Решение № 98 от 01.03.2022, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Силистра, 01.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря И.М. И. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20213420100301 по описа за 2021 година

Ищците И. И. М., И. С. М. и С. М. М. твърдят, че страните са съсобственици на ПИ с идентификатор ............по кадастралната карта и регистри на гр. С................, одобрени със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 381 кв.м. с административен адрес: гр. С. ул. “Ц. К.” № ...., от който самите те (ищците) притежават 113/345 ид.ч., както и построените в имота едноетажна жилищна сграда с идентификатор ............ със застроена площ от 57 кв.м. и склад с идентификатор .............със застроена площ от 12 кв.м. Ответниците на свой ред притежавали останалата част от поземления имот и по – конкретно 232/345 ид.ч., както и едноетажна жилищна сграда с идентификатор ................. със застроена площ от 130 кв.м., постройка за допълващо застрояване с идентификатор .............. със застроена площ от 4 кв.м. и склад с идентификатор ............... със застроена площ от 12 кв.м., придобити чрез договор за покупко – продажба, обективиран в НА № ., т. .по описа на СВ – С. за 2020 г., от продавача Т. В. К..

Твърдят, че още предишният собственик на идеалните части на ответниците - Т. В. К., извършила разпределение на ползването на имота без съгласието на ищците, като поставила ограждения, които не били съобразени със собственическите права на страните. Еднолично извършеното разпределение на ползването не осигурявало на ищците достъп до всички страни на жилищната им сграда, а освен това на нивото на прозореца на една от стаите в сградата им била изградена бетонна плоча, ползвана от ответниците, върху която се събирала дъждовна вода, проникваща впоследствие в стаята и просмукваща се в стените, а през зимата върху нея натрупвал сняг и препятствал отварянето на прозореца, без ищците да имат достъп до плочата за нейното почистване и отводняване. Ищците считат, че този начин на ползване на общия имот не отговаря на действителните собственически права на 1 страните и е нецелесъобразен и вреден за вещта, поради което молят съда да разпредели ползването на ПИ с идентификатор ................. по начин, съответстващ на квотите на съсобствениците. Претендират и направените по делото разноски.

Ответниците И. И. С. и Т. Е. С. изразяват становище, че предявеният иск е неоснователен, тъй като към този момент съществувало фактическо разпределение на ползването, което имало значението на споразумение между страните, а освен това считат, че в конкретния случай било формирано мнозинство на съсобствениците и неговото решение не било вредно за общата вещ. Заявяват, че между ползваните от страните реални части е изградена ограда, която е съществувала още към момента, в който първата ищца и съпругът са закупили идеалните си части от имота, тъй като е отразена в плановете на града от 1968 г., 1971 г. и 2003 г. Считат, че процесния имот не е съсобствен между страните, а че всяка страна притежава отделен самостоятелен имот, като в тази насока се позовава на действието на § 8 от ПР на ЗУТ. Възразяват, че една от постройките на ищците представлява незаконен строеж, за чието премахване са подали сигнал до компетентния административен орган. Претендират направените по делото разноски.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС.

От представен по делото НА за собственост № .., т. ., д. № ..по описа на РС – . за 1963 г., съставен на 16.01.1963 г., се установява, че на тази дата нотариусът, изготвил акта, е констатирал, че лицето Б. И. Б., бидейки съсобственик при равни права с държавата на дворно място от 354 кв.м. заедно с построените в него масивна жилищна сграда с маза и полумасивна жилищна сграда, находящо ще в гр. С., ул. “Ц. К.” № ., съставляващо парцел І383 от кв. 87 по плана на града, е изкупил притежаваната от държавата ½ ид.ч. от имота, като на това основание го е признал за собственик и на тази изкупена ½ ид.ч. Посредством договор за покупко – продажба, обективиран в НА № .., т. .., д. № 389 по описа на СРС за 1976, извършен на 30.06.1976 г., Б. И. Б. прехвърлил на съпрузите С.М. Н. и И. И. М.

113/345 ид.ч. от правото на собственост по отношение на посочения имот заедно с построената в имота масивна жилищна сграда, състояща се от две стаи, антре, две тавански стаи и други подобрения. Видно от представено по делото удостоверение за наследници приобретателят С. Н. починал през 2019 г. и бил наследен от съпругата си и двамата си синове, всички те участващи като ищци в настоящото производство. Наследниците на първоначалния прехвърлител Н. Б. Б. и В. Б. Б. прехвърлили останалите идеални части от правото на собственост върху имота заедно с масивна жилищна сграда с маза в полза на Т.

В. К. (НА № .., т. ..по описа на СВ – С. за 2008 г., вписан на 11.07.2008 г.), като следва да се отбележи, че към момента на сключване на сделката идеалните части били обособени по административен ред (чрез заповед № 464 от 09.04.2004 г. на Кмета на Община С.) в самостоятелен имот, така че като предмет на договора за покупко – продажба бил посочен ПИ с площ от 255 кв.м., представляващ имот пл. № 3981, част от УПИ ..в кв. ..по плана на С..

2

Става ясно, че с посочената заповед № 464 от 09.04.2004 г. на Кмета на Община С. реално ползваните от С. М. Н. и И. И. М. от една страна и от наследниците на Б. И. Б.от друга страна части от първоначалния имот били обособени в самостоятелни имоти, което състояние било възприето и в новата кадастрална карта на гр. С., одобрена със заповед РД18-66 от 02.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК – в нея имотът на С. М. Н. и И.

И. М. бил обозначен с идентификатор ............ с посочена площ от 108 кв.м., а този на наследниците на Б. И.Б.– с идентификатор ..............с площ от 273 кв.м. Чрез съдебно решение № 347 от 23.07.2014 г. по гр.д. № 210 по описа на СРС за 2014 г. съдът признал за установено по отношение на Т. В. К., че съм момента на одобряване на кадастралната карта и регистри на гр. С.със заповед РД-18-66 от 02.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК ищците по това дело С. М. Н. и И. И. М. и праводателите на ответницата Т. В. К. по НА № ..., т. ...по описа на СВ – С. за 2008 г., вписан на 11.07.2008 г. (В. Б. Б. и Б. Н. Б.) са били съсобственици на имот, погрешно отреден по кадастралната карта за два имота, а именно: имот с идентификатор ......... с площ от 108 кв.м. с административен адрес: гр. С., ул. “Ц. К.” № ....., и имот с идентификатор ......... с площ от 273 кв.м. с административен адрес: гр. С., ул. “Ц. К.” № .........., при права 113/345 ид.ч. за ищците и 232/345 ид.ч. за праводателите на ответницата. След влизане в сила на съдебното решение двата имота били обединени в кадастралната карта в един имот с идентификатор .................... с площ от 381 кв.м.; на 03.01.2020 г. Т. В. К. прехвърлила своите идеални части от него в полза на ответниците чрез договор за покупко – продажба, обективиран в НА № .., т. .по описа на СВ – С. за 2020 г.

В показанията си разпитаната като свидетел по делото Т.К. заяви, че към момента на придобиване на вещни права върху спорния имот през 2008 г. предоставената в нейно владение част от имота била отделена от останалата част, ползвана от С.М. Н. и И. И. М., чрез телена ограда от дървени и метални колове, изградена по цялото протежение между частите на съсобствениците. Мястото на тази ограда не било променено в течение на времето, през което тя била собственик на идеални части от имота, като никой от останалите съсобственици не предявил пред нея възражения относно нейното местоположение, въпреки че междусъседските им отношения били белязани от постоянните оплаквания и претенции на другите съсобственици по най – разнообразни въпроси, касаещи ползването на имота.

Според показанията на свидетеля Д. В., извършвал ремонтни дейности по възложение на Т.К. в нейния имот, старата ограда между нея и съседите била подменена с нова, състояща се от бетонна основа с метални колове и телена мрежа, която била разположена на мястото на старата, като в тази му част извършеният ремонт се изразявал в подмяна на мрежата и премахване на стари колове. Според свидетеля В.съседката И. И. М. (т.е. ищцата по делото) присъствала при реализирането на ремонта и не предявила никакви възражения относно смяната на оградата или по принцип относно нейното местоположение, като вместо това поискала да получи старата телена мрежа с обяснението, че тя била нейна собственост.

Разпитания по искане на ищците свидетел Г.Г. също заяви, че подменената от Т.К. телена ограда е съществувала на същото си местоположение поне от 1999 г., откогато датират неговите наблюдения върху имота, като според показанията му съседите (от момента в 3 който Т. К. станала съсобственик) започнали да спорят за ползването на някои от помещенията , за невъзможността на ищците да получат достъп до прозореца на една от стаите си, за да го почистят, а от 4 – 5 години започнали да предявяват искания и относно площта на ползваното от тях място, считайки, че тя не отговаря на действителния обем на собственическите им права.

При извършване на оглед на имота вещото лице е установило, че постройка с идентификатор ............... представлява бетонна площадка с бетонна плоча, върху която е изграден сифон, който осигурява възможност за отводняване на площадката, така че да се предотврати събирането на дъждовна вода върху нея и просмукването в стените на притежаваната от ищците сграда с идентификатор ..............

Чл. 32, ал. 1 ЗС гласи, че общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ. ПИ с идентификатор ................ е съсобствен между страните, поради което са налице предпоставките за разпределяне на ползването помежду им, при положение че е направено искане в тази насока, което предполага липса на съгласие по този въпрос между съсобствениците. Не са основателни възраженията на ответниците срещу допустимостта на производството, изложени едва с писмената им защита и основани на довода, че не била налице промяна във фактическото състояние на общата вещ, не били конституирани всички съсобственици на дворното място и разпределението се търсело между две групи от съсобствениците, а не между всички съсобственици поотделно. Ищците се позовават на липса на споразумение между страните относно ползването на съсобствения имот, а не на настъпили промени в имота след като такова споразумение вече е било постигнато, поради което исковата им молба не би могла да съдържа данни за такива промени и съответно установяването им не е предмет на делото, а евентуалната им липса (т.е. липсата на твърдения в исковата молба за настъпили промени в имота или фактическата им липса на място) не е причина за недопустимост на производството, при положение че самите те не са основание на предявения иск. За да обосноват наличието и на други съсобственици на имота ответниците се позовават на аритметични изчисления на квадратурата на имотите, посочени в придобивните основания на страните (нотариалните им актове), които доводи съдът приема за несъстоятелни, тъй като обектът на правото на собственост, прехвърлен чрез нотариалните актове, е поземления имот, дефиниран от своите имотни граници, съответно идеални части от него, а не реални части или квадратни метри от него. Посочването на различни площи в различни прехвърлителни договори не означава, че прехвърлителят по тях си е запазил собствеността върху някаква част от имота, съответно че е прехвърлил повече от действително притежаваните от него вещни права. От цялото производство по делото не стана ясно, че ответниците приемат своя праводател, свидетелката Т.К., като друг съсобственик на имота, в свидетелските си показания самата тя 4 не сподели да е запазила част от вещните си права върху него, а такива данни липсват най – вече и в нотариалния акт, обективиращ договора за покупко – продажба помежду им, поради което аритметичните изчисления на процесуалния представител на ответниците нямат правна стойност и не обосновават вещни права върху имота на лица, които не са страни в настоящото производство. Също толкова несъстоятелни са и доводите на процесуалния представител, че ползването на имота следвало да се разпределя единствено според броя на съсобствениците, а не по групи, тъй като подобна теза не може да се извлече нито от разпоредбите на закона, нито от съдебната практика (каквато впрочем не се цитира), нито от фактическите нужди на страните по делото, които следва да бъдат формулирани от самото начало на производството, а не след приключването на съдебното дирене, когато промяната на техните искания би било закъсняло. Не следва да се коментира и възражението на ответниците, че процесният имот не е съсобствен между страните, а че всяка от тях притежава отделен самостоятелен имот, тъй като този въпрос е разрешен с влязъл в сила съдебен акт (решение № 347 от 23.07.2014 г. по гр.д. № 210 по описа на СРС за 2014 г.), установяващ със сила на присъдено нещо съсобствеността към момента на одобряване на кадастралната карта, след който момент не се твърди настъпването на обстоятелства, обосноваващи нейното прекратяване.