Решение № 262098 от 24.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.

София, 24.06.2022 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав, в публично заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: А. АНГЕЛОВ при секретаря Р. Манолова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 13211 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл. 50 ЗЗД.

Ищецът С.М. твърди, че на 15.04.2017 г. около 14,00 ч. е разглеждал нефтено сондажно съоръжение, находящо се между с. Тюленово и гр. Шабла. Около съоръжението нямало ограждания, нямало работници на мястото, нито табели с указания.

Съоръжението работело тихо и почти не се чувало. Ищецът вдигнал лявата си ръка да помаха на приятелите си и съоръжението му откъснало лявата ръка от рамото.

Ищецът твърди, че преди злополуката е работел като шофьор, като е извършвал превози на пътници (таксиметров шофьор), но след злополуката не може да управлява МПС, като може да извършва трудова дейност само от вкъщи при ниско възнаграждение. Ищецът твърди, че процесното съоръжение се ползва от ответника, който не е предприел необходимите мерки, за да го обезопаси. При евентуалност твърди, че настъпилата вреда е причинена от самото естество на съоръжението, което е под надзор на ответника. Поради това ищецът иска ответникът да му заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер общо от 30 000 лв., предявен като частичен иск от общия размер на обезщетението за неимуществени вреди от 100 000 лв., заедно със законната лихва върху посочената сума от 15.04.2017 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски по делото.

Ответникът „П.и д.н.н.и г.“ АД оспорва иска. Не оспорва, че стопанисва съоръженията за добиване на нефт, разположени в района, сочен от ищеца, съгласно предоставена на дружеството концесия. Твърди обаче, че съоръженията са обезопасени, разположени са в частен имот, до който поначало няма обществен достъп, като при съоръженията има знаци и табели с предупредителен знак за високо напрежение, както и за повишено внимание при преминаване в района. Съоръженията издават и силен звук, така че не може да не се разбере, че функционират. Поради това твърди, че вредите за ищеца не са настъпи по описания от него начин, а че поведението на ищеца е единствена причина за настъпване на инцидента, евентуално, че поведението му е допринесло в значителна степен за неговото настъпване и за вредоносния резултат, още повече доколкото нефтодобивните съоръжения, описани от ищеца, не представляват източник на повишена опасност според ответника. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното:

Между страните е безспорни обстоятелството, че добивът на нефт в находището „Тюленово“ се осъществява от ответника по силата на сключен концесионен договор с период на действие 12.08.2003 г. – 12.08.2035 г. . Самото находище се намира в района на с. Тюленово (с. Тюленово е разположено между Шабленския фар и Камен бряг), където са намират и съоръженията за добив на нефт.

От свидетелските показания на М.А. се установява, че на 15.04.2017 г. свидетелката заедно с ищеца, неговата съпруга и още двама души са обикаляли района на нос Шабла (Шабленския фар) и Камен бряг.

Докато се разхождали са видели хора, които разглеждат нефтените сонди и са решили да отидат и те. Посочва, че в района е нямало заграждения и надписи, предупреждаващи да не се влиза. Разглежданото от тях съоръжение се е намирало встрани от пътя, навътре в поляната, до него са стигало по отъпкана пътека.

Самото съоръжение е било повдигнато над нивото на земята, на нещо като поставка. Свидетелката не е видяла табели на машината или на двигателя. Два месеца по-късно след инцидента, по време на оглед с полицията, на който е присъствала, свидетелката сочи, че на мястото вече са поставени табели с надпис „Внимание, не докосвай“, а съоръжението е оградено с телена ограда с железни колове.

Забелязала е, че човката на съоръжението се движи бавно вертикално нагоре-надолу, освен движението на човката не е забелязала нещо друго да се движи. Чула е шум от мотор, но не е видяла къде се намира той. След като са разгледали съоръжението, ищецът е предложил да си направят снимка с телефона. Тогава той се е намирал в задната част на съоръжението – разположен между машината и свидетелката. Свидетелката е приготвила телефона си и когато е вдигнала поглед от телефона е видяла, че ръката на ищеца е била откъсната от тялото му, изхвърчала е във въздуха и след това е падала на земята.

За разяснение на характеристиката и спецификите на работа на нефтената сонда, съответно за проверка на описания механизъм на увреждане, по делото е допусната съдебно-техническа експертиза. Според обясненията на вещото лице нефтената сонда, нарича „станок-качалка“, е помпено съоръжение за извличане на нефт (към експертизата са приложени снимки на нефтената помпа с описание на нейните компоненти). Самата машина е стационарна.

Тя има шаси, поставено върху две блокчета, които са високи около 50 см. Шасито не се движи. Има електромотор, който подава движението към редуктора, който от своя страна задвижва кривошипа и биелата, която е закачена за него. Биелата движи стрелата и човката. За човката е закрепен движещият лост на самата помпа, която изпомпва непрекъснато нефт. Тя има 5 – 6 цикъла в минута (това е движение на човката). Също така 5 – 6 цикъла в минута правят и кривошипът с биелата. При тяхното движение се получава разминаване, подобно на ножица. Следователно, ако човек се намира в зоната, където се разминават кривошипа и биелата, ще последва увреждане (отг. на въпрос 6). Мястото, на което свидетелката посочва, че се е намирал ищецът по време на инцидента, съответства на описаната от вещото лице зона, в която при движение на кривошипа и биелата е възможно да пострада намиращият се в близост човек. Именно при контакт между тези две части от машината и ръката на ищеца той твърди, че е настъпил инцидентът. Въз основа на това съдът намира за установено, че процесният инцидент е настъпил по описания от ищеца начин – вследствие на контакт между ръката на ищеца и задните движещите части на използваната от ответника нефтена сонда, при което е откъсната над нивото на лакътя лявата ръка на ответника.

При това положение се поставя въпросът дали ответникът е имал задължение за обезопасяване на машината. За да се отговори на тази въпрос, следва да се съобрази, че съгласно Закона за подземните богатства (ЗПБ) нефтът е подземно богатство, като неговото добиване се осъществява чрез предоставяне на концесия – чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. чл. 4, ал. 2 ЗПБ. Концесията за добив предоставя право на концесионера да придобие собственост върху добитите от него подземни богатства в предоставения за това участък, като е длъжен да извършва всички дейности, свързани с добиването на нефт съгласно закона и сключения договор – чл. 33 – 35 от закона. В тази връзка в чл. 14 от Закона за безопасни условия на труд (ЗБУТ) е предвидено общо задължение за юридическите лица, които наемат работници, да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места.

По повод защита на трети лица в чл. 11 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (Наредба № 7), е предвидено че територията на предприятието се огражда и/или се предприемат други мерки за ограничаване достъпа на външни лица, а непосредствената околност и границите на територията на предприятието се оформят и обозначават така, че да се виждат ясно и да могат да бъдат лесно разпознавани. Минималните изисквания за осигуряване на безопасността и здравето на работещите при добиване на подземни богатства чрез сондиране са уредени в Наредба № 9/29.07.2003 г., която заедно с нормативните актове, отнасящи се до осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, намира приложение спрямо всички сондажи, където се проучват или добиват подземни богатства. Адресат на задълженията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на сондажа, т.е. мястото, където се извършва проучване или добив на подземни богатства (§1, т. 2 от ДР на Наредба № 9), е концесионерът, на когото е предоставена съответната концесионна площ. Съгласно чл. 14 от Наредба № 9 освен да бъдат инструктирани за правилата за безопасност с цел защита живота и здравето на работещите, е необходимо зоните, в които има или могат да се появят специфични опасности, да се ограждат или очертават и да се означават с установените знаци за безопасност. В чл. 70 от Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на машините, с която се въвеждат разпоредбите на Директива 2006/42/ЕО относно машините, чиято цел е осигуряване на безопасността и здравето на хората, по-специално на работниците и потребителите, и ако е необходимо, на домашните животни и имуществото, по-специално по отношение на рисковете, произтичащи от използването на машините, е предвидено, че „движещите се части на машината се проектират и изработват така, че да се избегне рискът от контакт, който би могъл да доведе до злополуки, или когато този риск не може да бъде напълно предотвратен, частите да се комплектуват с предпазни устройства или защитни прегради. Те са проектирани да предпазват хората срещу опасностите, създадени от движещите се части, които участват пряко в работния процес. В §1 от ДР на Наредбата се съдържат дефиниции на „машина“ – съвкупност от свързани помежду си части или възли, от които поне една се движи, които са свързани за осигуряване на определено приложение, снабдена със или предназначена да бъде снабдена със задвижваща система, различна от пряко приложена човешка или животинска сила; „защитна преграда“ е компонент от машината, който се използва специално за осигуряване на защита посредством създаване на физическо препятствие; „предпазно устройство“ е устройство, различно от защитна преграда, което намалява риска самостоятелно или в комбинация със защитна преграда; „опасност“ е потенциален източник на нараняване или увреждане на здравето. Също така, както е прието в практиката на Върховния съд (напр. решение № 244 от 24.01.1966 г. по гр. д. № 2427/1965 г., I г. о. на ВС) задължението за обезопасяване машините и машинните уредби, инструменти, места и строителни площадки, така че всяка опасност за живота и здравето на работниците и служителите да бъде предотвратена, е в тежест на предприятието-работодател. Това задължение не отпада, ако предприятието-производител на машини и съоръжения не спазва задълженията си за обезопасяване при фабричното производство. За вредите на работници, последвали от необезопасяване на такива машини, отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД. Следователно, когато машина с движещи се части, създаващи опасност от нараняване, не е обезопасена от производителя, задължението за обезопасяване е в тежест на лицето, което я използва.

От посочените правни разпоредби и възприетото в съдебната практика се налага изводът, че концесионерът, на когото е предоставена концесия за добив на нефт, има задължение да осигури безопасни условия за работещите на сондажите, както и за външните лица, които имат достъп до тях. За целта машините, които имат движещи се части, създаващи опасност от физическо увреждане, следва да бъдат с поставени защитни прегради или предпазни устройства. Зоните, в които има или могат да се появят специфични опасности, следва да се ограждат или очертават и се означават с установените знаци за безопасност. Концесионният участък трябва да е ограден или да е ограничен достъпът за външни лица. Доколкото ответникът е концесионер, на когото е предоставена концесия за добив на нефт в района около с. Тюленово, то последният е адресат на задължението за осигуряване на здравословни и безопасни условия в участъка, където се намират и използваните от него сонди и където е настъпило процесното събитие.