Решение № 163 от 21.05.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Добрич, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Димитров при участието на секретаря Илияна Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно наказателно дело № 20233230201374 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „АВС ЕЛЕКТРИК” ООД, ЕИК 206335819, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя С. П.

С., срещу наказателно постановление № **** от 16.11.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич, с което на „АВС ЕЛЕКТРИК” ООД, ЕИК 206335819, със седалище и адрес на управление: ****, в качеството на работодател, за нарушение по чл. 128а, ал.

3 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и законосъобразно.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

1

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

На 15.08.2023 г. инспекторите в Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич - свидетелите Е. К. И., Е. И. К. и Т. Н. А., извършили проверка на „АВС Електрик“ ООД, стопанисващо офис ****, находящ се в град ****.

При проверката били връчени призовки за представяне на документи.

В хода на проверката от проверяваното дружество били представени по служебната електронна поща трудовите договори на Ю.А.К. и Н.К.Т., длъжностни характеристики, декларации за командироването им във ФР Германия, присъствени форми от м.08.2022 г. до м.02.2023 г., разчетноплатежни ведомости за същия период, както и платежни нареждания за посочените двама работници от 17.10.2022 г., 23.12.2022 г. и 17.01.2023 г.

Допълнително били изискани заповеди за прекратяване на трудовите договори на Ю.А.К. и Н.К.Т., назначени на длъжност „електротехник, строителство“. Представените в хода на проверката трудови досиета на двамата работници съдържали трудови договори № **** и № **** от 18.08.2022 г., справки от ТД на НАП относно заверените уведомления за сключените трудови договори, допълнителни споразумения от 18.08.2023 г. за командироване във ФР Германия, декларации за съгласие за командироване в Германия, длъжностни характеристики за „електротехник, строителство“ и служебни бележки № 17 и № 18 от 22.08.2023 г. за проведен начален инструктаж по БЗР. Въпреки изричното им искане, до приключване на производството не били представени документи относно прекратяването на трудовите правоотношения.

На 11.09.2023 г. по електронната поща в Дирекция „Инспекция по труда“ Добрич постъпило обяснение от управителя С. С., в което същият заявил, че трудовите договори на двамата работници са прекратени по реда на чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, поради забавяне на изплащането на трудовите възнаграждения. Съгласно извършената на 03.10.2023 г. справка по ЕИК/БУЛСТАТ на дружеството в регистъра на трудовите договори в ИС на ИАГИТ, трудовите договори на работниците са прекратени, считано от 2

01.01.2023 г.

С оглед установеното, както актосъставителят, така и наказващият орган приели, че „АВС Електрик“ ООД, в качеството си на работодател, не е изпълнил задължението си да издаде заповед или друг документ, удостоверяващ прекратяването на трудовите договори на Ю.А.К., ЕГН ********** и на Н.К.Т., ЕГН **********, назначени на длъжност „електротехник, строителство“.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели Е. К. И., Е. И. К. и Т. Н. А., както и от приложените и приети по делото писмени доказателства – протокол за извършена проверка № **** от 06.10.2023 г., констативен протокол с изх. № 23076112/17.08.2023 г., констативен протокол с изх. № 23078846/31.08.2023 г., трудови досиета на Ю.К. и Н.Т., съдържащи трудови договори № ****/18.08.2022 г. и № ****/18.08.2022 г., длъжностни характеристики, служебни бележки за начален инструктаж, допълнителни споразумения от 18.08.2023 г. за командироване във ФР Германия, справки от НАП, декларации за съгласие за командироване, справка от 03.10.2023 г. по ЕИК/БУЛСТАТ в регистъра на трудовите договори.

При така установената фактическа обстановка, наказващият орган е приел, че „АВС Електрик“ ООД, в качеството си на работодател, не е изпълнил задължението си да издаде заповед или друг документ, удостоверяващ прекратяването на трудовите договори на Ю.А.К., ЕГН ********** и на Н.К.Т., ЕГН **********, назначени на длъжност „електротехник, строителство“ - нарушение по чл. 128а, ал. 3 от Кодекса на труда.

На основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1, от Кодекса на труда, на „АВС Електрик“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лв.

Така установената фактическа обстановка води до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 128а, ал. 3 от Кодекса на труда, при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му.

3

Задължението, визирано в нормата на чл. 128а, ал. 3 от КТ е част от общото задължение на работодателя за издаване на документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, което се извлича от систематичното тълкуване на ал. 3 с останалите две алинеи на чл.

128а от КТ. Касае се за самостоятелно по своя характер задължение, което се изпълнява независимо от останалите задължения на работодателя по КТ, свързани с удостоверителните му функции.

За пълнота на изложението, съдът намира за нужно да отбележи и следното: Уведомлението до НАП съставлява друг документ по смисъла на чл. 128а, ал. 3 от КТ, защото то се издава в изпълнение на задължението на работодателя по чл. 62, ал. 3 от КТ и има друго предназначение и действие в сравнение с документите по чл. 128а от КТ, които се издават във вътрешните взаимоотношения между работодател и работник. Вписването в трудовата книжка също не може да се приравни на друг документ по смисъла на чл.

128а, ал. 3 от КТ, защото то е последващо действие, което се извършва след издаването на такъв документ и отразява удостоверените в него данни.

Обстоятелството, че прекратяването на трудовия договор по чл. 327 от КТ настъпва автоматично с получаването на писменото изявление за прекратяването на договора по силата на чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ и документът за прекратяването му има само констативен характер, не освобождава работодателя от задължението му да го издаде, защото разпоредбата на чл. 128а, ал. 3 от КТ не прави разграничение в зависимост от основанието за прекратяване на трудовото правоотношение.

Ето защо съдът намира доводите на жалбоподателя, че в случая работодателят не е бил длъжен да издава заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, за неоснователни. В тази насока е и константната съдебна практика (Виж Решение № 332 от 26.07.2019 г. на АдмС - Добрич по к.а.н.д. № 367/2019 г.).

Наказателното постановление обаче се явява незаконосъобразно, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на наказаното лице е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в следното:

С описаното изпълнително деяние визирано в чл. 128а, ал. 3 от Кодекса на труда, изразяващо се в бездействие, дружеството е допуснало не едно, а две административни нарушения, за всяко от които се налага отделно 4 административно наказание.

Това е така, тъй като неизпълнението на задължението за издаване на заповед или друг документ, удостоверяващ прекратяването на трудовия договор на всеки един от двамата работници (Ю.А.К. и Н.К.Т.), осъществява отделен състав на административно нарушение на чл. 128а, ал. 3 от КТ, отчитайки и, че трудовото правоотношение с всеки един от двамата работници е възникнало на самостоятелно фактическо и правно основание.

Съгласно чл. 18 от ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.

От съдържанието на АУАН и НП се установява, че са налице две отделни нарушения, при което неправилно наказващият орган е наложил едно общо наказание за тях, нарушавайки императивната норма на чл. 18 от ЗАНН, изискваща за всяко отделно нарушение да се налага отделно наказание. В случая е без значение, че се касае за идентични по вид изпълнителни деяния.

По-важното е, че по отношение на двамата работници - Ю.А.К. и Н.К.Т. са допуснати самостоятелни административни нарушения, които е следвало да бъдат индивидуализирани и санкционирани поотделно. Разпоредбата е императивна, поради което е недопустимо наказващият орган да преценява дали да я приложи или не. Разбира се, няма пречка нарушенията да се констатират с един акт и да се издаде едно наказателно постановление, но при отделно определени наказания за всяко едно от нарушенията, което в случая не е сторено. Този недостатък е съществен, не може да бъде преодолян в съдебната фаза на процеса и обуславя отмяната на наказателното постановление на самостоятелно правно основание, поради което и съдът намира, че не следва да разглежда останалите доводи на жалбоподателя за неговата отмяна. В тази насока е и константната съдебна практика.

Съдът намира за нужно да отбележи, че органите на държавната администрация именно защото осъществяват контрол по спазване на законодателството, трябва сами безпогрешно да изпълняват процесуалните механизми по реализиране на административнонаказателната отговорност.

При проява на небрежност от тяхна страна при съставяне на АУАН и/или при постановяване на НП, съдебният контрол върху издаденото наказателно постановление, поради това, че задължително обхваща процесуалната 5 законосъобразност на обжалвания акт, може да доведе при констатиране на съществени недостатъци на процедурата до отмяна на НП и в крайна сметка до ненаказване на виновния нарушител.

В хода на съдебното производство от жалбоподателя са били сторени разноски в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева, представляващи адвокатско възнаграждение, което е било заплатено, удостоверено по надлежния ред, съобразно Тълкувателно решение № 6/2012 от 6 ноември 2013 г. на Върховния касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия.

С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния представител на жалбоподателя искане, съдът, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията, действала към датата на извършеното плащане на адвокатското възнаграждение - 04.12.2023 г.), следва да присъди на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева.

Така мотивиран, съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено, поради което и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2, т.

1 от ЗАНН,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № **** от 16.11.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич, с което на „АВС ЕЛЕКТРИК” ООД, ЕИК 206335819, със седалище и адрес на управление: ****, в качеството на работодател, за нарушение по чл. 128а, ал.

3 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.