Решение № 568 от 02.05.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 568 гр. София, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Снежана Бакалова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело № 20221000502126 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260018 от 30.03.2012г., постановено по гр.д.№769/2017г., ОС-гр.София е отнел в полза на държавата от Я. Х. П., ЕГН********** и В. С. П., ЕГН**********, по предявения от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество/със сегашно наименование КПКОНПИ/ иск с правно основание чл. 28, вр. чл. 10, ал. 1, вр. чл. 4, ал. 1 и ал. 2 ЗОПДИППД /отм./ следното придобито от престъпна дейност имущество:

- сумата в размер на 273 816. 20 лева, представляваща получена продажна цена по предварителен договор, сключен на 17.05.2010г. в гр.Самоков, между Я. П. и В. П. като продавачи и С. М. като купувач, обявен за окончателен с влязло в сила Решение № 442 от 22.02.2019 г., постановено по в. гр. д. № 3835/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд ;

- лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 300 ТД“, рег. №********, рама №WDB1401351A455420, двигател №60696112002442 ;

- товарен автомобил марка „ИФА“, модел „В 50Л“, рег. № ********, рама №8414993, двигател №279922D78424869 ;

- сумата от 12 300 лева, получена от продажба на лек автомобил марка „Мерцедес, модел „С 350 ТД“, рег. №********, рама №WDB1401341A150873, двигател №6030107200009671 ;

1

ОТНЕЛ в полза на държавата от Я. Х. П., ЕГН**********, по предявения от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество/със сегашно наименование КПКОНПИ/ иск с правно основание чл. 28, вр. чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ следното придобито от престъпна дейност имущество:

- сума в размер на 239 960лева, внесена от Я. Х. П. по разплащателна сметка IBAN ********** ;

- сума в размер на 50 389.70 лева, внесена от Я. Х. П. по разплащателна сметка в щатски долари с № ********** ;

- сума в размер на 4 465.53 лева, внесена от Я. Х. П. по разплащателна сметка в евро с №********** ;

ОТНЕЛ в полза на държавата от В. С. П., ЕГН********** по предявения от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество/със сегашно наименование КПКОНПИ/ иск с правно основание чл. 28, вр. чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ следното придобито от престъпна дейност имущество:

- сумата в размер на 1 250лева, платена за придобиване на дружествени дялове от капитала на „Емпайър“ООД, ЕИК175032109 ;

- равностойността на 100 дружествени дяла в размер на 100 лева от капитала на „Боровец Холидей“ООД, ЕИК201001267 ;

- сумата от 51 000 лева, внесена от нея по разплащателна сметка IBAN ********** ;

- сумата от 97. 80 лева, внесена от нея по разплащателна сметка IBAN ********** ;

- сумата от 1 400 лева, внесена от нея по разплащателна сметка IBAN **********.

Срещу решението е била подадена жалба от ответниците Я. П. и В. П., в която се правят оплаквания за неговата недопустимост, а в условията на евентуалност се привежда подробна аргументация за неговата неправилност.Първонстанционният съд е постановил диспозитив на решение, с което е отнел в полза на държавата сумата от 273 816.2лв., която представлява получена продажна цена по предварителен договор за продажба, сключен на 17.05.2010г., който е бил обявен за окончателен с влязло в законна сила решение на Софийския апелативен съд, постановено по гр.д.№3835/2018г.В тази част решението е недопустимо, тъй като съдът е разширил времевия обхват по смисъла на чл.11 от закона, като е включил и периода до 22.04.2019г., когато е заплатена продажната цена по предварителния договор от купувача, което означава, че е постановено отнемане на имущество, което е придобито в хода на процеса.В тази част съдът се е произнесъл по непредявен иск, което е основание за обезсилване на решението му и прекратяване на производството по делото.Освен това решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по мотивирано искане за отнемане, което е депозирано в съда при опорочена процедура по чл.13, ал.1, т.1 от ЗОПДИППД/отм./, доколкото не е било взето валидно решение за образуване на производство по този закон, а извършената от комисията проверка не е приключила в предвидения от чл.15 от закона срок.От представените по делото 2 доказателства се установява, че уведомление по чл.21 от ЗОПДИППД е подадено от ОПгр.Шумен на 16.11.2010г., а решение за образуване на производство комисията е постановила по-късно – повече от една година след започване на проверката, което по съществото си представлява заобикаляне на закона.Това означава, че всички процесуални действия извършени преди датата на решението са невалидни.Дори да се приеме, че е допустимо извършването на проверка и при липса на надлежно прието решение по чл.13, ал.1, т.1 от ЗОПДИППД, то не е спазен преклузивният 10-месечен срок по чл.15, ал.2 от закона – същият е изтекъл на 16.09.2011г., а решението по чл.13, ал.1, т.3 от ЗОПДИППД за внасяне на мотивирано искане по чл.28, ал.1 е постановено едва на 21.12.2017г.Искането на комисията не може да бъде основано на незаконосъобразно извършена проверка, на действия извън правомощията й по време и съдържание.Ако въззивният съд не възприеме изложената аргументация за опорочена процедура по извършване на проверка и внасяне на мотивирано искане за отнемане, то производството по делото е следвало да се прекрати поради недопустимост на искането, тъй като не е спазен срока за предявяване на иска по чл.390, ал.3 от ГПК. Привежда се подробна аргументация за допуснати от страна на първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения във връзка с изготвяне на доклада по делото, което е довело до нарушаване правото на защита на страната.Липсата на доклад с посоченото в чл.146 от ГПК съдържание, в т.ч. и разпределение от страна на съда на доказателствената тежест по отношение на подлежащите факти, е довело до липсата на процесуална активност от страна на ответниците, които не са ангажирали допълнителни доказателства за установяване на какво основание В. П. е получила през 2016г. доход от 1 094 658.25лв.Същевременно в решението си съдът е отказал да приеме, че посочената сума съставлява доход с доказан законен източник, тъй като страната не е представила договорът, въз основа на който се твърди да е възникнало задължение на трето за процеса лице да заплати тази сума.Липсата на доказателства за основанието определя извод за незаконност на дохода.Съдът е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.235 от ГПК, поради пълната липса на мотиви в обжалваното решение, необсъждане доводите на страните и анализ на представените по делото доказателства.С ТР№7/2013г. е прието, че по делото следва да се установи връзка/пряка или косвена/ между престъпната дейност по чл.3 от ЗОПДИППД/отм./ и придобиването на имуществото.Конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположението за връзката с придобиването на имуществото, са тези, които определят релевантния период във всеки конкретен случай, който трябва да е в рамките на чл.11 от закона.По отношение на ответника Я. П. са били повдигнати две обвинения – по чл.321 от НК и чл.116 от НК.По отношение на първото от посочените обвинения присъдата е влязла в законна сила, като е прието, че лицето е участвало в организирана престъпна група за период от неустановена дата от началото на 2009г. до 23.07.2010г., а по отношение на второто деяние е бил оправдан да е извършил престъпление по чл.116 от НК в периода от началото на 2009г. до неустановена дата на м.06.2009г., като периодът на престъпната му деятелност по това обвинение е сведен от началото на м.07.2010г. до 03.07.2010г., т.е. само 3 дни.Това означава, че не може да се установи пряка връзка между извършената престъпна дейност на ответника Я. П. и 3 придобитото от него имущество.Съдът не е отчел и обстоятелството, че ответникът е бил оправдан за квалифициращият признак на престъплението по чл.116 от НК, да е извършено деянието с „користна цел“.Няма нито един доказателствен източник, който да сочи, че П. е бил мотивиран да извърши това престъпление срещу имуществена облага/ очаквана или получена/.Това установява по безспорен начин, че придобитото от него имущество не е вследствие на престъпната му дейност.Отделно от изложеното по-горе се установява, че ответниците са имали достатъчно високи доходи в релевантния по делото период, с които да придобият съответното имущество.Това следва както от декларирания доход на ответницата в годишната й данъчна декларация за 2016г., за който е внесен и дължимия данък в НАП/, така и от получения банков превод в размер на 2 628 635лв. от „Бороленд“ЕООД и М. Д. с основание продажба на дружествени дялове от капитала на „Фикс 21“ООД.Установи се, че на 17.05.2006г. ответникът П. е получил от съпругата си банков превод от сумата от 502 000лв., за която последната има законен източник на придобиване, поради което всичко придобито от него след тази дата е със средства, които имат законен произход. Неправилно е постановено отнемането на сумата от 239 960лв. от ответника П., тъй като тя е внесена по банкова сметка в период, който не съвпада с този на осъществената от него престъпна дейност.Същото се отнася и за внесената по друга сметка сума от 50 389.7лв.Отделно от това лицето е разполагало със законни средства от 502 000лв., които биха му позволили да извърши преводите.С оглед на горното моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго по същество, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен.

Ищецът КПКОНПИ е депозирал отговор на подадена жалба, в който се изразява становище за нейната неоснователност и правилност на обжалваното решение.

С определение №260066/23.05.2022г., постановено по гр.д.№796/2017г., СОС е изменил постановеното по делото решение №260018/30.03.2022г. в частта за разноските, присъдени на основание чл.38, ал.2 от ЗА в полза на адв.Г.Г., като е осъдил КПКОНПИ да заплати на адв.Г. Г. – САК сумата от 12 206лв. – адвокатско възнаграждение, като е отхвърлил молбата в останалата й част.

Срещу определението в частта, в която съдът е уважил частично молбата на процесуалния представител на ответниците за изменение на решението в частта за разноските, е постъпила жалба от ищеца КПКОНПИ, в която се правят оплаквания за неговата неправилност.Искането за присъждане на възнаграждение за предоставеното безплатно процесуално представителство не е било направено от адв.Г.Г. в срока за отговор на исковата молба, което е формално основание за оставянето му без уважение.Обжалваното определение е постановено в пряко противоречие с ТР№6/2012г. на ОСГТК, което предвижда, че адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено само тогава, когато са представени доказателства, че е било реално заплатено от страната.Това в процесния случай не е сторено.Отделно от изложеното по делото не е бил представен списък за разноски по чл.80 от ГПК, което е предпоставка за произнасяне от страна на съда по искането за изменение на решението в частта за разноските.Моли въззивния съд да отмени 4 определението в обжалваната му част и остави без уважение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.

В срок е постъпил отговор от адв.Г.Г., в който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

Срещу определението в частта, в която искането за изменение на решението в частта за разноските е било оставено без уважение, е постъпила жалба от адв.Г.Г., в която се правят оплаквания за неговата неправилност.В процесния случай е безспорно, че предоставеното на ответниците процесуално представителство е безплатно, което дава право на техния процесуален представител да поиска от съда да осъди насрещната страна да го плати, като при определяне на неговия размер следва да се съобрази отхвърлената част на претенциите.Независимо от това, че извършените процесуални действия от адвоката са били еднакви по обем по отношение на двамата ответници, то са налице самостоятелни договорни правоотношения с всеки един от тях, което налага определянето на две отделни възнаграждения.Моли съда да отмени определението в обжалваната част и уважи изцяло направеното искане.