Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 262 от 13.09.2024, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Въззивно гражданско дело 394/2024
Вид
Решение № 262
Подписан
13.09.2024
В сила
13.09.2024
Състав
Мартин Цветанов Сандулов, Мария Янева Блецова Калцова, Стефка Тодорова Михайлова Маринова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. С., 12.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20242200500394 по описа за 2024 година Производството е по глава ХХХІХ от ГПК.

Депозирана е частна жалба от адв.К. – пълномощник на С. В. М., ЕГН ********** от гр.С., кв. „С.к. *** и Г. Д. М., ЕГН ********** от гр.С., кв.

„С.к. *** против разпореждане обективирано в протокол № 77320/18.07.2024г. по изп.дело № 1510/2024г. по описа на ЧСИ Г. Г. за отказ за прекратяване на изпълнителното дело.

В жалбата се посочва, че през юли месец 2024г. жалбоподателите са научили за образуваното изпълнително дело, по което те са длъжници за сумата от 19 524.37лв. което вземане е било цедирано от „Райфайзенбанк – България“ ЕАД на „ ЕОС – Матрикс“ ЕООД. Първоначално сключеният договор за кредит бил от 2007г., а плащанията по него били спрени през 2010г., тъй като нямали възможност да го изплатят. От тогава до момента никой не ги бил търсил за задължение по този договор. Жалбоподателите 1 считат, че общата погасителна давност е била изтекла, поради което изпълнителното дело следвало да се прекрати. Поради това на 25.06.2024г. жалбоподателят М. бил подал молба до ЧСИ с искане изпълнителното дело да бъде прекратено. Същото било отхвърлено от ЧСИ. ЧСИ поначало неправомерно бил образувал изпълнителното дело на основание изпълнителен лист от 22.03.2013г. В жалбата се посочва, че през 2013г. е било образувано изп.д.№ 393/2013г. при ЧСИ Надя Гангалова. На жалбоподателите не били представени доказателства, че по това изп.дело ( въпреки направеното отбелязване) им е била изпратена покана за доброволно изпълнение, както и че последното изп.действие е било извършено на 10.06.2014г. След като дейността на ЧСИ Гангалова била прекратена изп.дело било разпределено но ЧСИ Г. Илчева с район на действие ОС – Стара Загора. Делото пред ЧСИ Илчева било прекратено и през 2024г. било образувано настоящето изпълнително дело. За тези действия длъжниците не били уведомени.

Междувременно, през 2015г. била извършена и цесия на вземането.

Жалбоподателите посочват, че делото е следвало да бъде прекратено, тъй като по него не са били извършвани изпълнителни действия в продължение на повече от две години. Също така изтъкват, че е настъпила погасителна давност и търсените суми не се дължат.

Моли се, съдът да отмени разпореждането на ЧСИ, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело поради изтекла погасителна давност на изпълнителния лист.

По делото са депозирани писмени възражения от кредитора „ЕОС – Матрикс“ ЕООД чрез юрисконсулт Йорданова, с който частната жалба е оспорена като недопустима. В изложението се посочва, че въпросът за настъпването на погасителна давност не може да бъде преценян от ЧСИ, тъй като той не може да решава спорове за материално право. Моли се частната жалба да не бъде уважена, а ако все пак съдът я уважи е направено искане за присъждане на минимално адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

В обясненията дадени по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК – ЧСИ Г. е посочил, че жалбата е допустима, но по същество и неоснователна. Подробно е изложила както фактическата обстановка, така и аргументите си за нейната неоснователност.

От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната 2 съвкупност съдът прецени следната фактическа обстановка:

Изпълнителното дело 1510/2024г. е било образувано по молба на „ЕОС – Матрикс“ ЕООД във връзка с цедирано в полза на взискателя вземане на „Райфайзенбанк – България“ ЕАД против двамата жалбоподатели Г. и С. М.и.

За основание за образуване на изп.дело послужил издаден на 22.03.2013г. изпълнителен лист за тяхно задължение по непогасен банков кредит от 31.07.2007г. Молбата до ЧСИ Г. била депозирана на 24.04.2024г. На 24.06.2024г. на длъжника С. М. била връчена покана за доброволно изпълнение. На 25.06.2024г. длъжникът М. депозирал молба с искане за прекратяване на изпълнителното дело поради изтекла обща погасителна давност. На 18.07.2024г. ЧСИ отказал прекратяване на изп.дело, който отказ бил обективиран в Протокол изх.№ 77320. Отказът на ЧСИ бил съобщен на длъжника на 24.07.2024г. На 05.07.2024г. била депозирана настоящата жалба.

Във връзка с издадена обезпечителна заповед по ч.гр.д. № 4042/2024г. на СлРС изпълнителното дело било спряно на 08.08.2024г.

Съдът намира депозираната частна жалба за допустима, тъй като същата е подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество се явява неоснователна.

Действията извършвани от СИ, които могат да бъдат обжалвани от длъжника по изпълнителното производство са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 435 ал.2 от ГПК. В чл.435, ал.2, т. 6 от ГПК е посочено, че длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство. Хипотезите, при които СИ следва да прекрати изпълнителното производство са изчерпателно изброени в чл.433 ал.1 от ГПК – ако длъжникът представи разписка от взискателя ( квитанция, писмо)за платена сума по изпълнителния лист ; ако взискателя поиска писмено прекратяване на изп.дело; ако изпълнителният лист (на основание на който е образувано изп.дело) бъде обезсилен; ако бъде отменен актът въз основа, на който е издаден изпълнителният лист, няма секвестируемо имущество или посоченото от взискателя не може да бъде продадено; не са заплатени дължимите от взискателя такси; бъде представено влязло в сила съд.решение по чл.439 или 440 от ГПК или в продължение на две години взискателят не поиска да се извършат изпълнителни действия.

В настоящия случай не е налице нито една от тези предпоставки. В 3 молбата си от 25.06.2024г. длъжникът М. е поискал ЧСИ да прекрати изпълнителното дело на основание – изтекла обща погасителна давност. Да прекрати изпълнителното дело на такова основание не е в компетентността на ЧСИ. Въпросът с изтеклата/неизтекла погасителна давност е материално – правен и следва да бъде разгледан по общия исков ред. Недопустимо е ЧСИ да се произнася по него в хода на изпълнителното производство. Ето защо постановеният от него отказ е правилен и законосъобразен.

Предвид изложените съображения депозираната частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба депозирана от С. В. М., ЕГН ********** от гр.С., кв. „С.к. *** и Г. Д. М., ЕГН ********** от гр.С., кв.

„С.к. *** против разпореждане обективирано в протокол № 77320/18.07.2024г. по изп.дело № 1510/2024г. по описа на ЧСИ Г. Г. за отказ за прекратяване на изпълнителното дело.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4