Решение № 409 от 21.05.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 409 гр. Плевен , 21.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Димитрова Банкова при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 20214430101625 по описа за 2021 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е ИМ от С. В. Д. против ОД на МВР, в която се твърди, че е в служебно правоотношение с ответника към настоящия момент и за последните три години не е променяна длъжността му. Твърди, че трудовата си дейност осъществява по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени - дневна и нощна от 22.00-06.00часа и с продължителност 12часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.З от ЗМВР. Посочва, че на основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично.Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. (обн., ДВ, бр.

60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016г.), като в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.В съответствие с чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОР3/ - при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, 1 установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Или за процесния период за 1264часа нощен труд, преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 1445часа или извънредния труд е 181часа извънреден труд, което се равнява на 1448лв. за периода 16.10.2018г.-11.07.2020г. Претендира се и и лихва за забава в размер на 50лв. за същия период 01.01.2019г.-05.03.2021г.

На основание чл.37, ал.2 вр.с ал.1, т.2 от ЗМВР ответникът в лицето на ОДМВР гр.Плевен е пасивно процесуално легитимиран по делото, тъй като е самостоятелно юридическо лице.

Предвид изложеното по-горе моли да се постанови решение, с което да осъди ответника ОДМВР-Плевен да му заплати, както следва:

1. на основание чл.178, ал.1, т.З вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР сумата в размер на 1448лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 16.10.2018г.-11.07.2020год., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от предявяване на иска - 05.03.2021г.до окончателното изплащане на вземането;

2. на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 50лв.представляваща мораторна лихва, за периода от 01.01.2019год.до 05.03.2021г.

В съдебно заседание ищецът е направил изменение на предявените искове, като претенцията за главница да се счита предявен в размер на 1521,41 лева, а за лихва – в размер на 216,73лева.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил подробен отговор от ответника, като оспорва предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Безспорно по делото е, че за процесния период страните са били в служебни правоотношения и че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че за периода, посочен в исковата молба ищецът е положил труд 1320часа. След като е преценена ставката за периода, неизплатената сума за извънреден труд възлиза в размер на 1521,41 лева., а лихвата за забава – в размер на 216,73лева.

По иска с правно чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 от ЗМВР Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР - брутното месечно възнаграждение на 2 държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.

Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“. За тези случаи през процесния период е действала Наредба № 8121з776/29.07.2016г., издадена от Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Съгласно чл.3, ал.3 „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“.

Преди нея действащата Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. е предвиждала, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи, но тя от своя страна е отменена с Решение №8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.д.

№5450/2016г. на 02.08.2016г., когато е обнародвана Наредба №8121з-776/29.07.2016г., поради което съдът приема, че до този момент, именно за процесния по делото период – 01.04.2019г. – 31.10.2020г. е била действаща Наредба №8121з-407/11.08.2014г.

В Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на такава норма обаче не да следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.), в която в чл.9, ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. По тези съображения исковата претенция за заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано 3 изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се получава като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа /установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. също се възприема този коефициент - 1,143, но формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в посочената Наредба законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на Република България утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период. Определения максимален брой часове нощен труд - 8 часа съгласно Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №8121з776/29.07.2016г. не установява нормална продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР. За преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 се прилага нормата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407, а след отпадане действието й, при липсата на специална уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2.

С оглед отменената Наредба от 2016г. е издадена нова Наредба№8121з36/07.01.2020г., в сила от 10.01.2020г. на министъра на вътрешните работи, в която също липсва изрична уредба .При това положени следва да се приложи Наредба за структурата и организацията на работната заплата.

Ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия период нощен труд.

Предвид това и с оглед гореизложените съображения исковата претенция за заплащане на нощен труд за периода 16.10.2018г. – 11.07.2020г., получен след преобразуване на 4 положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден е основателна, и следва да се уважи в предявения след допуснатото изменение размер от 1521,41 лева.

По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД

Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен срок /месечно или тримесечно сумарно отчитане на работното време/. В този смисъл ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е следвало да заплати дължимото се възнаграждение. При съобразяване на изчисленията, изготвени от вещото лице, съдът приема, че дължимата се лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд възлиза общо на сумата от 216,73 лева, дължима за периода от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се дължи, до датата на исковата молба. Предвид изложеното искът се явява основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен в предявения си размер след изменението.

Съобразно изхода на делото ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за назначена експертиза общо в размер на 500лв.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Плевенския районен съд сумата от 110, 86лева - държавна такса върху цената на уважените искове.

По тези съображения, Плевенският районен съд