Решение № 278 от 05.11.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. гр. Добрич, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20243200500350 по описа за 2024 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Държавата,представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството,чрез пълномощник Областен управител на Област Добрич срещу решение №34/04.04.2024 г. по гр.д.№350/2023 г. на Генералтошевския районен съд,с което е признато за установено по отношение на Държавата правото на собственост на М. И. Г. с ЕГН ********** върху следния поземлен имот-дворно място с площ от 2 325 кв.м,съставляващо ПИ №2268 в промишлена зона на гр.Г.Т.,при граници на имота:северозапад

ПИ

№1709 и улица,североизток:общинска мера,югоизток:общинска мера и югозапад ПИ №2269,на основание давностно владение за периода от 10.04.1997 г. до 01.06.2006 г. и от 01.04.2022 г. до настоящия момент,като Държавата е осъдена да заплати на М. И. Г. сума в общ размер от 2 312,76 лв,представляваща сторени разноски по делото.Изложени са доводи за неправилност на първоинстанционното решение като постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост.Необосновано било прието,че праводателят на ищеца установил владение върху процесния имот от 1

10.04.1997 г. въз основа на договор за покупко-продажба,доколкото с посочения договор се прехвърляла собствеността само върху сгради,но не и върху поземления имот.Считано от датата на договора,праводателят на ищеца,а впоследствие самият ищец въз основа на договор за дарение от 2017 г.,били упражнявали владение само върху сградите,а върху поземления имот не упражнявали владение,респ. го ползвали/държали по смисъла на чл.64 от ЗС,доколкото това било необходимо за ползване на сградите по предназначение.Не били зачетени множеството подадени от ищеца и праводателя му заявления във връзка със закупуване на имота от държавата и изменения на плана относно неговото отреждане,от които ставало ясно,че същите не са имали субективно отношение към поземления имот като към свой,а като към държавен имот,на който са държатели.Настоява се за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на иска.Претендират се сторените от въззивника разноски.

В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемият М.

И. Г. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на атакуваното решение.Подробно обсъжда събраните доказателства в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд.Претендира сторените от него разноски във въззивната инстанция.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 11.04.2024 г.,а жалбата е подадена по пощата на 24.04.2024 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 25.04.2024 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице /страна в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е основателна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявения допустим иск.По същество е обаче неправилно,като съображенията за този извод са следните:

2

Гр.д.№350/2023 г. на ГТРС е образувано по повод искова молба вх.

№2586/16.10.2023 г.,с която е предявен положителен установителен иск на основание чл.124 ал.1 от ГПК от М. И. Г. с ЕГН ********** от гр.Добрич срещу Държавата,представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството,за установяване правото на собственост на ищеца,придобито по силата на изтекла в негова полза придобивна давност за период от 10.04.1997 г. до 01.06.2006 г. и от 01.04.2022 г. до датата на предявяване на иска,върху следния недвижим имот:дворно място с площ от 2 325 кв.м,съставляващо поземлен имот №2268 по плана на Промишлена зона гр.Г.Т..

Изложено е в исковата молба,че ищецът М. Г. получил владението върху процесния имот от своя баща и частен праводател И.Г.И. на 06.11.2017 г.,на която дата вторият му дарил масивна сграда-навес с канцеларии и масивна сграда-склад,находящи се в процесното дворно място.Процесният ПИ бил във владение на праводателя на ищеца от 10.04.1997 г.,когато след проведен търг и съгласно чл.3 ал.1 т.1,чл.30 и §10 ПЗР на Закона за приватизация с договор за покупко-продажба,вписан под №90,т.VІІ/17.09.1997 г.,купува от „Амбалаж“ ЕООД-гр.Добрич описаните сгради и завладява терена под тях.Владението му през периода 10.04.1997 г.-31.05.2006 г. било спокойно,несмущавано и непрекъснато в продължение на девет години,един месец и 20 дни.Давността била спряна,считано от 01.06.2006 г.,когато бил наложен мораториум върху възможността за придобиване по давност на недвижими имоти-частна държавна и общинска собственост,но праводателят на ищеца продължил да владее имота и през периода до 06.11.2017 г.,когато подарил сградите на ищеца и му предал и владението върху терена.Ищецът продължил да владее ПИ до настоящия момент.Мораториумът не прекъсвал давността.С решение №3/24.02.2022 г. по конст.д.№16/2021 г. на Конституционния съд,в сила от 08.03.2022 г.,били обявени за противоконституционни разпоредбите на §1 ал.1 от ЗДЗС /обн.ДВ,бр.46/2006 г.,посл.доп.ДВ,бр.18/2020 г./ и на §2 от ЗР на ЗИЗС /обн.ДВ,бр.7/2018 г./,като решението имало действие за в бъдеще и не се засягал досегашният ефект на §1 ал.1 от ЗДЗС.При тези обстоятелства ищецът твърди,че след отпадане на мораториума е придобил по давност собствеността върху процесния поземлен имот при присъединяване към неговото владение и това на праводателя му.

3

В писмен отговор ответната Държава оспорва иска като неоснователен.Навежда,че праводателят на ищеца и самият ищец не са осъществявали владение върху процесния поземлен имот,а само са упражнявали държане в качеството на суперфициарни собственици на сгради върху терена,респ. са ползвали дворното място под сградите съобразно правомощията си по чл.64 от ЗС.През 2011 г. и 2015 г. праводателят на ищеца депозирал в Областна администрация-Добрич две заявления за закупуване на процесния поземлен имот от Държавата,с което си поведение демонстрирал държане върху терена без субективно отношение към него като към свой,доколкото с действията си признавал правата на Държавата върху него.

В първото открито съдебно заседание на 15.01.2024 г. пред ГТРС ищецът чрез процесуалния си представител навежда възражение,че процесният имот не е бил държавна собственост,като доразвива горното в съдебно заседание на 02.10.2024 г. пред въззивния съд в насока,че всъщност имотът е бил кооперативна собственост-собственост на РПК „Наркооп“,на която бил реституиран от държавата със заповед на министъра на търговията и икономическото сътрудничество от 04.03.1997 г.Последното обосновавало осъществявано от ищеца и праводателя му владение върху кооперативен имот,спрямо който не е имало законови пречки за придобиването му по давност.

При осъществено съдебно оспорване на правото на собственост на ищеца М. Г. върху процесното дворно място от Държавата,която се позовава на свое право на собственост върху имота,безспорно за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск за собственост и същият е допустим.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа и правна страна:

По силата на договор за покупко-продажба от 10.04.1997 г. /на лист 5 от делото на ГТРС/,сключен между „Амбалаж“ ЕООД-гр.Добрич като продавач и И.Г.И. с ЕГН ********** от гр.Добрич като купувач,бащата на ищеца /родствената връзка не е спорна между страните/ придобива собствеността върху „Стопанска база гр.Г.Т.,състояща се от склад-навес тухлен с канцелария от 72 кв.м застроена площ и склад тип „ЛИП“ от 225 кв.м застроена площ“,находящи се в гр.Г.Т.,“в района на РПК“,построени върху държавна 4 земя „извън плана на гр.Г.Т.“.Договорът е сключен след проведен търг по реда на чл.3 ал.1 т.1,чл.30 и §10 ал.2 от ПЗР на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия /ЗППДОбП/-отм. въз основа на заповед №РД-21-37/02.02.1994 г. на Министъра на търговията за приватизация на „Амбалаж“ ЕООД-гр.Добрич и заповед №РД-1872/26.01.1996 г. на Министъра на търговията.Договорът е вписан като акт №90,т.VІІ,вх.рег.№3726/17.09.1997 г.Същият е сключен в изискуемата по §12 ал.1 от ПЗР на ЗППДОбП-отм. обикновена писмена форма /нотариална форма за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти по този закон не е необходима-§12 ал.1 изр.2 от ПЗР на Закона/.По силата на договора праводателят на ищеца става собственик само на описаните сгради,но не и на терена,върху който са построени.

На 06.11.2017 г. И.Г.И. дарява на сина си М. И. Г. гореописаните сгради,изградени в държавно дворно място с площ от 2 325 кв.м,съставляващо ПИ №2268 по плана на Промишлена зона на гр.Г.Т.,общ.Г.Т.,обл.Добрич /нотариален акт за дарение №198,т.VІ,рег.№2920,д.№628/2017 г. на нотариуса С.Ж. с район на действие РС-Г.Т. на лист 9 от делото на ГТРС/.

От изготвеното от вещото лице М. Х. заключение по допуснатата от въззивния съд съдебно-техническа експертиза,което детайлно и компетентно в хронологичен ред изследва как се ситуира процесният поземлен имот по всички действали планове на Промишлена зона-гр.Г.Т. и което не е оспорено от страните,се установява следното:

Процесният поземлен имот винаги е бил със статут на дворно място извън регулация,разположено в промишлената зона на населеното място /в тази насока и заключението по допуснатата от ГТРС съдебно-техническа експертиза/.Със заповед №3863 и 3864/28.06.1948 г. съответно за уличната и дворищната регулация е одобрен регулационен план на с.Г.Т..По този план процесният имот не съществува.Заснета и отразена в плана е само част от имот на РКС /Районен кооперативен съюз/,който е извън регулация и е отреден за „Индустриален квартал ленена фабрика“ /скица №1 към заключението/.През 1965 г. е одобрен регулационен план,по който е заснет и нанесен имот с пл.№1709,записан в разписния лист към плана на ОТП /Окръжно търговско предприятие/.Според комбинирана скица №2 към заключението процесният имот,който е част от имот с пл.№2134 по сега 5 действащия кадастрален план от 1995 г.,е попадал в границите на заснетия по плана от 1965 г. имот с пл.№1709 на Окръжно търговско предприятие.Със заповед №192/13.03.1970 г. е одобрен общ идейно-застроителен и регулационен план на гр.Г.Т.,по който отново е нанесен имот с пл.

№1709,записан на ОТП,в който попада теренът и на процесния имот /скица №3 към заключението/.Със заповед №180/28.03.1995 г. е одобрен кадастрален план на Промишлена зона-гр.Г.Т.,по който имот с пл.№1709-двор на ОТП е редуциран,като е заснет източно от него в предходните граници на имот с пл.

№1709 по плана от 1970 г. и е нанесен самостоятелен имот с пл.№2134 с две сгради в него /скица №4/,записан в разписния лист на праводателя на ищеца И.Г.И..Със заповед №617/19.06.2017 г. е одобрено частично изменение на кадастралния план от 1995 г.,като се попълват нови имоти,образувани от разделянето на имот с пл.№2134,а именно имот с пл.№2268 с площ от 2 323 кв.м /процесният/ и имот с пл.№2269 с площ от 1 335 кв.м /комбинирана скица №4/.

От изложеното следва,че процесният поземлен имот с пл.№2268 до одобряване на кадастралния план на Промишлена зона-гр.Г.Т. от 1995 г. винаги е бил по предходните планове част от имот с пл.№1709 на ОТП,като от 1995 г. е заснет като част от самостоятелен имот с пл.№2134 вече извън границите на имот с пл.№1709.Той е част от бившия терен,записан на ОТП по разписните листи към плановете от 1965 и 1970 г.