Решение № 13338 от 04.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13338 гр. София, 04.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110167778 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от „ЕОС МАТРИКС” ЕАД /в качеството му на правоприемник на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД/ срещу С. А. И. /с предходно фамилно име преди развод- М./ искова молба.

Ищецът твърди, че на 28.09.2022г. бил сключен Договор за стоков кредит №5252023 между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и С. А. И., по силата на който кредитодателят бил отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 1 821,53 лева за закупуване на мобилен телефон и аксесоари. Поддържа, че задължението следвало да бъде погасено на 12 месечни анюитетни вноски, като последна вноска била с падеж на 14.09.2023г. Сочи, че след усвояване на кредита, кредитополучателят бил погасил част от месечните си вноски. Заявява, че на 12.06.2023г. кредитодателят „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД му прехвърлил с договор за цесия вземанията си по сключения с ответницата договор, като последната била надлежно уведомена за цесията. Твърди, че уведомлението било изпратено на 11.10.2023г. на посочения в договора адрес, като същото било върнато в цялост с отбелязване „преместен“. Заявява, че към момента не е постъпило плащане на претендираните от него суми, поради което отправя искане предявените от него искове да бъдат уважени.

Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от С. А. И., чрез назначения й особен представител, с който се оспорва допустимостта на предявените искове. Твърди се, че липсва надлежно уведомяване на длъжника за сключения договор за цесия, каквото е изискването на чл.99, ал.3 ЗЗД. Излагат се подробни съображения в тази насока, както и относно нищожността на договора за 1 цесия.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От приложеното ч.гр.д. №66164/2023г. по описа на СРС, 25-ти състав, се установява, че въз основа на подадено на 30.11.2023г. заявление е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 18.12.2023г., с която е разпоредено С. А. И. да заплати на „ЕОС МАТРИКС” ЕАД /в качеството му на правоприемник на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД/ следните суми: сумата от 859,27 евро /1 680,59 лева/, представляваща главница по Договор за стоков кредит №5252023 от 28.09.2022г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 12.06.2023г., ведно със законна лихва за период от 30.11.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 66,50 евро /130,06 лева/, представляваща договорна лихва за период от 14.11.2022г. до 14.09.2023г., сумата от 107,14 евро /209,55 лева/, представляваща мораторна лихва за период от 14.11.2022г. до 29.11.2023г.

С Разпореждане от 10.10.2024г. съдът е констатирал, че заповедта е връчена на длъжницата при условията на чл.47, ал.5 ГПК, като са събрани данни, че същата не живее на известните адреси, поради което и след указания на съда ищецът е предявил искове по чл.422 ГПК за установяване дължимостта на сумите, предмет на заповедното производство.

По делото е приет сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и С. А. М. Договор за стоков кредит №5252023 от 28.09.2022г., по силата на който на последната е предоставен кредит в размер на 1 821,53 лева, включващ застрахователна премия в размер на 122,53 лева и цена на стоката в размер на 1 699 лева. Уговорено е начисляването на възнаградителна лихва в размер 15,16%, както и разсрочено връщане на дължимата сума на 12 месечни вноски. Посочен е ГПР в размер на 16,26%, както и общо дължимата от потребителя сума по кредита- 1 974,60 лева. В договора е инкорпориран и погасителен план, от който се установява размер на месечната погасителна вноска от 164,55 лева

Приложени са и Общи условия за отпускане на потребителски стоков кредит в лева от Договор за стоков кредит №5252023 от 28.09.2022г. /„ОУ“/. Съгласно чл.5, ал.1 от тях стоковият кредит се отпуска за цената на стоката, закупена от потребителя в търговския обект, при изваждане на първоначалната вноска на потребителя, ако има такава, като в този случай сумата по кредита се превежда от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД /„УКФ“/ директно към съответния търговец, от който потребителят закупува стоката и кредитът се счита усвоен от потребителя на датата на заверяването на сметката на съответния търговец със сумата на отпуснатия кредит. Съгласно чл.7, ал.1 от ОУ за предоставеният кредит се дължи лихва, месечният размер на която е 2 включен в погасителния план и в договора, която е фиксирана за целия срок на кредита и се начислява от датата на покупка от търговския обект. В чл.3, ал.2 от ОУ е посочено, че размерът на погасителната вноски включва съответна част от главницата, лихвата върху нея и съответна част от застрахователната премия, в случай че има сключен договор за застраховка.

Представен е касов бон от „Технополис България“ ЕАД, от който се установява закупуване на телефон марка „Apple“, модел „Iphone 13“ на стойност 1 699 лева.

Приети по делото са Сертификат за застраховка „Защита макс“ №5252023, заедно с Общи условия за застрахователна програма „Защита макс“ за кредитополучателите на стокови кредити, отпуснати от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, подписани на 28.09.2022г.

Представени са и изходящо от ответницата искане за предоставяне на кредит и Стандартен европейски формуляр.

Приет по делото е Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 12.06.2023г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с който се прехвърля портфолио от необслужвани от длъжниците вземания по сключени от цедента договори за потребителски кредити, описани в Приложение №1, както и извадка от приложението, включващо следните вземания към С. А. М. по Договор за стоков кредит №5252023 от 28.09.2022г. главница в размер на 1 680,59 лева и договорна лихва в размер на 207,27 лева.

Приети по делото са и потвърждение за извършена цесия на парични вземания, изходящо от цедента „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, пълномощно в полза на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД за уведомяване по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД от името на цедента всички длъжници по прехвърлените вземания за сключения договор за цесия, както и съставено в тази връзка писмо до С. А. М.. Видно от приложената обратна разписка, същото не е връчено, като е върнато с отбелязване относно адресата „преместен“.

Прието по делото е и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което въз основа на сключения Договор за стоков кредит №5252023 от 28.09.2022г. на 29.09.2022г. е усвоена сума, включваща 1 699 лева, платени за закупуване на мобилен телефон и аксесоари от „Технополис България“ ЕАД според фактура №9000602761, както и 122,53 лева- за заплащане на застрахователна премия. Установени са извършени плащания по процесния кредит в общ размер на 163,95 лева. Посочени са и размерите на останалите незаплатени задължения по договора, а именно- 1 680,59 лева главница, 130,06 лева- договорна лихва за периода от 14.11.2022г. /начална дата на забава/ до 14.09.2023г. /дата на падежиране на договора/, както и законна лихва за забава в размер на 129,22 лева за периода от 14.11.2022г. до 27.11.2023г. – дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Уточнен е размерът на главницата, върху 3 която е начислявана възнаградителна лихва от кредитора, а именно- 1 821,53, като е посочено, че в същата е включена и уговорената застрахователна премия. Изчислен е и размерът на ГПР, включващ разходи за вноски за главница, възнаградителна лихва и застрахователна премия- 36,20%, както и размер на ГПР, включващ само разходи за вноски за главница и възнаградителна лихва- 17,80%.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази възраженията на страните в настоящото производство, съдът намира следното от правна страна:

Предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. чл.99 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД /в качеството му на правоприемник на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД/ срещу С. А. И. за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 859,27 евро /1 680,59 лева/, представляваща главница по Договор за стоков кредит №5252023 от 28.09.2022г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 12.06.2023г., ведно със законна лихва за период от 30.11.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 66,50 евро /130,06 лева/, представляваща договорна лихва за период от 14.11.2022г. до 14.09.2023г., сумата от 107,14 евро /209,55 лева/, представляваща мораторна лихва за период от 14.11.2022г. до 29.11.2023г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.

№66164/2023г. по описа на Софийски районен съд, 25-ти състав.

Основателността на същите се предпоставя от установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните обстоятелства: наличие на валидно правоотношение между цедента „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответницата С. А. И. по договор за стоков кредит, предоставянето на заетата сума, размера на претендираните главница, лихви /възнаградителна и мораторна/, тяхната изискуемост и наличието на валидно правоотношение по договор за цесия между кредитора и ищеца „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД и уведомяването на ответницата за цесията.

При установяване на посочените обстоятелства в доказателствена тежест на ответницата е да докаже погасяване на вземанията.

Във връзка с релевираното в отговора на исковата молба възражение за недопустимост на предявените искове като депозирани от нелегитимирано лице следва да бъде посочено, че от представения Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 12.06.2023г. и Приложение №1 към него се установява, че „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД /„цедент“/ е прехвърлило на ищеца „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД /„цесионер“/ вземания си по сключения със С. А. И.

4

Договор за стоков кредит №5252023 от 28.09.2022г. При преценка доказателствената стойност на представеното извлечение от Приложение №1 съдът съобрази разпоредбата на чл.178, ал.2, изр.1 ГПК, съгласно която доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, следва да се цени с оглед на всички обстоятелства по делото.

Доколкото в настоящия случай ответницата не е оспорила, че съдържанието на извлечението от Приложения №1 не съответства на това на оригинала и не е направила искане по чл.183, изр.1 ГПК за представянето му в оригинал, съдът намира, че липсва основание неговата доказателствената стойност да бъде отречена. Предвид посоченото и след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за доказано, че в полза на ищеца са били прехвърлени процесните вземания по Договор за стоков кредит №5252023 от 28.09.2022г., поради което същият се явява легитимиран да търси тяхното изпълнение по съдебен ред. Релевираното от ответницата възражение относно липсата на уведомление за извършеното прехвърляне не променя този извод.

Съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор /цедента/. Ненадлежното уведомяване или липсата на такова обаче би имало значение само при условие че длъжникът е изпълнил своето задължение по договора за кредит на цедента и същото не се отразява на активната процесуална легитимация на цесионера да търси изпълнение на прехвърлените му вземания. Следва да бъде посочено още, че съгласно утвърдената съдебна практика уведомлението за цесията, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника, в това число и когато същият се представлява от особен представител, съставлява надлежно съобщаване за цесията и като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото на основание чл.235, ал.3 ГПК /в този смисъл Решение №136 от 27.05.2026г. по к.т.д. № 2007/2025г., т.к., І т.о. на ВКС/. С оглед на посоченото следва да бъде прието, че найкъсно с получаване на преписа от исковата молба от назначения особен представител ответницата е била надлежно уведомена за прехвърляне на процесните вземания.