Решение № 773 от 13.12.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 581/2023
- Вид
- Решение № 773
- Подписан
- 13.12.2023
- Състав
- Светла Станимирова, Рени Ковачка, Васил Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.101 · Закон за задълженията и договорите
- чл.103,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.104, ал.1, изр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.104, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал.1,предл. 2 и 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал.2, предл.5 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал.1,предл. 2 и 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 42, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 73 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.3, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.129 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 773 гр. София, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Светла Станимирова
Членове:
Рени Ковачка
Васил Василев при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20231001000581 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и следв. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 276041 от 20.05.2023год., подадена от адв. П. като пълномощник на „ Старленд Ентърпрайз“ ЕООД срещу решение № 260287/13.02.2023год., постановено по гр.д.№ 4892/2020год. по описа на СГС, с което „Старленд Ентърпрайз“ ЕООД е осъдено да запати на Е. В. Р. сумата от 200 00 евро-вземане по договор за прехвърляне на дружествени дялове от 08.01.2019год., цедирано с договор за цесия от 26.02.2019год.,частична претенция , при пълен заявен размер от 800 150 евро,както и сумата от 19 436.64 лева разноски по делото.
Във въззивната жалба се поддържа ,че решението е недопустимо като предявено по недопустим иск и незаконосъобразно. Изложени са доводи във връзка с недоказаността на твърдението на ищцата за съобщаване на цесията на „ Старленд Ентърпрайз“ ЕООД, както и такива за извършено плащане от ответника на сумата от 800 150 евро по договора за прехвърляне на дружествени дялове от 08.01.2019год..В тази връзка се поддържа, че към датата на сключване на договора за цесия не е съществувало вземане на А. Е. към „ Старленд Ентърпрайз“ ЕООД, което да е предмет на договора за цесия, поради което договорът за цесия бил нищожен поради липса на предмет. Сочи се ,че същият бил нищожен и като сключен привидно,поради заобикаляне на закона и в нарушение на добрите нрави. Твърди се ,че по делото били налични доказателства за погасяване на дълга на „ Старленд Ентърпрайз“ ЕООД, в частност чрез извършено прихващане съгласно договор за встъпване в дълг, сключен между С. Ш. и „ Старленд Ентърпрайз“ ЕООД.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново за отхвърляне на предявения частичен иск.
В подаден писмен отговор от адв. О. като пълномощник на Е. Р. се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се ,че решението е постановено по допустим иск, тъй като ищцата ,в качеството си на цесионер, е активно легитимирана да претендира прехвърленото й с договора за цесия вземане, въпросът със съобщаването на цесията е такъв по съществото на 1 спора , а не по неговата допустимост. Сочи се като законосъобразен извода на съда,че ищцата има вземане в размер на 200 000 евро,произтичащо от неизпълнен от ответното дружество договор за прехвърляне на дружествени дялове от 08.01.2019год.,цедирано й с договор за цесия от 26.02.2019год.,който извод бил направен в съответствие със събраните по делото доказателства.
Доводите на ответното дружество в подкрепа на противното правилно били отхвърлени като несъстоятелни ,каквито били и направените възражения за нищожност на договора за цесия .
По изложените съображения се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение като законосъобразно.
Апелативен съд- София, в настоящия си състав, намира за установено по делото следното :
От СГС е разгледан частичен иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.129 от ТЗ , предявен от Е.
В. Р. против „ Старленд Ентърпрайз“ ЕООД за присъждане на сума в размер на 200 000 евро , представляваща дължима главница в частичен размер от общо дължимото вземане в размер на 800 150 евро, представляваща неплатена цена на прехвърлени от А. Е. на „“ Старленд Ентърпрайз“ ЕООД дялове , съставляващи 100% от капитала на „ Оксо ВГ“ ЕООД , вземането на А. Е. по който договор е прехвърлен на Е. Р. с договор за цесия от 26.02.2019год.
В исковата молба ищцата твърди ,че на 08.01.2019год., А. Е. ,в качеството си на едноличен собственик на капитала на „ Оксо БГ“ ЕООД бил прехвърлил всички свои дялове от капитала на дружеството на „ Старленд Ентърпрайз“ ЕООД с договор за прехвърляне на дружествени дялове за сумата от 800 150 евро при уговорка цената да бъде платена в срок до един месец от подписване на договора. Твърди се също така ,че цената на прехвърлените дялове не била заплатена от преобретателя в уговорения срок и че на 26.02.2019год. с договор за цесия кредиторът – А. Е. бил прехвърлил на ищцата Е. Р. непогасеното вземане към „ Стралленд Ентърпрайз“ ЕООД в размер на 800 150 евро , ведно с принадлежностите към него ,както и друго свое вземане в размер на 199 850 евро по договор за цесия от 08.01.2019год.Сочи се,че цесията била съобщена на длъжника „ Старленд Ентръпрайз“ ЕООД от цедента на 27.02.2019год. , като в уведомлението била допусната грешка в датата на договора за цесия , която била 26.02.2019год., а не посочената 08.01.2019год.Цесията била съобщена на длъжника и с нотариална покана, в която също била допусната посочената по-горе грешка ,но в отговор на поканата управителят на длъжника бил признал че е уведомен за договора за цесия от 26.02.2019год. Въпреки уведомленията, включително и с приложеното такова към исковата молба , се сочи ,че дружеството-длъжник не е извършило плащане и цената на прехвърлените дружествени дялове се явява дължима на цесионера .
В подаден писмен отговор от „ Страрленд Ентърпрайз“ ЕООД се излагат доводи за недопустимост на предявения иск и такива за неговата неоснователност. Сочи се , че искът е недопустим, тъй като ищцата не е активно легитимирана по предявения иск , а ответното дружество не било надлежна страна в процеса. Поддържа се , че ответното дружество не е уведомявано за извършената цесия и че ищцата сочи три момента за уведомяването , които взаимно си противоречали. Оспорва се твърдението на ищцата за липса на плащане на цената на прехвърлените дялове от капитала на „ ОКСО БГ“ ЕООД , като в тази връзка се прави възражение за нищожност на договора за цесия поради липса на предмет и поради липса на основание, както и като сключен привидно,в заобикаляне на закона и при нарушение на добрите нрави.Твърди се наличието на сключен договор за встъпване в дълг, по силата на който С. Ш. встъпва в дълг заедно със „ Старленд Ентърпрайз“ ЕООД по договора за покупко-продажба на 100 дяла от капитала на „ Оксо БГ“ ЕООД.Във връзка с така сключения договор се твърди наличие и на изявление от С. Ш. , обективирано в получено от А. Е. писмо за извършено от С. Ш. извънсъдебно прихващане на задълженията му по договор за встъпване в дълг с вземането му към А. Е. ,произтичащо от договори за заем в размер на по-малката сума от двете , а именно 800 150 евро .Така , с извършеното прихващане било погасено задължението на „ Старленд Ентърпрайз“ ЕООД към А. Е. по договора за прехвърляне на дружествени дялове и то още преди сключване на договора за цесия. Сочи се ,че не се дължали суми по договора за прехвърляне на дружествени дялове , а и договорът за цесия нямал предмет, поради което бил нищожен. Оспорват се твърденията на ищцата за липса на извършени плащания и по договора за цесия от 08.01.2019год.в размер на 199 150 евро. Сочи се , че същите са били преведени по банковата сметка на А. Е. на 25.02.2019год. При така изложените доводи се прави искане за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана. При условията на евентуалност-в случай че 2 се приеме дължимост на претендираните суми се прави възражение за прихващане на сумата по договора за прехвърляне на дружествени дялове с дължими такива по договор за заем между С. Ш. и А. Е. , до размера на по-малката сума от двете , а именно 800 150 евро.
В допълнителна искова молба се излагат доводи за неоснователност на направеното от ответника възражение за нищожност на договора за цесия и за тяхната недопустимост,тъй като ответника не бил страна по договора за цесия. Оспорва се съществуването на договор за встъпване в дълг от 08.01.2019год.Прави се възражение че същият има недостоверна дата,че е привиден, сключен без представителна власт , че е симулативен и нищожен поради липса на съгласие.
Оспорва се наличието на вземане на С. Ш. към А. Е. по договори за заем и липсата на насрещно вземане по договори за заем, с които да е било извършено извънсъдебно прихващане и съответно да се извърши съдебно прихващане .Твърди се и се излагат доводи за това ,че цесията е надлежно съобщена и се оспорва автентичността на подписите на С. Ш. под писмо , с което на 22.02.2019год. се уведомява А. Е. за извършеното извънсъдебно прихващане.
В допълнителен писмен отговор се поддържа ,че в допълнителната искова молба се съдържат противоречиви твърдения във връзка с погасяване на задълженията на А. Е. по договори за заем със С. Ш. .Поддържа се изразеното вече становище за извършено извънсъдебно прихващане на дълга по договора за прехвърляне на дружествени дялове и се поддържа останалите доводи за неоснователност на исковата претенция, развити в писмения отговор.
По така предявения частичен иск СГС се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство решение, с което го е уважил. СГС е приел, че А. Е. и ответното дружество са били в договорни правоотношения по повод сключен на 08.01.2019год. договор за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на „ Оксо БГ“ ЕООД и че по делото не било установено извършено плащане на договорената цена на прехвърлените дялове в уговорения между страните срок. Съдът е приел също така ,че вземането по договора за прехвърляне на дялове от 08.01.2019год. е прехвърлено от А. Е. на ищцата –Е. Р. с договор за цесия от 26.02.2019год., както и че ответникът е получил уведомление за цесията на 26.02.2019год. Този извод е направен при зачетено от съда извънсъдебно признание на ответника, обективирано в отговор на нотариална покана рег.№ 3478812.08.2019год. Съдът е счел за неоснователни възраженията за ответника за нищожност на договора за цесия ,както и че вземането по договора прехвърляне на дялове не е погасено чрез извънсъдебно прихващане на задължения на А. Е. по договори за заем , сключени от С. Ш. ,последният като лице, встъпило в дълга на „ Старленд Ентърпрайз“ ЕООД по чл.101 от ЗЗД с договор за встъпване в дълг от 08.01.2019год. Този извод е направен при приета недействителност на договора за встъпване в дълг, като алтернативно са изведени доводи за недоказано ликвидно и изискуемо вземане на С. Ш. срещу А. Е. по договори за заем , с което да бъде извършено прихващането. По същите съображения – неустановеното наличие на заемно правоотношение между С. Ш. и А. Е. респ. наличие на насрещно изискуемо и ликвидно вземане по такова правоотношение СГС е счел за неоснователно и направеното възражение за съдебно прихващане.
Настоящият съдебен състав намира така постановеното решение за валидно и допустимо.
Спорното право, заявено от ищеца в исковата молба, обуславя процесуалната легитимация както на ищеца, така и на ответника по делото. Легитимирани страни в исковия процес са тези, които претендират, че са притежатели на материалните права, засегнати от правния спор, предмет на делото. Липсата на процесуална легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за да възникне правото на иск, за наличието на която съдът следи служебно.
В разглеждания случай ищецът е изложил конкретни фактически обстоятелства, които го легитимират като страна по спорното право. Видно е , че с предявяване на осъдителния иск претендира присъждане на вземане , представляващо неплатена цена на прехвърлени с договор 08.01.2019год. дялове от капитала на „ Оксо БГ“ ЕООД .Искът е предявен от ищеца в качеството му на частен правоприемник на процесното вземане, прехвърлено му с договор за цесия от 26.02.2019год. Предвид на това настоящият състав намира , че ищецът – цесионер е надлежно процесуално легитимиран по спора, предмет на делото, с оглед на което предявеният иск е процесуално допустим и правилно е разгледан по същество от първоинстанционния съд. В допълнение следва да се посочи , че в случая е предявен и разгледан осъдителен иск , с оглед на който характер възраженията на ответника касаещи действителността на договора за цесия, са такива, свързани с материалноправната легитимация на ищеца и имат отношение към