Решение № 137 от 22.02.2024, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Сливен, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20232230100115 по описа за 2023 година

Предявени са в условията на обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 124 от ГПК, за установяване на вземане от страна на ищжовото дружество по отношение на ответника с цена на иска 750.66 лв., представляваща непогасени и изискуеми задължения на договори за мобилни услуги, както и дължима законна лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането, явяващ се иск по чл. 79 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между ответника е бил сключен Договор за телекомуникационни услуги, а именно първия Договор № 1518307624022021- 51080275/ 24.02.2021 г., със срок на действие 24 месеца със срок 2 години, т.е до 24.02.2023 г. Същия се е прекратил на 26.10.2021 г., и бил сключен за следните услуги „Комбинирай и спести“ мобилна услуга Unlimited 50 с номер на услугата: ***; интернет услуга VIVACOM FiberNet 100 с номер на услугата: LN.P- 2694911.

Сочат че, ответникът преустановил плащанията, но е продължил да използва услугите без да плаща издадените за това фактури, като всяка една 1 поддържа подробен опис на услугите, а именно, както следва:

Фактура № **********, дата на фактура: 22.07.2021 г., падеж: 09.08.2021 г., дължима сума по фактура: 74,51 лв., от които: - Главница в размер на 74.51 лв.

Фактура № **********, дата на фактура: 22.08.2021 г., падеж: 08.09.2021 г., дължима сума по фактура: 50.17 лв., от които: - Главница в размер на 50.17. лв.

Фактура № 1309785803, дата на фактура: 22.09.2021 г., падеж: 11.10.2021 г., дължима сума по фактура: 43.13 лв., от които: - Главница в размер:

42.40 лв.

Лихва за забавено по предходната фактура в размер на 0.73 лв. за период 22.08.2021 г.- 21.09.2021 г.;

Фактура № 1311542823, дата на фактура: 22.10.2021 г., падеж: 09.11.2021 г., дължима сума по фактура: 10.93 лв., от които: - Главница в размер на 9.90 лв.

Лихва за забавено плащане по предходната фактура в размер на 1.03 лв. за период 22.09.2021 г. – 21.10.2021 г.;

Кредитна сметка № 1311542822, дата на кредитна сметка: 23.10.2021 г., възстановяване на сума на клиента: - Връщане на месечен абонамент:

21.84 лв., сума която е възстановена на потребителя;

Фактура № **********, дата на фактура: 22.11.2021 г., падеж: 09.12.2021 г., дължима сума по фактура: 593.76 лв., от които: - Лихва за забавено плащане по предходната фактура в размер на 1.16 лв. за период 22.10.2021 г. – 21.11.2021 г.; Неустойка за предсрочно прекратяване на горепосочения договор в размер на 466.60 лв. – Неустойка за невърнато базово оборудване по оптика по горепосочения договор, сключен на 11.04.2020 г. в размер на 126.00 лв.

От които, сумата в размер на 466,60 лв., представляват неустойка за предсрочно прекратяване на посочения договор, основано на условието за предсрочно прекратяване, съдържащо в него, и сумата в размер на 126 лв., представляваща неустойка за невърнато базово оборудване по оптика по гореописания договор, основано на условието в договора, по която е приспадната, тъй като от страна на потребителя предоставеното оборудване е било върнато.

2

Твърдят, че общата сума в размер на 750, 66 лв. се дължи и на начислената лихва за забава на плащанията (мораторна лихва), описана погоре във фактурите, освен неустойката за предсрочното прекратяване на договора, а именно обосновано на условието на договора, че абонатът е длъжен да заплаща дължимите суми в 18- дневен срок от издаването на фактурата, като при незаплащането им абонатът дължи лихва в размер на 1/365- та част от 9 процента от размера на неплатените в срок задължения.

Предвид гореизложеното, молят съда да постанови Решение от което ще се признае за установено, че по отношение на ответника М. К. Атанасов, съществува изискуемо парично вземане на ищеца „Виваком България“ ЕАД, в размер на 750,66 лв. /седемстотин и петдесет лева и шестдесет и шест стотинки/ лева, представляващо незаплатени, но потребени телекомуникационни услуги по сключения гореописан договор, ведно със законната лихва върху главницата от депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното заплащане на дълга.

Претендира се заплащане на съдебно- деловодни разноски в настоящото производство, както и за адвокатско възнаграждение в размер на 120 лв.

Изразяват желание за неприсъствено решение при случай, че нямат възможност да се явят на о.с.з.

В предвидения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника, с който счита за допустим, но частично основателен. Излага съображения, че процесния договор е сключен с потребител на доставяни телекомуникационни услуги и съглсно чл. 7, ал.3 от ГПК, съдът следва да следи служебно на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребителя. Сочи, че има известни несъответсвия, относно Договора, които следва да се уточнят от ищцовото дружество. Изтъква, че от приложената фактура № **********/22.11.2022 г. на обща стойност 750,66 лв. на втора страница в графа „други корекции“ са начислени различни неустойки на обща стойност 592, 60 лв., поради което счита че са неоснователни и неправилни. Счита предявения иск за неоснователен до размер от 158.06 лв., като сумата над този размер моли съда да я отхвърли, като неоснователен.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано не изпраща представител.

3

Ответникът в съдебно заседание се представлява от назначения особен представител, който поддържа изложеното в отговора на исковата молба.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно, че на 24.02.2021 г. бил подписан Договор за телекомуникационни услуги №1518307624022021-51080275 между „Виваком България“ ЕАД и М. К. А., за услуги в оферта „Комбинирай и спести“: мобилна услуга Unlimited 50 с номер на услугата: ***; интернет услуга VIVACOM FiberNet 100 с номер на услугата: LN.P- 2694911.

За потребените от ответника услуги за отчетните периоди от 22.07.2021 г. до 22.10.2021 г., както и за месец ноември 2021 година.

Предвид неизпълнението на задължение от ответника за заплащане на месечни такси, ищецът е прекратил едностранно сключения Договор съгласно Общите условия на мобилния оператор.

В Общите условия е уредена и лихвата която ответника дължи, като той е длъжен да заплаща дължимите суми в 18- дневен срок от издаване на фактурата. При незаплащане на дължимите суми в определените за това срокове. Абонатът дължи лихва за забава в размер на 1/365- та част от 9 процента от размера на неплатените в срок задължения, за всеки един ден закъснение след срока за плащане, до датата на окончателното плащане.

Лихвите при забавено плащане на задълженията за плащане на услугите се включват в издадените първични счетоводни документи на отделен ред преди сумата за плащане.

В последната фактура от 22.11.2021 г. е видно че задължението на ответника произлиза в размер на 750.66 лв., от които 592.60 лв. представляващи неустойки, 156.90 лв. представляващи задължения от предходен период и 1.16 лв. лихва за забавено плащане. Ищцовото дружество претендира цялата сума.

Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2305 от 20.09.2022 г. Образувано е и ч.гр. № 3965/2022 г. по описа на СлРС, по което е издадена за процесната сума в размер на 750,66 лв. както и разноски в размер на 75 лв. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал. 5 ГПК- обстоятелство, довело до образуването на настоящото дел за 4 установяване на вземането на ищеца.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. във вр. с чл. 79 ЗЗД, за признаване на установено по отношение на ищцовото дружество „Виваком България“ ЕАД, че ответника М. К. А., му дължи сумата от 750,66 лв. представляващо незаплатени, но потребени текомуникационни услуги по сключения гореописан договор, ведно със законната лихва върху главницата от депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК до окончателното заплащане на дълга.

Разгледан по същество предявения установителен иск е основателен и доказан. Предмет на процесния иск е установяване на съществуването и дължимостта на сумите, за които е била издадена Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК като ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактите, които са породили неговото вземане и изискуемостта.

Установи се от събраните по делото писмени доказателства, че между страните бил сключен валиден Договор за предоставяне на телекомуникационни услуги, както и че от представените фактури всичките дължими суми които ответника не е изплатил. Твърдението, на ответната страна, че сумите са неправилни, относно дължимата неустойка, са неоснователни, тъй като от извлечението на представената фактура, последната от м. ноември 2021 г., е видно как се изчисляват дължимите суми.

Неоснователно е, и искането да се приспадне сумата в размер на 158.06 лв., тъй като по делото са представени писмени доказателства които установяват дължимата сума, която се претендира от ищцовото дружество.

Предвид изложеното предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.

Поради тези съображения, съдът стигна до извода, че са налице условията на закона обуславящи уважаването на исковите претенции.

С оглед изхода на процеса, и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът 5 следва да бъде осъден да заплати на ищццовото дружество направените по делото разноски в общ размер на 720 лв., от които 50 лв. д.т. по двете производства, сумата от 400 лв. за назначения особен представител и 170 лв. юриск. възнаграждение за двете производства за изпълнителното и исковото производство.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на „Виваком България“ ЕАД (с предходно наименование

„Българска телекомуникационна компания“), ЕИК: 831642181, със седалище и адрес на управление: гр.

София, п.к. 1784, *** И, представлявано от изп. директор Николай Андреев, чрез пълномощника си Антонио Костадинов Янислав Бориславов Янакиев, че ответника М. К. А., ЕГН ********** от гр.

Сливен, п.к 8800, ж.к. "Д. Г.", бл. ., вх. ., ет. ., ап. . чрез назначения особен представител адв. М. М. от АК – Сливен, със съдебен адрес: гр. Сливен, ул.

„Г.С.Раковски“ № 13, му дължи сумата от общо 750, 66 лв. (седемстотин и петдесет лева и шестдесет и шест стотинки), представляващи незаплатени, но потребени телекомуникационни услуги по сключения Договор, ведно със законната лихва върху главницата от депозирането на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК – 19.09.2022 г. по ч.гр.д. № 3965/2022 г. по описа на СлРС до окончателното заплащане на задължението.

ОСЪЖДА М. К. А., ЕГН ********** от гр. Сливен, п.к 8800, ж.к. "Д.

Г.", бл. ., вх. ., ет. ., ап. . чрез назначения особен представител адв. М. М. от АК – Сливен, със съдебен адрес: гр. Сливен, ***А, ап. 2 да заплати на Виваком България“ ЕАД (с предходно наименование „Българска телекомуникационна компания“), ЕИК: 831642181, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, бул. „Цариградско шосе“ № 115 И, представлявано от изп. директор Николай Андреев, чрез пълномощника си Антонио Костадинов Янислав Бориславов Янакиев, направените по делото разноски в общ размер на 720 лв., от които 50 лв. д.т. по двете производства, сумата от 400 лв. за назначения особен представител и 170 лв. юриск. възнаграждение за двете производства, общо за 6 изпълнителното и исковото производство.

Решението подлежи на обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 7