Пазарджик, в която участвал и св. В. Д., приключила на 21.06.2022 г. с Протокол № ПР 2219769 (л.9-11), надлежно връчен на законния представител на проверяваното дружество- управителя С. К. на 22.06.2022 г. Видно от протокола е, че едно от дадените с него предписания е именно процесното по т.4 и че срокът му за изпълнение е до 01.08.2022 г. Срещу така съставения протокол и дадени предписания (ПАМ) дружеството-жалбоподател не възразило пред ИА „ГИТ“- София по реда на АПК, нито е оспорено пред Административен съдПазарджик. Няма и постановено спиране на предварителното изпълнение на предписанията. При това положение няма съмнение, че дадените предписания, в това число и това по т.4 от цитирания протокол са били задължителни за изпълнение от дружеството-работодател.

Установи се също така, че на 27.10.2022 г. св. Д. е извършил отново проверка в обекта на дружеството в с. Драгор, на работните помещения, свързана с изпълнението на дадените задължителни предписания, в т.ч. и на процесното предписание по т.8 (виж показанията на свидетеля В. Д.). При тази проверка св. Д. констатирал, че предписанието по т.4 от протокола- да се оборудват работните места с подходящи пожаротехнически средства за първоначално пожарогасене (пожарогасители), не било изпълнено в дадения срок. До приключване на проверката дружеството-жалбоподател не представило доказателства за изпълнение на даденото по т.4 от Протокола предписание. Срокът за изпълнение на последното бил изтекъл на 01.08.2022 4 г. и от следващия ден- 02.08.2022 г. (работен) дружеството-жалбоподател е осъществило нарушението. Едва на 08.11.2022 г. в 11,51 ч., в деня на съставяне, предявяване и връчване на АУАН на дружеството чрез неговия управител, от служител на „КРЕО ПРО СМ“ ЕООД на ел. поща на Дирекция „ИТ“- Пазарджик било изпратено писмо, придружено от 11 файла, представляващи снимки, с твърдението, че са от обекта на дружеството в с.

Драгор, на които се виждат помещения, в които има поставени пожарогасители. Доказателства за неговото получаване чрез потвърждение от страна на ДИТ, не са ангажирани по делото.

Всички горепосочени обстоятелства, очертаващи осъществяването на вмененото на дружеството нарушение, се установяват по несъмнен начин от показанията на св. Д., както и от писмените доказателства по делото.

Нарушението е реализирано с изразеното бездействие на адресата на предписанието. Правилно за извършител на нарушението е възприет работодателя в лицето на дружеството-жалбоподател, доколкото той е адресат на даденото предписание.

С оглед на всичко изложено по-горе, съдът намира, че е осъществен съставът на административно нарушение по чл.415 ал.1 от КТ.

Съдът не споделя и възражението на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател за това, че дадените задължителни предписания на работодателя били неясни и че от друга страна не подлежали на изпълнение с оглед на това, че площта на работните помещения била в пъти по-малка поради което не се изисквало оборудване с пожаротехнически средства. В случая ако за работодателя дадените предписания са били неясни или незаконосъобразни, то същият е разполагал с правото да ги оспори по съответния законоустановен ред. След като не го е сторил, то предписанията са станали задължителни за изпълнение в дадения срок.

Съдът намира за неоснователни възраженията, че в конкретния казус поведението на дружеството-жалбоподател обуславяло маловажност на случая, тъй като нарушението било отстранено три месеца преди издаване на НП и непосредствено преди съставяне на АУАН.

Според настоящия съдебен състав на първо място не са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.415в от КТ за нейното приложение. Констатираното нарушение на Наредба №7 за минималните 5 изисквания за здравословни и безопасни условия на труд не е отстранено непосредствено след извършената проверка, приключила на 21.06.2022 г. Не е отстранено и в дадения с предписанието срок- до 01.08.2022 г., нито към деня на последващата проверка- 27.10.2022 г., както и до момента на съставяне на АУАН. Вярно е, че са ангажирани доказателства- изпратено съобщение с приложени снимки на работните помещения в дружеството с инсталирани пожарогасители в деня на съставяне, предявяване и връчване на АУАН на дружеството-нарушител, на ел. поща на Дирекция „ИТ“- Пазарджик, но не се събраха категорични доказателства, че това съобщение е получено от актосъставителя или наказващия орган. За надлежно изпълнение на предписанието, не е съобщил управителя на дружеството при предявяване и връчване на АУАН, въпреки, че е разполагал с тази възможност. Още повече, че се твърди от процесуалния представител на въззивника, че уведомяването за изпълненото предписание било станало преди съставяне, предявяване и връчване на АУАН. Ако това действително е било така, то нищо не пречеше на управителя на дружеството-нарушител да съобщи този факт и да представи лично доказателства за изпълнение на предписанието на актосъставителя при предявяване на акта. Това можеше да бъде сторено и с направеното впоследствие възражение срещу съставения АУАН. Затова и съдът приема, че въпросното електронно съобщение е изпратено след предявяване и връчване на АУАН на управителя на дружеството. В този смисъл категорично не са налице доказателства, които да сочат за изпълнение на наложената задължителна ПАМ в указания срок или веднага след него и до момента на последващата проверка. За това и в конкретния случай не намира приложение разпоредбата на чл.415в от КТ, тъй като липсват доказателства за отстраняване на нарушението веднага, липсват доказателства конкретизиращи датата, на която е изпълнено предписанието, а от събраните такива безспорно се установява, че това не е станало и до 27.10.2022 г., когато е извършена от контролните органи последваща проверка за изпълнение на дадените с протокол от 21.06.2022г. предписания.