Определение № 164 от 22.07.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 164 гр. Бургас, 22.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Петя Ив. Петрова Дакова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно частно наказателно дело № 20242000600170 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 249 ал.3 вр. чл. 341 ал.2 от НПК.

Образувано е по частна жалба от Д. Ж. К. чрез упълномощен повереник адвокат П. Х. от АК-Бургас, против определение от 03.07.2024 год., постановено в разпоредително заседание по НОХД №674/2024 год. по описа на Окръжен съд - Бургас в частта, с която е оставена без уважение молбата на К. за конституирането й в съдебното производство като частен обвинител.

В жалбата се поддържа, че постановеното от съда определение в частта, с която е отказано конституиране на Д. Ж. К. като частен обвинител, е неправилно – необосновано и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, и ограничаващо правото на пострадалата да участва в наказателното производство. С представено тълкуването на нормите в НПК, регламентиращи фигурата на „пострадал“ от престъплението и лицата, на които законът признава правото да участват в процеса като граждански ищци и частни обвинители – чл. 74 от НПК, чл.76 от НПК и чл.84 от НПК, се застъпва становище, че като сестра на пострадалото от престъпното деяние лице Д. К. е легитимирана да се установи като частен обвинител по делото. Сочи се, че отказът на съда да признае на последната правото й да встъпи в процеса като частен обвинител е в противоречие със задължителната практика на ВКС - ТР №1 от 21.06.2018г. на ВКС по т.д.

№1/2016, ОСНГТК, очертаваща кръга от лицата, които са активно легитимирани да встъпят като акцесорна страна във висящия наказателен процес /граждански ищци и частни обвинители/ - да претендират обезвреда за вредите, причинени им в резултат на престъплението и да подпомагат обвинителната функция с цел постигане на присъда, благоприятна за интересите им. Моли се актът на първоинстанционния съд да бъде отменен в атакуваната му част и Д. К. да бъде конституирана като частен обвинител по делото.

В допълнително писмено изложение към жалбата, депозирано от Д. Ж.

К. чрез упълномощен повереник – адвокат Д. В. от АК-Пловдив, се развиват пространни съображения в подкрепа на заявеното оплакване за 1 незаконосъобразност на отказа на съда да конституира първата като частен обвинител във воденото наказателно производство. Застъпва се теза, че след като при първоначално образуваното НОХД № 523/2022г. по описа на БОС, съдебното производство по което е било прекратено и делото върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съдът е допуснал участието на Д. К. като частен обвинител, конституирайки я като страна в процеса, понастоящем, с образуваното ново НОХД №674/24г., същият няма процесуално основание да игнорира това свое произнасяне, тъй като съдебният процес следва да се счита за възобновен „към същия момент, в който е бил прекъснат хода му, а именно – разпоредителното заседание, започнало на 06.07.2022г.“ С поставяне на акцент върху задължителната тълкувателна практика на ВКС по въпроса за кръга от лица, които могат да участват в наказателното производство като граждански ищци и да претендират обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, се обосновава становище, че Д. К. е легитимирана да се установи като частен обвинител по делото.

Срещу жалбата е постъпило писмено възражение от адвокат П. М. от САК, в качеството й на упълномощен защитник на подсъдимия Н. В. К., подписано с електронен подпис на адвоката /съгласно удостовереното в прикачения към електронното съобщение файл/. От страна на защитника се аргументира позиция за неоснователност на претенцията на жалбоподателя К. да бъде конституирана като граждански ищец и частен обвинител по делото.

Представя се собствено тълкуване на процесуалните норми, регламентиращи фигурата на „пострадал“ от престъплението и лицата, на които законът признава правото да участват в процеса като частни обвинители и граждански ищци, на която основа се застъпва разбиране, че съдът законосъобразно е отказал конституиране на К. като страна в процеса. Без да се държи сметка, че с депозираната частна жалба се атакува определението на съда само в частта, с която е отказано конституиране на Д. К. като частен обвинител по делото, се излагат пространни съображения в подкрепа на твърдението, че отказът на съда да приеме за съвместно разглеждане в наказателния процес на предявен от К. граждански иск и да я конституира като граждански ищец, не подлежи на обжалване отделно от присъдата. В тази връзка се поставя искане за оставяне без разглеждане на жалбата в частта й, в която се атакува отказът на съда да конституира Д. К. като граждански ищец по делото /обективно несъществуваща част от депозираната жалба/. Изтъква се също, че молбата на К. за конституирането й като граждански ищец и частен обвинител не е била представена в изискуемия по закона срок, както и че по делото липсва представено пълномощно за повереника - адвокат Х.. Моли се постановеното от ОС-Бургас в разпоредително заседание на 03.07.2024г. определение да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал.2 от ЗА.

В отговор на писменото възражение от защитника на подсъдимия – адвокат П. М. срещу жалбата, в нарочна „молба-становище“ от жалбоподателя Д. К. чрез упълномощения повереник – адвокат Д. В., е изразено становище за недопустимостта му поради липса на положен под него подпис на защитника, както и за несъстоятелност и неотносимост на наведените в същото доводи към спора, повдигнат пред въззивния съд. Подчертава се, че с депозираната 2 жалба се атакува определението на първата инстанция само в частта, с която е отказано конституиране на Д. К. в качеството й на частен обвинител. Изтъква се, че молбата на пострадалата К. за конституирането й като граждански ищец и частен обвинител по делото, е представена в изискуемия 7 –дневен срок от датата на полученото съобщение, както и че наличните в кориците на делото договор за правна защита и съдействие ведно с пълномощно на адвокат Х., касаят неограничено процесуално представителство. Моли се за уважаване на жалбата.

В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при Апелативна прокуратура-Бургас е изразена позиция за неоснователност на жалбата. Застъпва се разбиране, че признатото с ТР №1 от 21.06.2018г. на ВКС по т.д. №1/2016г. право на братята и сестрите на починалия да претендират обезщетение за неимуществени вреди от неговата смърт, е във връзка с конституирането им като граждански ищци в наказателния процес, но не и като частни обвинители, доколкото тези лица не се явяват наследници по закон на пострадалия. Предлага се атакуваното определение като обосновано и законосъобразно да бъде потвърдено.

Бургаският апелативен съд, след запознаване с материалите по делото, като обсъди наведените в жалбата доводи и съобрази закона, прие следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна – пострадало лице, на което е отказано конституиране в качеството на частен обвинител, в срока по чл. 249 ал.3 вр. чл. 342 ал.1 от НПК, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдебното производство пред първоинстанционния съд е било образувано по обвинителен акт на прокурор при Окръжна прокуратура Бургас против Н. В. К., с обвинение за извършено престъпление по чл. 124, ал.1, предл. 3, вр. чл. 130, ал.2 от НК.

На обявената за провеждане на разпоредително заседание дата – 03.07.2024 г., председателят на съдебния състав е докладвал на страните постъпила по делото писмена молба по чл. 77 ал.1 от НПК и чл. 84 ал.1 от НПК от Д. Ж. К. за конституирането й в съдебното производство като граждански ищец и частен обвинител. Молбата на К., подадена в срока по чл.

77, ал.3 от НПК и по чл. 85, ал.3 от НПК / спр. л.29 от НОХД № 674/24г. на БОС/, е поддържана от явилите се пред съда като нейни процесуални представители по пълномощие – адвокат Д. В. от АК-Пловдив и адвокат П. Х. от АК-Бургас /двамата – надлежно упълномощени – л. 30 и л.35 от НОХД № 674/24г. на БОС/.

В нарочно произнасяне по направените искания за конституиране на страни в производството съобразно чл. 248 ал.2 от НПК, съдът е оставил без уважение молбата на Д. Ж. К. да бъде конституирана като граждански ищец и частен обвинител. В мотивите на своето определение съставът на съда е приел, че нормата на чл. 76 от НПК, регламентираща кои лица могат да участват като частни обвинители по делото, не позволява да се приеме, че К. попада в този кръг, доколкото по силата на закона, същата не се установява като наследник на своя брат – пострадалото по делото лице В. Ж. К.. С горните съображения и с аргумент, че разглеждането на предявения от К.

3 граждански иск за причинени от престъплението неимуществени вреди, ще затрудни разглеждането на наказателното производство, съдът е отхвърлил искането на Д. К. за конституирането й както в качеството на граждански ищец, така и като частен обвинител.

Преценката на съда за допускане на К. до участие в процеса като граждански ищец, доколкото не подлежи на самостоятелна проверка по реда на Глава XXII от НПК, а и не се оспорва с жалбата, няма да бъде предмет на обсъждане от въззивния съд.

Съображенията на първата инстанция, с които е отхвърлена молбата на К. за конституирането й в качеството на частен обвинител, не могат да бъдат възприети от въззивния съд.

В молбата на Д. К. за конституирането й в качеството на частен обвинител /спр. л. 29 от НОХД № 674/24г. на БОС/, се съдържат твърдения за съществуващата й родствена връзка с жертвата на престъплението - В. Ж. К., а именно, че е негова сестра, поради което и вследствие загубата на последния, същата претендира да е претърпяла значителни по степен морални болки и страдания. Така ангажираните от К. твърдения са достатъчни да обусловят процесуалната легитимация на последната за участие в наказателния процес като частен обвинител, без да се отрича необходимостта от доказателствена обезпеченост на материалната й легитимация. В случая е важно да се посочи, че обстоятелствата, на които се позовава К. в молбата си до съда, за да обоснове правото си да участва в съдебното производство като частен обвинител, са такива, които са били предмет на установяване и в хода на проведеното досъдебно производство. В тази връзка по делото е бил проведен разпит на Д. К. в качеството на свидетел /на 16.11.2022г./, като последната е била уведомена и за правата й като пострадал по чл.75 от НПК /спр. л.257-258 от ДП/. Изискани и приобщени са били също удостоверение за наследници на Ж. В. К. и удостоверение за родствени връзки на същото лице, съдържащи данни за родствената връзка между последния и Д. К., както и за родството на К. с В. Ж. К. /спр. л.283, л.286 от ДП/. Изискано е било и удостоверение за родствени връзки на В. Ж. К., в което Д. К. е посочена като негова сестра / спр. л.292 от ДП/.

Изхождайки от горното въззивният съд намира, че първата инстанция неправилно и в противоречие с произнасянето на ВКС по Тълкувателно решене №1 от 21.06.2018г. по т.д. №1/2016, ОСНГТК, е отказала да конституира Д. К. в качеството на частен обвинител.

Важно е да се подчертае, че процесуалният ни закон не урежда изрично кръга от лица, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на близък, поради което и за целите на правоприлагането този въпрос е разрешен посредством тълкувателната практика на върховната съдебна инстанция. Валидни понастоящем в тяхното приложение са Постановление № 4 от 25.V.1961 г. , Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд и Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. на ВКС по т.д. №1/2016, ОСНГТК, с което е обявено за изгубило сила ППВС №2/84г.

Съгласно последното цитирано като актуално Тълкувателно решение, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от 4 причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС №4/61г., ППВС №5/69г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания. Отново според цитираното Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. на ВКС по т.д. №1/2016, ОСНГТК, в наказателния процес тази материална легитимация може да бъде реализирана, освен от лицата, изброени в ППВС №4/61г. и ППВС №5/69г., и от братята и сестрите на починалия и от неговите възходящи и низходящи от втора степен. Горното разрешение ВКС е приел като съответно такова на принципа за справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД, с оглед настъпилите след приемане на предходните постановления на Пленума на ВС промени в обществото – „икономическите отношения, довели до нови характеристики на житейските и емоционални връзки между близки, роднини и членове на семейството“. Поразширеният подход при определяне кръга на лицата с право на обезщетение според върховната ни инстанция отговаря и на гарантираното с чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България и с чл. 20 и чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз равенство на всеки пред закона.