Решение № 476 от 31.03.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 476 гр. Бургас, 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20232100500382 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е въззивна жалба от Ж. З. К., ЕГН **********, с последен известен адрес: гр. Б., кв. Г. Е., ул. „К.“, № **, чрез назначения от съда особен представител адв. Веселина Балбазанова, срещу решение №100/16.01.2023 год. по гр.д.№ 6047/2022 год. по описа на Бургаския районен съд, с което е прието за установено, че Ж. З. К., ЕГН **********, с последен известен адрес: гр. Б., кв. Г. Е., ул.“К.“, № **, дължи на Дирекция „Социално подпомагане”-Бургас, ЕИК 1210150560314, с адрес: гр. Бургас, ж.к. Лазур, бл.89, до вх. А, следните суми: 150 /сто и петдесет/ лева, главница за възстановяване по влязла в сила заповед № 0201-РД01-0170/15.04.2022 г. на директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Бургас, която сума представлява половина от получена отпусната еднократна помощ за ученици, записани в първи клас, от общо 300 лева по реда на чл.10а, ал.1 Закон за семейни помощи за деца; 9,58 лева /девет лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 13.10.2021 г. – 30.05.2022 г.; законната лихва върху главницата от 150 1 лева, считано от 31.05.2022 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч. гр. дело № 3471/2022 г. по описа на БРС, като е осъдена Ж. З. К., ЕГН **********, с последен известен адрес: гр. Б., кв. Г. Е., ул. „К.“, № **, да заплати на Дирекция „Социално подпомагане” – Бургас, ЕИК 1210150560314, с адрес: гр. Бургас, ж.к. Лазур, бл.89, до вх. А, сумата от 425 /четиристотин двадесет и пет/ лева , представляваща разноски в исковото производство, и сумата от 25 /двадесет и пет/ лева, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр. дело № 3471/2022 г. по описа на БРС.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е недопустимо като постановено по недопустима искова претенция на лице, което няма активна процесуална легитимация за водене на исковото производство. Направено е искане за обезсилване на обжалваното решение и прекратяване на производството по делото. Евентуално се твърди, че обжалваното решение е неправилно. Оспорено е твърдяното получаване на сумата от 150 лв. на соченото от ищеца основание, като се твърди, че за учебната 2020/2021 год. детето Васил не е било записано в първи клас, но дори да е било записано - не е отсъствало през м.02., но дори да е отсъствало не е било в продължение на повече от 5 учебни часа за месеца. Твърди се също, че отсъствията на детето са били извинени. Извлечението от Интегралната ИС на АСП е оспорено като невярно и неотносимо към спора, с твърдение, че е неясно и не установява сочените от ищеца факти по делото.

Твърди се, че в процесния период отсъствията на детето са били извинени поради заболяване, което не е взето предвид от съда. Твърди се, че заповедта на Директора на Д“СП“-Бургас представлява нищожен административен акт, тъй като не е издадена от компетентен орган, при издаването и са допуснати съществени нарушения на процесуалните и материалните правила, като не съдържа необходимите реквизити, тъй като не е посочен реда за нейното обжалване, а към момента същата не е влязла в сила. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение, за отхвърляне на предявения иск и за определяне в тежест на насрещната страна на възнаграждение за особеното представителство от адв.Б..

В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Директора 2 на Дирекция „Социално подпомагане“-Бургас в който са изложени съображения за допустимост и правилност на обжалваното решение. Сочи се, че заповедта на административния орган е влязла в сила, че ответницата е получила сумата от 150 лв. на посоченото основание, за което са представени доказателства. Твърди се, че съдът правилно е приел, че ищецът е активно легитимиран за водене на предявения иск, като тази легитимация е изрично посочена в закона. Сочи се, че ответницата лично е декларирала пред дирекцията, че е записала детето в първи клас, а ползваните справки са валидно и допустимо доказателствено средство по специалния закон, от което се установяват броя на неизвинените отсъствия на детето. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и за определяне и присъждане в полза на дирекцията на юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице, срещу акт на съда, който подлежи на въззивно обжалване и е ДОПУСТИМА.

С обжалваното решение Бургаският районен съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.422 от ГПК.

В открито съдебно заседание въззивникът чрез процесуалния си представител представя писмено становище, с което заявява, че поддържа въззивната жалба.

Въззиваемият е заявил пред съда, че оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено, с определяне и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

С обжалваното решение Бургаският районен съд се е произнесъл по исковата претенция на Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Бургас против Ж. З. К., основана на чл.14а, ал.2 от ЗСПД /Закона за семейните помощи за деца/, вр. чл.417, т.7 от ГПК, вр. с чл. 14, ал. 3 от ЗСПД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.422 от ГПК, относно възстановяване в полза на дирекцията на отпусната помощ, за която се твърди, че е неоснователно получена.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

3

Със заповед № ЗСПД/Д-А/4096/03.06.2021 год., издадена на основание чл.10, ал.4 от ЗСПД, вр. чл.7, ал.1 и чл.4а, ал.1, ал.2, т.1 и ал.3 от ЗСПД на директора на ДСП – гр. Бургас на ответницата Ж. З. К. е отпусната еднократна помощ за четири деца в размер на 108,75 лева.

По подадено на 21.09.2021 год. от ответницата Ж. З. К. до Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Бургас заявление-декларация за отпускане на еднократна помощ за ученици записани в първи клас по чл.10а от Закон за семейните помощи за деца, за учебната 2021 год. - 2022 год. със заповед ЗСПД/Д-А/12636/27.09.2021 год. на директора на ДСП-Бургас, издадена съгласно правомощията на директора по чл. чл.10, ал.4 от Закон за семейните помощи за деца, е била отпусната еднократна помощ на първокласник в размер на 300 лв. за детето В. М. У. ЕГН **********. Детето е било записано в първи клас за учебната 2021 год. – 2022 год. в ОУ „С. С. К. и М.“ – с. Г., Община Несебър. В съответствие с разпоредбата на чл.10, ал.6 от ЗСПД, половината от сумата в размер на 150 лв. се изплаща след влизане на заповедта в сила, а останалата половина се получава в началото на втория учебен срок, ако детето продължава да посещава училище.

Представен е платежен документ от 13.10.2021 год., от който се установява, че на ответницата е изплатена общо сума от общо 258,75 лв. , която включва цялата сума по първата заповед - 108,87 лв. и половината от сумата по втората заповед - 150 лв., поради което е неоснователно възражението, че ответницата е получила парична помощ в различен размер от процесната.

От извършена служебна справка в интегрирана информационна система на Агенция „Социално подпомагане“ е било установено, че детето В. У. има 32 неизвинени отсъствия за месец февруари 2022 год., потвърдено от Министерството на образованието и науката. Натрупаните неизвинени отсъствия са станали повод да бъде издадена заповед за възстановяване на помощ получена по реда на чл.10а, ал.7 от ЗСПД, № 0201-РД010170/15.04.2022 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.

Б., с която е наредено ответницата да възстанови получената помощ в размер на 150 лева, представляваща 50 % от пълния размер на отпуснатата помощ, заедно със законната лихва, считано от 13.10.2021 год.

В заповедта изрично е посочено, че подлежи на обжалване по реда на АПК в 4

14-дневен срок от деня на получаването й, като обжалването спира изпълнението и не се допуска предварително изпълнение. Заповедта е връчена на ответницата срещу подпис на 19.04.2022 г. с писмо с обратна разписка, като няма данни да е обжалвана в срока пред административния съд. С изтичането на срока за обжалване, считано от съобщаването, на 01.03.2022 год. заповедта за възстановяване на помощта получена по чл.10а е влязла в сила.

На 12.05.2022 ответницата лично е получила покана за доброволно изпълнение от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Бургас, но плащане не е последвало.

По заявление на органа отпуснал помощта, която подлежи на възстановяване, въз основа на влязлата в сила заповед по чл. чл.10а, ал.7 от ЗСПД, на осн. чл.417, т.7 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, № 1877 от 14.06.2022 год. по ч.гр.дело № 3471/2022 г. по описа на Бургаския районен съд, за сумата от 150 лева главница , представляваща подлежаща на възстановяване еднократна помощ по чл.10а от ЗСПД, ведно със законната лихва от 31.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 9,58 лева обезщетение за забавено плащане за периода 13.10.2021 г. – 30.05.2022 г., на която е допуснато незабавно изпълнение.

След издаване на изпълнителен лист в полза на заявителя и връчване на заповедта на длъжника на осн. чл.47, ал.5 от ГПК, на заявителя са дадени указания за предявяване на искове за установяване на вземанията по заповедта за изпълнение. Исковата молба по чл.422 от ГПК е подадена в срок, от легитимирано лице и е допустима.

Горното дава основание за следните правни изводи:

Неоснователно е възражението, че ищецът по делото не е надлежна страна. Съгласно разпоредбата на чл. 417, т.7 от ГПК , заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение, когато вземането се основава на влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, като изпълнението му става по реда на този ГПК. Разпоредбата на чл. 14а, ал.1 от ЗСПД сочи, че заповедта по чл. 14, ал.3 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от деня на получаването й. Обжалването спира изпълнението, като не се допуска 5 предварително изпълнение. Решението на административния съд е окончателно, а разпоредбата на чл.14а, ал.1 предвижда, че принудителното изпълнение на заповедта по чл. 14, ал. 3 се допуска по искане на дирекция "Социално подпомагане" по реда на Гражданския процесуален кодекс .

Става ясно, че активната процесуална легитимация на ищеца по делото следва пряко от разпоредбата на закона, поради което възраженията за липсата на такава и за недопустимост на производството, не се споделят от съда.

Доколкото в заповедта по 14, ал.3 от ЗСПД е посочен реда за нейното обжалване и тя е била лично връчена на ответницата по делото, като не са представени доказателства за обжалване по реда на чл.14а, ал.1 от ЗСПД, то към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед по реда на чл.417, т.7 от ГПК, заповедта за възстановяване на получени суми от ответницата е влязла в сила, поради което възражението за противното е неоснователно.

Разпоредбата на чл.17, ал.1 от ГПК допуска инцидентно произнасяне на гражданския съд по възражение на пряко засегнатата страна, само по въпроса за валидността на административния акт. В случая заповедта по чл.14, ал.3 от ЗСПД е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в рамките на очертаните от закона правомощия, на валидно правно основание и не е нищожна. С влизането в сила на заповедта се преклудира възможността в исковото производство по възражение на пряко засегнатото лице да се извършва контрол за законосъобразност на заповедта. Ето защо, в случая съдът приема за установени спрямо ответницата обстоятелствата по ЗСПД относно получената помощ, нейният размер, предпоставките за възстановяването на помощта, основанието и размера на сумата, която подлежи на възстановяване. Всички тези въпроси касаят законосъобразността на административния акт, те са от компетентността на административния съд и могат да бъдат разглеждани при упражнено право на обжалване от пряко засегнатото лице на заповедта в срок по реда на АПК, каквото не е проведено.