Решение № 15543 от 13.08.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 68522/2022
- Вид
- Решение № 15543
- Подписан
- 13.08.2024
- Състав
- ПОЛИНА АНДОНОВА ХАДЖИМАРИНСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 344, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 345, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 412, ал. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 15543 гр. София, 13.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20221110168522 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „...“ АД срещу „....“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД съответно за сумата от 3290,07 лв. – главница, представляваща регресно вземане на ищеца за възстановяване на платено от него по имуществена застраховка застрахователно обезщетение за щети по тролейбус „....“, с рег.№ ..., причинени при ПТП на 11.06.2021г. в гр. ..., реализирано по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на т. а.
„..р“, с рег.№ ...., с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.12.2022г. до окончателното плащане, и за сумата от 327,18 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 24.12.2021г. до 15.12.2022г.
В исковата молба се твърди, че на 11.06.2021г. в гр. ... е настъпило ПТП, предизвикано по вина на водача на т. а. „..р“, с рег.№ ...., който при извършване на маневра за престрояване от лява в дясна лента за движение отнел предимството, не пропуснал и ударил движещия се в крайна дясна лента тролейбус „....“, с рег.№ ..., при което на последния били причинени щети.
За увредения тролейбус са били сключени имуществени застраховки „Каско на МПС“ и „Злополука“ по застрахователна полица № .../5.05.2021г. при ищцовото застрахователно дружество, валидна към датата на ПТП, по която е била образувана щета № ... по повод настъпилото застрахователно събитие. Ищецът излага, че след извършена оценка на щетите по застрахованото превозно средство е било определено застрахователно обезщетение в размер от 3275,07 лв., което е заплатил на правоимащия. Поддържа, че за т. а. „..р“, с рег.№ ...., е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП, поради което на основание чл. 411 КЗ е придобил регресно вземане срещу него за възстановяване на изплатеното застрахователно 1 обезщетение и направените ликвидационни разноски по щетата в размер от 15 лв.
Твърди, че е предявил регресната си претенция за обща сума в размер от 3290,07 лв. с покана, получена от ответника на 23.11.2021г., но плащане не последвало, а поради забавата е придобил срещу длъжника и вземане за мораторна лихва в размер от 327,18 лв. за периода от 24.12.2021г. до 15.12.2022г. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита. Претендира сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба с изразено становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва наличието на валидно към датата на процесното ПТП застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за т. а. „..р“, с рег.№ ..... Оспорва механизма на ПТП и реализирането му в резултат от виновно противоправно поведение на застрахования при него водач. Намира за недоказано и настъпването на вредите в причинно-следствена връзка с ПТП. В условия на евентуалност навежда възражение за съпричиняване от страна на водача на увредения тролейбус, за когото твърди, че в нарушение на разпоредбите на ЗДвП е попречил на предприетата маневра за изпреварване. Твърди също, че платеното от ищеца застрахователно обезщетение не отговаря на действителната стойност на подлежащите на репариране вреди. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
Основателността на предявения главен осъдителен иск по чл. 411 КЗ се обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните елементи: 1/ наличие на валиден и действащ към сочената дата на ПТП договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увреденото превозно средство; 2/ настъпване на описаното в исковата молба ПТП, съставляващо покрит съгласно договора застрахователен риск; 3/ заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца в полза на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 4/ отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди в претендирания размер и вина, която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 5/ сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, със застрахователно покритие към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния водач. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест за установяване на посочените релевантни обстоятелства при условията на пълно и главно доказване, докато в тежест на ответника е оборване на законовата презумпция за субективния елемент – вината, респ. доказване на твърденията за противоправно поведение на водача на увредения тролейбус, от които извежда направеното възражение за съпричиняване.
Не се спори и от приета като доказателство по делото застрахователна полица № ... се установява, че на 5.05.2021г. между ищцовото застрахователно дружество и „Градски транспорт“ ЕАД е сключен договор за застраховки „Каско“ и „Злополука“ за тролейбус „....“, с рег.№ .... Полицата е надлежно оформена в изискуемата съгласно чл.
344, ал. 1 КЗ писмена форма за действителност, като съдържа всички задължителни законови реквизити, регламентирани в чл. 345, ал. 1 КЗ. Видно от условията по 2 полицата, застраховката „Каско“ е с основно покритие по клауза „П“ – Пълно Каско, като съгласно чл. 12 вр. чл. 8.3 от представените Общи условия на застрахователя, приложими към процесния договор и съставляващи част от съдържанието на застрахователното правоотношение, в обсега на покрити рискове по тази клауза са пълна загуба или частична щета вследствие сблъскване на застрахованото МПС с друго МПС. Застрахователният договор е сключен за срок от една година, с период на действие от 9.05.2021г. до 8.05.2022г., и при уговорена застрахователна сума в размер от 612585,34 лв.
От представените по делото материали по щета № ..., образувана при застрахователя-ищец, се установява, че по процесния договор за имуществено застраховане е заведена ликвидационна преписка по подадено от името на застрахования заявление за изплащане на обезщетение за вреди по тролейбус „....“, с рег.№ ..., в резултат от ПТП, настъпило в гр. ... на 11.06.2021 г. – в периода на действие на договора. В документа подателят Детелин Петров е указал, че ПТП е реализирано на бул. „...“, по време на движение в крайна дясна лента, поради отнето му от друг водач предимство при извършване на маневра престрояване от лява в дясна лента. По съставените от експерти на ищеца описи и калкулация на претенция щетите по тролейбуса са оценени на обща стойност 3275,07 лв. Не е спорно и видно от представено платежно нареждане, на 1.10.2021г. посочената сума е била заплатена от ищеца в полза на застрахования.
Безспорно е също и видно от представена справка от Гаранционен фонд, че към датата на декларираното ПТП за другия посочен участник в него т. а. „..р“, с рег.№ ...., е била в действие задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество.
Спорът между страните по делото е концентриран върху конкретния механизъм на настъпване на процесното ПТП, относим към преценката дали поведението на застрахования при ответника водач осъществява признаците на непозволено увреждане, за да бъде ангажирана отговорността на последния по регреса, както и върху обстоятелствата, релевантни за определяне размера на регресното вземане, а именно дали всички репарирани по застраховката вреди са възникнали в причинна връзка с ПТП, реализирано по този начин, и в какъв обем следва да се ангажира отговорността на ответника за тяхното възмездяване.
За установяване на посочените спорни обстоятелства по делото са представени констативен протокол за ПТП, прието е заключение на съдебна автотехническа експертиза и са събрани гласни доказателства чрез разпит по делегация от Районен съд – ... на свидетелите Е. Е. М. и В. Д. К..
Представеният Протокол за ПТП № 1823938/11.06.2021г. е съставен от полицейски служител при сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР – ..., който видно от нанесената информация в поле „посетено на място“, е посетил мястото на процесното ПТП. Протоколът, като изготвен от компетентен полицейски орган в кръга на законовите му правомощия, след извършено посещение на местопроизшествието и съобразно предвидените в закона ред и форма, съставлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК, поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него непосредствено възприети от длъжностното лице факти, свързани с настъпването на ПТП. Затова и доколкото страните не са оспорили авторството на протокола, обективираните в него изявления на полицейския служител следва да се кредитират по отношение на удостоверените дата, място и участници в инцидента, както и по отношение на 3 установените при заварената обстановка обстоятелства. Като отчита този характер на документа, съдът приема за установено от отразените в него данни и обозначената схема на произшествието, че ПТП се е състояло на 11.06.2021г., около 10:45 часа, в гр.
..., на бул. „...“ в района на № .., с участието на процесните две превозни средства тролейбус „....“, с рег.№ ..., и т. а. „..р“, с рег.№ ...., с водачи съответно Е. М. и В. К., които са се движели еднопосочно към ул. „Васил Левски“, като сблъсъкът помежду им с оглед завареното разположение на пътя е настъпил в дясната лента на движение. В протокола са отразени видими щети по тролейбуса – увреждания по предна лява странична част, счупено ляво странично стъкло. В документа се съдържа и отбелязване за съставен на водача на товарния автомобил акт за извършено административно нарушение по ЗДвП.
Останалите обективирани в протокола данни са относими към механизма на ПТП – това, че същото е предизвикано от водача К., отнел предимството на тролейбуса при маневра за престрояване от лява в дясна пътна лента, които обстоятелства, доколкото ПТП не се е състояло в присъствието на съставителя, не се обхващат от материалната доказателствена сила на документа. Релевантните факти относно механизма на осъществяване на процесното ПТП съдът намира да се установяват от събраните гласни доказателства.
Свидетелят М. дава сведения, че си спомня да е участвал в ПТП, във връзка с което е съставен процесния протокол за ПТП, предявен му от делегирания съд, като потвърждава, че е подписал същия. Заявява, че е претърпял ПТП при движение по маршрут № 82 с управлявания от него тролейбус от кв. Владиславово в посока център.
Посочва, че се движел с позволената за тролеи в този участък скорост 10 км./ч., в крайна дясна лента, в натоварен трафик, спазвайки дистанция от намиращите се преди него автомобили. При достигане до регулирано със светофар кръстовище преди Дом „...“ движещият се в същата посока в лява лента водач на т. а. „...“ се опитал да се престрои вдясно, пред него, при което го засякъл със задната част на автомобила и последвал сблъсък. Сочи, че при сблъсъка другият автомобил закачил и счупил лявото му огледало. Твърди, че водачите нямали спор относно механизма на ПТП, като водачът на т. а. „...“ признал вината си.
Свидетелят К. също посочва, че си спомня за процесното ПТП и е подписал предявения му от съда констативен протокол като водач на единия от участвалите в ПТП автомобили – т. а. „...“. Твърди, че ПТП е настъпило на бул. „...“, където се движел в посока център в лява лента, със скорост около 40 км./ч. Движението било натоварено. В района на Дом „...“ решил да предприеме маневра за престрояване в дясната лента пред движещия се по нея тролейбус, подавайки десен мигач, но не преценил правилно отстоянието от него и го ударил със задната част на автомобила си.
Разпечатката съдържа 28 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/435bab25-a471-4918-995c-c826ecd584b4