Решение № 297 от 19.01.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. София, 18.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20211100513943 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение от 14.09.2021 г., постановено по гр. д. № 6066/2021 г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 31 – ви състав, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу ЕТ „Е.-Д.Б.“ обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ЕТ „Е.-Д.Б.“ дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата в размер на 24,94 лева – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.08.2018 г. – 30.04.2019 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „******* абонатен № 401419, ведно със законна лихва от 07.08.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 3,40 лева – мораторна лихва за периода 01.10.2018 г. – 10.07.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 36216/2020 г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 31 състав, като е отхвърлен предявеният иск за главница за разликата над уважения размер от 24,94 лева до пълния предявен размер от 506,63 лева и за периода 01.05.2017 г. – 31.07.2018 г., както и предявеният иск за мораторна лихва за разликата над уважения размер от 3,40 лева до пълния предявен размер от 76,18 лева. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 3,65 лева – разноски в заповедното производство, както и сумата в размер на 32,82 лева – разноски в първоинстанционното исково производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата в размер на 485,20 лева – разноски в първоинстанционното исково производство.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Т. С.“ ЕООД.

Срещу първоинстанционното съдебно решение в отхвърлителната му част, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, чрез юрисконсулт А. Т.. Навеждат се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част. Поддържа се, че неправилно районният съд е кредитирал заключението по изслушаната съдебно – техническа експертиза /СТЕ/, своевременно оспорена от ищеца, при констатирани съществени разминавания между приетото от него и заключението на съдебно – счетоводната експертиза /ССчЕ/, досежно дължимата сума за топлинна енергия за 1 процесния период. Твърди се явно несъответствие между изводите на СТЕ и представената от „Т.С.“ ЕАД информация относно количеството доставена топлинна енергия до исковия имот. Прави се доказателствено искане за назначаване на нова СТЕ. Сочи се безспорно наличие на всички предпоставки, визирани във фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД, поради което се моли за отмяна на решението на СРС в обжалваната част и за постановяване на друго решение, с което предявеният иск да бъде изцяло уважен. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответника ЕТ „Е.-Д.Б.“, чрез адвокат Т. М.. Излагат се съображения за неоснователност на заявените с въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение. Моли се за потвърждение на решението на Софийски районен съд, като правилно и законосъобразно, както и за присъждане на сторените разноски във въззивното производство.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Т. С.“ ЕООД, в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК, не е взело становище по въззивната жалба.

Първоинстанционното решение в частта, в която са уважени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.

Софийският градски съд, Гражданско отделение, IV A въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът ЕТ „Е.-Д.Б.“ е клиент на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, за топлоснабден имот – магазин № 4, находящ се в гр. София, общ. „*******“, ж. к. „*******, с абонатен № 401419, на основание сключен между него и „Т.С.“ ЕАД договор № 25838/401419 от 16.06.2015 г. Твърди се, че в качеството на клиент на топлинна енергия ответникът дължи на ищцовото дружество заплащане на следните суми: 506,63 лева – цена на доставена от дружеството ТЕ за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 07.08.2020 г. до изплащане на вземането, както и 76,18 лева – мораторна лихва за периода 01.10.2018 г. – 10.07.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 36216/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 31 състав. Във връзка с депозирано на 07.08.2020 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 36216/2020 г. по описа на СРС, 31 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за горепосочените суми, срещу която длъжникът е подал възражение в срок. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, както и сторените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника ЕТ „Е.-Д.Б.“, с който се оспорват предявените искове по основание и размер. Оспорват се въведените в исковата молба твърдения, че до исковия имот е била доставяна ТЕ в претендираното количество и стойност. Оспорва достоверността и доказателствената сила на представеното с ИМ извлечение от сметка на ищцовото дружество досежно магазин № 4. Навеждат се твърдения, че в процесния магазин никога не е имало, в т.ч. и в процесния период, радиатори и кранове, в подкрепа на което се представя талон за пломбиране на водомери от 16.04.2020 г. Прави се възражение за изтекла 3 – годишна погасителна давност. При тези съображения се моли за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

По делото е приложено заповедно дело № 36216/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 31 състав, от което се установява, че на 07.08.2020 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред Софийски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ЕТ „Е.-Д.Б.“, за следните суми: 506,63 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2017 г. – м. 04.2019 г.; 76,18 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода 01.10.2018 г. – 10.07.2020 г.; 8,58 лева – главница, представляваща такса за услуга за дялово разпределение за периода м. 11.2018 г. – м. 04.2019 г.; 1,08 лева – лихва за периода 31.12.2018 г. – 10.07.2020 г. В т. 12 от заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвал доставена от ищеца ТЕ през периода м. 08.2018 г. – м.

2

04.2019 г. за топлоснабден имот – магазин № 4, находящ се в гр. София, общ. „*******“, ж. к. „*******, с абонатен № 401419. Претендират се сторените в заповедното производство разноски в размер на 25 лева – държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

С разпореждане от 01.09.2020 г. по ч. гр. д. № 36216/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 31 състав, заповедният съд е указал на заявителя да уточни дали твърди наличие на сключен между него и ответника договор за доставка на ТЕ за стопански нужди, по който длъжникът не е изпълнил задълженията си за заплащане на претендираните суми, или твърди неоснователно обогатяване на последния за сметка на ищеца чрез ползване на доставяна до имота му ТЕ без правно основание; да уточни периода, за който претендира цена на доставена ТЕ, както и основанието, на което претендира цена на услугата за дялово разпределение.

С молба от 04.09.2020 г. заявителят е уточнил, че между него и длъжника ЕТ „Е.Д.Б.“ е сключен договор за продажба на ТЕ № 25838/401419 от 16.06.2015 г. Уточнено е, че със заявлението се претендират суми за консумирана и незаплатена ТЕ за периода м. 05.2017 г. – м. 04.2019 г.

С Разпореждане от 09.09.2020 г. по ч. гр. д. № 36216/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 31 състав, заповедният съд е постановил издаване на заповед за изпълнение за следните суми: 506,63 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 07.08.2020 г. до изплащане на вземането; 76,18 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода 01.10.2018 г. – 10.07.2020 г.; 8,58 лева – главница, представляваща такса за услуга за дялово разпределение за периода 01.11.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 07.08.2020 г. до изплащане на вземането; 1,08 лева – лихва за периода 31.12.2018 г. – 10.07.2020 г., като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в общ размер на 75 лева, от която 25 лева – държавна такса, и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, като е оспорил частично дължимостта на сумите, за които е постановена заповедта. Във възражението е заявено, че длъжникът е заплатил предявените суми за дялово разпределение за периода 01.11.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно с лихвите върху тях, за което се прилага платежен документ. Излагат се твърдения, че в процесния период в топлоснабдения обект не е имало монтирани радиатори и кранове за топла вода.

С молба от 11.12.2020 г. заявителят е заявил, че не оспорва извършеното плащане за погасяване на задълженията за дялово разпределение и лихви за забава върху него.

С определение от 22.01.2021 г. заповедният съд е обезсилил издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта, с която е разпоредено ЕТ „Е.-Д.Б.“ да заплати на „Т.С.“ ЕАД следните суми: 8,58 лева – главница, представляваща такса за услуга за дялово разпределение за периода 01.11.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 07.08.2020 г. до изплащане на вземането; 1,08 лева – лихва за периода 31.12.2018 г. – 10.07.2020 г., и е дал нарочни указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта за изпълнение в останалата част в едномесечен срок от съобщението.

В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, в действащата към момента на завеждане на делото редакция, ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

С определение от 07.05.2021 г. първоинстанционният съд е конституирал като трето лице – помагач на страната на ищеца дружеството „Т. С.“ ЕООД.

По делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот в груб строеж № 21, том I, рег. № 2169/2004 г. на нотариус В.К., с рег. № 269 на Нотариалната камара, от който се установява, че „КРИТ“ ЕООД – като продавач, е прехвърлил на Д.Г.Б., в качеството на ЕТ „Е.-Д.Б.“ – като купувач, собствеността върху следния недвижим имот: магазин № 4 в груб строеж, на две нива, находящ се на адрес в гр. София, район „*******“, ул. „******* /подробно индивидуализиран/.

От удостоверение изх. № 68-00-1250-(7)/17.10.2012 г., издадено от „Географска информационна система – София“ ЕООД, се установява, наличие на идентичност между жилищна сграда с пет входа, находяща се на адрес: ул. *******“, район „******* – Столична община“ и жилищна група „*******, *******

По делото е представено като писмено доказателство, неоспорено от ответната 3 страна, заявление от 16.06.2015 г. от ЕТ „Е.-Д.Б.“ за сключване на договор съгласно ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от „Т.С.“ ЕАД на потребители в гр. София по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, за топлоснабден имот – магазин № 4, с адрес: гр. София, ж. к. „*******, абонатен № 401419, при пълен отопляем обем на имота по проект 92 куб. м.